Не питай за цената на мечтата: 70 години от рождението на Людмил Янков
На 11 август 1953 година в Перник е роден Людмил Янков - един от най-романтичните облици в българския алпинизъм. Започва да се занимава с това на 18-годишна възраст. Осем години по-късно, през 1979 година става част от националния тим и треньор в алпийския клуб в Кюстендил, където живее. През 80-те години изкачва северните стени на Матерхорн и Айгер, както и някои от по-известните стени в Доломитите, прави първото българско втурване със ски от Елбрус, изкачва върховете Ленин, Комунизъм и Корженевска в Памир, взе участие в националните експедиции до Лхотце (1981 година, доближава 7950 м) и до Еверест, 1984 година
След като стартира трагичното слизане на Христо Проданов от Еверест, Людмил Янков изминава “на един мирис ” невероятната денивелация от над 1300 м (изкачва се от 7170 м до 8500 м височина), при температури, достигащи минус 40 градуса, с цел да помогне на своя приятел. Тогава получава измръзвания и след завръщането си в България се постанова да му ампутират 4 от пръстите на ръцете.
Загива при лавина на 17 април 1988 година под връх Камилата, в Мальовишкия дял на Рила.
Не питай за цената на фантазията
бори се, литвай, падай и умирай!
Носи я постоянно напред – в ръката,
възкръсвай, ставай, искай и намирай!
Не я затваряй в себе си, в душата…
Изправен дишай, в никакъв случай не спирай,
мечтай за насладата, за хубостта.
С екстаз и боязън, с религия в чудесата –
тя ражда и мира, и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата.
Не питай за цената на фантазията.
След като стартира трагичното слизане на Христо Проданов от Еверест, Людмил Янков изминава “на един мирис ” невероятната денивелация от над 1300 м (изкачва се от 7170 м до 8500 м височина), при температури, достигащи минус 40 градуса, с цел да помогне на своя приятел. Тогава получава измръзвания и след завръщането си в България се постанова да му ампутират 4 от пръстите на ръцете.
Загива при лавина на 17 април 1988 година под връх Камилата, в Мальовишкия дял на Рила.
Не питай за цената на фантазията
бори се, литвай, падай и умирай!
Носи я постоянно напред – в ръката,
възкръсвай, ставай, искай и намирай!
Не я затваряй в себе си, в душата…
Изправен дишай, в никакъв случай не спирай,
мечтай за насладата, за хубостта.
С екстаз и боязън, с религия в чудесата –
тя ражда и мира, и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата.
Не питай за цената на фантазията.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ