Може ли културата да е ключ към размразяването на отношенията

Може ли културата да е ключ към размразяването на връзките сред България и Северна Македония? Теодора Енчева беседва с един от двамата преподаватели по керамика в Северна Македония и ръководител на Съюза на художниците, живял 10 години в България.

Филип Фидановски има самочувствието персонално да почука на вратата на посолството на Испания в Скопие, с цел да предложения посланика на изложбата си със заглавие „ Пикасо, може би аз “, а през днешния ден ни демонстрира част своите керамики, въодушевени от великия Пабло.



„ Забележите този рисунък на лицето на Пикасо, тези живописни негови картини, това съответно е портрет Мария Тереза. Тази елементарност, той в действителност е бил доста просто организиран, непосреден въпреки че е бил всеобхватен художник “, споделя Фидановски.

Той загърба опцията да учи в Белград и да живее при родната си вуйна. Покойният към този момент проф. Красимир Джидров, чийто жанр потегля от Щип, заплаща първия курс на образованието му в Художествената академия в София.



Години по-късно преди изложбата „ Пикасо, може би аз “, Филип Фидановски подада в пикантен креативен спор с проф. Джидров, където е намесен и проф. Вихрони Попнеделев.

„ И моят професор споделя, я виж,това на кого ти наподобява, на Пикасо или на Филип? И той гледа тоя азбучник и споделя, „ Ами единствено мога да му благопожелавам, че съм го научил добре да рисува “. Хубавото е, че ние художниците сме космополити и моят професор въобще не ме делеше от моите сътрудници. Дори бях привилегован по отношение на тях, тъй като проф. Красимир Джидров ми даваше всички предложения за изложения зад граница и с помощта на него аз построих кариерата си “, споделя той.

Днес Филип Фидановски е ръководител на Съюза на художниците в Северна Македония и на драго сърце се връща в България със своите възпитаници от учебното заведение по изобразяване в Скопие.



„ Понеже идеята на Европа би трябвало да сплотява, а не да разединява, ние би трябвало да се обединим в културата, във всички полета да се обединим, тъкмо по този начин както и вашият министър-председател предлага. Аз имам чудесно съдействие със Съюза на българските художниците. Като учител по керамика и изобразително изкуство дружно с моите възпитаници постоянно сме били посрещани с необятно отворени ръце, постоянно влизаме гратис в музеите в България “, споделя Фидановски.

„ Една граница, която ни дели е разликата сред нас. Културите са разнообразни, само че другите неща като на магнита, минус и плюс се съединяват, по този начин и културата, тя има тази роля, дано да я обединим и да я покажем дружно на света “, споделя Фидановски.



Според Филип разликите сред българите и македонците се състоят в един дълъг лист с нецензурни думи. Първата дума от листата младият студент научава в магазин за облекла в София.

„ Искам да опитвам тоя капут. И тия нали, падат от смях. Ама аз не знам, какво значи капут. И те ми споделят, имате поради това палто, а аз, да, да тоя капут. И те още повече се смеят “, спомня си той.

За македонците капут е палто, за българите думата капут значи презерватив. В македонския тя не е разговорна, привнесена е от сръбски.



Фигуративно видяно Филип не би желал да бяга обратно, той не се опира в предишното, тъй като има вяра, че всеки нов ден е история.

„ Предполагам, че бъдещето няма да е това, което ние сме си мечтаели да бъде, какво ще бъде не знам. Бъдещето би трябвало да го изградим ние, аз като оптимист допускам, че ще е добре за всички, тъй че и за мен, и за вас, желая за всички да е хубаво “, споделя Фидановски.

Докато разговаряхме с Филип в Скопие, български издатели и писатели се подготвяха за срещата си с новата министърка на културата на Северна Македония Бисера Костадинова-Стойчевска, която се състоя, без значение от минус 20-градусовата зима в София.