Човекът, който прокопа тунел под Берлинската стена
На 13 август 1961 е приключен градежът на Берлинската стена. От този ден нататък тя дефинитивно разделя Източен от Западен Берлин. Всички, които са желали да избягат на Запад, към този момент са били наясно, че ще им трябват доста храброст, фикция и шанс, с цел да се трансферират оттатък нея. Защото стената с всички заграждения и т.нар линия на гибелта, в която граничарите на Германска демократична република са стреляли без предизвестие, е била замислена като непреодолимо затруднение. Нужни са били извънредно съобразителни способи, с цел да се заблудят граничарите и охранителната техника.
Част от бегълците са употребили другари или професионални помощници от Запада, с цел да преодолеят стената. Други са предприемали опити да я трансферират благодарение на летателни устройства, трети – да прокопаят тунели под нея. Предполага се, че под Берлинската стена са съществували общо 75 тунела. Не всички от тях са известни. Съвсем неотдавна един археолог откри входа на един сходен тунел. Това изобретение хвърли светлина върху историята на един човек, чиято ангажирана опозиция против режима в Германска демократична република и стената почнала с прокопаването на въпросния тунел, водещ на изток.
Тунел към свободата
"Тъй като почвата беше доста глинеста, бяха нужни огромни старания, с цел да се копае дълбоко. Понякога се усещах много подтиснат, тъй като имах възприятието, че въобще не прогресирам ", спомня си Карл-Волфганг Холцапфел.
През 1963 година Холцапфел е едвам 19-годишен. С група свои другари той взема решение да прокопае тунел от един зарязан склад в квартал Вединг на Западен Берлин към източната част на града. Целта е била да стигнат до едно мазе, намирало се на 80 метра източно от стената. През този тунел е трябвало да избяга приятелят на Холцапфел Герхард Вайнщайн, чиято дъщеричка по това време живеела в Западен Берлин.
След като в продължение на четири месеца групата другари неуморно дълбаела земята под Берлинската стена, работата им била разкрита от ЩАЗИ. Вайнщайн и други 20 души, които имали желание да избягат с него на Запад, били арестувани. Холцапфел по този начин и в никакъв случай не разбрал каква е била по-нататъшната орис на тези хора. Все отново напъните не отишли напълно на вятъра. 73-годишният през днешния ден Холцапфел споделя:
"Все отново показахме, че постоянно ще има хора, които се изправят против неправдата и търсят способи да я преодолеят ", споделя мъжът.
Битка, траяла близо 30 години
Неуспешната акция за прокопаване на тунел не го обезсърчила. Битката му против стената продължава близо три десетилетия. „ По това време се заклех, че ще не преставам да се боря против тази несправедливост, до момента в който съм жив и до момента в който не я видя да падне ", спомня си берлинчанинът.
През 1965 Холцапфел е арестуван поради присъединяване си в мирна протестна проява край граничния пункт "Чекпойнт Чарли ". В продължение на девет месеца той се намира в прословутия затвор на ЩАЗИ в Берлин-Хоеншьонхузен. Но и това не го предиздвикало да се откаже от борбата. След като излязъл на независимост траял да стачкува – уверен, че някой ден въпреки всичко ще дочака да види Германия обединена.
По мотив 28-мата годишнина от издигането на стената Холцапфел подхваща акция на алегоричен митинг, с която желал да покаже, че не приема безумното разделяне на един град: обвил тялото си с немския народен байрак, а през кръста си преметнал необятна бяла лента, символизираща стената. На граничния пункт "Чекпойнт Чарли " лежащ на земята: половината му тяло се намирало в Източен Берлин, другата половина – в Западен. С това желал да покаже, че Берлин е едно неделимо цяло, също както тялото на един човек.
Част от историята
Само три месеца по-късно - на 9 ноември 1989 – Берлинската стена пада. Почти целят идващ ден Холцапфел прекарал на площад „ Потсдамер плац ", където хората от Изток и от Запад чествали дружно. „ Сълзи на наслада се стичаха по лицето ми без да мога да ги спра. Не бях преживявал нищо по-хубаво. Този момент бе просто неповторим ", спомня си мъжът.
Тунелът за бягство, прокопан едно време от Холцапфел, ще бъде непокътнат и трансфорат в формален музей, отдаден на историята на Берлинската стена. „ Този тунел не е единствено част от моята лична история, той е част от историята на Берлин въобще ", споделя Холцапфел.
Част от бегълците са употребили другари или професионални помощници от Запада, с цел да преодолеят стената. Други са предприемали опити да я трансферират благодарение на летателни устройства, трети – да прокопаят тунели под нея. Предполага се, че под Берлинската стена са съществували общо 75 тунела. Не всички от тях са известни. Съвсем неотдавна един археолог откри входа на един сходен тунел. Това изобретение хвърли светлина върху историята на един човек, чиято ангажирана опозиция против режима в Германска демократична република и стената почнала с прокопаването на въпросния тунел, водещ на изток.
Тунел към свободата
"Тъй като почвата беше доста глинеста, бяха нужни огромни старания, с цел да се копае дълбоко. Понякога се усещах много подтиснат, тъй като имах възприятието, че въобще не прогресирам ", спомня си Карл-Волфганг Холцапфел.
През 1963 година Холцапфел е едвам 19-годишен. С група свои другари той взема решение да прокопае тунел от един зарязан склад в квартал Вединг на Западен Берлин към източната част на града. Целта е била да стигнат до едно мазе, намирало се на 80 метра източно от стената. През този тунел е трябвало да избяга приятелят на Холцапфел Герхард Вайнщайн, чиято дъщеричка по това време живеела в Западен Берлин.
След като в продължение на четири месеца групата другари неуморно дълбаела земята под Берлинската стена, работата им била разкрита от ЩАЗИ. Вайнщайн и други 20 души, които имали желание да избягат с него на Запад, били арестувани. Холцапфел по този начин и в никакъв случай не разбрал каква е била по-нататъшната орис на тези хора. Все отново напъните не отишли напълно на вятъра. 73-годишният през днешния ден Холцапфел споделя:
"Все отново показахме, че постоянно ще има хора, които се изправят против неправдата и търсят способи да я преодолеят ", споделя мъжът.
Битка, траяла близо 30 години
Неуспешната акция за прокопаване на тунел не го обезсърчила. Битката му против стената продължава близо три десетилетия. „ По това време се заклех, че ще не преставам да се боря против тази несправедливост, до момента в който съм жив и до момента в който не я видя да падне ", спомня си берлинчанинът.
През 1965 Холцапфел е арестуван поради присъединяване си в мирна протестна проява край граничния пункт "Чекпойнт Чарли ". В продължение на девет месеца той се намира в прословутия затвор на ЩАЗИ в Берлин-Хоеншьонхузен. Но и това не го предиздвикало да се откаже от борбата. След като излязъл на независимост траял да стачкува – уверен, че някой ден въпреки всичко ще дочака да види Германия обединена.
По мотив 28-мата годишнина от издигането на стената Холцапфел подхваща акция на алегоричен митинг, с която желал да покаже, че не приема безумното разделяне на един град: обвил тялото си с немския народен байрак, а през кръста си преметнал необятна бяла лента, символизираща стената. На граничния пункт "Чекпойнт Чарли " лежащ на земята: половината му тяло се намирало в Източен Берлин, другата половина – в Западен. С това желал да покаже, че Берлин е едно неделимо цяло, също както тялото на един човек.
Част от историята
Само три месеца по-късно - на 9 ноември 1989 – Берлинската стена пада. Почти целят идващ ден Холцапфел прекарал на площад „ Потсдамер плац ", където хората от Изток и от Запад чествали дружно. „ Сълзи на наслада се стичаха по лицето ми без да мога да ги спра. Не бях преживявал нищо по-хубаво. Този момент бе просто неповторим ", спомня си мъжът.
Тунелът за бягство, прокопан едно време от Холцапфел, ще бъде непокътнат и трансфорат в формален музей, отдаден на историята на Берлинската стена. „ Този тунел не е единствено част от моята лична история, той е част от историята на Берлин въобще ", споделя Холцапфел.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ