На 10 ноември 1989 г. на пленум на Централния комитет

На 10 ноември 1989 година на пленум на Централния комитет на Българска комунистическа партия от поста общоприет секретар на партията е освободен комунистическият деспот Тодор Живков. На процедура е осъществен вътрешнопартиен прелом, проведен от Москва и осъществен от най-верните й хора в страната - Андрей Луканов и Петър Младенов, благодарение на до неотдавна близки на сатрапа Живков комунистически номенклатурчици. 
 
Датата се възприема като начало на прехода на България към народна власт и пазарна стопанска система, макар че еднопартийната система на Българска комунистическа партия, която продължава да е единственият управителен фактор в страната, е отстранена едвам на идната година, а първите действителни стопански промени са подхванати 15 месеца след пленума. Промените в някогашния комунистически блок започнаха с идването на власт в Съветския съюз на Михаил Горбачов, който стартира развой на перестройка.
 
Ден преди свалянето на Живков, на 9 ноември 1989 година, в Германия бе съборена Берлинската стена. На същата дата се организира съвещание на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, на което Тодор Живков подава оставка като общоприет секретар на Българска комунистическа партия след проведен от руското посолство напън, основни настоящи лица са членът на Политбюро Петър Младенов и кандидат-членът Андрей Луканов. Във вътрешнопартийния прелом се включват и най-близките му до неотдавна болшевишки гаулайтери Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов.
 
Някои от членовете на Централен комитет като Милко Балев и Димитър Стоянов не са авансово осведомени. Диктаторът Живков не подава оставка от поста ръководител на Държавния съвет на Народна република България (най-високата служба в държавата), предлагането за това е направено от името на Политбюро.
 
В дневния ред на Ноемврийския пленум са сложени две точки. Първата е отчет на Тодор Живков за настоящата конюнктура в страната и нуждата от преустрояване на стопанската система " по посока на пазарния механизъм, комбиниран с планово начало ", а втората е оставката на генералния секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Живков произнася встъпителното слово, след което Централен комитет утвърждава отчета му.
 
На следобедното съвещание на пленума членовете на Централния комитет одобряват оставката на Живков, без да му дадат опция за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов на поста Генерален секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста ръководител на Държавния съвет на Народна република България.
 
На 17 ноември, на съвещание на Народното събрание, излъчено директно по малкия екран, Петър Младенов е определен за ръководител на Държавния съвет. Още на идващия ден - 18 ноември, се организира първият свободен протест, проведен от така наречен неофициални организации, отпред с КТ " Подкрепа " и " Екогласност ", на площада пред храм-паметника " Свети Александър Невски ". 
 
Парламентът отстранява от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи рецензията към държавното управление. Българска комунистическа партия се отхвърля от еднопартийния модел на ръководство месец по-късно – на 11-13 декември Централният комитет взема решения за курс към парламентарна народна власт и предлага анулация на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта. Народното събрание гласоподава анулацията едвам на 15 януари 1990 година
 
През месец юни 1990 година в България се организират и първите многопартийни парламентарни избори в България. Тодор Живков умира на 5 август 1998 година, без да бъде наказан за закононарушенията, които са осъществени по времето на неговото ръководство. След гибелта му всички обвинявания против него отпадат.