Стара Варна: Несгодите на курорта - разказ от 1931 година
На 10 юни 1921 година със особено Постановление № 21 на варненската администрация, одобрено през 1925 година и с Царски декрет, Варна е провъзгласена за „ специфичен и свободен курортен град ”. В тогавашния общински вестник излиза известие:
" Превръщането на град Варна в специфичен морски курортен ъгъл, който по този начин видоизменен, освен ще сътвори изискванията за едно благородно поминачно състояние на популацията, само че градът ще съставлява една горделивост за България - освен това, неговото име ще се носи наедно с Ница, Монте Карло и прочие знатности. А това значи градът да се преобърне на златоносен улей, който ще озарява така огромните потребности и на самата страна "
Курортното дело тече, а 10 години след оповестяването на Варна за морски курорт, в града се стичат хиляди летовници. Гостоприемна Варна ги посреща с великодушни обещания за една незабравима лятна отмора, изпълнена с доста слънце, равнодушие и плажни страсти, споделя Република България " П.Славейков " -Варна.
През 1931 година столичанката Вера Бояджиева също идва тук в разгара на плажния сезон. В материала, озаглавен “Нашата морска кралица ”, отпечатан във вестник “Литературен глас ”, тя обръща внимание на един огромен проблем – шума в града, който помрачава хубостите на варненския курорт.
“Колко е шумна денем, какъв брой е шумна и в късните часове Варна! От ранна заран по основните улици се стичат потоци от хора към морето. Над терасата на баните е претъпкано. Къпящите идват на отмора след баня или закусват преди да влязат в морето. Долу на плажовете е гъмжило. Едно бръмчене от говора на хиляди хора, едно непрестанно придвижване на хиляди голи тела, мощно обгорени от слънцето. Там долу по пясъците е така задушно и мирише на човешка пот, което даже и морската хладина не може да отстрани.
От обяд стартират оркестрите по заведенията за хранене, подредени един до различен по основната улица към градината. Грамофони, хармоники, песни на шопския оркестър, струнни оркестри и все фешън танци, последни шлагери непрестанно от заран на терасата, до нощта на дансинга. Когато си легнеш, дълго не можеш да заспиш. Пред очите ти се движат хора и море, в ушите ти шумят пенливите талази, а в мозъкът ти се въртят всичките тия Ерика, Аржентина, Марабу и Сребролика луна в един немислим безпорядък. И едвам задремал, едвам си се успокоил, рано, още в пет часа стартират продавачите из улиците да викат: банички, пъпеши и дини, зеленчук, циганки продават пръст за саксии, паници, лъжици…
Сънят е към този момент негоден и тръгваш отново за плажа. А там се повтаря вчерашното. Майки викат след децата си, деца плачат, слугините крещят и ядосват госпожите си, надзирателките се карат на разголените дами и закопчават презрамките на банските им костюми, или ги вкарват зад паравана. (Защото от терасата мъжете с бинокли следят женския плаж, а варненската община строго бди над морала на гостите си). Деца продават локум, вода и гевреци и всички показват стоката си, от терасата крещи високоговорителя с безконечната Ерика, до ушите ти шумят пенливите талази.
Един непрестанен звук, един писък от заран до вечер през целия ден до късна нощ, носен над белите къщи и хубавия град. Може би има в днешно време хора, останали с нерви дебели като въжета, само че и те да отидат във Варна не биха могли да устоят този под напрежение разтревожен живот. И по тази причина нямам доверие на майките, когато споделят, че отиват с децата си във Варна на отмора и корекция.
Варна, която ни притегля с най-модерните си бани в Европа, която предлага толкоз красоти на посетителите си, която се е постарала да им даде казино и дансинг край морето, тая същата Варна би трябвало да се погрижи да се понижат, даже напълно да се отстранен тия крясъци из улиците, което най-вече безпокои чужденците гости.
Но все пак това Варна е прелестна. Само като седнеш в Приморската градина и погледнеш морето, изкупват се всичките неприятни преживелици денем. И тук би трябвало отново да виждам. За да можеш седнал да гледаш морето, би трябвало да заплатиш. Още не си вдигнал очи към морската простор, ето идва жена с билети и плащай за стола си. Не бива да се наслаждаваш без да заплатиш! А единия час така скоро минава, за втория би трябвало да дадеш още 2 лева… ”
" Превръщането на град Варна в специфичен морски курортен ъгъл, който по този начин видоизменен, освен ще сътвори изискванията за едно благородно поминачно състояние на популацията, само че градът ще съставлява една горделивост за България - освен това, неговото име ще се носи наедно с Ница, Монте Карло и прочие знатности. А това значи градът да се преобърне на златоносен улей, който ще озарява така огромните потребности и на самата страна "
Курортното дело тече, а 10 години след оповестяването на Варна за морски курорт, в града се стичат хиляди летовници. Гостоприемна Варна ги посреща с великодушни обещания за една незабравима лятна отмора, изпълнена с доста слънце, равнодушие и плажни страсти, споделя Република България " П.Славейков " -Варна.
През 1931 година столичанката Вера Бояджиева също идва тук в разгара на плажния сезон. В материала, озаглавен “Нашата морска кралица ”, отпечатан във вестник “Литературен глас ”, тя обръща внимание на един огромен проблем – шума в града, който помрачава хубостите на варненския курорт.
“Колко е шумна денем, какъв брой е шумна и в късните часове Варна! От ранна заран по основните улици се стичат потоци от хора към морето. Над терасата на баните е претъпкано. Къпящите идват на отмора след баня или закусват преди да влязат в морето. Долу на плажовете е гъмжило. Едно бръмчене от говора на хиляди хора, едно непрестанно придвижване на хиляди голи тела, мощно обгорени от слънцето. Там долу по пясъците е така задушно и мирише на човешка пот, което даже и морската хладина не може да отстрани.
От обяд стартират оркестрите по заведенията за хранене, подредени един до различен по основната улица към градината. Грамофони, хармоники, песни на шопския оркестър, струнни оркестри и все фешън танци, последни шлагери непрестанно от заран на терасата, до нощта на дансинга. Когато си легнеш, дълго не можеш да заспиш. Пред очите ти се движат хора и море, в ушите ти шумят пенливите талази, а в мозъкът ти се въртят всичките тия Ерика, Аржентина, Марабу и Сребролика луна в един немислим безпорядък. И едвам задремал, едвам си се успокоил, рано, още в пет часа стартират продавачите из улиците да викат: банички, пъпеши и дини, зеленчук, циганки продават пръст за саксии, паници, лъжици…
Сънят е към този момент негоден и тръгваш отново за плажа. А там се повтаря вчерашното. Майки викат след децата си, деца плачат, слугините крещят и ядосват госпожите си, надзирателките се карат на разголените дами и закопчават презрамките на банските им костюми, или ги вкарват зад паравана. (Защото от терасата мъжете с бинокли следят женския плаж, а варненската община строго бди над морала на гостите си). Деца продават локум, вода и гевреци и всички показват стоката си, от терасата крещи високоговорителя с безконечната Ерика, до ушите ти шумят пенливите талази.
Един непрестанен звук, един писък от заран до вечер през целия ден до късна нощ, носен над белите къщи и хубавия град. Може би има в днешно време хора, останали с нерви дебели като въжета, само че и те да отидат във Варна не биха могли да устоят този под напрежение разтревожен живот. И по тази причина нямам доверие на майките, когато споделят, че отиват с децата си във Варна на отмора и корекция.
Варна, която ни притегля с най-модерните си бани в Европа, която предлага толкоз красоти на посетителите си, която се е постарала да им даде казино и дансинг край морето, тая същата Варна би трябвало да се погрижи да се понижат, даже напълно да се отстранен тия крясъци из улиците, което най-вече безпокои чужденците гости.
Но все пак това Варна е прелестна. Само като седнеш в Приморската градина и погледнеш морето, изкупват се всичките неприятни преживелици денем. И тук би трябвало отново да виждам. За да можеш седнал да гледаш морето, би трябвало да заплатиш. Още не си вдигнал очи към морската простор, ето идва жена с билети и плащай за стола си. Не бива да се наслаждаваш без да заплатиш! А единия час така скоро минава, за втория би трябвало да дадеш още 2 лева… ”
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ