30 години от смъртта на поета Иван Николов
На 12 ноември 1991 година от този свят си отива поетът Иван Николов.
Българският стихотворец, преводач и белетрист Иван Николов е роден на 28.02.1937 година в димитровградското село Горски извор. Основно обучение получава в родното си село, гимназиално – в Хасково и Димитровград /1955 г./. Завършва Хасковския педагогичен институт /1958 г./ и „ Българска лингвистика “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ /1965 г./
Работи във вестник „ Хасковска естрада “ /1960 – 1969/ като публицист. От 1969 година до 1980 година е основен редактор на издателство „ Христо Г. Данов “ в Пловдив. В интервала от 1980 до 1989 година е основен редактор на литературния сборник „ Юг “ в Хасково. Член е на Управителния съюз на Съюз на българските писатели от 1986 година
Автор е на книгите „ Селянинът с хляба” /1960/, „ Безсънна звезда” /1963/, „ Бъдете празнични” /1965/, „ Момчето с луничките” /1966/, „ Юг” /1967/, „ Голямото лято” /1968/, „ Люлки над света” /1968/, „ Мравешки работи” /1968/, „ Дъх на пелин. Поема” /1969/, „ Етажерка” /1970/, „ Руска тетрадка” /1971/, „ Дай си дясната ръка. Стихове за деца” /1972/, „ В средата на живота” /1973/, „ Мъжка сянка” /1973/, „ Седмоцветна дъга” /1974/, „ Парнас към нас” кн. 1 /1974/ и кн. 2 /1987/, дружно с Андрей Германов – илюстрации, „ Подземна вода” /1976, 1987/, „ Кактусова алея” /1977/, „ Разни работи” /1978/, „ Изповедалня” /1980/, „ Сто стихотворения” /1983/, „ Криво колело” /1983/, „ Стълба в небето” /1984/, „ Животопис” /1987/, „ Требник. Приписки с върха на перото” /1989/, „ Трилистник” /1990/, „ В различен съпровод” /1998/, определени стихове.
Превежда от съветски Пушкин, Есенин, Цветаева, Ахматова, Окуджава и други Редактира и сформира сборниците „ Питат ли ме де зората” /1970/, „ Опорна точка” /1973/, „ Топчето пукна” /1973/, антологията „ Приятели от Кишинев” /1977/, „ Спомени за Александър Блок” /1982/, „ Спомени за Сергей Есенин” /1984/, „ Кръстопътна земя” /1985/.
Българският стихотворец, преводач и белетрист Иван Николов е роден на 28.02.1937 година в димитровградското село Горски извор. Основно обучение получава в родното си село, гимназиално – в Хасково и Димитровград /1955 г./. Завършва Хасковския педагогичен институт /1958 г./ и „ Българска лингвистика “ в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ /1965 г./
Работи във вестник „ Хасковска естрада “ /1960 – 1969/ като публицист. От 1969 година до 1980 година е основен редактор на издателство „ Христо Г. Данов “ в Пловдив. В интервала от 1980 до 1989 година е основен редактор на литературния сборник „ Юг “ в Хасково. Член е на Управителния съюз на Съюз на българските писатели от 1986 година
Автор е на книгите „ Селянинът с хляба” /1960/, „ Безсънна звезда” /1963/, „ Бъдете празнични” /1965/, „ Момчето с луничките” /1966/, „ Юг” /1967/, „ Голямото лято” /1968/, „ Люлки над света” /1968/, „ Мравешки работи” /1968/, „ Дъх на пелин. Поема” /1969/, „ Етажерка” /1970/, „ Руска тетрадка” /1971/, „ Дай си дясната ръка. Стихове за деца” /1972/, „ В средата на живота” /1973/, „ Мъжка сянка” /1973/, „ Седмоцветна дъга” /1974/, „ Парнас към нас” кн. 1 /1974/ и кн. 2 /1987/, дружно с Андрей Германов – илюстрации, „ Подземна вода” /1976, 1987/, „ Кактусова алея” /1977/, „ Разни работи” /1978/, „ Изповедалня” /1980/, „ Сто стихотворения” /1983/, „ Криво колело” /1983/, „ Стълба в небето” /1984/, „ Животопис” /1987/, „ Требник. Приписки с върха на перото” /1989/, „ Трилистник” /1990/, „ В различен съпровод” /1998/, определени стихове.
Превежда от съветски Пушкин, Есенин, Цветаева, Ахматова, Окуджава и други Редактира и сформира сборниците „ Питат ли ме де зората” /1970/, „ Опорна точка” /1973/, „ Топчето пукна” /1973/, антологията „ Приятели от Кишинев” /1977/, „ Спомени за Александър Блок” /1982/, „ Спомени за Сергей Есенин” /1984/, „ Кръстопътна земя” /1985/.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ