Може би си мислите, че привлекателните хора получават по-добро отношение

Може би си мислите, че привлекателните хора получават по-добро отношение в живота – и изследванията демонстрират, че сте прави. Някои психолози са потвърдили, че това даже може да им помогне да получат по-лека присъда в пандиза. Неотдавна обаче ново изследване демонстрира, че този така наречен „ резултат на ореола “ в действителност е по-задълбочен феномен.

Ефектът на ореола е психически термин, който разказва по какъв начин първичното положително усещане за някого оцветява позитивно идващите ни усещания за него.

Първите ни усещания се образуват бързо, когато се срещаме с нови хора, и предопределят държанието ни по отношение на тях. Когато преценим, че даден човек е прелъстителен, това може да ни накара да повярваме, че той има и други обществено позитивни и мечтани черти, като да вземем за пример, че е забавен или занимателен.

Проучванията демонстрират, че вследствие на това привлекателните хора могат да получават повече помощ от непознати, по-високи заплати и повече благоприятни условия за работа.

Едно от местата, където в действителност се надявате външният тип да не въздейства на решенията, е съдът. Проблемът обаче е, че правосъдните заседатели демонстрират предубеждения също като другите хора.

Проучвания на действителни случаи откриват, че пандизчии, които съгласно хората наподобяват по-малко надеждни, може да са по-склонни да получат смъртни присъди, до момента в който обвинените с по-миловидни черти по-често печелят делата си. И, както може би към този момент подозирате, по-привлекателните обвинени получават по-леки присъди.

Въпреки това може да е мъчно да се открият аргументите за тези резултати и постоянно има доста вероятни пояснения за тях. Поради тази причина изследванията в лаборатория могат да бъдат най-хубавият метод за адресиране на съответни въпроси и съмнения.

При лабораторните проучвания участниците нормално са в ролята на правосъдни заседатели. И в този случай те нормално демонстрират признаци, че привлекателните хора получават по-снизходителни санкции за множеството типове закононарушения.

Привлекателността на обвинения обаче не всеки път въздейства върху решенията на правосъдните заседатели; тя може да взаимодейства с други фактори, като да вземем за пример привлекателността на ищеца или това дали правосъдните заседатели имат опция да разискват делото между тях.

Предишните лабораторни изследвания обаче също имат ограничавания. Първо, те постоянно се концентрират единствено върху един тип закононарушение, тъй че не е ясно дали външният тип играе роля постоянно или единствено от време на време. Второ, тези изследвания показват едно-единствено изображение на хипотетичните нарушители, до момента в който в действителна конюнктура правосъдни заседатели нормално виждат обвинените да се движат и ги гледат от разнообразни ъгли, което може да промени усещането им.

И най-после, в доста от изследванията въздействието на привлекателността се изследва посредством сравняване на решенията, взети въз основа единствено на един „ мощно прелъстителен “ и един „ едва прелъстителен “ обвинен. В реалност хубостта е спектрално качество, тъй че това опростено съпоставяне на двете крайности може да не покаже какво се случва в реалност. Освен това е малко евентуално определените две лица да са представителни за всички такива лица.

В неотдавнашно изследване доктор Робин Крамър от Университета Линкълн и сътрудниците му адресират тези ограничавания, като включват няколко разнообразни версии на няколкото разнообразни типа закононарушение – обир, полово посягане и ликвидиране – за които се допуска, че са осъществени от обвинения.

Освен това те показват на „ правосъдни заседатели “ къси видеоклипове, а не фотоси на обвинените. И най-после, употребяват 60 разнообразни „ обвинени “, които се разграничават по прелест. По този метод те се надяват, че заключения им могат да се приложат по-добре към процесите, които се следят в действителния свят.

По време на опита някои от участниците правят оценка привлекателността на обвинените. При всеки от 60-те опита те получават петсекунден видеоклип на елегантно облечен мъж, който дава показания в съда (без звук), и правят оценка привлекателността му по канара от 0 (много непривлекателен) до 10 (много привлекателен).

Другите участници правят оценка привидната виновност на мъжете (отново с отстранен тон, с цел да се избегне въздействието на това, което се говори). Всеки видеоклип е съпроводен от изложение на закононарушението и участниците правят оценка дали считат, че мъжът е почтен или отговорен, като употребяват канара от 0 (определено невинен) до 9 (определено виновен). След това оценките за прелест на мъжете се постановат върху резултатите им за виновно-невинност, с цел да се види дали ще има някаква взаимозависимост и съвпадане.

Като се има поради, че откривателите нормално откриват, че по-привлекателните хора получават по-леки присъди, в този момент учените настояват, че неналичието на резултат от привлекателността в изследването им евентуално се дължи на подобренията. Разбира се, към момента има доста разлики сред лабораторните условия и ситуацията в правосъдната зала, които не са изследвани. Например методът, по който обвинените приказват в съда, може да повлияе на усещанията.

Тъй като е известно, че привлекателността отклонява преценките в редица контексти, за какво тя да не въздейства и на решенията в съда?

Предполага се, че сериозността на закононарушението също може да надделее над всевъзможни предразсъдъци по отношение на външния тип на обвинения. Макар че в всекидневието си може да се отнасяме по-благосклонно към хубавите, резултатът на ореола може да се разсее, когато сме изправени пред това да решим ориста на човек.

При такива условия бихме се надявали доказателствата да имат най-голяма тежест в процеса на взимане на решения.

Въпреки че може да има основателна причина за ревнивост, когато се преглежда методът, по който се третират привлекателните хора като цяло, желанието за правдивост може да преодолява сходни неща в правосъдната зала.