Свети Врач - кога и как се отбелязва
На 1 юли се отбелязва празникът Свети Врач, който е както църковен, по този начин и национален празник.
Свети Врач като църковен празник
Православната черква уважава на този ден светците Козма и Дамян - двамата братя безсребърници. Тези свети хора изучавали целебната мощ на билките и се прочули като лечители. Затова Исус ги дарил съссилата на лечители-чудотворци. Те лекували всевъзможни заболявания и недъзи и помагали освен на телата, само че и на душите на хората.
За помощта си не взимали нито пари, нито блага, изпълнявайки божествената поръка да дават безплатно, тъй като безплатно са получили своята заложба да лекуват. По-късно над гроба им бил повдигнат храм, в който се случвало чудото на изцелението.
Свети Врач като национален празник
Отбелязваният от църквата празник на светците в националния календар влезнал под името Свети Врач и се чества като ден на знахарите и билкарите.
Всички, които лекуват благодарение на природата - билкари, лечители, врачки, баячки и знахари, честват на този ден.
Традиции за Свети Врач
В традициите празникът стартира с подготовка от предходния ден, когато домът би трябвало да се почисти ритуално. Болните прекарвали нощта преди Свети Врач в църквата или параклиса с името на двамата светци, а заран се измивали на аязмото, което е наоколо до всеки църковен храм, отдаден на Свети Врач.
Жените не трябва да перат, чистят и шият на този ден, тъй като човек или домашно животно ще се разболее тежко.
Народните лечители също не работят на този ден, тъй като лековете им няма да се захванат. Единствената разрешена работа е месенето на самун, от който всеки би трябвало да яде, с цел да бъде здрав и мощен.
Прави се курбан, като се коли домашна птица и се поставя празнична софра. На нея би трябвало наложително да има варива, плодове, а за здраве се украсява със здравец.
Болните хора може да отидат на посетители на националните лечители, с цел да им поднесат блага - баница, питка, вино, кокошка и зелена чиния. Зеленият цвят е наложителен, тъй като символизира обновлението на природата и успеха на живота над гибелта, тържеството на силите на положителното над тези на злото.
Болните, които посещават лечебни извори на този ден, би трябвало да оставят отпечатък от дрехата си, с цел да остане заболяването им вечно там.
Народното вярване гласи, че на този ден всеки лек отива там, където е необходим. Раните се затварят, счупеното зараства, болката си отива, а неприятните думи не се захващат. Затова на този ден билкарите разпределят събраните и изсушени билки от Еньовден.
