Може ли Владимир Путин да признае: Загубихме тази война? Не

Може ли Владимир Путин да признае: Загубихме тази война?

Не може. Но какво става, в случай че Русия продължава да не я печели?

Това е огромният въпрос сега.

Руският президент и най-близкото му политическо обграждане изоставиха значима част от реториката, с която започнаха нахлуването в Украйна на 24 февруари т.г.

Вече никой от тях не приказва за " денацификация " и за " демилитаризация " на прилежащата за Русия страна. Нито външният министър Сергей Лавров, нито говорителката му Мария Захарова, нито президентският прессекретар Дмитрий Песков, нито зам.-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев.

Както заслужено регистрират украинското държавно управление и медии, Москва е снижила задачите си от стратегически на оперативно-тактически, откакто това, което самата тя дефинира като " първа фаза " на " специфичната интервенция ", не съумя.

Провали се проектът за светкавична война на три фронта, която да даде на Путин цялостен надзор върху Украйна за няколко дни и да му разреши да смени държавното управление в Киев с марионетно проруско.

Руските войски претърпяха проваляне на север - край Киев, Чернигов и Суми и бяха принудени да се изтеглят оттова, съсредоточавайки всичките си останали сили и средства в Донбас.

Путин и генералите му през днешния ден избират да приказват за " първопричината " за започнатата от тях война - да защитят етническите руснаци в Източна Украйна от това, което в кремълския понятиен уред е украински " нацизъм " и да разширят териториите на приетите единствено от Москва Донецка и Луганска национални републики до административните граници на съответни украински области.

Появи се и нова цел - сухопътен кулоар в Южна Украйна, до окупирания през 2014 година Крим, Молдова и Приднестровието, който включва Херсонска, Николаевска и Одеска област и оставя Украйна без изход на море.

Но и осъществяването на тази нова задача стартира да буксува. Военните и мобилизираните цивилни в Донбас не съумяха да донесат на Путин победа за Деня на успеха 9 май. Президентската тирада на Червения площад беше надалеч от триумфална, а по-скоро оправдателна, защитна и цялостна с омръзнали клишета.

Путин е изправен пред наближаваща заплаха - да бъде заставен да изтегли войските от Украйна заради неприемливите загуби и вреди за стопанската система от глобите или да затъне в дълъг и уморителен позиционен спор като този в Афганистан през 80-те години на предишния век, от който Русия един ден да би трябвало да се измъква с наведена глава. При това не е изключено Украйна да отвоюва назад окупираните в този момент от Русия територии - поставяйки завършек на реваншистката политика на съветския водач от 2013 година насам.

Международната изолираност на Русия се усилва с всеки минал ден - с всички стопански и политически последици от това. Загубите в жива мощ доближават 30 000 души за по-малко от три месеца, в случай че имаме вяра на сводките на украинския общоприет щаб. Дори те да са двойно надписани, отново се равняват на задачите съветски загуби за 10 години война в Афганистан (близо 15 000 души).

Путин стартира войната с ясно декларираното желание да не разреши на НАТО да се доближава повече до съветските граници. Постигна обаче тъкмо противоположното - неутралната Финландия, която има 1 300-километрова граница с Русия, подаде молба за участие в алианса. Ден след нея същото направи и неутралната от Наполеоновите войни насам Швеция.

Руският президент нямаше кой знае какво да каже, като се изключи че двете скандинавски страни не съставляват директна опасност за Русия, само че че тя ще вземе ответни ограничения, в случай че на тяхна територия НАТО разположи други с изключение на техните сили и военна инфраструктура. Преведена на всекидневен език, реакцията е на изтощение - това е ситуацията, какво да създадем?

Между другото, армиите на Швеция и Финландия, едни от най-модерно въоръжените в Европа, с встъпването на страните в алианса стават натовски сили. И двете страни имат развити отбранителни промишлености и създават едни от най-качествените в света стандартни оръжия от бронетранспортьори (колесни и верижни), през артилерия до изтребители. Т.е. с изключение на на бойното поле, Русия търпи провали и на дипломатическото и на геостратегическото.

И първите признаци на публично неодобрение от това към този момент пробиват дебелия капак на цензурата, репресиите и пропагандата в необятната съветска страна.

Снощи се стигна до такава степен, че уважаваният съветски боен анализатор и военачалник от запаса Михаил Ходорьонок да каже в едно от най-гледаните коментарни излъчвания по държавната телевизия, че “ситуацията за нас е ясно, че ще се утежнява...ние сме в цялостна геополитическа изолираност...положението не е обикновено ".

Въпреки настоятелните опити на водещата Олга Скабеева да опонира, че Русия имала още поддръжката на Китай и Индия, Ходорьонок отговори, че даже тя " не е безусловна " и че против Русия има фронт от 42 страни.

Вижте детайлностите от нетипичния епизод за следените изкъсо съветски медии:

Extraordinary exchange on Russian state TV’s top talk show about Ukraine. Military analyst & retired colonel Mikhail Khodarenok tells anchor Olga Skabeyeva “the situation for us will clearly get worse…we’re in total geopolitical isolation…the situation is not normal.”
— Steve Rosenberg (@BBCSteveR)

Ако беше единствено този изолиран случай, с мед да го полееш, само че през днешния ден английският " Гардиън ", вестник с неопетнена известност за уместност, установи, че в съветското общество пораства критичността към воденето на войната.

Руските войски през днешния ден не съумяват да напреднат в Донецка и В Луганска област, където срещат гневна опозиция от украинските сили. Затова пък изгубиха завзетата от тях част на Харковска област, малко по на север, където украинската териториална защита (това не е постоянна войска, а мощ, образувана основно от мобилизирани локални цивилни) ги изтласка назад на съветска територия, отбелязвайки през вчерашния ден " дребна, само че символна победа " съгласно коментара на АП.

Да, съветските войски най-накрая превзеха Мариупол, само че това им костваше съвсем тримесечна блокада, в която 1 000 локални бойци държаха " заковани " край азовското пристанище една пета от съветските сили в Украйна.

Русия загуби огромна част от въоръженията си, в това число флагмана на Черноморския си флот " Москва " и още 12 бойни кораба, доста бронетехника, самолети и вертолети, изчерпва запасите си от високоточните крилати ракети, а съставни елементи за производството на нови липсват заради интернационалните наказания.

В резултат на това тя е принудена за употребява елементарна артилерия, причинявайки големи материални вреди на гражданската инфраструктура и цивилни жертви - фактор, който в допълнение утежнява така и така нерадостното ѝ интернационално състояние.

Варварският обстрел на украински градове и села компенсира неуспеха на съветските сили да напредват по фронтовите линии с помощта на увеличаващите се доставки на съвременно тежко натовско въоръжение за Украйна. То ѝ разреши на редица места да отблъсне съперника и да мине в контранастъпление.

Британските " Таймс " и " Гардиън " през днешния ден пишат, че ситуацията по украинските фронтове е толкоз неприятно за руснаците, че техният президент е заставен да се намесва на оперативно-тактическо равнище и да взема решения за равнище полковник или бригаден военачалник.

Путин незабавно се нуждае от някаква победа, тъй като времето работи срещу Русия и за Украйна. Какви са разновидностите му?

Единият, високорисков, е да търси бърз поврат с неизползвани до момента средства - да вземем за пример тактическо нуклеарно оръжие. Вчера съветският президент повтори известната кремълска опорка, че съветските войски са разкрили доказателства за западни лаборатории за биологични оръжия в завзетите от тях украински територии. Дали Москва не търси опрощение да прибегне до неконвенционални оръжия?

Другият вид е Путин да води дълга стандартна позиционна война на безсилие, обезкървявайки Украйна и заграбвайки колкото може повече нейна територия за да я принуди да договаря и да одобри най-малко част от изискванията му.

В нито един от случаите прогнозата за Русия не е добра. Защото и в двата интернационалната взаимност с Киев ще се ускорява и отговорът на съветската експанзия ще става все по-твърд. Но Путин няма път обратно. Да отстъпи в този момент, значи да се самоубие - и то, може би, освен политически.

Не е изключено да излезе вярна прогнозата на американски военачалник от началото на войната, че все един ден НАТО ще би трябвало да откри зона, неразрешена за полети над свободната част от Украйна.

Украинците ясно обявиха, че тяхната цел не е нито повече, нито по-малко от това да изгонят нашествениците и да си върнат всички територии, завзети от Русия. Каква ще бъде развръзката зависи в огромна степен от груповия Запад - ще остави ли той допустим за Путин метод да отстъпи?

Наскоро американският президент Джо Байдън изрази паника, че оставеният без излаз Путин може да предприеме обезверени дейности. За това, че " ранен Путин " може да стане по-опасен, говорѝ и литовският външен министър Габриелюс Ландсбергис.

Войната наподобява навлиза във фаза, характеризираща се с висока степен на несигурност. Вероятно моментът е подобаващ за разгърнем " Изкуството на войната " от Сун Дзъ, в чиято седма глава, " Маньовър ", написа:

" Не притискай съперник, изпаднал в невъзможност.

Ту Ю: Принц Фу Чай сподели: Когато са в невъзможност, дивите зверове се бият обезверено. Колко по-вярно е това за хората! Ако знаят, че нямат излаз, те ще се бият до гибел ".