Тома Биков и Вежди избираха позитивен филм
Музикантът, публицист и общински консултант от Глас Народен в СОС Венци Мицов разяснява концепцията на депутата от ГЕРБ Тома Биков страната да финансира единствено положителни филми. В текста на Мицов се споделя:
Тома Биков и Вежди Рашидов седяха в залата на НДК и чакаха плановете за нови български филми, кандидатстващи за държавен ДОТАЦИЙЙ.
- Оф, Тома, през вчерашния ден гледах някакъв доста отрицателен филм. Едни хора подвигаха въстание, па ги избиха, па стана мазало – рече Вежди Рашидов и дръппна от Коибата си.
- Да, това е по Вазов, знам го – рече Тома Биков – още веднъж негативизъм, още веднъж възстания, още веднъж драми. И защо са тия драми? Къде в тая народняшко – сиромахомилска история е дясната консервативна българска полезност?
- Прав си, не трябва да позволяваме сходни неща – рече Рашидов – ето, през вчерашния ден Банов е дал 100 000 лв., с цел да се снима филмче за ремонта на ремонта на контрола на контрола на предните два реда плочки пред Седмочисленици. Двама млади влюбени се включват безплатно в бригада, която сама, с голи ръце пренарежда 14 пъти плочките, до момента в който преминаващите в близост софиянци плачат от наслада! Ето това е изкуство! Ето това е образец!
В този миг на вратата се почука.
- Господа, претендент за финансиране е пристигнал с план за филм – рече секретарят на комисията.
- Да заповяда – рекоха двамата журиращи.
В залата влезе момък с смел взор и артистични одежди.
- Почитаеми господа, пред вас представям своят план за пълнометражен филм. Филмът се споделя „ Недовършена симфония ” и споделя за безпаричен музикант на име Ставри, който написа гениална творба, само че не може да я осъществя. За да финансира осъществяването на творбата, Ставри работи като строител, само че претърпява акцидент и остава неработоспособен. Губи жилището си, брачната половинка му го изоставя. И когато той умира, под моста, където прекарва последните дни от живота си един инцидентно слязъл да пикае диригент намира партитурата на творбата му. Взема я и я извършва със Софийска филхармония.
Творбата става световноизвестна.
Двамата оценяващи сбръчкаха чела.
- Чакай, чакай малко – рече Тома Биков – отново тоя негативизъм. Пак това всемирно страдалчество. Пак тоя социализъм и сиромахомилство. Това ли ще е лентата, която да показа Родината ни на открито?
- Младежо, Вие в действителност ли такива неща измисляте – рече Вежди Рашидов – няма ли за Вас някакви други сюжети? Например – композиторът написа симфонията, извършва я и персонално министър председателят Борисов идва на премиерата с кошница цветя и дребни сладки? Как па по времето на Орешарски и Виденов не измисляхте такива филми, бе?
- Ама господа, то филмът ми е по автентичен случай! – понечи да се извини младият режисьор.
- И какво като е по автентичен случай? Това първо не е дясно, след това не е консервативно, след това не е положително и най-много – не е добра реклама за страната ни и за нейните триумфи – рече Тома Биков и за по-убедително повдигна молива (HB, с корав графит) и съвсем издирижира първият такт на незавършената симфония от кино лентата на клетия млад режисьор.
А малко откакто кандидатстващият си потегли бледен, Тома Биков и Вежди Рашидов се спогледнаха тъжно.
- И тая година няма да се появи непокътнат план – рече Вежди Рашидов.
- Няма, я. В тая страна единствените, които стават за финансиране не могат да вършат филми. Те, като се замисля и поправки не могат да вършат, но това не го казвай на управлението на партията – рече Тома Биков и изнервено прибра моливът, с който към този момент беше написал НЕ на няколко плана за фими:
„ Ботев ” – драматичен край и апел за протест към властта.
„ Яворов ” – поради къщата, която общината още не е придобила.
„ Магистралата ” – филм с доста каскади, отритнат поради концепцията за фотоси на автомагистрала „ Хемус ” в частта след Ябланица.
Тома Биков и Вежди Рашидов седяха в залата на НДК и чакаха плановете за нови български филми, кандидатстващи за държавен ДОТАЦИЙЙ.
- Оф, Тома, през вчерашния ден гледах някакъв доста отрицателен филм. Едни хора подвигаха въстание, па ги избиха, па стана мазало – рече Вежди Рашидов и дръппна от Коибата си.
- Да, това е по Вазов, знам го – рече Тома Биков – още веднъж негативизъм, още веднъж възстания, още веднъж драми. И защо са тия драми? Къде в тая народняшко – сиромахомилска история е дясната консервативна българска полезност?
- Прав си, не трябва да позволяваме сходни неща – рече Рашидов – ето, през вчерашния ден Банов е дал 100 000 лв., с цел да се снима филмче за ремонта на ремонта на контрола на контрола на предните два реда плочки пред Седмочисленици. Двама млади влюбени се включват безплатно в бригада, която сама, с голи ръце пренарежда 14 пъти плочките, до момента в който преминаващите в близост софиянци плачат от наслада! Ето това е изкуство! Ето това е образец!
В този миг на вратата се почука.
- Господа, претендент за финансиране е пристигнал с план за филм – рече секретарят на комисията.
- Да заповяда – рекоха двамата журиращи.
В залата влезе момък с смел взор и артистични одежди.
- Почитаеми господа, пред вас представям своят план за пълнометражен филм. Филмът се споделя „ Недовършена симфония ” и споделя за безпаричен музикант на име Ставри, който написа гениална творба, само че не може да я осъществя. За да финансира осъществяването на творбата, Ставри работи като строител, само че претърпява акцидент и остава неработоспособен. Губи жилището си, брачната половинка му го изоставя. И когато той умира, под моста, където прекарва последните дни от живота си един инцидентно слязъл да пикае диригент намира партитурата на творбата му. Взема я и я извършва със Софийска филхармония.
Творбата става световноизвестна.
Двамата оценяващи сбръчкаха чела.
- Чакай, чакай малко – рече Тома Биков – отново тоя негативизъм. Пак това всемирно страдалчество. Пак тоя социализъм и сиромахомилство. Това ли ще е лентата, която да показа Родината ни на открито?
- Младежо, Вие в действителност ли такива неща измисляте – рече Вежди Рашидов – няма ли за Вас някакви други сюжети? Например – композиторът написа симфонията, извършва я и персонално министър председателят Борисов идва на премиерата с кошница цветя и дребни сладки? Как па по времето на Орешарски и Виденов не измисляхте такива филми, бе?
- Ама господа, то филмът ми е по автентичен случай! – понечи да се извини младият режисьор.
- И какво като е по автентичен случай? Това първо не е дясно, след това не е консервативно, след това не е положително и най-много – не е добра реклама за страната ни и за нейните триумфи – рече Тома Биков и за по-убедително повдигна молива (HB, с корав графит) и съвсем издирижира първият такт на незавършената симфония от кино лентата на клетия млад режисьор.
А малко откакто кандидатстващият си потегли бледен, Тома Биков и Вежди Рашидов се спогледнаха тъжно.
- И тая година няма да се появи непокътнат план – рече Вежди Рашидов.
- Няма, я. В тая страна единствените, които стават за финансиране не могат да вършат филми. Те, като се замисля и поправки не могат да вършат, но това не го казвай на управлението на партията – рече Тома Биков и изнервено прибра моливът, с който към този момент беше написал НЕ на няколко плана за фими:
„ Ботев ” – драматичен край и апел за протест към властта.
„ Яворов ” – поради къщата, която общината още не е придобила.
„ Магистралата ” – филм с доста каскади, отритнат поради концепцията за фотоси на автомагистрала „ Хемус ” в частта след Ябланица.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ