Мнозина вероятно се чудят какво общо има Делян Пеевски с

Мнозина евентуално се чудят какво общо има Делян Пеевски с ръководещото болшинство, та непрестанно се пробва да се изрича от негово име. Отговорът е, че съюзът сред ПП-ДБ и ГЕРБ може да е „ некоалиция “, само че връзките сред Борисов и Пеевски са си напълно действителна коалиция. Тази коалиция Борисов-Пеевски не е нещо ново. Тя си съществува още от най-малко 2015 година под някаква полуприкрита форма. Новото е, че през днешния ден тя се официализира и се преформатира във вид Пеевски-Борисов.
Движение за права и свободи – естествена присъдружна организация на ГЕРБ
Всъщност през цялото време на съставянето на кабинета „ Денков-Габриел “ ПП-ДБ трябваше да договарят с ГЕРБ при разбирането, че Движение за права и свободи са естествена присъдружна организация на ГЕРБ. Т.е. Движение за права и свободи взе участие в договарянията „ в пакет “ с ГЕРБ. Пакетната формула беше скрепена посредством концепцията за конституционното болшинство, за което гласовете на Движение за права и свободи са в действителност нужни. Но единодушието на придвижването да поддържа конституционни промени не предполагаше, че то ще взе участие по всички останали въпроси в ръководещото болшинство. Най-малко пък е означавало, че Делян Пеевски ще стартира да се самоизживява като представител на това болшинство.

В момента следим резултатите от пакетното присъединяване на ГЕРБ-ДПС във властта и фокусът е най-много върху ПП-ДБ: за какво са го позволили и по какъв начин би трябвало да реагират на все по-явната „ пакетност “ в държанието на техните партньоро-опонентите. Този въпрос е забавен, и заслужава обособен разбор. Но би трябвало да е ясно, че офертата на ГЕРБ за общо ръководство незабавно би отпаднала, в случай че Движение за права и свободи се изключи от пакета. Затова е значимо да се изследва малко по-подробно и смисъла на „ пакетността “ за самите ГЕРБ-ДПС.
Пеевски се изживява като водач на всичко и всички
Първото, което се вижда в последните седмици, е персоналната самодейност на господин Пеевски. Той вижда в пакетността опция и се възползва от нея, като мотивацията му несъмнено се дължи и на желанието да се релегитимира след вкарването му в листата „ Магнитски “. От тази позиция старанието и интензивността на Пеевски е разбираема и даже в известна степен комична, тъй като той не е попаднал в листата „ Магнитски “ поради липса на политическа интензивност, а по напълно разнообразни аргументи.

По-интересно обаче е за какво ГЕРБ, а даже и Движение за права и свободи, позволяват тази интензивност на Делян Пеевски без ни минимален опит да ѝ се опълчват. Напротив, Бойко Борисов да вземем за пример дори похвали новия към този момент неофициален водач на придвижването за това по какъв начин „ водил “ договарянията с протестиращите миньори. Отговорът на този въпрос е сложен и все още няма по какъв начин да не е умозрителен. Проблемът е в неналичието на задоволително информация преди всичко за протичащото се в Движение за права и свободи. Техният фиктивен водач, в случай че въобще някой си спомня, се споделя Мустафа Карадайъ, само че в последно време той е де факто преместен от Делян Пеевски. Какво това значи може би би трябвало да обяснят от Движение за права и свободи, само че е явно, че там има някаква смяна в водачеството. Никога до момента тази партия не се е идентифицирала толкоз ясно и еднопосочно с един човек, в случай че той не е Ахмед Доган.

Още по-интересното е по какъв начин Делян Пеевски става неофициален водач и на ГЕРБ обаче и измества Борисов от обичаната му роля на медиатор при спор сред ползите на обособени лобита. Формулата на триумфа на Борисов в доста случаи е била да основава спор сред ползи на политико-икономически кръгове и по-късно да го взема решение. Това е била рискована, само че доходоносна в политическо отношение роля. Например в хазартната спекулация „ Божков “, първо, ръководещите – в лицето на Борисов – основават спор със законодателство за друго облагане на оператори на хазартни игри, а по-късно позволяват спора против финансиране от един оператор за футболен клуб, реклами в една телевизия, а съгласно недоказаните към този момент изказвания на Божков и против подкупи в размер на десетки милиони.
Стратегията на ГЕРБ и Движение за права и свободи – бойкот при всеки комфортен миг
Радан Кънев, умел политик и ценител на българските практики, заподозря, че в митингите на енергетици и миньори имат пръст Пеевски и Ковачки. Според него те са провокирали митингите, а Пеевски се е „ самопоканил “ да ги реши. Ако тази оценка е вярна, тук имаме образец за формулата: „ създай проблем, с цел да го решиш “.

Като цяло, обединението Пеевски-Борисов има интерес да основава проблеми на кабинета „ Денков “, изключително в предизборната обстановка. Тези проблеми, които до момента идват под формата на митинги на зърнари, блокади на пътища и така нататък, целят да подронят легитимността и доверието в ПП-ДБ, да ускорят възможна ротация с увеличена тежест на ГЕРБ-ДПС в нея, а вероятно и напряко да приключат с главния им конкурент от ПП-ДБ. За тази цел в избирателен подтекст Пеевски-Борисов следват елементарна тактичност – каквото и да предложат от ПП-ДБ, ГЕРБ-ДПС го отхвърлят, с цел да ги саботират:

Ген. Атанас Атанасов предлага нужни промени в управлението на службите:

неизвестно за какво ГЕРБ-ДПС отхвърлят смяната и резервират хора, които президентът Радев еднолично е назначавал и употребявал за дискредитация на политически съперници. Всъщност Радев няма мотив за опазване на своите назначения. Ако желае да следва логиката на конституцията, той би трябвало да се съгласи новото държавно управление да направи оферти за нови шефове, които той да утвърди. В този развой той ще има право на глас, само че да желае просто неговите хора да останат е срещу конституционния план, по който той е коректив, а не главен мотор на процеса по избора на шефове на службите;
Асен Василев предлага ограничения за повишение на събираемостта, които незабавно са отхвърлени. Да, някои от тях бяха противоречиви, само че надалеч не всички;
Териториалните проекти за равномерен преход, които са нужни за Плана за възобновяване и резистентност, също бяха атакувани ден преди крайния период за представянето им. Първо в Народното събрание, а след това и от браншовете…
Конституционните промени – тест за желанията на ГЕРБ и Движение за права и свободи

От тази позиция е изключително забавно какво ще се случи с поправките на конституцията, които са формалното съображение „ некоалицията “ да включва и Движение за права и свободи. Но по формулите, разказани нагоре, е доста допустимо ГЕРБ-ДПС да създадат опит за дискредитация на множеството от препоръчаните конституционни промени за да делегитимират ПП-ДБ. Атаките против тези промени са по доста фронтове и някои от поправките – като тази за 24 май – към този момент наподобяват обречени.

Най-важните ремонти обаче са други две. Първата е разделянето на Висш съдебен съвет на два обособени съвета – съдийски и прокурорски – и смяната на квотите за избор на членовете в тях. Това е добре аргументирана смяна, чието саботиране би обезсмислило всичко останало. Това е и смяната, която ще е лакмусов тест за желанията на ГЕРБ-ДПС: в случай че те се насочат против нея, очевидно вземат решение да пробват да ръководят без ПП-ДБ. Чисто математически те и в това Народно събрание ще съберат гласове с помощ от „ Възраждане “ и други запалянковци, само че причините против тяхното самостойно ръководство са явни и добре познати.

Другите основни конституционни ремонти са свързани с ролята на президента в обстановки на парламентарна рецесия. Добра е концепцията Народното събрание да може да работи до свикването на нов парламент – по този начин ще се избегнат ръководства на служебни държавни управления в законодателен вакуум. По-спорно е ограничението на избора на президента за длъжностен министър-председател до титулярите на три позиции – ръководителите на Народното събрание, Конституционния съд и шефа на Българска народна банка. Тук може да се появят терзания за нужда от Велико национално заседание заради лишаване на пълномощия на президента. А и политическата логичност на тази концепция не е напълно изчистена и по нея може още да се умува.
Колкото повече Пеевски, толкоз по-малко Борисов
Коалирането сред ГЕРБ и Движение за права и свободи, а най-много сред Пеевски и Борисов, нито е изненада, нито е нелогично. И идеологически, и биографично, и по линия на „ Магнитски “ тази коалиция е обоснована.

Странното е излизането на господин Пеевски като водеща фигура в нея и неговото огромно предпочитание за самоизява. Трябва да е ясно обаче, че мястото на тази самоизява е обезпечено от ГЕРБ и тяхната квота в „ некоалицията “. Така че колкото повече Пеевски, толкоз по-малко Борисов. Реална оригиналност ли е това или някакво театро, следва да забележим, тъй като нещата може би постоянно са били такива, само че не са били по този начин шумно афиширани.

Анализът е оповестен в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!