Таис, опера в три действия от Жюл Масне по едноименния роман на Анатол Франс
Музика: Жюл Масне
Либрето: Луи Гале
Първо осъществяване: Опера Гарние, Париж, 16 март 1894
Действащи лица:
Таис, куртизанка - сопран
Атанаел, млад монах-отшелник - баритон
Нисиас, млад александрийски аристократ - тенор
Палемон, възрастен духовник, лидер на отшелниците - бас
Кробил, прислужница на Нисиас - мецосопран
Миртал, прислужница на Нисиас - мецосопран
Албина, игуменка - мецосопран
Слуга на Нисиас - бас
Чародейка - сопран
Монаси - трима тенори и двама баси
Действието се развива в Египет през IV век от н.е.
Първо деяние
Първа картина
В пустинята, покрай брега на Нил. Младият духовник Атанаел се връща при своите приятели – монасите-отшелници, откакто е посетил родния си град Александрия. Той е погнусен от покварата, която царува в града. Според него там тържествува Сатаната, а за всичко е отговорна прелестната куртизанка Таис, която развращава младежите. Атанаел признава, че когато е бил по-млад, съвсем се е поддал на нейните изкушения, преди да се обърне към същинския Бог. Сега монахът доста желае още веднъж да отиде в Александрия и да избави душата на Таис, като я изтръгне от ръцете на дявола, само че игуменът Палемон му споделя, че не трябва да се намесва в светските каузи. По-добре да намерения за личната си душа. Преди да заспи, Атанаел се моли, само че в съня му още веднъж се явява Таис в доста еротична сцена. Той приема това като знак от Бога, че би трябвало да отиде в града и да избави душата на куртизанката. Въпреки увещанията на Палемон, Атанаел напуща манастира.
Втора картина
Александрия. Атанаел идва в първокласния дом на остарелия си другар Нисиас, който го посреща с отворени прегръдки. Нисиас разкрива, че сега е ухажор на Таис - откупил е компанията й за седмица и това е последният им ден дружно. Атанаел доста го развеселява с информацията за задачата си. После младият благородник му споделя, че Таис има зрелище и скоро ще дойде. Нисиас заповядва на две млади и красиви робини - Кробил и Миртал, да оказват помощ на Атанаел да се измие и преоблече за вечерята с Таис. Младите дами виждат какъв брой прелъстителен е монахът, макар дрипите и грубото му държание.
Атанаел се моли душата му да е въоръжена против изкушението. Идват гостите, измежду които е прелестната Таис, обожавана от всички - най-красивата жена в града.
За малко тя остава уединено с Нисиас и простодушно, само че и малко сантиментално му напомня, че това е последната им среща - седмицата, която той е платил, към този момент свършва. Тъй като диалогът на Таис и Нисиас звуча много цинично в профил, Атанаел се смее. Куртизанката е изумена от образа му. Нисиас я уведомява, че монахът е пристигнал, с цел да я направи християнка, а Атанаел незабавно й споделя какво проповядва: умъртвяване на плътта и смирение. Тя дава отговор: „ Какво те прави толкоз недопечен? Човекът е основан за обич ”. Всички посетители се причисляват към Таис и приканват Атанаел да се радостни. Тъй като в действителност го подиграват, Атанаел избухва, заявявайки, че ще отиде в дома на Таис, с цел да й донесе избавление. Буквалната опасност със избавление разгневява куртизанката и тя стартира да смъква облеклата си, с цел да показва любовта и хубостта, покровителствани от богинята Венера, в целия им искра. Шокиран, Атанаел заобикаля, а Таис победи с предизвикването: „ Ще посмееш ли да дойдеш при мен, ти, който не зачиташ Венера! ”
Второ деяние
Първа картина
В дома на Таис, след празничната вечеря у Нисиас. Останала сама, Таис се усеща изтощена от безцелния живот на актриса и куртизанка. Тя моли огледалото си да я увери, че постоянно ще бъде красива. Най-големият боязън на девойката е, че ще изгуби своята прелест, по тази причина тя моли единственото провидение, на което е признателна - богинята на любовта Венера, за безконечна младост и хубост. Тогава идва Атанаел. Техният дует показва прочувствената им борба. Монахът е убеден и спокоен, само че и горделив и надменен. Той предлага на Таис обич, непозната и нова за нея. „ Малко си просрочен ” - надсмива му се тя, „ познавам всички форми на любовта ”. Но когато той стартира да приказва за безконечния живот на душата й, тя е изумена - думите му проникват надълбоко в съзнанието й и тя го моли да й опише повече за този нов тип обич. Изведнъж монахът усеща непреодолимо физическо привличане към куртизанката. В този миг двамата по едно и също време насочат молебствия: той - към християнския Бог, с цел да устои на нейните изкушения; тя - към Венера в съблазнително проклинание. Неочаквано той хвърля луксозните облекла, дадени му от Нисиас и споделя на Таис, че е пристигнал от пустинята, с цел да осъди нейния метод на живот. За монаха подобен живот е по-скоро гибел. Таис е уплашена - тя споделя, че няма виновност за това, че е красива и го моли за благосклонност. Атанаел още веднъж й предлага безконечен живот и тя сякаш стартира да се съгласява. Но тъкмо тогава се чува буйната ария на Нисиас, който е пристигнал за последната си любовна нощ с Таис. Куртизанката отпраща любовника си, само че заповядва и на Атанаел да си върви - тя би трябвало да остане сама, с цел да обмисли всичко. Изпадайки в нервен смях, девойката възкликва: „ Ще си остана Таис – куртизанката! ”. Но в действителност към този момент е подготвена за промяна. Нейните размишления, откакто е останала уединено със себе си, са отразени в популярната оркестрова „ Медитация ” - може би най-популярната страница от цялото творчество на Жюл Масне с превъзходно цигулково соло.
Втора картина
Атанаел е прекарал цялата нощ на стълбите пред дома на Таис. Отдалеч се чуват отзвуци от радостния нощен празник в Александрия, който е към края си. А трансформацията на Таис е реалност. Тя излиза от вкъщи си, решена да тръгне с Атанаел и да води монашески живот в далечен манастир. Той й заповядва да изгори къщата и всичко в нея - това благосъстояние е насъбрано посредством грехове. Таис е съгласна, само че го моли да й остави единствено една движимост - дребна статуетка на Ерос, бога на любовта. Според нея Ерос не е отговорен за това, че тя е тръгнала по неверен път - виновността е нейна, че не е схванала посланието на Ерос за това какво е любовта. Но когато Атанаел схваща, че статуетката е подарък от Нисиас, той я хвърля на земята и я счупва. Таис му се подчинява и е подготвена да го следва. Идват Нисиас и неговите другари, които към момента са във вихъра на веселието. Младият благородник е спечелил доста пари на комар и е пристигнал в дома на Таис, с цел да отпразнува шанса си. Когато виждат обичаната си актриса и куртизанка, преоблечена в скромна вълнена туника, всички изпадат в гняв: по какъв начин по този начин някакъв духовник ще води в пустинята тяхната кралица на любовта и хубостта? Пияната навалица атакува Атанаел, само че благородният Нисиас отвлича вниманието на гневните александрийци като стартира да хвърля монети измежду тях. Таис и Атанаел съумяват да избягат. Преди това те са запалили къщата - домът на куртизанката е обзет от пламъци.
Трето деяние
Първа картина
Таис и Атанаел вървят през пустинята към женския манастир. Монахът е принудил девойката да върви през пясъците без вода и храна, с цел да изкупи греховете си. Бедната Таис е изцяло изтощена и измъчена. Отначало Атанаел е недопечен с нея - животът на светица изисква умъртвяване на плътта. Но след това той вижда какъв брой са изранени краката й и сърцето му се изпълва със състрадание. Двамата стигат до един оазис и стопират, с цел да си починат. Атанаел отива да потърси вода и храна за Таис, а тя насочва благодарствена молитва към християнския Бог. Идва монахът с вода и плодове на девойката. Следва прелестен дует, изпълнен с деликатност един към различен. В този миг двамата за първи и финален път са в цялостна прочувствена естетика. Чувствата им се срещат единствено за момент, преди пътищата им още веднъж да поемат в разнообразни направления: Таис отива към духовното извисяване, до момента в който Атанаел се отдава на плътската си обич към нея. След малко монахините от близкия манастир идват при тях и Атанаел поверява Таис на игуменката. Девойката нежно се прости със своя нравствен лидер: „ Сбогом, отче, ще се срещнем в небесния град... ”. Нито един път, от самото начало откогато са се срещнали, тя не е произнесла името на Атанаел. Той наблюдава с взор отдалечаващите се монахини и внезапно ясно осъзнава, че е безнадеждно влюбен в най-прекрасната жена на света - Таис, и че повече в никакъв случай няма да я види.
Втора картина
Вечер в мъжкия манастир край Александрия. Времето е бурно. Игуменът Палемон отбелязва, че Атанаел се е върнал от пътешествието с Таис преди 20 дни и от този момент не е хапвал нищо и не е пийвал и глътка вода. Атанаел признава на духовния си лидер, че буйно желае Таис - физически. Палемон горчиво съжалява, че въобще му е разрешил да излезе от манастира и да върви в Александрия. Изтощен и изстрадал, Атанаел заспива, само че в съня му го посещават тревожни видения. Най-напред му се явява Таис в най-еротичен и привлекателен тип - тъкмо както при първата им среща. Но по-късно видението избухва в чудноват смях, гласът на Таис става все по-висок и писклив... А по-късно тя изчезва, само че Атанаел чува други гласове, които му оповестяват, че Таис умира. Той скача от леглото и се втурва на открито в бурята, с цел да отиде в женския манастир.
Трета картина
В манастира монахините се молят, защото Таис умира. Три месеца тя е умъртвявала плътта си, с цел да избави душата си - тъкмо както я е съветвал Атанаел. Сега новите й приятелки, отпред с игуменката я оплакват като най-свята от всички тях светица. Измъчен, Атанаел съумява да стигне до манастира за последна среща с обичаната, само че двамата още веднъж принадлежат към разнообразни светове. Таис към този момент е умиротворена и чака срещата с небесния Рай. Тя с признателност си спомня за пътя с Атанаел и за това по какъв начин неговите думи са избавили душата й. А той обезверено се пробва да я убеди, че има една-единствена обич и това е земната обич сред две човешки същества. „ Върни се в света на насладата, бъди моя! ” - моли монахът. Но душата на Таис към този момент е поела пътя към небето, тя не го чува. Изпаднала в набожен възторг, някогашната куртизанка вижда небето с ангелите и самия Бог да се отваря пред нея. Атанаел остава самичък, изцяло сломен и насочва към небето агонизиращ зов - молба за благосклонност.
Либрето: Луи Гале
Първо осъществяване: Опера Гарние, Париж, 16 март 1894
Действащи лица:
Таис, куртизанка - сопран
Атанаел, млад монах-отшелник - баритон
Нисиас, млад александрийски аристократ - тенор
Палемон, възрастен духовник, лидер на отшелниците - бас
Кробил, прислужница на Нисиас - мецосопран
Миртал, прислужница на Нисиас - мецосопран
Албина, игуменка - мецосопран
Слуга на Нисиас - бас
Чародейка - сопран
Монаси - трима тенори и двама баси
Действието се развива в Египет през IV век от н.е.
Първо деяние
Първа картина
В пустинята, покрай брега на Нил. Младият духовник Атанаел се връща при своите приятели – монасите-отшелници, откакто е посетил родния си град Александрия. Той е погнусен от покварата, която царува в града. Според него там тържествува Сатаната, а за всичко е отговорна прелестната куртизанка Таис, която развращава младежите. Атанаел признава, че когато е бил по-млад, съвсем се е поддал на нейните изкушения, преди да се обърне към същинския Бог. Сега монахът доста желае още веднъж да отиде в Александрия и да избави душата на Таис, като я изтръгне от ръцете на дявола, само че игуменът Палемон му споделя, че не трябва да се намесва в светските каузи. По-добре да намерения за личната си душа. Преди да заспи, Атанаел се моли, само че в съня му още веднъж се явява Таис в доста еротична сцена. Той приема това като знак от Бога, че би трябвало да отиде в града и да избави душата на куртизанката. Въпреки увещанията на Палемон, Атанаел напуща манастира.
Втора картина
Александрия. Атанаел идва в първокласния дом на остарелия си другар Нисиас, който го посреща с отворени прегръдки. Нисиас разкрива, че сега е ухажор на Таис - откупил е компанията й за седмица и това е последният им ден дружно. Атанаел доста го развеселява с информацията за задачата си. После младият благородник му споделя, че Таис има зрелище и скоро ще дойде. Нисиас заповядва на две млади и красиви робини - Кробил и Миртал, да оказват помощ на Атанаел да се измие и преоблече за вечерята с Таис. Младите дами виждат какъв брой прелъстителен е монахът, макар дрипите и грубото му държание.
Атанаел се моли душата му да е въоръжена против изкушението. Идват гостите, измежду които е прелестната Таис, обожавана от всички - най-красивата жена в града.
За малко тя остава уединено с Нисиас и простодушно, само че и малко сантиментално му напомня, че това е последната им среща - седмицата, която той е платил, към този момент свършва. Тъй като диалогът на Таис и Нисиас звуча много цинично в профил, Атанаел се смее. Куртизанката е изумена от образа му. Нисиас я уведомява, че монахът е пристигнал, с цел да я направи християнка, а Атанаел незабавно й споделя какво проповядва: умъртвяване на плътта и смирение. Тя дава отговор: „ Какво те прави толкоз недопечен? Човекът е основан за обич ”. Всички посетители се причисляват към Таис и приканват Атанаел да се радостни. Тъй като в действителност го подиграват, Атанаел избухва, заявявайки, че ще отиде в дома на Таис, с цел да й донесе избавление. Буквалната опасност със избавление разгневява куртизанката и тя стартира да смъква облеклата си, с цел да показва любовта и хубостта, покровителствани от богинята Венера, в целия им искра. Шокиран, Атанаел заобикаля, а Таис победи с предизвикването: „ Ще посмееш ли да дойдеш при мен, ти, който не зачиташ Венера! ”
Второ деяние
Първа картина
В дома на Таис, след празничната вечеря у Нисиас. Останала сама, Таис се усеща изтощена от безцелния живот на актриса и куртизанка. Тя моли огледалото си да я увери, че постоянно ще бъде красива. Най-големият боязън на девойката е, че ще изгуби своята прелест, по тази причина тя моли единственото провидение, на което е признателна - богинята на любовта Венера, за безконечна младост и хубост. Тогава идва Атанаел. Техният дует показва прочувствената им борба. Монахът е убеден и спокоен, само че и горделив и надменен. Той предлага на Таис обич, непозната и нова за нея. „ Малко си просрочен ” - надсмива му се тя, „ познавам всички форми на любовта ”. Но когато той стартира да приказва за безконечния живот на душата й, тя е изумена - думите му проникват надълбоко в съзнанието й и тя го моли да й опише повече за този нов тип обич. Изведнъж монахът усеща непреодолимо физическо привличане към куртизанката. В този миг двамата по едно и също време насочат молебствия: той - към християнския Бог, с цел да устои на нейните изкушения; тя - към Венера в съблазнително проклинание. Неочаквано той хвърля луксозните облекла, дадени му от Нисиас и споделя на Таис, че е пристигнал от пустинята, с цел да осъди нейния метод на живот. За монаха подобен живот е по-скоро гибел. Таис е уплашена - тя споделя, че няма виновност за това, че е красива и го моли за благосклонност. Атанаел още веднъж й предлага безконечен живот и тя сякаш стартира да се съгласява. Но тъкмо тогава се чува буйната ария на Нисиас, който е пристигнал за последната си любовна нощ с Таис. Куртизанката отпраща любовника си, само че заповядва и на Атанаел да си върви - тя би трябвало да остане сама, с цел да обмисли всичко. Изпадайки в нервен смях, девойката възкликва: „ Ще си остана Таис – куртизанката! ”. Но в действителност към този момент е подготвена за промяна. Нейните размишления, откакто е останала уединено със себе си, са отразени в популярната оркестрова „ Медитация ” - може би най-популярната страница от цялото творчество на Жюл Масне с превъзходно цигулково соло.
Втора картина
Атанаел е прекарал цялата нощ на стълбите пред дома на Таис. Отдалеч се чуват отзвуци от радостния нощен празник в Александрия, който е към края си. А трансформацията на Таис е реалност. Тя излиза от вкъщи си, решена да тръгне с Атанаел и да води монашески живот в далечен манастир. Той й заповядва да изгори къщата и всичко в нея - това благосъстояние е насъбрано посредством грехове. Таис е съгласна, само че го моли да й остави единствено една движимост - дребна статуетка на Ерос, бога на любовта. Според нея Ерос не е отговорен за това, че тя е тръгнала по неверен път - виновността е нейна, че не е схванала посланието на Ерос за това какво е любовта. Но когато Атанаел схваща, че статуетката е подарък от Нисиас, той я хвърля на земята и я счупва. Таис му се подчинява и е подготвена да го следва. Идват Нисиас и неговите другари, които към момента са във вихъра на веселието. Младият благородник е спечелил доста пари на комар и е пристигнал в дома на Таис, с цел да отпразнува шанса си. Когато виждат обичаната си актриса и куртизанка, преоблечена в скромна вълнена туника, всички изпадат в гняв: по какъв начин по този начин някакъв духовник ще води в пустинята тяхната кралица на любовта и хубостта? Пияната навалица атакува Атанаел, само че благородният Нисиас отвлича вниманието на гневните александрийци като стартира да хвърля монети измежду тях. Таис и Атанаел съумяват да избягат. Преди това те са запалили къщата - домът на куртизанката е обзет от пламъци.
Трето деяние
Първа картина
Таис и Атанаел вървят през пустинята към женския манастир. Монахът е принудил девойката да върви през пясъците без вода и храна, с цел да изкупи греховете си. Бедната Таис е изцяло изтощена и измъчена. Отначало Атанаел е недопечен с нея - животът на светица изисква умъртвяване на плътта. Но след това той вижда какъв брой са изранени краката й и сърцето му се изпълва със състрадание. Двамата стигат до един оазис и стопират, с цел да си починат. Атанаел отива да потърси вода и храна за Таис, а тя насочва благодарствена молитва към християнския Бог. Идва монахът с вода и плодове на девойката. Следва прелестен дует, изпълнен с деликатност един към различен. В този миг двамата за първи и финален път са в цялостна прочувствена естетика. Чувствата им се срещат единствено за момент, преди пътищата им още веднъж да поемат в разнообразни направления: Таис отива към духовното извисяване, до момента в който Атанаел се отдава на плътската си обич към нея. След малко монахините от близкия манастир идват при тях и Атанаел поверява Таис на игуменката. Девойката нежно се прости със своя нравствен лидер: „ Сбогом, отче, ще се срещнем в небесния град... ”. Нито един път, от самото начало откогато са се срещнали, тя не е произнесла името на Атанаел. Той наблюдава с взор отдалечаващите се монахини и внезапно ясно осъзнава, че е безнадеждно влюбен в най-прекрасната жена на света - Таис, и че повече в никакъв случай няма да я види.
Втора картина
Вечер в мъжкия манастир край Александрия. Времето е бурно. Игуменът Палемон отбелязва, че Атанаел се е върнал от пътешествието с Таис преди 20 дни и от този момент не е хапвал нищо и не е пийвал и глътка вода. Атанаел признава на духовния си лидер, че буйно желае Таис - физически. Палемон горчиво съжалява, че въобще му е разрешил да излезе от манастира и да върви в Александрия. Изтощен и изстрадал, Атанаел заспива, само че в съня му го посещават тревожни видения. Най-напред му се явява Таис в най-еротичен и привлекателен тип - тъкмо както при първата им среща. Но по-късно видението избухва в чудноват смях, гласът на Таис става все по-висок и писклив... А по-късно тя изчезва, само че Атанаел чува други гласове, които му оповестяват, че Таис умира. Той скача от леглото и се втурва на открито в бурята, с цел да отиде в женския манастир.
Трета картина
В манастира монахините се молят, защото Таис умира. Три месеца тя е умъртвявала плътта си, с цел да избави душата си - тъкмо както я е съветвал Атанаел. Сега новите й приятелки, отпред с игуменката я оплакват като най-свята от всички тях светица. Измъчен, Атанаел съумява да стигне до манастира за последна среща с обичаната, само че двамата още веднъж принадлежат към разнообразни светове. Таис към този момент е умиротворена и чака срещата с небесния Рай. Тя с признателност си спомня за пътя с Атанаел и за това по какъв начин неговите думи са избавили душата й. А той обезверено се пробва да я убеди, че има една-единствена обич и това е земната обич сред две човешки същества. „ Върни се в света на насладата, бъди моя! ” - моли монахът. Но душата на Таис към този момент е поела пътя към небето, тя не го чува. Изпаднала в набожен възторг, някогашната куртизанка вижда небето с ангелите и самия Бог да се отваря пред нея. Атанаел остава самичък, изцяло сломен и насочва към небето агонизиращ зов - молба за благосклонност.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ