Милиционер в басейна и арест на Змея, за да играе в ЦСКА. 7 истории за великия Атанас Голомеев
На 12 август ни напусна една от най-големите баскетболни митове на България – Атанас Голомеев. Той е знакова персона освен за нашия, само че и за европейския и международен баскетбол.
Като състезател е 10-кратен първенец на България, като треньор – един път. Участва на пет европейски шампионати и става два пъти е изпълнител №1, а 4 пъти е определен в идеалния тим на континента. Някои негови достижения към момента са неподобрени върхове на колежанското състезание на Канада, където играе, когато учи в колежа „ МакГил “.
Змея бе и президент на федерацията ни по баскетбол в интервала 1991-1993 година
През 1991 година бе включен в листата на 50-те най-велики баскетболисти на всички времена на интернационалната федерация ФИБА, а през 2019 година стана четвъртият българин, въведен в
„ Залата на славата “
на Международната баскетболна асоциация след Ваня Войнова и реферите Артеник „ Арто “ Арабаджиян и Валентин „ Тино “ Лазаров.
На 76-годишна възраст ни напусна една от най-великите баскетболни митове на България – Атанас Голомеев. Печалната новина заяви неговият непосредствен другар и също огромен баскетболист в предишното Владимир Боянов.
„ Сега “ напомня някои истории от богатата кариера на Голомеев, разказани от самия него преди няколко години:
Как започнах с баскетбола
През 1963 година като десетокласник с другари тупкахме топката в двора на столичното 20-о учебно заведение „ Тодор Минков “. На оградата седи човек и ни гледа. Тогава към този момент бях към 2 метра, жилест и здрав, само че без доста мускулна маса. В един миг той идва и ме пита: „ Момче, ти тренираш ли баскетбол? “, „ Не “, давам отговор аз. „ А искаш ли да тренираш? “, продължава той. Оказа се, че това е Венци Янев, треньор на юношите старша възраст на „ Септември “. И още същата вечер бях на подготовка в салончето на 47-о учебно заведение в квартал „ Стрелбище “.
Потренирах 2-3 месеца и на една контрола ме видя Петър Симанов, който водеше юношеския народен тим. Покани ме в националния тим, който тренираше в зала „ Сливница “. Там ме питат: „ Ти от кое място пристигна? “. А аз в действителност пристигнах отникъде – не съм минал през подрастващите и юноши младша възраст. Започнах напряко в старшата.
След още няколко месеца играх на първата си балканиада – за юноши в Атина. Междувременно титулярният център на мъжете на „ Спартак “ – бай Илия Мирчев, хвърли един полицай в басейна „ Република “ (б.р. – днешния „ Мария Луиза “) и го уволниха. Така останаха без център. И ме повикаха, попаднах измежду доста именити играчи, 12-13 години по-възрастни от мен. Към края на 1965 година към този момент бях в мъжкия народен тим, поканен от Кирил Семов – Сьомата, и с великани като Гецата Панов, Цвятко Барчовски, Симеон Радев и даже играх през декември на балканиада в Тирана. Така за две години и половина стигнах от учебния двор до мъжкия народен тим.
Арестуваха ме, с цел да играя в ЦСКА
Дойде време да влизам боец и вътрешният министър Ангел Солаков даде обещание, че в „ Спартак “, който е клуб на Министерство на вътрешните работи, ще се прави спортна рота по сходство на ЦСКА, с цел да може тимът да задържа гениите си. Получавам аз повиквателна да вляза боец, само че от „ Спартак “ ми споделят: „ изчакай малко, спортната школа ще бъде образувана до дни “. Отивам с Темелаки Димитров – Ачо, също баскетболист и доста добър мой другар, да гледаме футболен мач на стадиона на ЦСКА. Сядаме на трибуната и през второто полувреме идват четирима с автомати и ни арестуват.
Явно някой ни е видял и хората в ЦСКА са се задействали. Защото аз имам повиквателна, очаквам всеки момент да вляза в новата школа на „ Спартак “. Вкарват ни в спортната рота на ЦСКА и ни остригват. Аз обаче не желая да играя там и давам наряд след наряд – един месец, втори месец. Мия чинии в кухнята до припадък… Писна ми. Приех да ме включат в тима. Темелаки също. След месец отиваме в Люксембург и аз въвеждам 42 точки в първия си мач за ЦСКА. В тима имаше страхотни играчи, след 6 месеца станахме първенци.
Престоят ми в Канада
През 1967 година татко ми отпътува търговски представител в Монреал и аз отидох с него в Канада, към този момент като национал, само че единствено на 19 години. Никой не ме познава. „ МакГил юнивърсити “ беше в Топ 20 на света, 50 000 студенти. Започнах да изучавам архитектура.
Като си новобранец, не можеш да играеш в първия тим, по тази причина един сезон бях в „ Оркид “. След това – 2 години в „ МакГил “. От втората са ми и върховете (б.р – Голомеев става единствено за 1 сезон изпълнител № 1 на всички времена в канадското колежанско състезание със средно 37,5 т. на мач. Държи и до през днешния ден върха за най-вече точки в един мач като посетител – 57. Член е на баскетболната Зала на славата в Канада). Третата година в университета не я приключих, тъй като от ЦСКА започнаха да ми изпращат билети да пристигам за мачовете в европейските шампионати – против ЦСКА (Москва), „ Симентал “, „ Барселона “…
Как се разминах с НБА и „ Барселона “
Когато бях най-добрия център в колежанското състезание на Канада, беше обикновено да проявят интерес към мен от университетските тимове на Съединени американски щати. Получих 5-6 предложения, както и от „ Ню Йорк Никс “ за летния камп на клуба. Помолих татко ми да попита дали бих получил позволение да изучавам и играя в Съединени американски щати. Отказът на властта у нас бил безапелационен.
През 1973 година станах реализатор № 1 на европейското състезание в Барселона. Тогава и локалният отбор към този момент правеше баскетболен тим, като доста желаеха да съм в основата на първия им отбор. Поканиха ме на среща на последния етаж на един хотел на брега на морето. Един от босовете, който от самото начало пушеше пура, ми предложи 200 000 $ заплата. По това време това бяха ужасно доста пари – примерно купих си „ Мерцедес “ от Щутгарт за 2400 $. Шефът с пурата ми сподели: „ Идваш, взимаш парите и си купуваш два ресторанта на брега на морето. Даваш ги чартърен и цялостен живот може да не правиш нищо… “. Мислих доста дълго. Знаех обаче, че в случай че отида в „ Барселона “ без позволение, ще получа статут на невъзвращенец и изменник у нас. Щяха да уволнят татко ми и брат ми (той работеше в „ Кореком “), щеше да има репресии против най-близките ми хора. И не се взех решение.
Самият Лари Нанс ми сервира
Един от най-големите играчи в НБА през 80-те години Лари Нанс (б.р. – троент участник в Мача на звездите) ми е носил таблата с храна в ресторанта. Това стана на универсиадата в Москва през 1973 година Видя ме в ресторанта, сподели: „ Този състезател е доста огромен и заслужава почитание “, след което пристигна, взе ми храната и я занесе до моята маса.
Но случката си има предистория. Американците дойдоха със звезден колежански тим в България за контрола преди универсиадата. Тогава брат ми беше преводач на гостите и треньорът го попитал има ли положителни играчи в българския състав. Брат ми дал отговор: „ Има най-малко четирима доста положителни. Единият е брат ми. Ще ви вкара най-малко 30 точки “. Онзи го изгледал невярващо и му предложил бас на бутилка уиски. На почивката водехме с 6 точки, а аз бях с 22.
Американският треньор отворил с шут вратата на съблекалнята и крещял: „ Как тези хамбургери ще ни водят играта!!! “. Имал поради, че бяхме с неособено висок състав, в който имаше много яки играчи. А американците не играеха, а просто летяха и ни прескачаха. Е, победиха ни, вкарах им 36 точки, а брат ми си получи уискито. Месец по-късно Лари Нанс ми носи таблата…
А на Световната купа в Богота през 1973 година, където завършихме трети, играхме два мача с американците, като им вкарах по 23 точки. На конференцията треньорът им споделя: „ Дайте ми Голомеев за няколко тренировки, с цел да науча моите по какъв начин се играе на бодичек “.
Титла против гурбет в чужбина
През 1981 г. бях към този момент на 33. Споделих пред тогавашния зам.-министър на вътрешните работи Ангел Карлов, че желая да изляза да поиграя в чужбина. Той ми отвърна, че ще стане, само че първо „ Левски-Спартак “ трябва да завоюва купата. Станахме първи. И на банкета подсетих на Карлов обещанието ми. Няколко дни по-късно шефът на сдружението Борислав Лазаров ме вика и ме пита: „ Ти правилно ли искаш да излезеш в чужбина? “. Потвърдих, а малко по-късно получих позволение и станах първият български баскетболист с контракт в чужбина.
Не помня по какъв начин стана връзката с турския клуб „ Гюней Санай “ от Адана, който преди малко беше влезнал в елита. Играх две години, като втората бях и треньор на тима. Заплатата ми беше 1800 $, от които получавах публично 550, колкото взимаше първият секретар в българското посолство в Турция. Другото отиваше в „ Спорткомерс “. Разбира се, даваха ми пари и „ под масата “. След това се върнах у нас и поиграх още сезон в „ Левски-Спартак “. После станах треньор на тима и спечелихме купата през 1986-а.
Как получих прякора си Змея
На турне в Южна Америка ми излезе прякорът Змея. Бях най-младият в националния тим за мъже и имах забележителен вкус. Винаги сядах от късата страна на масата. И придърпвах към мен всичко, което оставаше от другите.
Пръв ми сподели „ Змея “ Цеко Барчовски или Димитър Сахаников, не помня тъкмо кой от двамата. Но съм уверен, че след това дълго Барчовски ми викаше Змейчето.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Като състезател е 10-кратен първенец на България, като треньор – един път. Участва на пет европейски шампионати и става два пъти е изпълнител №1, а 4 пъти е определен в идеалния тим на континента. Някои негови достижения към момента са неподобрени върхове на колежанското състезание на Канада, където играе, когато учи в колежа „ МакГил “.
Змея бе и президент на федерацията ни по баскетбол в интервала 1991-1993 година
През 1991 година бе включен в листата на 50-те най-велики баскетболисти на всички времена на интернационалната федерация ФИБА, а през 2019 година стана четвъртият българин, въведен в
„ Залата на славата “
на Международната баскетболна асоциация след Ваня Войнова и реферите Артеник „ Арто “ Арабаджиян и Валентин „ Тино “ Лазаров.
На 76-годишна възраст ни напусна една от най-великите баскетболни митове на България – Атанас Голомеев. Печалната новина заяви неговият непосредствен другар и също огромен баскетболист в предишното Владимир Боянов.
„ Сега “ напомня някои истории от богатата кариера на Голомеев, разказани от самия него преди няколко години:
Как започнах с баскетбола
През 1963 година като десетокласник с другари тупкахме топката в двора на столичното 20-о учебно заведение „ Тодор Минков “. На оградата седи човек и ни гледа. Тогава към този момент бях към 2 метра, жилест и здрав, само че без доста мускулна маса. В един миг той идва и ме пита: „ Момче, ти тренираш ли баскетбол? “, „ Не “, давам отговор аз. „ А искаш ли да тренираш? “, продължава той. Оказа се, че това е Венци Янев, треньор на юношите старша възраст на „ Септември “. И още същата вечер бях на подготовка в салончето на 47-о учебно заведение в квартал „ Стрелбище “.
Потренирах 2-3 месеца и на една контрола ме видя Петър Симанов, който водеше юношеския народен тим. Покани ме в националния тим, който тренираше в зала „ Сливница “. Там ме питат: „ Ти от кое място пристигна? “. А аз в действителност пристигнах отникъде – не съм минал през подрастващите и юноши младша възраст. Започнах напряко в старшата.
След още няколко месеца играх на първата си балканиада – за юноши в Атина. Междувременно титулярният център на мъжете на „ Спартак “ – бай Илия Мирчев, хвърли един полицай в басейна „ Република “ (б.р. – днешния „ Мария Луиза “) и го уволниха. Така останаха без център. И ме повикаха, попаднах измежду доста именити играчи, 12-13 години по-възрастни от мен. Към края на 1965 година към този момент бях в мъжкия народен тим, поканен от Кирил Семов – Сьомата, и с великани като Гецата Панов, Цвятко Барчовски, Симеон Радев и даже играх през декември на балканиада в Тирана. Така за две години и половина стигнах от учебния двор до мъжкия народен тим.
Арестуваха ме, с цел да играя в ЦСКА
Дойде време да влизам боец и вътрешният министър Ангел Солаков даде обещание, че в „ Спартак “, който е клуб на Министерство на вътрешните работи, ще се прави спортна рота по сходство на ЦСКА, с цел да може тимът да задържа гениите си. Получавам аз повиквателна да вляза боец, само че от „ Спартак “ ми споделят: „ изчакай малко, спортната школа ще бъде образувана до дни “. Отивам с Темелаки Димитров – Ачо, също баскетболист и доста добър мой другар, да гледаме футболен мач на стадиона на ЦСКА. Сядаме на трибуната и през второто полувреме идват четирима с автомати и ни арестуват.
Явно някой ни е видял и хората в ЦСКА са се задействали. Защото аз имам повиквателна, очаквам всеки момент да вляза в новата школа на „ Спартак “. Вкарват ни в спортната рота на ЦСКА и ни остригват. Аз обаче не желая да играя там и давам наряд след наряд – един месец, втори месец. Мия чинии в кухнята до припадък… Писна ми. Приех да ме включат в тима. Темелаки също. След месец отиваме в Люксембург и аз въвеждам 42 точки в първия си мач за ЦСКА. В тима имаше страхотни играчи, след 6 месеца станахме първенци.
Престоят ми в Канада
През 1967 година татко ми отпътува търговски представител в Монреал и аз отидох с него в Канада, към този момент като национал, само че единствено на 19 години. Никой не ме познава. „ МакГил юнивърсити “ беше в Топ 20 на света, 50 000 студенти. Започнах да изучавам архитектура.
Като си новобранец, не можеш да играеш в първия тим, по тази причина един сезон бях в „ Оркид “. След това – 2 години в „ МакГил “. От втората са ми и върховете (б.р – Голомеев става единствено за 1 сезон изпълнител № 1 на всички времена в канадското колежанско състезание със средно 37,5 т. на мач. Държи и до през днешния ден върха за най-вече точки в един мач като посетител – 57. Член е на баскетболната Зала на славата в Канада). Третата година в университета не я приключих, тъй като от ЦСКА започнаха да ми изпращат билети да пристигам за мачовете в европейските шампионати – против ЦСКА (Москва), „ Симентал “, „ Барселона “…
Как се разминах с НБА и „ Барселона “
Когато бях най-добрия център в колежанското състезание на Канада, беше обикновено да проявят интерес към мен от университетските тимове на Съединени американски щати. Получих 5-6 предложения, както и от „ Ню Йорк Никс “ за летния камп на клуба. Помолих татко ми да попита дали бих получил позволение да изучавам и играя в Съединени американски щати. Отказът на властта у нас бил безапелационен.
През 1973 година станах реализатор № 1 на европейското състезание в Барселона. Тогава и локалният отбор към този момент правеше баскетболен тим, като доста желаеха да съм в основата на първия им отбор. Поканиха ме на среща на последния етаж на един хотел на брега на морето. Един от босовете, който от самото начало пушеше пура, ми предложи 200 000 $ заплата. По това време това бяха ужасно доста пари – примерно купих си „ Мерцедес “ от Щутгарт за 2400 $. Шефът с пурата ми сподели: „ Идваш, взимаш парите и си купуваш два ресторанта на брега на морето. Даваш ги чартърен и цялостен живот може да не правиш нищо… “. Мислих доста дълго. Знаех обаче, че в случай че отида в „ Барселона “ без позволение, ще получа статут на невъзвращенец и изменник у нас. Щяха да уволнят татко ми и брат ми (той работеше в „ Кореком “), щеше да има репресии против най-близките ми хора. И не се взех решение.
Самият Лари Нанс ми сервира
Един от най-големите играчи в НБА през 80-те години Лари Нанс (б.р. – троент участник в Мача на звездите) ми е носил таблата с храна в ресторанта. Това стана на универсиадата в Москва през 1973 година Видя ме в ресторанта, сподели: „ Този състезател е доста огромен и заслужава почитание “, след което пристигна, взе ми храната и я занесе до моята маса.
Но случката си има предистория. Американците дойдоха със звезден колежански тим в България за контрола преди универсиадата. Тогава брат ми беше преводач на гостите и треньорът го попитал има ли положителни играчи в българския състав. Брат ми дал отговор: „ Има най-малко четирима доста положителни. Единият е брат ми. Ще ви вкара най-малко 30 точки “. Онзи го изгледал невярващо и му предложил бас на бутилка уиски. На почивката водехме с 6 точки, а аз бях с 22.
Американският треньор отворил с шут вратата на съблекалнята и крещял: „ Как тези хамбургери ще ни водят играта!!! “. Имал поради, че бяхме с неособено висок състав, в който имаше много яки играчи. А американците не играеха, а просто летяха и ни прескачаха. Е, победиха ни, вкарах им 36 точки, а брат ми си получи уискито. Месец по-късно Лари Нанс ми носи таблата…
А на Световната купа в Богота през 1973 година, където завършихме трети, играхме два мача с американците, като им вкарах по 23 точки. На конференцията треньорът им споделя: „ Дайте ми Голомеев за няколко тренировки, с цел да науча моите по какъв начин се играе на бодичек “.
Титла против гурбет в чужбина
През 1981 г. бях към този момент на 33. Споделих пред тогавашния зам.-министър на вътрешните работи Ангел Карлов, че желая да изляза да поиграя в чужбина. Той ми отвърна, че ще стане, само че първо „ Левски-Спартак “ трябва да завоюва купата. Станахме първи. И на банкета подсетих на Карлов обещанието ми. Няколко дни по-късно шефът на сдружението Борислав Лазаров ме вика и ме пита: „ Ти правилно ли искаш да излезеш в чужбина? “. Потвърдих, а малко по-късно получих позволение и станах първият български баскетболист с контракт в чужбина.
Не помня по какъв начин стана връзката с турския клуб „ Гюней Санай “ от Адана, който преди малко беше влезнал в елита. Играх две години, като втората бях и треньор на тима. Заплатата ми беше 1800 $, от които получавах публично 550, колкото взимаше първият секретар в българското посолство в Турция. Другото отиваше в „ Спорткомерс “. Разбира се, даваха ми пари и „ под масата “. След това се върнах у нас и поиграх още сезон в „ Левски-Спартак “. После станах треньор на тима и спечелихме купата през 1986-а.
Как получих прякора си Змея
На турне в Южна Америка ми излезе прякорът Змея. Бях най-младият в националния тим за мъже и имах забележителен вкус. Винаги сядах от късата страна на масата. И придърпвах към мен всичко, което оставаше от другите.
Пръв ми сподели „ Змея “ Цеко Барчовски или Димитър Сахаников, не помня тъкмо кой от двамата. Но съм уверен, че след това дълго Барчовски ми викаше Змейчето.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ