НАСА празнува половин век от изстрелването на пилотираната мисия Аполо 7
На 11-ти октомври 1968 година ракетата “Сатурн 1B ” извежда в околоземна орбита пилотирания галактически транспортен съд “Аполо 7 ” с астронавти на борда Уолтър Шира, Дон Айзъл и Уолтър Кънингам. Основната цел на задачата е тестването на командния и сервизния модул в границите на дългодневна задача, каквато би била по-нататъшна пилотирана задача до Луната. Завръщането на “Аполо 7 ” е на 22-ри октомври 1968 година, а Шира, Айзъл и Кънингам извършват всички сложени пред тях задания.
“Аполо 7 ”, също както и “Аполо 9 ”, са така наречен “забравени ” галактически задачи, защото не са летяли до Луната. Въпреки това през днешния ден ние си спомняме за тях. Ако тези задачи не съществуваха, огромният скок на Армстронг и Олдрин през 1969 година в никакъв случай нямаше да стане действителност.
Когато “Аполо 7 ” се насочва в космоса, към този миг залогът за НАСА в никакъв случай не е по-голям. Това е първият пилотиран полет на американската организация след ужасяващия пожар на борда на “Аполо 1 ”, който убива трима астронавти 21 месеца по-рано. От триумфа на “Аполо 7 ” зависи дали ще бъде изпълнена заръката на Кенеди американски астронавти да отидат “на Луната през това десетилетие ”.
Шира, Айзъл и Кънингам прекарват 11 дни в околоземна орбита. През това време те завършват сполучливо тестванията на командния и сервизния модул. Едно от тези изпитания е доближаването на “Аполо 7 ” с изхвърлената по време на изстрелването горна степен, с цел да се симулира сближаването с лунния модул. Към октомври 1968-ма година лунната стратегия на НАСА продължава да търпи отлагания, като спускаемият лунен модул към момента не е подготвен. Затова вместо него изхвърлената горна степен играе ролята на цел за съединяване.
Друго значимо нещо, което астронавтите показват наред, е запалването на мотора на сервизния модул след дълъг интервал на безучастие в космоса. Това е доста значимо – в случай че моторите на корабите на бъдещите лунни задачи откажат на път към Луната или в окололунна орбита, това ще е съдбовно за екипажите и те няма да могат да се приберат вкъщи.
В рамките на 11-дневната задача на “Аполо 7 ” не всичко протича обикновено. Един от най-лошите моменти настава, когато астронавтите се разболяват от настинка. Тук, на Земята, ние се оправяме с простудата относително елементарно – нормално оздравяваме след няколко дни кихане и кашляне. Но в космоса елементарната настинка е ужасно неприятна, защото липсва гравитация, която да издърпва секретите от носа отвън организма. Така тримата членове на екипажа прекарват дните си със запушени носове и дихателни усложнения.
Освен всичко друго наземният екип възнамерява и лъчение онлайн по малкия екран от борда на галактическия транспортен съд – първото в историята на космонавтиката. Това води до напрежение сред астронавтите и наземните ръководители. Уолтър Шира упорства предаването да бъде отсрочено заради забавяния в осъществяването на тестванията, недохранване и ужасната настинка. Накрая, по време на завръщането на екипажа, изнервените астронавти още веднъж изправят на нокти наземните си ръководители, отказвайки да сложат шлемовете, тъй като им пречат да издухват запушените носове. Това е първата документирана бъркотия сред наземно управление и екипаж по време на галактическа експедиция.
В НАСА неприятното държание на астронавтите не остава без последици. Макар че Уолтър Шира от дълго време е декларирал желанието си да бъде пенсиониран след полета на “Аполо 1 ” (към това време той е към този момент деец от задачите на корабите “Мъркюри ” и “Джемини ”), задачата “Аполо 7 ” е първата за Дон Айзъл и Уолтър Кънингам. По разбираеми аргументи остава и последната. В случая с Айзъл играе роля освен държанието му в космоса, само че и извънбрачна връзка с жена, която след това става неговата втора брачна половинка. През Студената война астронавтите би трябвало да имат безупречна известност – смели герои с идеални фамилии, с цел да не петнят обществения имидж на Съединени американски щати. Дийк Слейтън, който по това време е началник на астронавтския отряд, предизвестява сътрудниците си да не позволяват каквито и да е кавги от този вид и че няма незаменими хора. Всеки астронавт може да бъде заменен.
В последна сметка Айзъл и Кънингам в никакъв случай не стъпват на Луната.
От техническа позиция обаче “Аполо 7 ” завършва с цялостен триумф. Два месеца по-късно НАСА реализира един от най-големите си триумфи – първи пилотиран полет до окололунна орбита. Това се случва в границите на задача “Аполо 8 ”, извършена в интервала сред 21-ви и 27-ми декември 1968 година. Но за нея ще пиша по-късно.
