Сабах: Коя Турция предпочита Западът?
Мухитин Атаман *
От началото на 50-те години на предишния век Турция е един от най-стратегическите и мощни съдружници на Запада. Опитвайки се да се интегрира със западния свят от този момент, страната се стреми да стане член на всички значими западни интернационалните организации, в това число и най-много на алианса НАТО. Тази насочена към Запада турска вероятност не се трансформира през Студената война и западните страни постоянно са оценявали ролята на Турция.
С разпадането на Съветския съюз обаче западната вероятност на Турция внезапно се промени. Западните страни започнаха да подценяват стратегическото значение на Турция, което докара до политическа рецесия и търсене на смяна в Анкара. След терористичните офанзиви от 11 септември 2001 година против политическите, икономическите и военните знаци на Съединени американски щати, Западът се върна към Турция, което способства за битката против интернационалния тероризъм. Турция изпрати военни елементи в поддръжка на ръководените от НАТО задачи в Афганистан, а точно Международната задача на силите за сигурност (ISAF) и задачата " Решителна поддръжка " (RSM).
Арабската пролет промени районната динамичност, което докара до разминавания сред западните страни и Турция. Техните политики, цели и упования започнаха да се сблъскват. Колкото повече се сблъскваха между тях, толкоз повече западните страни отчуждаваха Турция. След като западните ѝ съдружници я пренебрегнаха и останаха безразлични към проблемите ѝ в региона на сигурността, Анкара стартира да подхваща нужните ограничения. От една страна, тя стартира да влага от ден на ден в отбранителната промишленост и да създава стратегически оръжия, освен с цел да възпира вътрешните и външните закани, ориентирани против Турция, само че и с цел да се издигне като фактор, който трансформира разпоредбите на играта в района, като доставя оръжия на другарски държавни управления. От друга страна, Турция се обърна към други източници като Русия, с цел да закупи отбранителни системи, нужни за отбрана на териториалната ѝ целокупност. В последна сметка, към момента придържайки се към алианса на НАТО, Турция стартира да води по-независима политика.
Продължаващата война
След експлоадирането на украинско-руската война западните страни, както техните държавни управления, по този начин и публичното мнение, започнаха да си спомнят, че Турция към момента е скъп член на НАТО. По-специално западното публично мнение оцени високо оръжейната договорка на Турция с Украйна и ефикасното потребление на турски безпилотни апарати против съветски цели. Все отново новите разбърквания в Източна Европа не доведоха до трагична смяна в неправилното разбиране на Турция от страна на Запада, основно заради парадоксалната им политика по избрани въпроси и неуверената политика по други.
Без да се вижда краят на спора и с продължаващите удари на съветската военна машина по Украйна, експанзията на съветското държавно управление продължава да ескалира - и колкото по-агресивна е Русия, толкоз по-разтревожени са западните страни. В последна сметка две разтревожени страни, а точно Швеция и Финландия, взеха решение да се причислят към алианса на НАТО. Като най-антагонистично настроени против съветската експанзия страни, Съединени американски щати и Обединеното кралство се пробваха да вземат бързо решение и да създадат Швеция и Финландия членове на НАТО, което изисква единомислещо решение от всички държави-членки. Като член на НАТО Турция изрази опасенията си против участието на тези две страни, потвърждавайки, че те поддържат антитурски терористични организации. В тази връзка турските публични лица обявиха, че до момента в който двете страни не престават да поддържат антитурски терористични организации, Турция няма да се поколебае да наложи несъгласие на кандидатурата им за участие.
Изведнъж държавните управления и публичното мнение на съвсем всички западни страни започнаха да разискват възражението на Турция против участието на Стокхолм и Хелзинки. Въпреки че турските публични лица, в това число президентът Реджеп Тайип Ердоган, обявиха, че Турция по принцип не е срещу разширението на НАТО, множеството хора подлагат на критика Турция за нейната политика, потвърждавайки, че тя вреди на алианса. Ердоган отговори на това изказване след седмичното съвещание на кабинета с думите: " Нашият метод към разширението на НАТО не произтича от фанатизъм или неприязън, а от кардиналната ни позиция в битката против тероризма. Обяснихме на всички наши събеседници метода на Турция към разширението на НАТО с акцент върху битката против тероризма и смисъла, което отдаваме на алианса. " Ердоган прикани освен страните-кандидатки, само че и членовете на НАТО да не " вървят ръка за ръка с терористични организации ".
Загриженост за сигурността
Въпреки това Западът упреква Турция за възраженията ѝ против кандидатурите за участие на двете страни, като поддържа обичайна си йерархична вероятност във връзка с Турция. Западните страни желаят " услужлива Турция " и страна, която способства за сигурността на Запада. Те желаят от Турция да възпира и предотвратява всяка опасност, ориентирана против Запада. Те обаче не оферират нищо в подмяна, както предлагаха по време на Студената война. Като цяло те остават безразлични към проблемите на Турция, свързани със сигурността. Например, те настояват, че поддържат YPG, сирийското отклонение на терористичната организация ПКК, поради ролята ѝ в битката против ИД, която е по-голяма опасност за Турция, в сравнение с за западните страни.
С други думи, макар че Турция е цел на разнообразни терористични организации, в това число ИД, повече от която и да е западна страна, Западът употребява битката с тероризма като опрощение за антитурската си политика. Той към момента остава апатичен към опасенията за сигурността на Турция и естествено това води до загуба на доверие от турска страна. Западът не желае мощна и самостоятелна Турция, способна да се опълчи на външните закани. Западните страни, които нямат съюзнически връзки, учредени на правилото на взаимност, се пробват да държат Анкара според от Запада.
Като се има поради геостратегическото състояние на Турция и нейната военна и политическа мощност, Западът би трябвало да пресметне различната цена на отчуждаването на Турция. Колкото по-дълго отчуждава Анкара в политическо и военно отношение, толкоз по-вероятно е алиансът на НАТО да загуби своята значителност освен за Турция, само че и за доста европейски страни. Рано или късно континенталните европейски страни като Франция и Германия ще слагат под въпрос ястребовата и конфликтна политика по отношение на Русия. Нарастващите стопански и политически проблеми, както и усилването на напрежението и съперничеството сред международните сили ще подкопаят многостранните политики на съдействие. Това значи, че колкото повече страните следват външната политика, толкоз повече ще се разминават по районни и световни въпроси. /БГНЕС
* Мухитин Атаман - шеф на отдел " Външнополитически проучвания " във фондация СЕТА, професор в катедрата по интернационалните връзки в Университета за обществени науки в Анкара. Коментар за „ Сабах “
От началото на 50-те години на предишния век Турция е един от най-стратегическите и мощни съдружници на Запада. Опитвайки се да се интегрира със западния свят от този момент, страната се стреми да стане член на всички значими западни интернационалните организации, в това число и най-много на алианса НАТО. Тази насочена към Запада турска вероятност не се трансформира през Студената война и западните страни постоянно са оценявали ролята на Турция.
С разпадането на Съветския съюз обаче западната вероятност на Турция внезапно се промени. Западните страни започнаха да подценяват стратегическото значение на Турция, което докара до политическа рецесия и търсене на смяна в Анкара. След терористичните офанзиви от 11 септември 2001 година против политическите, икономическите и военните знаци на Съединени американски щати, Западът се върна към Турция, което способства за битката против интернационалния тероризъм. Турция изпрати военни елементи в поддръжка на ръководените от НАТО задачи в Афганистан, а точно Международната задача на силите за сигурност (ISAF) и задачата " Решителна поддръжка " (RSM).
Арабската пролет промени районната динамичност, което докара до разминавания сред западните страни и Турция. Техните политики, цели и упования започнаха да се сблъскват. Колкото повече се сблъскваха между тях, толкоз повече западните страни отчуждаваха Турция. След като западните ѝ съдружници я пренебрегнаха и останаха безразлични към проблемите ѝ в региона на сигурността, Анкара стартира да подхваща нужните ограничения. От една страна, тя стартира да влага от ден на ден в отбранителната промишленост и да създава стратегически оръжия, освен с цел да възпира вътрешните и външните закани, ориентирани против Турция, само че и с цел да се издигне като фактор, който трансформира разпоредбите на играта в района, като доставя оръжия на другарски държавни управления. От друга страна, Турция се обърна към други източници като Русия, с цел да закупи отбранителни системи, нужни за отбрана на териториалната ѝ целокупност. В последна сметка, към момента придържайки се към алианса на НАТО, Турция стартира да води по-независима политика.
Продължаващата война
След експлоадирането на украинско-руската война западните страни, както техните държавни управления, по този начин и публичното мнение, започнаха да си спомнят, че Турция към момента е скъп член на НАТО. По-специално западното публично мнение оцени високо оръжейната договорка на Турция с Украйна и ефикасното потребление на турски безпилотни апарати против съветски цели. Все отново новите разбърквания в Източна Европа не доведоха до трагична смяна в неправилното разбиране на Турция от страна на Запада, основно заради парадоксалната им политика по избрани въпроси и неуверената политика по други.
Без да се вижда краят на спора и с продължаващите удари на съветската военна машина по Украйна, експанзията на съветското държавно управление продължава да ескалира - и колкото по-агресивна е Русия, толкоз по-разтревожени са западните страни. В последна сметка две разтревожени страни, а точно Швеция и Финландия, взеха решение да се причислят към алианса на НАТО. Като най-антагонистично настроени против съветската експанзия страни, Съединени американски щати и Обединеното кралство се пробваха да вземат бързо решение и да създадат Швеция и Финландия членове на НАТО, което изисква единомислещо решение от всички държави-членки. Като член на НАТО Турция изрази опасенията си против участието на тези две страни, потвърждавайки, че те поддържат антитурски терористични организации. В тази връзка турските публични лица обявиха, че до момента в който двете страни не престават да поддържат антитурски терористични организации, Турция няма да се поколебае да наложи несъгласие на кандидатурата им за участие.
Изведнъж държавните управления и публичното мнение на съвсем всички западни страни започнаха да разискват възражението на Турция против участието на Стокхолм и Хелзинки. Въпреки че турските публични лица, в това число президентът Реджеп Тайип Ердоган, обявиха, че Турция по принцип не е срещу разширението на НАТО, множеството хора подлагат на критика Турция за нейната политика, потвърждавайки, че тя вреди на алианса. Ердоган отговори на това изказване след седмичното съвещание на кабинета с думите: " Нашият метод към разширението на НАТО не произтича от фанатизъм или неприязън, а от кардиналната ни позиция в битката против тероризма. Обяснихме на всички наши събеседници метода на Турция към разширението на НАТО с акцент върху битката против тероризма и смисъла, което отдаваме на алианса. " Ердоган прикани освен страните-кандидатки, само че и членовете на НАТО да не " вървят ръка за ръка с терористични организации ".
Загриженост за сигурността
Въпреки това Западът упреква Турция за възраженията ѝ против кандидатурите за участие на двете страни, като поддържа обичайна си йерархична вероятност във връзка с Турция. Западните страни желаят " услужлива Турция " и страна, която способства за сигурността на Запада. Те желаят от Турция да възпира и предотвратява всяка опасност, ориентирана против Запада. Те обаче не оферират нищо в подмяна, както предлагаха по време на Студената война. Като цяло те остават безразлични към проблемите на Турция, свързани със сигурността. Например, те настояват, че поддържат YPG, сирийското отклонение на терористичната организация ПКК, поради ролята ѝ в битката против ИД, която е по-голяма опасност за Турция, в сравнение с за западните страни.
С други думи, макар че Турция е цел на разнообразни терористични организации, в това число ИД, повече от която и да е западна страна, Западът употребява битката с тероризма като опрощение за антитурската си политика. Той към момента остава апатичен към опасенията за сигурността на Турция и естествено това води до загуба на доверие от турска страна. Западът не желае мощна и самостоятелна Турция, способна да се опълчи на външните закани. Западните страни, които нямат съюзнически връзки, учредени на правилото на взаимност, се пробват да държат Анкара според от Запада.
Като се има поради геостратегическото състояние на Турция и нейната военна и политическа мощност, Западът би трябвало да пресметне различната цена на отчуждаването на Турция. Колкото по-дълго отчуждава Анкара в политическо и военно отношение, толкоз по-вероятно е алиансът на НАТО да загуби своята значителност освен за Турция, само че и за доста европейски страни. Рано или късно континенталните европейски страни като Франция и Германия ще слагат под въпрос ястребовата и конфликтна политика по отношение на Русия. Нарастващите стопански и политически проблеми, както и усилването на напрежението и съперничеството сред международните сили ще подкопаят многостранните политики на съдействие. Това значи, че колкото повече страните следват външната политика, толкоз повече ще се разминават по районни и световни въпроси. /БГНЕС
* Мухитин Атаман - шеф на отдел " Външнополитически проучвания " във фондация СЕТА, професор в катедрата по интернационалните връзки в Университета за обществени науки в Анкара. Коментар за „ Сабах “
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ