Мразя да говоря за ние, българите, но ако приемем, че

" Мразя да приказвам за " ние, българите ", само че в случай че приемем, че имаме общи черти, ние не целим да разминираме полетата, а се ожесточаваме в разломите си по най-различни тематики ", споделя пред Дъждовни води Ивайло Нойзи Цветков.

Ивайло Нойзи Цветков

Дъждовни води: Наскоро излезе първата Ви книга " Диалози ". Думата " разговор "  е основна. Диалози би трябвало да водим освен със съидейници, само че и с хората, с които не сме съгласни. След пандемията и войната това като че ли стана още по-трудно. Как да беседваме с тези, които отхвърлят нашата идея за света, нашите полезности и устои?

Ивайло Нойзи Цветков: написа обичайна рекомендация на задната корица на книгата. И в нея споделя, че живеем във времена, в които разговорът е строшен. Тоест, аз и тези 26 събеседници се опитваме да слепим частите му още веднъж. Разделението се укрепи от: за кой ли път в българската история се разпаднахме на прозападни и произточни групи. Но постоянно има потребност да се беседва. Бахтин споделя " да бъдеш - това значи да общуваш диалогично ". Още античните гърци са разкрили, че през разговора може да се стигне до някакво единодушие за истината. Как да стане? С ненапълно мисионерски и просветителни дейности. Това се пробвам да реализира с книгата. Давам образец с тези 26 индивида, които са изключителни модерни мислители. Вярвам, че с тези хора сглобяваме смисъл, основните герои в книгата са моите събеседници, аз съм просто медиатор сред тях и читателя. В тази книга, казано най-общо, ние дружно произвеждаме смисъл, тази така дефицитна " стока " в последно време.

Дъждовни води: Хем сме в Европейския съюз, хем не ни желаят в Шенген. Хем сме със Запада, хем една част от обществото " схваща " Путин. Хем сме индивидуалисти, хем чакаме спасители. Научихме ли освен това за идентичността на българите тази година?

Корицата на книгата " Диалози " от Ивайло Цветков

Ивайло Нойзи Цветков: Не съм сигурен дали сме научили нещо ново. Преповтаряме едни и същи модели, за които е писал още Иван Хаджийски преди съвсем век. Нишката, която минава през всичките ми беседи, е обвързвана с българската орис. Къде бъркаме? Защо бъркаме? Какви сме ние в действителност като еднаквост? Говоря си с писатели като Георги Господинов и Алек Попов, с представители на културата като Явор Гърдев, със социолози и мислители като Андрей Райчев и Харалан Александров, с един човек от поп културата - Ицо Хазарта. Диалогът за българската еднаквост е безконечен, само че това не пречи да се опитваме да дълбаем и да достигнем до някаква корав, както Господинов споделя. Но дори да не можем - това също е поучително. Тази книга протяга ръка към читателя в жанр " помогни ми да те възвися ".

Дъждовни води: Къде виждате главните дефицити и провокации в интелектуалното другарство през днешния ден?

Ивайло Нойзи Цветков: Основното предизвикателство е голямото разделяне, което се простира от геополитиката до душевността ни. Не става въпрос единствено за. Оказва се, че обществените мрежи и цифровата гражданска война като цяло, вместо да ни научат да поддържаме връзка по-разумно и по-смислено, даже. Когато прибавим и едно трагично геополитическо събитие, каквото е войната на Русия против, тези разломи в допълнение се уголемяват. Мразя да приказвам за " ние, българите ", само че в случай че приемем, че имаме общи черти, ние не целим да разминираме полетата, а се ожесточаваме в разломите си по най-различни тематики. Това ми се вижда като огромно предизвикателство, в това число в международен мащаб., тъй като преследват по-широка публика, те в допълнение укрепват този развой.
Редакцията предлага
Как да се обърне наклонността? Не можем да стигнем до математически правилен отговор, когато става въпрос за антропологични особености. Отговорът не е 5. С моите събеседници предлагаме всеки да потърси този отговор в себе си.

Дъждовни води: Отговорът не е 5. 42 е.

Ивайло Нойзи Цветков: Без подозрение. Въпросът си остава какъв е въпросът. Но да, 42 е. Забравих!

Дъждовни води: Думите и метода, по който ги употребяваме, са съществена полезност за Вас. Кои са думите от 2022-а, които няма да забравим?

Ивайло Нойзи Цветков: Сложно, въпреки и напълно годно запитване. На българска почва една от думите е " избор ". Дори освен в политически проект. Избор всеки би трябвало да направи. Макар като антрополог да мога да положа избора в по-широк подтекст, детското ми удивление си остава все по този начин директно:  Дали сме част от Европа или сме част от нещо друго? Или пък сме нещо по средата, когато постоянно е даже доста по-вредно? Външнополитически ние се държим като тези, които към момента не са създали този избор. Върхът на българския политически цинизъм: Военната помощ за Киев " удължавала войната ", като че ли украинците са я почнали...

Дъждовни води: И това е надълбоко обвързвано с следващите политически избори, към които сме се запътили.

Ивайло Нойзи Цветков: Да, няма по какъв начин да се пропусне и този аспект. Нещата отново отиват към нов избор. Не ми се дълбае в българската политика, тъй като тя ми се коства в обстановка на цуг-цванг - не виждам потребния ход, който ще докара до публично потребен излаз от обстановката. Но и там ще стане въпрос за избор, следващите избори, на които към този момент наподобява несъмнено, че ще отидем.

Дъждовни води: Научихте ли някоя нова дума през 2022 година?

Ивайло Нойзи Цветков: Не минава и ден, без да съм научил нови думи. Прекарвам множеството си време в четене и самообучение - това е императив за мен. Новите ни думи са свързани най-много с концепцията за опция оттатък опциите, търсенето през разговора на опция за изход от всяка обстановка, непременно.

Дъждовни води: А коя си пожелавате да е думата на идната година?

Ивайло Нойзи Цветков: Мир. Или най-малко някаква версия на мир, на взаимно удържане. Той е неосъществим като цяло - по ред социокултурни аргументи, само че в тази ситуация ще го огранича до тази война, която се води сега на украинска територия. Да стигнем до нещо, което да наподобява на рационален край. Не знам дали когато приказваме за съветския империализъм сега, можем да включим думата " разсъдък ", само че в случай че би трябвало да си пожелая коя да е думата, явно е тази. Не си даваме сметка за нещо доста значимо - Сметнахме, че мирът и потребителският императив към този момент някак ни се поставят априорно - и това може да се окаже голяма неточност.

Ивайло Цветков е мъдрец и културен антрополог. Наскоро излезе първата му книга “Диалози ”, издадена от “Книгомания ”. Тя беше показана на Панаира на книгата в София.