Все пак с каква скорост се разширява Вселената или отново за константата на Хъбъл
Може да се окаже, че има фундаментални дефекти в нашето схващане за Вселената.
Проблемът изникна, когато учените се пробваха да изчислят и измерят цената, наречена константа на Хъбъл , която демонстрира какъв брой бързо се уголемява Вселената.
Стойността е изчислена за първи път от астронома Едуин Хъбъл през 20-те години на предишния век. Но от този момент астрономите, които следят и мерят разширението на Вселената, доближават до разнообразни стойности за константата на Хъбъл и никой не се съгласява с другия.
Несъответствието слага под подозрение освен визията за това какъв брой остаряла е Вселената, само че и способността да бъде разбрана фундаментално физиката, която ръководи държанието на Вселената.
„ Естествено, пораждат въпроси по отношение на това дали несъответствието идва от някаква характерност поради която астрономите към момента не схващат звездите, които мерят или просто космологичният модел на Вселената с който боравят е повърхностен, “ споделя астрономът от Чикагския университет Уенди Фрийдман в известие на НАСА.
Фрийдман е виновна за последното премерване на константата на Хъбъл, която тя пресмята, употребявайки друг тип галактически обекти спрямо предходни опити.
Екипът й мери яркостта на алените звезди колоси в далечни галактики. Тъй като тези звезди доближават почти идентичен размер и бляскавост, дистанцията им от Земята може да се пресметна по-лесно спрямо някои други звезди.
Работата на Фрийдман, която скоро ще бъде оповестена от The Astrophysical Journal, открива, че Вселената се разраства със скорост от 69,8 километра в секунда на мегапарсек, съгласно известието на НАСА.
Това е по-бавна скорост на агресия, в сравнение с е изчислено в друго скорошно изследване, фокусирано върху друг тип звезди, само че е по-бърза в сравнение с изчислената скорост в друго изследване, което мери остатъка от светлината от Големия гърмеж, наименуван галактически микровълнов декор.
Първоначално Фрийдман се надява, че проучването й ще послужи като съдия сред двете други изследвания – само че вместо това тя добави още една допустима стойност за константата на Хъбъл за размисъл на астрономите.
„ Константата на Хъбъл е космологичен параметър, който дефинира абсолютния мащаб, размера и възрастта на Вселената; той е един от най-преките способи, по който можем да определим по какъв начин се развива Вселената “, споделя Фрийдман в известието за медиите.
„ Разминаването, което видяхме преди, не е изчезнало, само че това ново доказателство подсказва, че към момента не знаем дали има непосредствена и безапелационна причина да считаме, че има нещо фундаментално неправилно в сегашния ни модел и схващане на Вселената. “
По-нататъшното усложняване на казуса идва от статистическия разбор удостоверил и двете предходни изследвания, съгласно публикация на New Scientist, оповестена предходната седмица, преди да бъде оповестено проучването на Фриидман. Според статистическият разбор има късмет единствено от едно на 3.5 милиона, техните открития да са получени просто като случайност.
В средата на идващото десетилетие НАСА се надява да пусне в орбита телескопа с широко-обхватно инфрачервено проучване, след което учените ще могат по-точно да мерят дистанцията до разнообразни небесни обекти, съгласно известието за медиите.
Когато това се случи, има възможност астрономите да съумеят да съгласуват другите стойности на константата на Хъбъл.
„ Константата на Хъбъл е най-големият проблем в космологията, до който сме се докоснали тъкмо в този момент, и се надяваме, че тази цепнатина в нашето схващане ще ни доведат до някои още по-тежки въпроси, като тъмната сила и тъмната материя “, споделя астрономът от университета Дюк, Даниел Сколнич, пред изданието New Scientist.
