Тайната мисия за унищожаването на Незнайния воин
На 11 ноември 1920 година тялото на незнаен английски боец е положено в Уестминстърското абатство. Той лежи измежду кралете на Англия в едно от най-свещените религиозни места в страната. Великите и положителните участват на погребението му, а в дните след погребението милиони пътуват, с цел да видят гроба му.
Незнайният боец се трансформира в знак на паметта и възпоменанието, заимствуван по целия свят . Уникалната му мистерия разрешава на хиляди фамилии от цялата страна, чиито близки са починали в ужасните боеве на Западния фронт по време на Първата международна война, да дойдат и да застанат до гроба и да оплачат загубата му. Защото тялото, което лежи в фамозното абатство, може да е техният загубен брачен партньор, татко, брат или наследник.
За да бъде тялото в действителност непознато и да се свърже с някое от фамилиите по цялата земя, то е трябвало да бъде определено при строга секретност. Когато концепцията за Незнайния боец е показана за първи път от преподобния Дейвид Рейлтън MC, управляващите се нуждаят от метод незнаен английски военнослужещ да бъде определен изцяло инцидентно.
В новооткрити заповеди, изпратени до командващия английските сили във Франция и Фландрия бригаден военачалник Уайът с дата 22 октомври 1920 година, се показва, че Уайът " ще упражни правото си на преценка за мястото, на което ще бъде ексхумирано тялото " . Тези заповеди за първи път демонстрират, че на Уайът е дадена независимост на деяние да взема решение какъв брой тела ще бъдат ексхумирани и от кое полесражение ще бъдат взети.
Поради секретния темперамент на интервенцията в никакъв случай не е оповестена публична обществена информация за метода на провеждането ѝ, което спомага за запазването на анонимността на Незнайния боец. Това не пречи на слуховете за това кой е бил и от кое място е пристигнал.
Coffin of the Unknown Warrior, Westminster Abbey, 7th November 1920.
— Bobbie☀️ (@bo66ie29)
Бригаден военачалник Уайът се пробва да потуши тези клюки, като на 11 ноември 1939 година написа писмо до вестник " Дейли телеграф ". Писмото му, в което в детайли разказва ролята си в интервенцията, се е трансформирало в общоприетия роман за метода, по който е извършена интервенцията " Незнайният боец ". Уайът разказва по какъв начин са ексхумирани четири тела от четири основни бойни региона - Айн, Сома, Арас и Ипр. След това телата са превозени назад до щаба му в Сен Пол, като идват по друго време, с цел да не се срещнат едно с друго. След това телата са сложени поотделно върху маси на естакади в параклиса в Сен Пол и са покрити с Юнион Джак, като въоръжена защита обезпечава тайната.
В среднощ Уайът дружно с подполковник Е. С. Гел влизат в хижата. След това Уайът избрал едно от четирите тела и дружно с Гел го вдигнали в особено квалифициран ковчег, който по-късно бил завинтван, с цел да се закрепи тялото. След това Уайът декларира, че телата, които не са били определени, са били заровени във военно гробище, намиращо се директно до лагера " Сейнт Пол ". Избраното тяло е превозено до Булон, а по-късно до Лондон, с цел да бъде заровено с голяма гала като Незнайния боец.
Въпреки че писмото е замислено като финален доклад, леките несъответствия в съдържащата се информация единствено усилват объркването и мистерията към интервенцията " Незнаен боец ". Уайът декларира, че телата са били определени през нощта на 7 ноември, само че от известия в пресата и от очевидци знаем, че Незнайният боец е дошъл в Булон на 9 ноември. Ако тялото е било определено на 7-ми, това значи, че то е лежало през целия ден в Сен Пол, с цел да бъде превозено до Булон на 9-ти. Въпреки това нито едно удостоверение не удостоверява, че тялото е престояло в лагера през целия ден, а единствено че е било определено в среднощ и по-късно на идващия ден отнесено в Булон.
Историкът Андрю Ричардс в книгата си " Знамето " пръв постулира, че датата, посочена от Уайът в писмото от 1939 година, е неправилна и че вярната дата за асортимент е нощта на 8 ноември. Историкът и създател Марк Скот открива в архива на Имперския боен музей писмо, което е написано на ръка и подписано от Уайът четири години по-рано, през 1935 година В това писмо се показва, че тялото е било определено в среднощ на 8 ноември, като по този метод се поправя хронологията и се оказва помощ за разрешаването на мистерия, която озадачава историците от десетилетия.
Последният въпрос обаче се отнасяше до телата, които не са били определени като част от интервенцията " Незнайният боец ". Уайът декларира, че те са били заровени в гробището в Сен Пол, само че нито едно заравяне в гробището не съответствува с датата на интервенцията . Освен това телата, които са били възобновени или ексхумирани от първичното им място на заравяне, ще имат документ за връщане на погребението. В този документ се показват координатите на мрежата, които указват точното място, където е открито тялото. Ако телата, които не са били определени като част от интервенцията " Незнайният боец ", са били заровени в С. Пол, те не биха имали нужните координати на мрежата, с цел да посочат от кое място са пристигнали, заради секретния темперамент на интервенцията. Тъй като телата пристигаха по друго време, единствено хората, които ги ексхумираха, щяха да знаят тъкмо от кое място са пристигнали.
The King lays a wreath at the Tomb of the Unknown Warrior at Uhuru Gardens in Nairobi.
— The Royal Family (@RoyalFamily)
Както при доста други аспекти на историята за Незнайния боец, вакуумът на доказателства води до спекулации и неустановеност. През декември 2019 година обаче, до момента в който търсехме информация по отношение на Незнайния боец, аз и моят сътрудник Питър получихме дребна торбичка, принадлежала на капитан Алберт Фишер, която се съхраняваше в библиотеката на Уестминстърското абатство.
В торбичката се съдържаха няколко документа, в това число военната персонална карта на Фишър, до момента в който той е служил в Дирекцията за регистрация на гробове и изследвания, предходник на Комисията за военните гробове на Британската общественост. Съдържал се и плик с надпис " Секретно ", адресиран до капитан Фишър. Вътре в плика има писмо, също с надпис " Секретно " и дата 06.11.1920 година Най-отгоре е посочен Cagnicourt B.C., а вътре в писмото се желае от Фишър да провежда група от " четирима френски цивилни, оборудвани с лопати за ексхумация ", дружно с кола за спешна помощ, способна да пътува до Сен Пол и назад, с цел да се срещнат на гробището Cagnicourt в 15:15 часа. След това в писмото се показва, че в 22:00 ч. на същата дата " още веднъж ще се върнете на гробището с френските служащи, оборудвани както преди, и с фенери и ще погребете още веднъж в гробището 3 тела ". Писмото приключва с уточнението, че " наличието на това писмо не би трябвало да се оповестява на никого и сами ще организирате гражданския труд ".
Но естеството на писмото се откроява - ексхумацията и повторното погребение на телата е щателна задача, за чието осъществяване капитан Фишър е бил изключително деликатен. Много от докладите за погребенията, които Фишър попълня, не са написани на ръка, а са попълнени на пишеща машина за по-голяма акуратност. По-нататъшни изследвания ни накараха да се свържем с внучката на капитан Фишър, която удостовери фамилните мемоари за неговата придирчивост. Още по-удивително беше, че брачният партньор ѝ професор Крис Хюит беше написал публикация, в която се наблягаше откриването на заповедите на Фишер през 2007 година за локален вестник, само че за жалост историята не беше получила по-широко внимание в пресата.
И по този начин, дали бойците, които не са били определени за Незнайния боец, са заровени в английското гробище Кагникур? Писмото на Фишер е неповторимо с това, че е съвсем единственият оживял формален документ, обвързван с интервенцията " Незнайният боец ". Ролята на Фишър, който работи в гробището Каникур за наново интериоризиране на телата с Дирекцията за регистрация на гробове и следствия, не предстои на подозрение.
Подробният разбор на гробището, изработен от Марк Скот, демонстрира, че има място за три немаркирани тела. Защо обаче телата са заровени без надгробни камъни? Отговорът на този въпрос може да се крие в свръхсекретния темперамент на интервенцията. Генерал-майор сър Сесил Смит, който през 1920 година е капитан, работещ в Сейнт Пол, удостоверява в писма, че управляващите са се тормозили, че неочакваната поява за една нощ на три нови кръста в деня след избора на Незнайния боец би провокирала съмнения. Ако едно от тези тела можеше да бъде разпознато, съществуваше евентуален риск това да докара до идентифицирането на тялото, което е било заровено в Уестминстърското абатство. Но за какво Фишър е извършил заповедта? Може би е бил неудовлетворен от това, че телата се препогребват без обозначени кръстове - нещо, което е било свещено в работата му, когато е препогребвал телата на своите приятели, убити в жесток спор, който преди малко е бил завършил. Фишър подава оставка от Д.Г.Р.Е. по лична молба единствено няколко седмици по-късно, на 19 януари 1921 година
Невъзможно е да сме сигурни, че три от телата, определени като претенденти за телата на Незнайния боец, лежат в гробището Кагникур, само че новооткритите доказателства сигурно мощно демонстрират, че това е по този начин. Лично аз считам, че това е значимо по две аргументи. Първо, то хвърля светлина върху многото хора, чиято методична строго секретна работа, осъществена в къси периоди, подсигурява, че самоличността на тялото, което е било пренесено в Уестминстърското абатство, остава загадка и до през днешния ден. Офицерите, направили тази интервенция, като капитан Фишър, са останали в сянка съвсем 100 години и заслужават самопризнание за добре свършената работа. Второ и най-важно, тъй като неизбраните бойци са служили на страната си както приживе, по този начин и в гибелта. Успокояващо е да се знае, че те лежат в гробище за военни гробове на Британската общественост, дружно със своите приятели, с които са се сражавали дружно и са починали. Те остават като Незнайния боец, познати на Бога.
Незнайният боец се трансформира в знак на паметта и възпоменанието, заимствуван по целия свят . Уникалната му мистерия разрешава на хиляди фамилии от цялата страна, чиито близки са починали в ужасните боеве на Западния фронт по време на Първата международна война, да дойдат и да застанат до гроба и да оплачат загубата му. Защото тялото, което лежи в фамозното абатство, може да е техният загубен брачен партньор, татко, брат или наследник.
За да бъде тялото в действителност непознато и да се свърже с някое от фамилиите по цялата земя, то е трябвало да бъде определено при строга секретност. Когато концепцията за Незнайния боец е показана за първи път от преподобния Дейвид Рейлтън MC, управляващите се нуждаят от метод незнаен английски военнослужещ да бъде определен изцяло инцидентно.
В новооткрити заповеди, изпратени до командващия английските сили във Франция и Фландрия бригаден военачалник Уайът с дата 22 октомври 1920 година, се показва, че Уайът " ще упражни правото си на преценка за мястото, на което ще бъде ексхумирано тялото " . Тези заповеди за първи път демонстрират, че на Уайът е дадена независимост на деяние да взема решение какъв брой тела ще бъдат ексхумирани и от кое полесражение ще бъдат взети.
Поради секретния темперамент на интервенцията в никакъв случай не е оповестена публична обществена информация за метода на провеждането ѝ, което спомага за запазването на анонимността на Незнайния боец. Това не пречи на слуховете за това кой е бил и от кое място е пристигнал.
Coffin of the Unknown Warrior, Westminster Abbey, 7th November 1920.
— Bobbie☀️ (@bo66ie29)
Бригаден военачалник Уайът се пробва да потуши тези клюки, като на 11 ноември 1939 година написа писмо до вестник " Дейли телеграф ". Писмото му, в което в детайли разказва ролята си в интервенцията, се е трансформирало в общоприетия роман за метода, по който е извършена интервенцията " Незнайният боец ". Уайът разказва по какъв начин са ексхумирани четири тела от четири основни бойни региона - Айн, Сома, Арас и Ипр. След това телата са превозени назад до щаба му в Сен Пол, като идват по друго време, с цел да не се срещнат едно с друго. След това телата са сложени поотделно върху маси на естакади в параклиса в Сен Пол и са покрити с Юнион Джак, като въоръжена защита обезпечава тайната.
В среднощ Уайът дружно с подполковник Е. С. Гел влизат в хижата. След това Уайът избрал едно от четирите тела и дружно с Гел го вдигнали в особено квалифициран ковчег, който по-късно бил завинтван, с цел да се закрепи тялото. След това Уайът декларира, че телата, които не са били определени, са били заровени във военно гробище, намиращо се директно до лагера " Сейнт Пол ". Избраното тяло е превозено до Булон, а по-късно до Лондон, с цел да бъде заровено с голяма гала като Незнайния боец.
Въпреки че писмото е замислено като финален доклад, леките несъответствия в съдържащата се информация единствено усилват объркването и мистерията към интервенцията " Незнаен боец ". Уайът декларира, че телата са били определени през нощта на 7 ноември, само че от известия в пресата и от очевидци знаем, че Незнайният боец е дошъл в Булон на 9 ноември. Ако тялото е било определено на 7-ми, това значи, че то е лежало през целия ден в Сен Пол, с цел да бъде превозено до Булон на 9-ти. Въпреки това нито едно удостоверение не удостоверява, че тялото е престояло в лагера през целия ден, а единствено че е било определено в среднощ и по-късно на идващия ден отнесено в Булон.
Историкът Андрю Ричардс в книгата си " Знамето " пръв постулира, че датата, посочена от Уайът в писмото от 1939 година, е неправилна и че вярната дата за асортимент е нощта на 8 ноември. Историкът и създател Марк Скот открива в архива на Имперския боен музей писмо, което е написано на ръка и подписано от Уайът четири години по-рано, през 1935 година В това писмо се показва, че тялото е било определено в среднощ на 8 ноември, като по този метод се поправя хронологията и се оказва помощ за разрешаването на мистерия, която озадачава историците от десетилетия.
Последният въпрос обаче се отнасяше до телата, които не са били определени като част от интервенцията " Незнайният боец ". Уайът декларира, че те са били заровени в гробището в Сен Пол, само че нито едно заравяне в гробището не съответствува с датата на интервенцията . Освен това телата, които са били възобновени или ексхумирани от първичното им място на заравяне, ще имат документ за връщане на погребението. В този документ се показват координатите на мрежата, които указват точното място, където е открито тялото. Ако телата, които не са били определени като част от интервенцията " Незнайният боец ", са били заровени в С. Пол, те не биха имали нужните координати на мрежата, с цел да посочат от кое място са пристигнали, заради секретния темперамент на интервенцията. Тъй като телата пристигаха по друго време, единствено хората, които ги ексхумираха, щяха да знаят тъкмо от кое място са пристигнали.
The King lays a wreath at the Tomb of the Unknown Warrior at Uhuru Gardens in Nairobi.
— The Royal Family (@RoyalFamily)
Както при доста други аспекти на историята за Незнайния боец, вакуумът на доказателства води до спекулации и неустановеност. През декември 2019 година обаче, до момента в който търсехме информация по отношение на Незнайния боец, аз и моят сътрудник Питър получихме дребна торбичка, принадлежала на капитан Алберт Фишер, която се съхраняваше в библиотеката на Уестминстърското абатство.
В торбичката се съдържаха няколко документа, в това число военната персонална карта на Фишър, до момента в който той е служил в Дирекцията за регистрация на гробове и изследвания, предходник на Комисията за военните гробове на Британската общественост. Съдържал се и плик с надпис " Секретно ", адресиран до капитан Фишър. Вътре в плика има писмо, също с надпис " Секретно " и дата 06.11.1920 година Най-отгоре е посочен Cagnicourt B.C., а вътре в писмото се желае от Фишър да провежда група от " четирима френски цивилни, оборудвани с лопати за ексхумация ", дружно с кола за спешна помощ, способна да пътува до Сен Пол и назад, с цел да се срещнат на гробището Cagnicourt в 15:15 часа. След това в писмото се показва, че в 22:00 ч. на същата дата " още веднъж ще се върнете на гробището с френските служащи, оборудвани както преди, и с фенери и ще погребете още веднъж в гробището 3 тела ". Писмото приключва с уточнението, че " наличието на това писмо не би трябвало да се оповестява на никого и сами ще организирате гражданския труд ".
Но естеството на писмото се откроява - ексхумацията и повторното погребение на телата е щателна задача, за чието осъществяване капитан Фишър е бил изключително деликатен. Много от докладите за погребенията, които Фишър попълня, не са написани на ръка, а са попълнени на пишеща машина за по-голяма акуратност. По-нататъшни изследвания ни накараха да се свържем с внучката на капитан Фишър, която удостовери фамилните мемоари за неговата придирчивост. Още по-удивително беше, че брачният партньор ѝ професор Крис Хюит беше написал публикация, в която се наблягаше откриването на заповедите на Фишер през 2007 година за локален вестник, само че за жалост историята не беше получила по-широко внимание в пресата.
И по този начин, дали бойците, които не са били определени за Незнайния боец, са заровени в английското гробище Кагникур? Писмото на Фишер е неповторимо с това, че е съвсем единственият оживял формален документ, обвързван с интервенцията " Незнайният боец ". Ролята на Фишър, който работи в гробището Каникур за наново интериоризиране на телата с Дирекцията за регистрация на гробове и следствия, не предстои на подозрение.
Подробният разбор на гробището, изработен от Марк Скот, демонстрира, че има място за три немаркирани тела. Защо обаче телата са заровени без надгробни камъни? Отговорът на този въпрос може да се крие в свръхсекретния темперамент на интервенцията. Генерал-майор сър Сесил Смит, който през 1920 година е капитан, работещ в Сейнт Пол, удостоверява в писма, че управляващите са се тормозили, че неочакваната поява за една нощ на три нови кръста в деня след избора на Незнайния боец би провокирала съмнения. Ако едно от тези тела можеше да бъде разпознато, съществуваше евентуален риск това да докара до идентифицирането на тялото, което е било заровено в Уестминстърското абатство. Но за какво Фишър е извършил заповедта? Може би е бил неудовлетворен от това, че телата се препогребват без обозначени кръстове - нещо, което е било свещено в работата му, когато е препогребвал телата на своите приятели, убити в жесток спор, който преди малко е бил завършил. Фишър подава оставка от Д.Г.Р.Е. по лична молба единствено няколко седмици по-късно, на 19 януари 1921 година
Невъзможно е да сме сигурни, че три от телата, определени като претенденти за телата на Незнайния боец, лежат в гробището Кагникур, само че новооткритите доказателства сигурно мощно демонстрират, че това е по този начин. Лично аз считам, че това е значимо по две аргументи. Първо, то хвърля светлина върху многото хора, чиято методична строго секретна работа, осъществена в къси периоди, подсигурява, че самоличността на тялото, което е било пренесено в Уестминстърското абатство, остава загадка и до през днешния ден. Офицерите, направили тази интервенция, като капитан Фишър, са останали в сянка съвсем 100 години и заслужават самопризнание за добре свършената работа. Второ и най-важно, тъй като неизбраните бойци са служили на страната си както приживе, по този начин и в гибелта. Успокояващо е да се знае, че те лежат в гробище за военни гробове на Британската общественост, дружно със своите приятели, с които са се сражавали дружно и са починали. Те остават като Незнайния боец, познати на Бога.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ