Откриването на живот на Марс може да бъде най-лошата новина за човечеството
М оже би сте чували за парадокса на Ферми, само че в случай че не сте, ето какво съставлява той: Като се има поради огромната възможност да съществува извънземен живот във Вселената, за какво не сме го разкрили до момента?
Ако във Вселената има толкоз доста други цивилизации, които евентуално са на доста по-напреднал стадий от нас, за какво те не вършат това, което вършим ние, не изпращат сонди и не търсят обезверено други признаци на живот?
Finding Life On Mars Could Be The " Worst News Ever " For Humanity
— IFLScience (@IFLScience)
Идеята за " Големия филтър "
Хипотезата гласи, че преди извънземните цивилизации да доближат досега, в който могат да изоставен своята слънчева система и да стартират да колонизират своята вселена, нещо се случва, с цел да им попречи да го създадат, другояче бихме видели доказателства за това в нашия Млечен път. Дали това е стъпката от многоклетъчния живот до животните, които могат да употребяват принадлежности, или от мястото, където се намираме в този момент, до проучването на галактиката, учените не знаят.
Това, което прави този въпрос толкоз забавен, е, че няма да знаем дали сме минали " Големия филтър " или това ще се случи в нашето бъдеще. Възможно ли е множеството от тях да не съумеят да преминат оттатък едноклетъчния живот, а ние да сме минали този филтър? Или в някакъв миг, който занапред следва, ние, сходно на други извънземни цивилизации във Вселената, сме на път да се самоунищожим, преди да успеем да напуснем Земята, може би посредством война или консумиране на ресурсите, преди да успеем да избягаме?
Донякъде смущаващо е, че някои философи и учени допускат, че това значи, че в случай че открием живот, да вземем за пример на Марс, това ще има по-малко от идеални последствия за мястото, на което се намираме във връзка с " Големия филтър ".
Професорът по философия от Оксфордския университет Ник Бостром споделя, че се надява търсенето на извънземен живот да не докара до нищо. Ако открием доста елементарни форми на живот, твърди Бостром в публикация, оповестена в MIT Technology Review през 2008 година, тогава бихме могли да заключим, че филтърът се случва някъде след този миг на живот. Ако открием многоклетъчен живот, това би стеснило точката, в която би могъл да се реализира " Големият филтър ".
Бостром счита, че с цел да стесним мястото, където се реализира филтърът, би трябвало да разгледаме живота на Земята, с цел да забележим кои стъпки са невероятни.
" Един от критериите е преходът да се е случил единствено един път ", написа той.
" Полетът, зрението, фотосинтезата и крайниците са еволюирали няколко пъти тук, на Земята, и по този метод са изключени ", счита Бостром.
Той също по този начин твърди, че еволюционни характерности, които лишават доста време, с цел да се появят, даже откакто са изпълнени предварителните условия, биха посочили, че тази еволюционна стъпка е малко евентуална, например първичната поява на живота. Стъпката от животни към хора е протекла за относително къс интервал от време, от геологична позиция, което допуска, че е слаб претендент за събитие от " Големия филтър ".
Ако открием доказателства за гръбначни животни на Марс (много малко евентуално, само че можем да мечтаем), той счита, че това ще бъде ужасна вест, защото ще значи, че по-голямата част от " Големия филтър " е към момента в нашето бъдеще и ще би трябвало да се надигнем пред вероятността да изчезнем, преди да сме задоволително софтуерно развити, с цел да пътуваме из галактиката.
" Подобно изобретение би било пагубен удар. То би било най-лошата вест, отпечатвана в миналото на корицата на вестник ", написа Бостром.
" Ето за какво се надявам, че нашите галактически сонди ще открият мъртви скали и безжизнени пясъци на Марс, на Юпитеровата луна Европа и на всички места другаде, където нашите астрономи погледнат. Това би запазило жива вярата за великото бъдеще на човечеството ".
И по този начин, макар че има доста други вероятни решения на парадокса на Ферми, които си коства да разгледате, в случай че обичате такива неща, в случай че Бостром е прав, това значи, че намирането на доказателства за напреднали цивилизации е добра вест, само че намирането на неправилни стадии на живот, който се е развил без значение в нашата лична Слънчева система, би било най-лошата допустима вест, която бихме могли да получим.
Ако във Вселената има толкоз доста други цивилизации, които евентуално са на доста по-напреднал стадий от нас, за какво те не вършат това, което вършим ние, не изпращат сонди и не търсят обезверено други признаци на живот?
Finding Life On Mars Could Be The " Worst News Ever " For Humanity
— IFLScience (@IFLScience)
Идеята за " Големия филтър "
Хипотезата гласи, че преди извънземните цивилизации да доближат досега, в който могат да изоставен своята слънчева система и да стартират да колонизират своята вселена, нещо се случва, с цел да им попречи да го създадат, другояче бихме видели доказателства за това в нашия Млечен път. Дали това е стъпката от многоклетъчния живот до животните, които могат да употребяват принадлежности, или от мястото, където се намираме в този момент, до проучването на галактиката, учените не знаят.
Това, което прави този въпрос толкоз забавен, е, че няма да знаем дали сме минали " Големия филтър " или това ще се случи в нашето бъдеще. Възможно ли е множеството от тях да не съумеят да преминат оттатък едноклетъчния живот, а ние да сме минали този филтър? Или в някакъв миг, който занапред следва, ние, сходно на други извънземни цивилизации във Вселената, сме на път да се самоунищожим, преди да успеем да напуснем Земята, може би посредством война или консумиране на ресурсите, преди да успеем да избягаме?
Донякъде смущаващо е, че някои философи и учени допускат, че това значи, че в случай че открием живот, да вземем за пример на Марс, това ще има по-малко от идеални последствия за мястото, на което се намираме във връзка с " Големия филтър ".
Професорът по философия от Оксфордския университет Ник Бостром споделя, че се надява търсенето на извънземен живот да не докара до нищо. Ако открием доста елементарни форми на живот, твърди Бостром в публикация, оповестена в MIT Technology Review през 2008 година, тогава бихме могли да заключим, че филтърът се случва някъде след този миг на живот. Ако открием многоклетъчен живот, това би стеснило точката, в която би могъл да се реализира " Големият филтър ".
Бостром счита, че с цел да стесним мястото, където се реализира филтърът, би трябвало да разгледаме живота на Земята, с цел да забележим кои стъпки са невероятни.
" Един от критериите е преходът да се е случил единствено един път ", написа той.
" Полетът, зрението, фотосинтезата и крайниците са еволюирали няколко пъти тук, на Земята, и по този метод са изключени ", счита Бостром.
Той също по този начин твърди, че еволюционни характерности, които лишават доста време, с цел да се появят, даже откакто са изпълнени предварителните условия, биха посочили, че тази еволюционна стъпка е малко евентуална, например първичната поява на живота. Стъпката от животни към хора е протекла за относително къс интервал от време, от геологична позиция, което допуска, че е слаб претендент за събитие от " Големия филтър ".
Ако открием доказателства за гръбначни животни на Марс (много малко евентуално, само че можем да мечтаем), той счита, че това ще бъде ужасна вест, защото ще значи, че по-голямата част от " Големия филтър " е към момента в нашето бъдеще и ще би трябвало да се надигнем пред вероятността да изчезнем, преди да сме задоволително софтуерно развити, с цел да пътуваме из галактиката.
" Подобно изобретение би било пагубен удар. То би било най-лошата вест, отпечатвана в миналото на корицата на вестник ", написа Бостром.
" Ето за какво се надявам, че нашите галактически сонди ще открият мъртви скали и безжизнени пясъци на Марс, на Юпитеровата луна Европа и на всички места другаде, където нашите астрономи погледнат. Това би запазило жива вярата за великото бъдеще на човечеството ".
И по този начин, макар че има доста други вероятни решения на парадокса на Ферми, които си коства да разгледате, в случай че обичате такива неща, в случай че Бостром е прав, това значи, че намирането на доказателства за напреднали цивилизации е добра вест, само че намирането на неправилни стадии на живот, който се е развил без значение в нашата лична Слънчева система, би било най-лошата допустима вест, която бихме могли да получим.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ