Преглед на някои от основните теми в световния печат
Москва/Лондон. Критиците на Еманюел Макрон във Франция, последователите на твърдата линия на НАТО и украинското управление ще бъдат подозрителни към изявленията на френския президент, направени късно в понеделник на конференция в Москва. Всички те ще търсят признаци за опитите на Макрон да завоюва спомагателни точки за идната му предизборна конкуренция, написа английският вестник The Guardian .
От една страна, Макрон, три месеца преди предизборната акция, се придържа много твърдо към сюжета, деликатно контрактуван с сътрудниците от НАТО преди срещата с Владимир Путин. Но въпреки това, мнението му за Русия като за европейска страна, както и високопарните изявления за нови гаранции за сигурност, не могат да не провокират паника.
Подробностите от петчасовите договаряния сред водачите на Русия и Франция и точките на доближаване на мненията не бяха разкрити на конференцията. Но това не попречи на Макрон да намекне за избрани промени в вероятностите на НАТО, макар че някои членове на Алианса споделят, че това не би трябвало да се позволява пред лицето на военните закани.
Първо, френският президент акцентира, че наличието на съветски войски на украинската граница е недопустимо. Той също по този начин правилно повтори предложенията на НАТО и Съединени американски щати за взаимното ограничение на групировките от сили и средства, за усилване на прозрачността на военните дейности и даже за ограничение на разполагането на ракети с дребен и междинен обхват. Той сподели, че в тези области Москва и Западът имат идентични претенции. Москва към този момент съобщи, че е подготвена да разиска тези въпроси, само че главното й искане е задължението на НАТО да спре бъдещото си разширение.
Тук Макрон загатна за нуждата да се признаят съветските опасения. Той съобщи: „ Няма сигурност за европейците, в случай че няма сигурност за Русия “. По този метод френският президент изрази своето почитание, само че с това изказване даде легитимност на настояванията на Москва за нова архитектура за сигурност, основана на съветската идея за нейната сплотеност. Не е ясно какво тъкмо е имал поради Макрон.
Той сподели, че изрично се опълчва на повтарянето на " грешките от предишното по отношение на сферите на въздействие ". Но тогава Макрон сподели: " Русия е европейска страна. Който има вяра в Европа, би трябвало да може да работи с Русия, да откри способи да построи европейско бъдеще измежду европейците. "
Френски публични лица приказваха на брифинги за „ финландизацията “ на Украйна, т.е. за нейния неутралитет. Тази концепция е била излагана и преди. Говорейки в Украйна във вторник, Макрон сподели, че не е употребявал думата пред публицисти или политически водачи.
Финландия, която споделя 1355-километрова граница с Русия, взема решение през 1947 година да не се причислява към НАТО и подписва " контракт за другарство " с Русия. Той съдържа изискване за ограничение на размера на финландската войска и други ограничавания върху суверенитета на страната. Въпреки това така наречен теория Паасикиви, по името на тогавашния финландски президент Юхо Кусти Паасикиви, оказа помощ за основаването на политически консенсус във Финландия. Той съществуваше, до момента в който въпросът не беше издигнат още веднъж от сегашния финландски президент Саули Ниинистьо, който беше угрижен за дейностите на Русия, които съгласно него съставляват опасност за националния суверенитет на страната му.
Съществуват обаче доста значими разлики сред Украйна и Финландия. Чужди сили в действителност упорстват Украйна да стане неутрална страна. Но поради бурните й връзки с Русия и продължаващото принуждение в източната част на страната, е малко евентуално тя в миналото да желае да се трансформира в нова Финландия. Но има по-мека опция - Украйна да резервира правото си да подписва отбранителни пактове по собствен избор, само че на процедура това право да бъде отсрочено.
Тази формула е в сходство с изказването на Макрон на конференцията, който сподели, че нова архитектура за сигурност в Европа не може да бъде основана посредством анулация на правото на страните да се причислят към НАТО.
Членството на Украйна в НАТО е мираж, тъй като тя даже не се е доближила до началото на процеса на присъединение. Всички полемики по тази тематика затрудняват разбирането на същността на спора, която е, че Русия не желае неутралитет за Украйна, а желае да я върне в своята сфера на въздействие с претекста, че държавното управление в Киев е нелегално.
Последното предложение на Макрон е " прецизно и цялостно " осъществяване на споразуменията от Минск. Те бяха подписани през 2014-2015 година и поставиха основата за дефинитивно споразумяване на спора в източната част на страната в Донбас, който от април 2014 година е отчасти следен от проруските сепаратисти. Между сепаратистите и Киев има несъгласия по отношение на клаузите на Минските съглашения, изключително във връзка с последователността на дейностите. „ Строгото осъществяване “ значи единствено, че международните сили ще възобновят натиска и върху двете страни да се спогодят за евакуиране на войските, осъществяване на свободни избори и парламентарен статут на бунтовническите райони.
Украинският външен министър Дмитро Кулеба отхвърли опцията за специфичен статут на сепаратистки региони предходната седмица. Русия, в противен случай, желае специфичният статут да включва правото на несъгласие върху външната политика на страната. Киев счита, че това значи едно: принудително разчленяване на страната с утвърждението на Запада. Но Макрон може най-малко да се опита да накара украинското държавно управление да се съгласи с поредност от стъпки, които ще дефинират по какъв начин ще се проведат локалните избори в Донбас и по какъв начин ще бъдат изтеглени войските. Но този въпрос осуетява всички дипломатически старания от 2015 година насам.
***
Ню Йорк. Губернаторът на Ню Йорк Кати Хочул в сряда ще разгласи края на наложителното носене на маски за множеството публични места на закрито, заяви The New York Times , ставайки следващия щат, който анулира това условие за покрития за лице, защото натискът от ковид отслабва.
Губернаторът, която е от Демократическата партия има намерение да остави наложителното носене на маски, което беше оспорено в съда, да изтече, вместо да го възобновява, написа вестникът, цитирайки три източника, осведомени за това развиване.
Остава неразбираемо дали администрацията на Хочул ще възобнови или ще анулира настрана наложително предписание за носене на маски в държавните учебни заведения в Ню Йорк, което би трябвало да отпадне след две седмици.
Хочул назова всеобщото наложително носене на маски „ краткотрайно “, когато го наложи на 31 декември, защото мощно заразният вид „ Омикрон “ заплашваше да натовари здравните заведения.
Длъжностни лица в няколко други водени от демократите щата - Ню Джърси, Калифорния, Кънектикът, Делауеър и Орегон - оповестиха в понеделник, че отстраняват наложителното носене на маски в учебни заведения и други публични места през идващите седмици.
Във всички тези случаи управляващите се базират на отстъпващата вълна от Covid-19, понижения брой хоспитализации и смъртни случаи, подхранвани от „ Омикрон “, която стартира да обгръща Съединените щати през празничния сезон в края на 2021 година
Но шефът на Американските центрове за надзор и предварителна защита на болесттите (CDC) доктор Рошел Валенски сподели пред Reuters във вторник, че защото случаите към момента са високи в цялата страна, „ в този момент не е моментът “ да се анулира наложителното носене на маски в учебни заведения и други публични места.
Облекчаването на разпоредбите носене на маски алармира за податливост на политиците да сложат завършек на изключителните ограничения и да преминат към отнасяне на вируса като част от всекидневието.
***
Анкара. Турските управляващи започнаха правосъдно следствие против шестима души за обидни и провокативни изказвания в обществените мрежи против турския президент Реджеп Тайип Ердоган, откакто той разгласи, че се е заразил с варианта „ Омикрон “ на ковид. Според турския вестник Yeni Safak 26 души са били освободени в границите на следствието на случая.
В момента в републиката е в действие закон за засегнатост на президента, съгласно който човек може да бъде измамен под наказателна отговорност. Това нарушаване се санкционира със затвор от една до четири години.
От една страна, Макрон, три месеца преди предизборната акция, се придържа много твърдо към сюжета, деликатно контрактуван с сътрудниците от НАТО преди срещата с Владимир Путин. Но въпреки това, мнението му за Русия като за европейска страна, както и високопарните изявления за нови гаранции за сигурност, не могат да не провокират паника.
Подробностите от петчасовите договаряния сред водачите на Русия и Франция и точките на доближаване на мненията не бяха разкрити на конференцията. Но това не попречи на Макрон да намекне за избрани промени в вероятностите на НАТО, макар че някои членове на Алианса споделят, че това не би трябвало да се позволява пред лицето на военните закани.
Първо, френският президент акцентира, че наличието на съветски войски на украинската граница е недопустимо. Той също по този начин правилно повтори предложенията на НАТО и Съединени американски щати за взаимното ограничение на групировките от сили и средства, за усилване на прозрачността на военните дейности и даже за ограничение на разполагането на ракети с дребен и междинен обхват. Той сподели, че в тези области Москва и Западът имат идентични претенции. Москва към този момент съобщи, че е подготвена да разиска тези въпроси, само че главното й искане е задължението на НАТО да спре бъдещото си разширение.
Тук Макрон загатна за нуждата да се признаят съветските опасения. Той съобщи: „ Няма сигурност за европейците, в случай че няма сигурност за Русия “. По този метод френският президент изрази своето почитание, само че с това изказване даде легитимност на настояванията на Москва за нова архитектура за сигурност, основана на съветската идея за нейната сплотеност. Не е ясно какво тъкмо е имал поради Макрон.
Той сподели, че изрично се опълчва на повтарянето на " грешките от предишното по отношение на сферите на въздействие ". Но тогава Макрон сподели: " Русия е европейска страна. Който има вяра в Европа, би трябвало да може да работи с Русия, да откри способи да построи европейско бъдеще измежду европейците. "
Френски публични лица приказваха на брифинги за „ финландизацията “ на Украйна, т.е. за нейния неутралитет. Тази концепция е била излагана и преди. Говорейки в Украйна във вторник, Макрон сподели, че не е употребявал думата пред публицисти или политически водачи.
Финландия, която споделя 1355-километрова граница с Русия, взема решение през 1947 година да не се причислява към НАТО и подписва " контракт за другарство " с Русия. Той съдържа изискване за ограничение на размера на финландската войска и други ограничавания върху суверенитета на страната. Въпреки това така наречен теория Паасикиви, по името на тогавашния финландски президент Юхо Кусти Паасикиви, оказа помощ за основаването на политически консенсус във Финландия. Той съществуваше, до момента в който въпросът не беше издигнат още веднъж от сегашния финландски президент Саули Ниинистьо, който беше угрижен за дейностите на Русия, които съгласно него съставляват опасност за националния суверенитет на страната му.
Съществуват обаче доста значими разлики сред Украйна и Финландия. Чужди сили в действителност упорстват Украйна да стане неутрална страна. Но поради бурните й връзки с Русия и продължаващото принуждение в източната част на страната, е малко евентуално тя в миналото да желае да се трансформира в нова Финландия. Но има по-мека опция - Украйна да резервира правото си да подписва отбранителни пактове по собствен избор, само че на процедура това право да бъде отсрочено.
Тази формула е в сходство с изказването на Макрон на конференцията, който сподели, че нова архитектура за сигурност в Европа не може да бъде основана посредством анулация на правото на страните да се причислят към НАТО.
Членството на Украйна в НАТО е мираж, тъй като тя даже не се е доближила до началото на процеса на присъединение. Всички полемики по тази тематика затрудняват разбирането на същността на спора, която е, че Русия не желае неутралитет за Украйна, а желае да я върне в своята сфера на въздействие с претекста, че държавното управление в Киев е нелегално.
Последното предложение на Макрон е " прецизно и цялостно " осъществяване на споразуменията от Минск. Те бяха подписани през 2014-2015 година и поставиха основата за дефинитивно споразумяване на спора в източната част на страната в Донбас, който от април 2014 година е отчасти следен от проруските сепаратисти. Между сепаратистите и Киев има несъгласия по отношение на клаузите на Минските съглашения, изключително във връзка с последователността на дейностите. „ Строгото осъществяване “ значи единствено, че международните сили ще възобновят натиска и върху двете страни да се спогодят за евакуиране на войските, осъществяване на свободни избори и парламентарен статут на бунтовническите райони.
Украинският външен министър Дмитро Кулеба отхвърли опцията за специфичен статут на сепаратистки региони предходната седмица. Русия, в противен случай, желае специфичният статут да включва правото на несъгласие върху външната политика на страната. Киев счита, че това значи едно: принудително разчленяване на страната с утвърждението на Запада. Но Макрон може най-малко да се опита да накара украинското държавно управление да се съгласи с поредност от стъпки, които ще дефинират по какъв начин ще се проведат локалните избори в Донбас и по какъв начин ще бъдат изтеглени войските. Но този въпрос осуетява всички дипломатически старания от 2015 година насам.
***
Ню Йорк. Губернаторът на Ню Йорк Кати Хочул в сряда ще разгласи края на наложителното носене на маски за множеството публични места на закрито, заяви The New York Times , ставайки следващия щат, който анулира това условие за покрития за лице, защото натискът от ковид отслабва.
Губернаторът, която е от Демократическата партия има намерение да остави наложителното носене на маски, което беше оспорено в съда, да изтече, вместо да го възобновява, написа вестникът, цитирайки три източника, осведомени за това развиване.
Остава неразбираемо дали администрацията на Хочул ще възобнови или ще анулира настрана наложително предписание за носене на маски в държавните учебни заведения в Ню Йорк, което би трябвало да отпадне след две седмици.
Хочул назова всеобщото наложително носене на маски „ краткотрайно “, когато го наложи на 31 декември, защото мощно заразният вид „ Омикрон “ заплашваше да натовари здравните заведения.
Длъжностни лица в няколко други водени от демократите щата - Ню Джърси, Калифорния, Кънектикът, Делауеър и Орегон - оповестиха в понеделник, че отстраняват наложителното носене на маски в учебни заведения и други публични места през идващите седмици.
Във всички тези случаи управляващите се базират на отстъпващата вълна от Covid-19, понижения брой хоспитализации и смъртни случаи, подхранвани от „ Омикрон “, която стартира да обгръща Съединените щати през празничния сезон в края на 2021 година
Но шефът на Американските центрове за надзор и предварителна защита на болесттите (CDC) доктор Рошел Валенски сподели пред Reuters във вторник, че защото случаите към момента са високи в цялата страна, „ в този момент не е моментът “ да се анулира наложителното носене на маски в учебни заведения и други публични места.
Облекчаването на разпоредбите носене на маски алармира за податливост на политиците да сложат завършек на изключителните ограничения и да преминат към отнасяне на вируса като част от всекидневието.
***
Анкара. Турските управляващи започнаха правосъдно следствие против шестима души за обидни и провокативни изказвания в обществените мрежи против турския президент Реджеп Тайип Ердоган, откакто той разгласи, че се е заразил с варианта „ Омикрон “ на ковид. Според турския вестник Yeni Safak 26 души са били освободени в границите на следствието на случая.
В момента в републиката е в действие закон за засегнатост на президента, съгласно който човек може да бъде измамен под наказателна отговорност. Това нарушаване се санкционира със затвор от една до четири години.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ