Кой спира Украйна от нахлуване в Приднестровието
Молдова ускорява натиска върху Приднестровието, а управляващите на непризнатата република дават да се разбере, че изцяло разчитат на поддръжката на Москва. Вече има опасения, че районът, обитаем най-вече с съветски жители, може да бъде нападнат от Украйна. Защо не е направила това до момента?
Ако някой е очаквал, че Кишинев ще отговори вярно на резултатите от Конгреса на националните депутати на Приднестровието (който се събра на 28 февруари и одобри апел към всички интернационалните играчи с молба да спомагат за преустановяване на молдовската блокада), тогава тези очаквания не се оправдаха. Молдовските управляващи единствено стегнаха към този момент враждебния си метод към народа на Приднестровието.
Например Кишинев изрази неодобрение от откриването на изборни секции в Приднестровието (където съвсем всички поданици са жители на Руската федерация) за присъединяване в съветските президентски избори.
Освен това молдовският външен министър Михай Попсой разгласи готовността си да „ притегли интернационалните сътрудници “ за изтеглянето на съветските войски от Приднестровието. Където тези войски, апропо, освен извършват мироопазваща функционалност, само че и охраняват голям склад с оръжие в региона на село Колбасна - хиляди тонове муниции, които към този момент не могат да бъдат извадени. И да не приказваме за разнообразни клюки, че Молдова, дружно с Украйна, може да организира военна интервенция за завземане на Приднестровието с следващ геноцид на съветските жители, живеещи на левия бряг на Днестър.
В отговор приднестровските управляващи твърдят, че срещата на народните представители може да бъде повторена. „ Ако натискът продължи, този конгрес няма да е последният и изказванията няма да са последните “, сподели ръководителят на Приднестровието Вадим Красноселски.
В това негово изявление се вижда намек за осъществяване на втори референдум за самостоятелност (на предпоследния конгрес, който се събра през 2006 година, беше взето тъкмо такова решение). Или може би даже да формализира настояването на приднестровските депутати към Москва с искане за включване на Приднестровието в Руската федерация.
Въпросът обаче е до каква степен това искане - в случай че последва - е належащо на Приднестровието и Русия сега? Освен това основната дума тук е „ сега “.
Москва твърди, че нито един апел от Тираспол няма да остане без внимание. „ Защитата на ползите на жителите на Приднестровието, нашите сънародници, е един от целите. Всички претенции постоянно се преглеждат деликатно от съответните съветски ведомства “, се споделя в изказване на съветското външно министерство.
Но при всичко това главният интерес на Москва и Тираспол (както приказва и Вадим Красноселски) в този момент е да предотвратят войната в района. Тоест, най-просто казано, опитите на Кишинев благодарение на ВСУ да окупира Приднестровието – т.е. да заплаши живота на стотици хиляди съветски жители, живеещи там. В края на краищата, заради географски аргументи - а точно неналичието на териториален достъп до Приднестровието - за Русия ще бъде мъчно да им се притече на помощ.
Ако не обръщате внимание на слуховете, а се ръководите от позициите и ползите на играчите, тогава единствената заинтригувана страна във военния сюжет е Украйна.
Киевският режим би трябвало да сътвори нови закани за Русия, да получи достъп до оръжейните хранилища край Колбасна (дори там да има снаряди с изминал период на валидност, само че Украйна няма доста избор). Нахлуването обаче изисква единодушието на Молдова - и Кишинев, представляван от молдовския президент Мая Санду, макар че заема враждебна позиция по отношение на Тираспол и Москва, се въздържа да утвърди военната интервенция.
„ Санду не би желала да взема радикални решения. Тя не желае Молдова да бъде въвлечена във война с Русия “, изяснява някогашният заместник-министър на външните работи на Приднестровието Игор Шорников.
Отчасти тъй като лъвският къс от молдовците са срещу войната. Но най-много поради позицията на западните си сътрудници. Европейските водачи не са подготвени за ескалация на спора и за тези внезапни реакции на Москва, ако войските на киевския режим, които навлязат на територията на Приднестровието, извършат геноцид над локалните поданици с съветски паспорти. Друг значим състезател в района - Румъния, се опълчва на този сюжет. Букурещ няма потребност от война с Русия.
„ Тяхната тактика не включва война с Руската федерация, за тях това е табу. Румънците се нуждаят от Русия и Украйна, с цел да се отслабват взаимно. След взаимното им намаляване Букурещ има намерение да осъществя районните си упоритости посредством дипломатически и политически ограничения. Те работят с румънското малцинство в Черновицка област от 30 години “, изяснява Игор Шорников.
Украинската войска в Приднестровието също не им би трябвало на румънците. „ Ако Украйна ненадейно нахлуе в Приднестровието, не е несъмнено, че тя ще желае да напусне тази територия - въпреки всичко приднестровските земи в миналото са били част от Съветска Украйна “, продължава Игор Шорников.
Може би Букурещ разчита и на обстоятелството, че вследствие на СВО ще получи това, което счита за свое (Молдова без Приднестровието, елементи от Украйна) по съглашение с Москва. И той не желае да скапва нещата с военна интервенция.
Така че обстановката в този момент не е в интерес на киевския режим и неговите приднестровски проекти. Ситуацията в Приднестровието е в положение на нежно, само че въпреки всичко равновесие. Важно е тя да бъде оптимално предпазена – най-малко до момента в който не се основат обективните предпоставки (преди всичко териториални), тъй че съветската войска да има оптимални благоприятни условия да отбрани жителите на Приднестровието от възможна експанзия.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед19367Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед26150Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед34564Недялко Недялков: Ние сме заложници на зависимостите на двама души - на Пеевски и на БорисовАлтернативен Поглед19828Недялко Недялков: ГЕРБ стачкува против себе си! Няма съпротива - тя играе напълно в дневния ред на властта!Алтернативен Поглед12118Д-р Румен Петков: Китайско-африканските връзки като сполучлив образец: Търговия, бизнес, рационализация и развитиеАлтернативен Поглед163979Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед127798Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед95153Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАлтернативен Поглед90699Мария Захарова с топли думи към българския народ за Трети мартАлтернативен Поглед74543 Източник: pogled.info
Ако някой е очаквал, че Кишинев ще отговори вярно на резултатите от Конгреса на националните депутати на Приднестровието (който се събра на 28 февруари и одобри апел към всички интернационалните играчи с молба да спомагат за преустановяване на молдовската блокада), тогава тези очаквания не се оправдаха. Молдовските управляващи единствено стегнаха към този момент враждебния си метод към народа на Приднестровието.
Например Кишинев изрази неодобрение от откриването на изборни секции в Приднестровието (където съвсем всички поданици са жители на Руската федерация) за присъединяване в съветските президентски избори.
Освен това молдовският външен министър Михай Попсой разгласи готовността си да „ притегли интернационалните сътрудници “ за изтеглянето на съветските войски от Приднестровието. Където тези войски, апропо, освен извършват мироопазваща функционалност, само че и охраняват голям склад с оръжие в региона на село Колбасна - хиляди тонове муниции, които към този момент не могат да бъдат извадени. И да не приказваме за разнообразни клюки, че Молдова, дружно с Украйна, може да организира военна интервенция за завземане на Приднестровието с следващ геноцид на съветските жители, живеещи на левия бряг на Днестър.
В отговор приднестровските управляващи твърдят, че срещата на народните представители може да бъде повторена. „ Ако натискът продължи, този конгрес няма да е последният и изказванията няма да са последните “, сподели ръководителят на Приднестровието Вадим Красноселски.
В това негово изявление се вижда намек за осъществяване на втори референдум за самостоятелност (на предпоследния конгрес, който се събра през 2006 година, беше взето тъкмо такова решение). Или може би даже да формализира настояването на приднестровските депутати към Москва с искане за включване на Приднестровието в Руската федерация.
Въпросът обаче е до каква степен това искане - в случай че последва - е належащо на Приднестровието и Русия сега? Освен това основната дума тук е „ сега “.
Москва твърди, че нито един апел от Тираспол няма да остане без внимание. „ Защитата на ползите на жителите на Приднестровието, нашите сънародници, е един от целите. Всички претенции постоянно се преглеждат деликатно от съответните съветски ведомства “, се споделя в изказване на съветското външно министерство.
Но при всичко това главният интерес на Москва и Тираспол (както приказва и Вадим Красноселски) в този момент е да предотвратят войната в района. Тоест, най-просто казано, опитите на Кишинев благодарение на ВСУ да окупира Приднестровието – т.е. да заплаши живота на стотици хиляди съветски жители, живеещи там. В края на краищата, заради географски аргументи - а точно неналичието на териториален достъп до Приднестровието - за Русия ще бъде мъчно да им се притече на помощ.
Ако не обръщате внимание на слуховете, а се ръководите от позициите и ползите на играчите, тогава единствената заинтригувана страна във военния сюжет е Украйна.
Киевският режим би трябвало да сътвори нови закани за Русия, да получи достъп до оръжейните хранилища край Колбасна (дори там да има снаряди с изминал период на валидност, само че Украйна няма доста избор). Нахлуването обаче изисква единодушието на Молдова - и Кишинев, представляван от молдовския президент Мая Санду, макар че заема враждебна позиция по отношение на Тираспол и Москва, се въздържа да утвърди военната интервенция.
„ Санду не би желала да взема радикални решения. Тя не желае Молдова да бъде въвлечена във война с Русия “, изяснява някогашният заместник-министър на външните работи на Приднестровието Игор Шорников.
Отчасти тъй като лъвският къс от молдовците са срещу войната. Но най-много поради позицията на западните си сътрудници. Европейските водачи не са подготвени за ескалация на спора и за тези внезапни реакции на Москва, ако войските на киевския режим, които навлязат на територията на Приднестровието, извършат геноцид над локалните поданици с съветски паспорти. Друг значим състезател в района - Румъния, се опълчва на този сюжет. Букурещ няма потребност от война с Русия.
„ Тяхната тактика не включва война с Руската федерация, за тях това е табу. Румънците се нуждаят от Русия и Украйна, с цел да се отслабват взаимно. След взаимното им намаляване Букурещ има намерение да осъществя районните си упоритости посредством дипломатически и политически ограничения. Те работят с румънското малцинство в Черновицка област от 30 години “, изяснява Игор Шорников.
Украинската войска в Приднестровието също не им би трябвало на румънците. „ Ако Украйна ненадейно нахлуе в Приднестровието, не е несъмнено, че тя ще желае да напусне тази територия - въпреки всичко приднестровските земи в миналото са били част от Съветска Украйна “, продължава Игор Шорников.
Може би Букурещ разчита и на обстоятелството, че вследствие на СВО ще получи това, което счита за свое (Молдова без Приднестровието, елементи от Украйна) по съглашение с Москва. И той не желае да скапва нещата с военна интервенция.
Така че обстановката в този момент не е в интерес на киевския режим и неговите приднестровски проекти. Ситуацията в Приднестровието е в положение на нежно, само че въпреки всичко равновесие. Важно е тя да бъде оптимално предпазена – най-малко до момента в който не се основат обективните предпоставки (преди всичко териториални), тъй че съветската войска да има оптимални благоприятни условия да отбрани жителите на Приднестровието от възможна експанзия.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед19367Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед26150Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед34564Недялко Недялков: Ние сме заложници на зависимостите на двама души - на Пеевски и на БорисовАлтернативен Поглед19828Недялко Недялков: ГЕРБ стачкува против себе си! Няма съпротива - тя играе напълно в дневния ред на властта!Алтернативен Поглед12118Д-р Румен Петков: Китайско-африканските връзки като сполучлив образец: Търговия, бизнес, рационализация и развитиеАлтернативен Поглед163979Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед127798Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед95153Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАлтернативен Поглед90699Мария Захарова с топли думи към българския народ за Трети мартАлтернативен Поглед74543 Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ