Истинският Герой. Само 2 Месеца Преди Аварията В “Чернобил” Пожарникарят Игнатенко Казал: “Станах На 25 Г., Стигат Ми”!
На 13 май младият мъж умира в Москва от остра лъчева болест. Людмила – бременната по това време брачна половинка на Василий, съумява да се промъкне с него в болничното заведение и двамата остават дружно до последния му момент. Людмила ражда момиченце, което живее единствено 4 дни.
Историята на съпрузите от Чернобил, която трогна целия свят
Британският артист Адам Нагаитис, който изиграва беларуския пожарникар в сериала, споделя, че е изучавал облика на героя си по книгата на Светлана Алексиевич “Чернобилска молитва ”. Беларуската писателка получи Нобелова премия за литература, в това число и за тази си творба.
Журналисти от Би Би Си се срещнаха с майката на пожарникаря Василий Игнатенко, която още е жива. 80-годишната Татяна Игнатенко живее в Березино – областен център на 100 км от Минск. Тя няма визия от сериала, тъй като няма пари да заплати, с цел да го гледа. Журналистите ѝ посочили филмовия откъс, както и сцените, в които Нагаитис играе сина ѝ. “Прилича малко на него.
Само брадичката не е като на Вася
И в облекла на пожарникар в никакъв случай не съм го виждала ”, споделя дамата.
Над дивана в хола на дребния ѝ апартамент виси рисуван портрет на сина ѝ. Разбира се, той не наподобява на облика от сериала. “Прилича, не наподобява – все едно, би трябвало да се споделя. Хората привикнаха и не помниха, а и не знаеха всичко ”, продължава майката на пожарникаря.
Татяна Игнатенко навършила 80 година тази пролет. През 1986 година била на 47 година и имала огромно семейство – мъж и 4 деца, а най-малката – Наташа, тогава била на 14 година В началото на 80-те години на предишния век фамилията си построило нова къща в село Сперижие в Гомелска област.
“Дървената къща беше намазана със смола, имаше златист цвят.
А цялата улица беше в цветни градини Никъде по-късно, където и да са ни предложили жилище, не съм виждала такава хубост ”, споделя Татяна.
През 1986 година селото се оказва в инфектираната зона и е изселено. Няколко месеца след евакуацията къщата на фамилията и няколко в близост изгарят. Татяна допуска, че някой е хвърлил фас и по този начин я е запалил. Тя си спомня, че през лятото и есента на 1986 година се е прибирала няколко пъти в рисковата зона поради животните от колхоза. Всички персонални животни на жителите на селото били прибрани от извършващите евакуацията и отнесени нанякъде с камиони.
Жителите идвали и да работят на нивите на колхоза – събирали лен, картофи и цвекло. Според Игнатенко цялата тази годишна продукция била прибирана в продоволствените фондове. Никой не знае къде отивали след това тези артикули.
През 1986 година семейство Игнатенко със лични спестявания няколко пъти отива в Москва – първоначално, с цел да поддържат сина си в болничното заведение, а след това поради погребението му. Василий, работещ в пожарната в Припят, попада в първата промяна, която отива да гаси пожара в АЕЦ-а.
“Не знам по какъв начин би постъпил през днешния ден, в случай че знаеше всичко, което знаем в този момент, само че тогава бе невероятно да откаже. Бяха млади момчета, смели: кой, в случай че не ние! ”, спомня си Татяна.
В пожарната Василий попада 7 години по-рано, когато е мобилизиран. Военната си работа прекарва в пожарните елементи в Москва.
“Когато се уволни, сподели – отивам в пожарната. Баща му го убеждаваше да стартира работа в колхоза като водач или тракторист. Или да си откри нещо в града. А Вася – раз-два и прескачаше за момент най-високата ограда: виждате ли какво мога. И татко му се помири ”, споделя старата жена.
Малко преди повредата Василий почнал да майстори скамейка – да могат няколко души да седят в двора. “Ето, ще остане с какво да ме помнят ” – казвал. А майката се възмущавала: “За какво приказваш? Как по този начин да те помнят? ”.
Аварията в Чернобил и 7 обстоятелството, които не знаете
След като погребала сина си Татяна Игнатенко взела пейката със себе си, макар че било неразрешено да се изнасят от региона каквито и да било движимости. Сега пейката е сложена в дребната ѝ дача в прилежащото село. Дали от нея излиза радиация, фамилията не е проверявало. “Имахме дозиметър, само че в никакъв случай не сме мерили. И за какво да го вършим? ”, въздъхва дамата.
Тя си спомня и други оракулски съвпадения от тези години. На 13 март 1986 година Василий навършил 25 година След два дни, на 15 март, чествали с родственици и другари, а Вася споделил: “Навърших 25 година, стига ми толкоз. ”
Василий Игнатенко умира от остра лъчева болест на 13 май. Погребват го на 15 май – тъкмо два месеца откакто произнася тези думи на празника си.
Жената на Игнатенко Людмила, майка му Татяна и другите родственици на починалите при гасенето на пожара били позволени от спецслужбите единствено на погребението.
“В началото ковчегът беше цинков, по-късно дървен. Не знам дали Вася беше вътре, или имаше камъни.
Аз не видях сина си в гроба ”, споделя Татяна. Освен сина ѝ на гробището в московския регион Митино са заровени 28 души – 6-има пожарникари, останалите – служащи от централата.
Чак след 5 или 6 години Людмила Игнатенко споделила на свекърва си, че в гроба, в краката на сина ѝ, е заровена и внучка ѝ. Бременната Людмила се грижела в болничното заведение за облъчения си с високи дози радиация мъж и когато родила щерка си, тя умряла след 4 дни, написа 24 часа. Майката съумяла да я назова Наташа.
Чернобилските баби, които отхвърлиха да изоставен радиоактивната зона
Девет години след “Чернобил ” умира и бащата на Василий –
Иван Тарасович Игнатенко. Той не съумява да навърши 60. Татяна го погребала в село Сперижие, където двамата са се женили и където бил домът им в златист цвят.
През 1986 година огромната сестра на Василий, която също се споделя Людмила, опитвала да стане донор на костен мозък за брат си. Преживяла интервенцията доста тежко. Преди 4 година тя си отива от онкологично заболяване.
Властите в Съюз на съветските социалистически републики награждават посмъртно младия пожарникар с медал “Червено знаме ”. През 1996 година украинските управляващи го награждават с президентско отличие – кръст “За геройство ”. През 2006 година му дават званието “Герой на Украйна ”. Беларус обаче не му дава това звание, тъй като предадените от майката документи някъде се изгубили.
Историята на съпрузите от Чернобил, която трогна целия свят
Британският артист Адам Нагаитис, който изиграва беларуския пожарникар в сериала, споделя, че е изучавал облика на героя си по книгата на Светлана Алексиевич “Чернобилска молитва ”. Беларуската писателка получи Нобелова премия за литература, в това число и за тази си творба.
Журналисти от Би Би Си се срещнаха с майката на пожарникаря Василий Игнатенко, която още е жива. 80-годишната Татяна Игнатенко живее в Березино – областен център на 100 км от Минск. Тя няма визия от сериала, тъй като няма пари да заплати, с цел да го гледа. Журналистите ѝ посочили филмовия откъс, както и сцените, в които Нагаитис играе сина ѝ. “Прилича малко на него.
Само брадичката не е като на Вася
И в облекла на пожарникар в никакъв случай не съм го виждала ”, споделя дамата.
Над дивана в хола на дребния ѝ апартамент виси рисуван портрет на сина ѝ. Разбира се, той не наподобява на облика от сериала. “Прилича, не наподобява – все едно, би трябвало да се споделя. Хората привикнаха и не помниха, а и не знаеха всичко ”, продължава майката на пожарникаря.
Татяна Игнатенко навършила 80 година тази пролет. През 1986 година била на 47 година и имала огромно семейство – мъж и 4 деца, а най-малката – Наташа, тогава била на 14 година В началото на 80-те години на предишния век фамилията си построило нова къща в село Сперижие в Гомелска област.
“Дървената къща беше намазана със смола, имаше златист цвят.
А цялата улица беше в цветни градини Никъде по-късно, където и да са ни предложили жилище, не съм виждала такава хубост ”, споделя Татяна.
През 1986 година селото се оказва в инфектираната зона и е изселено. Няколко месеца след евакуацията къщата на фамилията и няколко в близост изгарят. Татяна допуска, че някой е хвърлил фас и по този начин я е запалил. Тя си спомня, че през лятото и есента на 1986 година се е прибирала няколко пъти в рисковата зона поради животните от колхоза. Всички персонални животни на жителите на селото били прибрани от извършващите евакуацията и отнесени нанякъде с камиони.
Жителите идвали и да работят на нивите на колхоза – събирали лен, картофи и цвекло. Според Игнатенко цялата тази годишна продукция била прибирана в продоволствените фондове. Никой не знае къде отивали след това тези артикули.
През 1986 година семейство Игнатенко със лични спестявания няколко пъти отива в Москва – първоначално, с цел да поддържат сина си в болничното заведение, а след това поради погребението му. Василий, работещ в пожарната в Припят, попада в първата промяна, която отива да гаси пожара в АЕЦ-а.
“Не знам по какъв начин би постъпил през днешния ден, в случай че знаеше всичко, което знаем в този момент, само че тогава бе невероятно да откаже. Бяха млади момчета, смели: кой, в случай че не ние! ”, спомня си Татяна.
В пожарната Василий попада 7 години по-рано, когато е мобилизиран. Военната си работа прекарва в пожарните елементи в Москва.
“Когато се уволни, сподели – отивам в пожарната. Баща му го убеждаваше да стартира работа в колхоза като водач или тракторист. Или да си откри нещо в града. А Вася – раз-два и прескачаше за момент най-високата ограда: виждате ли какво мога. И татко му се помири ”, споделя старата жена.
Малко преди повредата Василий почнал да майстори скамейка – да могат няколко души да седят в двора. “Ето, ще остане с какво да ме помнят ” – казвал. А майката се възмущавала: “За какво приказваш? Как по този начин да те помнят? ”.
Аварията в Чернобил и 7 обстоятелството, които не знаете
След като погребала сина си Татяна Игнатенко взела пейката със себе си, макар че било неразрешено да се изнасят от региона каквито и да било движимости. Сега пейката е сложена в дребната ѝ дача в прилежащото село. Дали от нея излиза радиация, фамилията не е проверявало. “Имахме дозиметър, само че в никакъв случай не сме мерили. И за какво да го вършим? ”, въздъхва дамата.
Тя си спомня и други оракулски съвпадения от тези години. На 13 март 1986 година Василий навършил 25 година След два дни, на 15 март, чествали с родственици и другари, а Вася споделил: “Навърших 25 година, стига ми толкоз. ”
Василий Игнатенко умира от остра лъчева болест на 13 май. Погребват го на 15 май – тъкмо два месеца откакто произнася тези думи на празника си.
Жената на Игнатенко Людмила, майка му Татяна и другите родственици на починалите при гасенето на пожара били позволени от спецслужбите единствено на погребението.
“В началото ковчегът беше цинков, по-късно дървен. Не знам дали Вася беше вътре, или имаше камъни.
Аз не видях сина си в гроба ”, споделя Татяна. Освен сина ѝ на гробището в московския регион Митино са заровени 28 души – 6-има пожарникари, останалите – служащи от централата.
Чак след 5 или 6 години Людмила Игнатенко споделила на свекърва си, че в гроба, в краката на сина ѝ, е заровена и внучка ѝ. Бременната Людмила се грижела в болничното заведение за облъчения си с високи дози радиация мъж и когато родила щерка си, тя умряла след 4 дни, написа 24 часа. Майката съумяла да я назова Наташа.
Чернобилските баби, които отхвърлиха да изоставен радиоактивната зона
Девет години след “Чернобил ” умира и бащата на Василий –
Иван Тарасович Игнатенко. Той не съумява да навърши 60. Татяна го погребала в село Сперижие, където двамата са се женили и където бил домът им в златист цвят.
През 1986 година огромната сестра на Василий, която също се споделя Людмила, опитвала да стане донор на костен мозък за брат си. Преживяла интервенцията доста тежко. Преди 4 година тя си отива от онкологично заболяване.
Властите в Съюз на съветските социалистически републики награждават посмъртно младия пожарникар с медал “Червено знаме ”. През 1996 година украинските управляващи го награждават с президентско отличие – кръст “За геройство ”. През 2006 година му дават званието “Герой на Украйна ”. Беларус обаче не му дава това звание, тъй като предадените от майката документи някъде се изгубили.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ