Мнения Daily: Минималните осигурителни доходи стават още по-безсмислени
МОД се отразяват отрицателно на стопанската система, а през годините имаше случаи, когато се оказват по-високи от заплатата
© НАДЕЖДА ЧИПЕВА Още по тематиката
Мнения Daily - Силно заинтересувани сме от евроинтегриране в областта на сигурността
И още: Процесът на декомплексиране води до децивилизоване; Президентът Радев не е като генерала отпреди 9 години
27 сеп 2017
Мнения Daily - Във напредък ли са немските ултрадесни
И още: Ще отидете ли в парадайса вместо Майка Тереза; Паразитната власт вегетира върху всяка деятелност
26 сеп 2017
Мнения Daily - От лятно безхаберие към зимно блаженство
И още: Миграцията разклати статуквото на изборите в Германия; Най-слабият резултат на консерваторите за половин век
25 сеп 2017
Мнения Daily - Данъчни промени за администрацията, не за бизнеса
И още: Президентът би трябвало да даде оценка на процедурата по желание на ръководител на ВАС; Новата петица: Без Борисов
24 сеп 2017
Финанси
Минималните осигурителни приходи стават още по-безсмислени
Текст на Зорница Славова за седмичния бюлетин на ИПИ
След като работодателските организации бойкотираха договарянията за установяване на минималните осигурителни приходи по браншове, министърът на труда е решил да ги вдигне административно с 3.9% за 2018 година. Причината за това е, че още от предходната година работодателите не желаеха да седнат на масата за договаряния и за 2017 година нямаше съглашения за смяната на МОД. Според министъра, в случай че това се случи за втора поредна година, праговете биха се обезсмислили. Да, само че те и в този момент са безсмислени.
Първо, не се знае дали работят. Още от въвеждането им като европейски казус за битка със сивата стопанска система никой не си е направил труда да оцени дали в действителност работят и дали водят до понижаване на сивата стопанска система.
Второ, отразяват се отрицателно на стопанската система. През години имаше случаи, когато МОД се оказват по-високи от заплатата, водят до банкрутиране на компании и уволняване на хора (особено когато се контракти голямото им нарастване с близо 30% в годината преди започването на кризата), покачват изкуствено разноските за труд и понижават чистите приходи на работещите, пълнейки бездънните каци на пенсионната и здравна система (писали сме за това редица пъти – тук, тук и тук). Европейската комисия (ЕК) също нееднократно предложи преосмислянето им, тъй като спъват заетостта на нискоквалифицираните служащи и младежите.
Трето, обезсмислят се от минималната работна заплата. В Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2017 година написа, че макар замразяването на МОД минималните осигурителни приходи по главните стопански действия и групи специалности нарастват приблизително с 2.6 на 100 за 2017 година спрямо 2016 година поради новия размер на минималната работна заплата. В отчета на Европейска комисия за България за 2017 година също се споделя, че даже и при замразяването на МОД през 2017 година те на процедура се покачват заради нарастването на минималната работна заплата през 2017 година, която работи като долна граница за МОД. В отчета за макроикономическите несъответствия на комисията от 2015 година пък ясно се показва, че при нискоквалифицираните служащи МОД се заменят от изпреварващо увеличаващата се минимална работна заплата, което обезсилва процеса на договарянията сред обществените сътрудници и то тъкмо за най-уязвимата група на пазара на труда.
Четвърто, договарянията по този начин или другояче са фиктивни. Споразуменията по браншове постоянно са симулация на разговор сред обществените сътрудници и се реализират единствено за някои браншове. МОД засягат 85 стопански бранша с към 2 млн. заети и нормално междинното им нарастване се разгръща административно от министъра и върху секторите без контрактувана смяна от обществените сътрудници. Единствено през 2013 и 2014 година тази порочна процедура с " разпростирането " бе краткотрайно замразена.
Всичко това демонстрира, че минималните осигурителни прагове от дълго време са потвърдили освен безсмислеността си, само че и вредата си върху стопанската система и работещите. В този ред на мисли те освен не би трябвало да се усилват от министъра, а би трябвало да се анулират. Особено в случай че към този момент не може да става дума и за договаряния и съглашения сред работодателите и служащите.
Мнение
Маршът на лъжата
От текст на Евгений Дайнов за dnevnik.bg
Когато една страна стартира да употребява лъжата като ежедневен инструмент на политиката, това значи, че държавниците крадат. И лъжата е мобилизирана, с цел да прикрие краденето. От Зимбабве до Узбекистан и от Венецуела до Русия – това го гледаме от десет-петнадесет години.
Вече от месец-два и у нас. Почти всеки ден гледаме по какъв начин някой министър лъже и знаем какво значи това: че той прикрива обири в неговия " сектор ". Функцията на държавната неистина е да прикрие държавно крадене. Но това е единствено първоначално. Веднъж настанила се в сърцето на държавната власт, лъжата стартира да създава лични резултати. Когато те се натрупат в задоволителни количества, става невероятно да има общество.
Там, където има единствено неистина, единственият метод да се подредят публичните връзки е грубата, открита, забележима и брутална мощ.
Фотограф: КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ
Първите резултати към този момент ги виждаме. Когато една страна се преоснове на основата на лъжата, тази страна стартира да притегля като свои чиновници избран вид хора – лъжци и измамници. Особено пострадала в тази ситуация е ръководещата партия, изключително в случай че тя е структурирана на правилото на еднопартийния комунизъм, както е ГЕРБ, да речем. Пороят лъжци и измамници, които желаят да се настанят край софрата, в основата си нахлува точно в сходни партии. Създавайки голям напън по всички нива на партията, тези хора бързо съумяват да избутат " нагоре " свои достоверни представители. Лъжци и измамници стават, да речем, министри. В момента си имаме двама такива (за които знаем, защото те лъжат обществено през ден) - явно ще имаме още.
Натискът рефлектира и върху партийци, които преди този момент не са били лъжци и измамници. В последните дни двама, до неотдавна считани за приблизително прилични, потеглиха по този път. Единият упрекна за корупцията българския народ и даде обещание, че тя в никакъв случай не може да бъде изтръгната. Другият, чиято рода е окупирала общинските служби на цялостен град, ни описа, че това не му били родственици, а... " дрийм отбор ".
Когато лъжата бъде сложена в основата на публичните връзки, още по-тревожни неща се случват измежду елементарните хора. Те относително бързо стигат до извода, че истина няма. Че всички лъжат. И че всеки спор е във връзка открадването на нещо. Нищо не е истина и всичко е истина. Можеш да си избираш кое смяташ за факт, а кое – не. И всеки документ, изваден в тази конюнктура, с лекост е отритнат като " фалшив ".
Ако едно общество стигне до извода, че няма истина, то просто няма по какъв начин да се съгласи накъде да отива. Всеки ще се кълне в своята истина, в която " има вяра ", и ще упреква останалите в неистина. Но никой няма да има достъп до инструментариум, с който да откри кое е неистина и кое – не.
Там, където има единствено неистина, единственият метод да се подредят публичните връзки е грубата, открита, забележима и брутална мощ. Защото, в случай че няма истина – в случай че всеки има своята си истина, на каква друга основа да се стигне до решение кой е прав? Няма друга основа. Прав се оказва оня, който може да наложи " своята " истина (или лъжа) върху останалите.
Замяната на общество, подредено съгласно обективните проверими обстоятелства, с орда, подчинена на грубата мощ, това е задачата на марша на лъжата. Това е това, което да вземем за пример Путин желае да наложи върху " Запада ", тъй като си мисли, че стане ли един път силата единствен регулатор, той ще се окаже най-силният.
Това е и това, което сега властта постанова върху българите. И то към този момент е видно. Държавата със мощ банкрутира и национализира компании и предприятия. Държавата със мощ постанова противозаконни градежи върху предпазени територии.
Проблемът със силата обаче е същият като с лъжата. Твърде е заразна и се ширва из всички етажи на обществото. Хората бързо усещат накъде отиват нещата и стартират да ползват мощ в урегулирането на връзките между тях. Някой ти лишил преимущество – чупиш му черепа. Друг ти направил забележка – напряко го застрелваш.
Плъзването на силата из обществото оказва помощ, несъмнено, на властта, учредена върху силата. След като всички се разправят силово между тях, а страната е най-голямата мощ, тя ще се разправи с всички. Защото силата е станала законен инструмент за нареждане на връзките сред хората.
Краденето от страната поражда лъжещата страна, а лъжещата страна ражда голата мощ като единствен регулатор на връзките. Затова, драги, не се питайте, слушайки опашатите неистини на някой министър: " Ама тоя за какво по този начин лъже? ". Тоя знае доста добре какво прави. Днес лъже, с цел да граби страната – на следващия ден ще ви бие, с цел да граби вас.
© НАДЕЖДА ЧИПЕВА Още по тематиката
Мнения Daily - Силно заинтересувани сме от евроинтегриране в областта на сигурността
И още: Процесът на декомплексиране води до децивилизоване; Президентът Радев не е като генерала отпреди 9 години
27 сеп 2017
Мнения Daily - Във напредък ли са немските ултрадесни
И още: Ще отидете ли в парадайса вместо Майка Тереза; Паразитната власт вегетира върху всяка деятелност
26 сеп 2017
Мнения Daily - От лятно безхаберие към зимно блаженство
И още: Миграцията разклати статуквото на изборите в Германия; Най-слабият резултат на консерваторите за половин век
25 сеп 2017
Мнения Daily - Данъчни промени за администрацията, не за бизнеса
И още: Президентът би трябвало да даде оценка на процедурата по желание на ръководител на ВАС; Новата петица: Без Борисов
24 сеп 2017
Финанси
Минималните осигурителни приходи стават още по-безсмислени
Текст на Зорница Славова за седмичния бюлетин на ИПИ
След като работодателските организации бойкотираха договарянията за установяване на минималните осигурителни приходи по браншове, министърът на труда е решил да ги вдигне административно с 3.9% за 2018 година. Причината за това е, че още от предходната година работодателите не желаеха да седнат на масата за договаряния и за 2017 година нямаше съглашения за смяната на МОД. Според министъра, в случай че това се случи за втора поредна година, праговете биха се обезсмислили. Да, само че те и в този момент са безсмислени.
Първо, не се знае дали работят. Още от въвеждането им като европейски казус за битка със сивата стопанска система никой не си е направил труда да оцени дали в действителност работят и дали водят до понижаване на сивата стопанска система.
Второ, отразяват се отрицателно на стопанската система. През години имаше случаи, когато МОД се оказват по-високи от заплатата, водят до банкрутиране на компании и уволняване на хора (особено когато се контракти голямото им нарастване с близо 30% в годината преди започването на кризата), покачват изкуствено разноските за труд и понижават чистите приходи на работещите, пълнейки бездънните каци на пенсионната и здравна система (писали сме за това редица пъти – тук, тук и тук). Европейската комисия (ЕК) също нееднократно предложи преосмислянето им, тъй като спъват заетостта на нискоквалифицираните служащи и младежите.
Трето, обезсмислят се от минималната работна заплата. В Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2017 година написа, че макар замразяването на МОД минималните осигурителни приходи по главните стопански действия и групи специалности нарастват приблизително с 2.6 на 100 за 2017 година спрямо 2016 година поради новия размер на минималната работна заплата. В отчета на Европейска комисия за България за 2017 година също се споделя, че даже и при замразяването на МОД през 2017 година те на процедура се покачват заради нарастването на минималната работна заплата през 2017 година, която работи като долна граница за МОД. В отчета за макроикономическите несъответствия на комисията от 2015 година пък ясно се показва, че при нискоквалифицираните служащи МОД се заменят от изпреварващо увеличаващата се минимална работна заплата, което обезсилва процеса на договарянията сред обществените сътрудници и то тъкмо за най-уязвимата група на пазара на труда.
Четвърто, договарянията по този начин или другояче са фиктивни. Споразуменията по браншове постоянно са симулация на разговор сред обществените сътрудници и се реализират единствено за някои браншове. МОД засягат 85 стопански бранша с към 2 млн. заети и нормално междинното им нарастване се разгръща административно от министъра и върху секторите без контрактувана смяна от обществените сътрудници. Единствено през 2013 и 2014 година тази порочна процедура с " разпростирането " бе краткотрайно замразена.
Всичко това демонстрира, че минималните осигурителни прагове от дълго време са потвърдили освен безсмислеността си, само че и вредата си върху стопанската система и работещите. В този ред на мисли те освен не би трябвало да се усилват от министъра, а би трябвало да се анулират. Особено в случай че към този момент не може да става дума и за договаряния и съглашения сред работодателите и служащите.
Мнение
Маршът на лъжата
От текст на Евгений Дайнов за dnevnik.bg
Когато една страна стартира да употребява лъжата като ежедневен инструмент на политиката, това значи, че държавниците крадат. И лъжата е мобилизирана, с цел да прикрие краденето. От Зимбабве до Узбекистан и от Венецуела до Русия – това го гледаме от десет-петнадесет години.
Вече от месец-два и у нас. Почти всеки ден гледаме по какъв начин някой министър лъже и знаем какво значи това: че той прикрива обири в неговия " сектор ". Функцията на държавната неистина е да прикрие държавно крадене. Но това е единствено първоначално. Веднъж настанила се в сърцето на държавната власт, лъжата стартира да създава лични резултати. Когато те се натрупат в задоволителни количества, става невероятно да има общество.
Там, където има единствено неистина, единственият метод да се подредят публичните връзки е грубата, открита, забележима и брутална мощ.
Фотограф: КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ
Първите резултати към този момент ги виждаме. Когато една страна се преоснове на основата на лъжата, тази страна стартира да притегля като свои чиновници избран вид хора – лъжци и измамници. Особено пострадала в тази ситуация е ръководещата партия, изключително в случай че тя е структурирана на правилото на еднопартийния комунизъм, както е ГЕРБ, да речем. Пороят лъжци и измамници, които желаят да се настанят край софрата, в основата си нахлува точно в сходни партии. Създавайки голям напън по всички нива на партията, тези хора бързо съумяват да избутат " нагоре " свои достоверни представители. Лъжци и измамници стават, да речем, министри. В момента си имаме двама такива (за които знаем, защото те лъжат обществено през ден) - явно ще имаме още.
Натискът рефлектира и върху партийци, които преди този момент не са били лъжци и измамници. В последните дни двама, до неотдавна считани за приблизително прилични, потеглиха по този път. Единият упрекна за корупцията българския народ и даде обещание, че тя в никакъв случай не може да бъде изтръгната. Другият, чиято рода е окупирала общинските служби на цялостен град, ни описа, че това не му били родственици, а... " дрийм отбор ".
Когато лъжата бъде сложена в основата на публичните връзки, още по-тревожни неща се случват измежду елементарните хора. Те относително бързо стигат до извода, че истина няма. Че всички лъжат. И че всеки спор е във връзка открадването на нещо. Нищо не е истина и всичко е истина. Можеш да си избираш кое смяташ за факт, а кое – не. И всеки документ, изваден в тази конюнктура, с лекост е отритнат като " фалшив ".
Ако едно общество стигне до извода, че няма истина, то просто няма по какъв начин да се съгласи накъде да отива. Всеки ще се кълне в своята истина, в която " има вяра ", и ще упреква останалите в неистина. Но никой няма да има достъп до инструментариум, с който да откри кое е неистина и кое – не.
Там, където има единствено неистина, единственият метод да се подредят публичните връзки е грубата, открита, забележима и брутална мощ. Защото, в случай че няма истина – в случай че всеки има своята си истина, на каква друга основа да се стигне до решение кой е прав? Няма друга основа. Прав се оказва оня, който може да наложи " своята " истина (или лъжа) върху останалите.
Замяната на общество, подредено съгласно обективните проверими обстоятелства, с орда, подчинена на грубата мощ, това е задачата на марша на лъжата. Това е това, което да вземем за пример Путин желае да наложи върху " Запада ", тъй като си мисли, че стане ли един път силата единствен регулатор, той ще се окаже най-силният.
Това е и това, което сега властта постанова върху българите. И то към този момент е видно. Държавата със мощ банкрутира и национализира компании и предприятия. Държавата със мощ постанова противозаконни градежи върху предпазени територии.
Проблемът със силата обаче е същият като с лъжата. Твърде е заразна и се ширва из всички етажи на обществото. Хората бързо усещат накъде отиват нещата и стартират да ползват мощ в урегулирането на връзките между тях. Някой ти лишил преимущество – чупиш му черепа. Друг ти направил забележка – напряко го застрелваш.
Плъзването на силата из обществото оказва помощ, несъмнено, на властта, учредена върху силата. След като всички се разправят силово между тях, а страната е най-голямата мощ, тя ще се разправи с всички. Защото силата е станала законен инструмент за нареждане на връзките сред хората.
Краденето от страната поражда лъжещата страна, а лъжещата страна ражда голата мощ като единствен регулатор на връзките. Затова, драги, не се питайте, слушайки опашатите неистини на някой министър: " Ама тоя за какво по този начин лъже? ". Тоя знае доста добре какво прави. Днес лъже, с цел да граби страната – на следващия ден ще ви бие, с цел да граби вас.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ