Мога да имам успех единствено и само като българин, заяви

" Мога да имам триумф само и единствено като българин ", съобщи в изявление пред Виолета Тончева маестро Павел Белев. Той разяснява идния юбилеен концерт на варненските симфоници на 17 април във Варна и на 28 юни в зала " България “, в границите на Софийски музикални седмици “. За варненската премиера на част от музиката на балета " Сътворението на света “, по какъв начин от карикатурите на Жан Ефел се ражда неповторимата музика на Андрей Петров, а балетът печели върха на Гинес за най-вече постановки на актуален балет. Още за разликата сред позициите минус 10 и плюс 10, системата на " чекмеджетата “, погледа към България извън и от вътрешната страна и какво построява самочувствието на диригента. 

- Маестро Балев, чакаме с неспокойствие симфоничния концерт, отдаден на 75-годишнината от основаването на първия държавен симфоничен оркестър във Варна. С какви усеща пристъпвате към концерта, обвързван с тази значима за нас годишнина?

- Радвам се, че на мен се падна достойнството да ръководя този юбилеен концерт, както и че за солист на Концерта за пиано и оркестър в сол мажор от Морис Равел е поканен Ивайло Василев. Винаги е хубаво да срещам млади български гении като него. Ивайло е едно доста будно и доста музикално момче, което прелестно владее пианото. Има доста положително развиване, неговите преподаватели са му помогнали очевидно доста сполучливо да построи прелестна музикална просвета. Това е комплимент за проф. Борислава Танева и за него самия, тъй като на тази възраст той може да реализира към този момент толкоз красиви неща.

- Ще прозвучат за пръв път във Варна две сюити от балета на Андрей Петров " Сътворението на света “. С какво Андрей Петров е по-специален за Вас?

- Още като студент знаех за Андрей Петров, гледах през 1984 година режисура на неговата опера “Петър Първи “, която Пловдивската опера показа на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора. В студентските години композиторът Петър Петров ми разказваше за " Сътворението на света “. По-късно, когато отидох да работя с Ленинградската филхармония, в този момент Филхармонията на Санкт Петербург, имах среща с маестро Юрий Темирканов и съумях да си закупя излязлата преди малко негова биография, в която той споделяше, че една от най-важните персони, които е срещнал в живота си, е Андрей Петров. Според него, в случай че Андрей Петров се е родил преди време в богата страна като Съединени американски щати, щял да стане най-известният кино композитор в света. По-известен от най-големите модерни кино композитори, като Джон Уилямс да вземем за пример. Всъщност няма нищо инцидентно в това, тъй като Андрей Петров е директен правоприемник на огромната композиторска школа на Шостакович и Прокофиев.

Ето по какъв начин взех решение, че би трябвало безусловно да издиря музиката на Андрей Петров. Свързах се със фамилията и с учредения от него фонд " Андрей Петров “, който е прочут с дейната си активност. През 2020 година, когато отбелязахме 90 години от рождението на композитора, амбициозните млади сътрудници от фонда проведоха близо 50 авторски концерта на Андрей Петров в към 50 града в Русия. С тези симфонични концерти, готови с разнообразни сформира във всеки град, те показаха музиката на Андрей Петров съвсем в цялата съветска страна.

- Мащабно начинание...

- Познавам от близко екипа, както и брачната половинка на Андрей Петров - Наталия Ефимовна и дъщерята Олга Андреевна, която също е добър композитор. Когато изпълних за пръв път " Сътворението на света “ от Андрей Петров в Германия, цялата група от Санкт Петербург пристигна на премиерата. В Германия той е безусловно чужд, макар че " Сътворението на света “ има върха на Гинес за най-вече постановки на съвременен балет в света. Има над 60 разнообразни постановки, в това число в България. Когато Маргарита Арнаудова се връща от Русия, слага в София този балет и в биографичната си книга брачната половинка на композитора загатва по какъв начин двамата са участвали на премиерата на балета на фестивала в Стара Загора. И ето в този момент, с нашия концерт, се връщаме към една позабравена традиция.

Най-интересното е, че Андрей Петров основава музиката по карикатури. Той черпи ентусиазъм от книжката с карикатури " Сътворението на света “ от френския художник Жан Ефел и евентуално това е единственият сходен случай в балетната литература.

- Очевидно не сте имали подозрение, че във Варна би трябвало да бъде идната Ви премиера с това удивително произведение.

- Да, когато госпожа Димова ме предложения за взаимна работа, аз й предложих " Сътворението на света “ с главната концепция, след премиерата на част от музиката да създадем и режисура на целия балет. Първо да срещнем оркестъра с този създател и в случай че преценим, че нещата се развиват в добра посока, да създадем една нова варненска режисура на балета. В настоящия концерт ние действително изпълняваме 35 минути от музиката. Аз владея партитурите на целия балет, а за бъдещата режисура фонд " Андрей Петров “ евентуално ще изготви компютърни извлечения на цялата творба. Вече имаме компютърен вид на първата сюита, която в този момент ще осъществим и той е изработен от фонда особено за Варна.

- Поредният образец за грижата на Русия по запазване и разпространение на своята просвета.  

- Това е държавна политика, която не се е променяла в годините. В знак на признателност и самопризнание за това, че направих първата премиера на Андрей Петров в Западна Европа, фондът ме предложения да ръководя неговия юбилеен концерт с Филхармонията на Санкт Петербург, с която работя постоянно от няколко години. За страдание пандемията ми попречи да пътувам и те бяха принудени в последния миг да поканят съветски диригент. Този концерт щеше да бъде доста специфичен за мен, тъй като аз направих програмата, която включваше и симфоничната творба на Андрей Петров " Майсторът и Маргарита “ по Булгаков, друго негово извънредно произведение.

- Как варненските симфоници одобриха музиката на Андрей Петров?

- Много хубаво. Музикантите на варненския оркестър свирят с усмивка, с приятност и ме следват с позитивна страст. Това е доста прелестно, тъй като Андрей Петров е извънредно надарен композитор, неслучайно Шостакович доста го е ценял. Освен това знае по какъв начин с минимални средства да реализира мощно въздействаща музика. Неговото верую, по този начин да се каже, е смесването на стилове. Тръгвайки от Баховата полифония, той минава през барок, класицизъм, романтизъм, импресионизъм, неокласицизъм и приключва с джаз. Ние също ще приключим концерта като един биг бенд.

- Един актуален cross over сред стилове и пристрастия.

- Зрънцето на цялото зрелище идва от шегата, от карикатурите, от закачките. Любопитно е, че Андрей Петров не е имал проблеми със своята музика в Съветска Русия, до момента в който във Франция шаржовете на Жан Ефел са основали огромни неприятности на своя създател. Католическата черква не прости окарикатуряването на религиозните постулати.

- Ще Ви задам един сложен въпрос. Кои са обичаните Ви композитори?

- Да, в действителност сложен. Все повече се усещам притеглен от виенските класици, те си остават най-важни за мен. Не мога без Моцарт, Хайдн и Бетовен.

- Какви качества би трябвало да има едно произведение, с цел да Ви притегли и да поискате да го дирижирате?

- Много държа творбата да буди удивление у мен. Като изпитвам удивление от мисълта и вдъхновението на композитора, от духа на творбата и от това, което тя ми дава, аз самият се зареждам. Да вземем Моцарт, няма по-прекрасна творба от " Вълшебната флейта “, която в този момент поставяте във Варненската опера. Бих добавил естествено и " Дон Жуан “, " Сватбата на Фигаро “, " Така вършат всички “. Към Бах имам голям почит, доста негови творби съм дирижирал и всякога подобавам с изключително благоговение към неговата музика.

- Как печелите оркестъра, изобщо стараете ли се да го спечелите?

- Мога да печеля един оркестър, единствено когато съм правилен на музиката, която желая да направя. Оркестрантите ще ми повярват, единствено в случай че им потвърдя, че съм откровен с този създател и се старая да дам максимума от себе си. Да се приготвя доста добре и да накарам по този метод хората да ми повярват. Други средства няма. Или по-точно има, само че те са подправени. Ако диригентът постанова някакви свои искания, оркестрантите незабавно ще виждат фалша и няма да го одобряват. Аз съм задължен да намеря, да открия, да видя, да схвана, да усещам и да предам нататък посланията на композитора.

- Творческата Ви кариера се развива в Западна Европа, само че през последните години дирижирате по-често и в България. Как усещате промяната? Или може би всички музиканти живеят в една и съща страна, страната на музиката....

- Много е друго и в това време не е. От дълго години пребивавам отвън България, пристигам единствено за малко и се научих да се натъкмявам към живота тук. Желанието ми да работя в родината постоянно е било част от мен, постоянно съм желал да ръководя български оркестри, само че одобрявам България като един различен свят. Тя не е светът, в който всеки ден пребивавам и това е обикновено. Видях доста недостатъци в това общество, познавам и слабостите на нашето общество, само че като че ли с годините правя оценка нашите хубави неща повече отпреди и от ден на ден виждам неприятните страни на западното общество. Живея там, тъй като по този начин ми се е подредил животът, само че там съм очевидец на доста неща, които не одобрявам и не искам да приема.

Това, което е доста значимо, на което постоянно съм държал и което ме е водило от самото начало в Германия е, че там мога да имам триумф само и единствено като българин. И назад - няма да имам триумф, в случай че се опитам да стана немец. Първо няма да ми се отдаде и второ – няма да ме одобряват по метода, по който одобряват личните си диригенти. Бих могъл да им направя усещане, единствено в случай че ги убедя в това, което съм като българин. За тях постоянно ще бъда един българин и по тази причина се старая да употребявам мощните страни на българската си закалка, българския си ген и българското си обучение. Когато описвам какво обучение съм получил тук, в Германия се чудят на тогавашната ни неповторима просветителна система. Ето това е, с което аз мога да печеля. И колкото повече време минава, от ден на ден държа да демонстрирам, че съм български диригент.

- Самочувствието освен на диригент, а на български диригент...

- Може и по този начин да се каже. Натрупах към този момент самочувствието, че като диригент и като български диригент мога да реализирам неща, които хората правят оценка позитивно. Но първоначално бях по-стеснителен. Случвало се е, когато застана пред нов оркестър и се показва като българин, след подготовката български оркестранти, каквито има в съвсем всеки немски оркестър, да дойдат при мен, с цел да ме предупредят, че в Германия ще ми бъде мъчно. Наистина, германците имат предубеждения към нас, българите, те не знаят по какъв начин да ни класифицират, по какъв начин да ни слагат в своите " чекмеджета “. Недоверието им се дължи на това, че доста малко ни познават, нищо не знаят за нашата просвета, а и в никакъв случай не ги е интересувало. В този смисъл ние нямаме обща пресечна точка, от която да стартираме да работим дружно. Единственото, което виждат, е това, което аз им демонстрирам сега. И аз дълго време имах възприятието, че отивайки при нов оркестър, стартирам да строя не от нулата, а от позиция минус 10. Докато немските ми сътрудници или сътрудниците, идващи от страни с дългогодишна музикална традиция, стартират от позиция плюс 10.

В Западна Европа, в множеството случаи се търси един шаблон, по който избират диригентите – италианци за италианска музика, германци за немска, руснаци за съветска и т. н., а ние, българите, къде сме... Ето за какво, с цел да има триумф българският диригент или артист или музикант, той би трябвало освен да може всичко, а да го може по-добре от другите. Нашата прелестна Красимира Стоянова пее Рихард Щраус по-добре от немските певици и Верди по-добре от италианските певици, до момента в който Чечилия Бартоли построява кариера на родния си език.

Френските театри чакат от мен да бъда мощен с немски и славянски репертоар, Швейцария ме кани за френски репертоар, а Виена – за италиански.

- На кой от всички тези езици сънувате, Маестро?

- На немски и български (засмива се).

- Какво пожелавате на оркестъра за неговия празник?

- Пожелавам на всички музиканти здраве. Пожелавам им да не престават да обичат музиката, да се любуват на музиката и да се гордеят с специалността си. Да способстват за културното израстване на Варна. Да печелят още повече аудитория, с която да споделят вдъхновението и любовта към изкуството.

- Благодаря за този просторен и толкоз забавен диалог!