Какво пише Алеко в последния ден на 1896 г.
На 1 януари (по остарял стил), 1863 година е роден Щастливеца. Вижте какви мисли го спохождат в последния ден на 1896 година
Я ще бъде честита, я кой знай… От рождение и до гроба ний все туй чуваме: «Честита Нова година», па то от «честитост» отишло, че се не видяло… Мигар на 1 януари 1887 година Олимпий Панов и Узунов не са получили стотина благопожелания с туй пусто «Честита Нова година», а не се изтекоха ни два месеца и тези незабравими борци починаха от приятелски патрони, измежду най-варварски изтезания, и, назад, самите палачи, върху главите на които са се изсипали скрито проклятията на стотини хиляди българи — те си проживяха честито цяла верига години, окръжени от почестите и ласкателствата на безхарактерната рабска паплач… Иди му разбери!
Мигар Стамболов, на 1 януари 1894 година не е получил хиляди честитявания и насърчения да следва безстрашно битката със северната мечка, а пък северната мечка стъпила върху една пета част от земното кълбо, никак не мига дори и не щеше да знае, че някаква си бълха пълзяла под опашката й. Мечката едва-едва си помръдна опашката и бълхата отиде, та се не видя.
Мигар същият Стамболов на 1 януари 1895 година, не е получил голям брой поблажки с «Честита Нова година», а пък то баш измежду годината такива добрини се посипаха върху главата му, от каквито дано Бог да пази цялото человечество.
Мигар почитаемото държавно управление отпред на Народната партия, към която се числи всичко «честно, благородно и интелигентно», няма да получи на следващия ден, на 1 януари 1897 година, хиляди честитявания и поддържа за битка с калната съпротива, към която се числи всичко, «безчестно, подло и невежествено». Да, ще получи. И току виж, че дивият български народ не оценил някое същинско милосърдие, каквото да вземем за пример комерсиалния контракт с Австрия — апелирам ви се с Австрия! С тази майка-благодетелница на нашата родина, що денем-нощем сълзи рони и Богу се моли, да ни сподоби със Санстефанска България, и е всеки час подготвена да ни сервира Македония на тавичка, както сервира златната сабя на нашия покровител Абдул Керим паша — току виж, споделям, че нашият народ не оценил великото икономическо значение на двойната победа, и току ще чуем един ден, че почитаемото държавно управление осъмнало с някое малко главоболие в краката... Тъй върви светът, какво ще му направиш!
Па и не може бе, джанъм, на всички да се угоди. Когато за «Свобода» всичко беше ярко, за «Прогрес» всичко беше мрачно; завъртя се, разбираш ли, колелото и гледай ги в този момент: за «Свобода» всичко е тъмно, за «Прогрес» всичко е ярко. Колело!…
Но не мислете, че това става единствено от изменението на обстоятелствата. Обстоятелствата по никакъв начин не повлияха на някоя твърди характери. Вземете за образец господина Йордан Йонова: изпотрепал се е горкият да се бори за благоденствието на благото ни отечество; гдето седне, гдето стане, все една и съща мисъл го мъчи — по какъв начин да облагодетелствува своята родина, по какъв начин да възцари мир и истина на земята. Ама на, схваща ли ти българинът от почтеност и безкористие!… Може ли той да оцени своите почтени синове. Впрочем този доблестен деец е въпреки всичко задоволително оценен, тъй като и днешното мнозинство се гордее с него, както се е гордяло и болшинството на предишния режим. Ето такива са личностите, на които в случай че пожелаеш: «Честита Нова година», можеш да бъдеш убеден, че думите ти няма да отидат на вятър…
Но в случай че се взрем още по-внимателно, ще дойдем до заключение, че в цяла България най-честити са… княжеските коне! Всякой ще се съгласи, че най-хубавата част на българската столица съставляват така наречените нови квартали; в сърцето на тия квартали се е простряла една разкошна градина, окръжена от едната страна с двореца на господина Стоилова, президент-министъра на Българското княжество, от другата страна с двореца на господина Начовича, любимеца на българския народ. Всред тази огромна градина се издига гордо… не Българският университет, не-е!… Издига се гордо… дворецът на княжеските коне - Манежът. На югозапад от тази колосална ограда, под задницата на новия президентски замък, се е сгушило, обезформено от тази нова сграда, подареното място, върху което ще се строи първият Български университет. И първият Български университет, дружно с паметника Васил Левски и с паметника на починалите за освобождението ни доктори, ще окръжават като лакейска свита двореца на княжеските коне… ха-ха, ха-ха!…
Колко си честито, благо мое родно място, какъв брой си честито!… И при всичко това, аз, неблагодарният твой наследник, мисля и ще не преставам да мисля, че българските студенти, че храмът на българската просвета, заслужават предпочтение пред храма на княжеските коне, въпреки те да са от най-благородната маджарска порода.
Криво ли мисля аз, кажете ми искрено!… Драги мои читатели, честита ви Нова година!
Щастливец, София, 31 декември 1896 година
Р. S. Господин редакторе, този подлистник излезе доста веселичък и освен демократически, ами, в случай че желаете да знаете, и малко социал-демократче пада, само че не се безпокойте, тъй като нашите социалисти ни познават доста добре и са уверени, че ний с година Каравелова сме от буржоазията, от класата на тежките капиталисти… Кое каиш??…
Честита Нова година!
Я ще бъде честита, я кой знай… От рождение и до гроба ний все туй чуваме: «Честита Нова година», па то от «честитост» отишло, че се не видяло… Мигар на 1 януари 1887 година Олимпий Панов и Узунов не са получили стотина благопожелания с туй пусто «Честита Нова година», а не се изтекоха ни два месеца и тези незабравими борци починаха от приятелски патрони, измежду най-варварски изтезания, и, назад, самите палачи, върху главите на които са се изсипали скрито проклятията на стотини хиляди българи — те си проживяха честито цяла верига години, окръжени от почестите и ласкателствата на безхарактерната рабска паплач… Иди му разбери!
Мигар Стамболов, на 1 януари 1894 година не е получил хиляди честитявания и насърчения да следва безстрашно битката със северната мечка, а пък северната мечка стъпила върху една пета част от земното кълбо, никак не мига дори и не щеше да знае, че някаква си бълха пълзяла под опашката й. Мечката едва-едва си помръдна опашката и бълхата отиде, та се не видя.
Мигар същият Стамболов на 1 януари 1895 година, не е получил голям брой поблажки с «Честита Нова година», а пък то баш измежду годината такива добрини се посипаха върху главата му, от каквито дано Бог да пази цялото человечество.
Мигар почитаемото държавно управление отпред на Народната партия, към която се числи всичко «честно, благородно и интелигентно», няма да получи на следващия ден, на 1 януари 1897 година, хиляди честитявания и поддържа за битка с калната съпротива, към която се числи всичко, «безчестно, подло и невежествено». Да, ще получи. И току виж, че дивият български народ не оценил някое същинско милосърдие, каквото да вземем за пример комерсиалния контракт с Австрия — апелирам ви се с Австрия! С тази майка-благодетелница на нашата родина, що денем-нощем сълзи рони и Богу се моли, да ни сподоби със Санстефанска България, и е всеки час подготвена да ни сервира Македония на тавичка, както сервира златната сабя на нашия покровител Абдул Керим паша — току виж, споделям, че нашият народ не оценил великото икономическо значение на двойната победа, и току ще чуем един ден, че почитаемото държавно управление осъмнало с някое малко главоболие в краката... Тъй върви светът, какво ще му направиш!
Па и не може бе, джанъм, на всички да се угоди. Когато за «Свобода» всичко беше ярко, за «Прогрес» всичко беше мрачно; завъртя се, разбираш ли, колелото и гледай ги в този момент: за «Свобода» всичко е тъмно, за «Прогрес» всичко е ярко. Колело!…
Но не мислете, че това става единствено от изменението на обстоятелствата. Обстоятелствата по никакъв начин не повлияха на някоя твърди характери. Вземете за образец господина Йордан Йонова: изпотрепал се е горкият да се бори за благоденствието на благото ни отечество; гдето седне, гдето стане, все една и съща мисъл го мъчи — по какъв начин да облагодетелствува своята родина, по какъв начин да възцари мир и истина на земята. Ама на, схваща ли ти българинът от почтеност и безкористие!… Може ли той да оцени своите почтени синове. Впрочем този доблестен деец е въпреки всичко задоволително оценен, тъй като и днешното мнозинство се гордее с него, както се е гордяло и болшинството на предишния режим. Ето такива са личностите, на които в случай че пожелаеш: «Честита Нова година», можеш да бъдеш убеден, че думите ти няма да отидат на вятър…
Но в случай че се взрем още по-внимателно, ще дойдем до заключение, че в цяла България най-честити са… княжеските коне! Всякой ще се съгласи, че най-хубавата част на българската столица съставляват така наречените нови квартали; в сърцето на тия квартали се е простряла една разкошна градина, окръжена от едната страна с двореца на господина Стоилова, президент-министъра на Българското княжество, от другата страна с двореца на господина Начовича, любимеца на българския народ. Всред тази огромна градина се издига гордо… не Българският университет, не-е!… Издига се гордо… дворецът на княжеските коне - Манежът. На югозапад от тази колосална ограда, под задницата на новия президентски замък, се е сгушило, обезформено от тази нова сграда, подареното място, върху което ще се строи първият Български университет. И първият Български университет, дружно с паметника Васил Левски и с паметника на починалите за освобождението ни доктори, ще окръжават като лакейска свита двореца на княжеските коне… ха-ха, ха-ха!…
Колко си честито, благо мое родно място, какъв брой си честито!… И при всичко това, аз, неблагодарният твой наследник, мисля и ще не преставам да мисля, че българските студенти, че храмът на българската просвета, заслужават предпочтение пред храма на княжеските коне, въпреки те да са от най-благородната маджарска порода.
Криво ли мисля аз, кажете ми искрено!… Драги мои читатели, честита ви Нова година!
Щастливец, София, 31 декември 1896 година
Р. S. Господин редакторе, този подлистник излезе доста веселичък и освен демократически, ами, в случай че желаете да знаете, и малко социал-демократче пада, само че не се безпокойте, тъй като нашите социалисти ни познават доста добре и са уверени, че ний с година Каравелова сме от буржоазията, от класата на тежките капиталисти… Кое каиш??…
Честита Нова година!
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ