На 13 ноември 1553 г. 17-годишната лейди Джейн Грей става

На 13 ноември 1553 година 17-годишната лейди Джейн Грей става най-младата благородничка, наказана за измяна в английската история. Процесът й – проведен в Гилдхол в сърцето на Лондон – е обществено оскърбление.

Как се стигна до това? Само четири месеца по-рано някои от най-могъщите мъже в Англия изпращат Джейн, пра-племенницата на Хенри VIII, в Лондонската кула, където те я афишират за кралица. Но ето я в този момент, изправена пред обвинителите си, в края на нейното деветдневно царуване към този момент самият й живот виси на косъм.

Семената на грандиозното паденине на Джейн са посети по-рано през 1553 година – от едно от последните дейности на Едуард VI като крал на Англия. Едуард е предан протестант и когато наследява татко си Хенри VIII като крал през 1547 година, той незабавно се заема да наложи религиозни промени на своя народ.

Но да пази протестантството приживе не е задоволително за Едуард – той желае работата в тази посока да продължи и след гибелта му, а това значи да попречи на неговата гневна католическа по-голяма полусестра Мери да наследи трона. Решението му е да сформира наследство, в което да изключи както Мери, по този начин и другата си полусестра, Елизабет, с мотив за нелегитимността им. Така лейди Джейн Грей, негова колежка протестантка, която е трета в наследствената линия, внезапно се оказва правоприемник на Едуард.

Това, което направи документа на Едуард още по-значим е фактът, че частично е изпълнен от основния консултант на младия крал Джон Дъдли, херцог на Нортъмбърланд. Той е упорит човек, който обезверено желае да резервира властта си която неизбежно щеше да намалее, в случай че Мери наследи трона – заради елементарния факт, че тя го ненавижда, както по религиозни, по този начин и по политически аргументи.

Джон Дъдли, първи херцог на Нортъмбърланд

Документът на Едуард дава на херцога на Нортъмбърланд скъпа опция да укрепи позицията си – и през май 1553 година той прави тъкмо това, убеждавайки наивния татко на Джейн, херцогът на Съфолк, да й разреши да се омъжи за четвъртия наследник на херцога, Гилдфорд. Съюзът е опит да се укрепи предаността за това, което следва – възкачването на Джейн на трона, за което поддръжката на Нортъмбърланд е от значително значение.

Когато на 6 юли 1553 година Едуард VI умира – най-вероятно от туберкулоза – схемата на Нортъмбърланд изглежда се подрежда идеално. Но даже когато Джейн отива към Лондонската кула, с цел да бъде публично провъзгласена за кралица 4 дни след гибелта на краля, проектът му стартира да се срутва. Жителите на Лондон, които са извънредно за това Мери да получи трона, посрещат коронацията на Джейн с потрес и неприязън – дотам, че императорският посланик казва: „ никой от присъстващите не демонстрира признаци на наслада “.

Още по-лошото е, че Нортъмбърланд съдбовно подценява известността на Мери в цялата страна. В хода на деня негодуванието, че най-голямата щерка на Хенри VIII получава короната става все по-силно. И скоро става неудържимо. На 19 юли, единствено девет дни откакто е оповестена за кралица, Джейн е свалена, с цел да бъде възкачена Мери.

С късия си интервал на ръководство Джейн и брачният партньор й остават в Кулата – като пандизчии в същата постройка, която за малко е двореца им. Когато страната избухва в наслада от коронацията на Мария I, малко на брой се сещат за ситуацията на Джейн. Всъщност мнозина към този момент са зачеркнали ориста й като решена: в края на краищата тя, въпреки и несъзнателно, приема короната за сметка на Мери – акт на държавна измяна. Със сигурност ще бъде екзекутирана.

Но Мери е нетърпелива да стартира своето царуване, демонстрирайки благосклонност, а в средата на август тя загатна пред съда, че „ не може да бъде уверена да се съгласи, че тя [Джейн] би трябвало да почине “. Джейн освен й е братовчедка, само че и Мери осъзнава младостта й и обстоятелството, че е била манипулирана. Изглежда, че животът на Джейн е в сигурност. Не би трябвало да има такава благосклонност обаче за херцога на Нортъмбърланд и на 22 август главата му е отсечена.

Мария I Тюдор

Следващите няколко месеца минават безпроблемно за Джейн в Кулата, само че тя не е забравена. С настъпването на есента под голям напън от нейните поддръжници да накаже участниците в преврата, Мери се съгласи Джейн и брачният партньор й да бъдат изправени пред съда. Трябва да се приложи някаква форма на правораздаване и в очите на Мери процесът е условност, която би помогнала да успокоят тези, които я подтикват да работи против братовчедка си. Като кралица в последна сметка е във властта й да дава благосклонност там, където тя сметне за добре.

На сутринта на 13 ноември Джейн и Гилдфорд са извършени пешком от Кулата до Гилдхол. Докато минават по улиците, „ с палача пред тях “ по общоприета процедура, хората се събират да следят, само че Джейн е погълната от молитвеника в ръцете й.

При идването си в Гилдхол, пандизчиите са ескортирани до Голямата зала, където процесът им е проведен в стая, цялостна със фенове. Цяла група поддръжници на Мери са назначени да следят производството, отпред с херцога на Норфолк. Кралицата заповядва на присъстващите да „ се постараят старателно “ със задачата и да подсигуряват, че справедливостта ще надделее.

Обвиненията против Джейн са прочетени и доказателствата са показани пред съда: Джейн „ подправено и изменнически “ приема короната на Англия и се признава за „ Джейн Кралицата “, като по този метод лишава Мери от „ нейния кралски статус, купа, ред и мощност над нейното кралство Англия “. По този метод тя прави държавна измяна.

Всички присъстващи в съда са насочили погледи към Джейн, до момента в който чакат да чуят по какъв начин тя ще бъда приета за отговорна. И това се случва напълно навреме: „ Виновна “. За Джейн и брачният партньор й тази присъда значи, че „ по заповед на самата кралица “ тя би трябвало да бъде „ изгорена или да обезглавена, така както е угодно на кралицата “.

***

Екзекуцията на Джейн се състои на 12 февруари 1554 година По нейни думи тя е подготвена да почине: „ Душата ми ще откри благосклонност към Бог “, написа тя.

В деня на изтезанието й я водят на бесилото в Лондонската кула, където тя се обръща към тълпата: „ Добри хора, аз пристигнах да умра, по закон. Действията ми против Нейно височество кралицата бяха незаконни и приети от мен; само че аз измивам ръцете си в непорочност пред Бога през днешния ден. Умирам същинска християнка. “