Срамът за Фипо, Дамян, Братанова, Аламанчева е за властта и избралите я - slava.bg
Мнозина се впечатлиха от описа за бедността на актрисата Сашка Братанова - момичето от Момчето си отива, за която се сетиха около гибелта на колегата й от кино лентата Филип Трифонов. Тя спести, че чистеше входове, също като друга известна актриса от това време Мариана Аламанчева - кака Марианка от Сладкарница Захарно петле, до момента в който Фипо се прехранваше в ролята на общ строителен служащ като гастарбайтер в странство. По-долу описваме изключителна история - на гладуващото семейство на поета Дамян Дамянов, която за благополучие в оня миг приключва със светлина. И още какъв брой са такива случаи - ами Стоянка Мутафова работеше до 97-годишна, тъй като другояче би гладувала с 300 лева пенсия - властта към този момент втори мандат настойчиво не желае да преизчисли парите на възрастните хора у нас, освен на звездите. Да не приказваме за свободните специалности - създателите, които ще стане година от предишния март, в която не получават и лев поддръжка от страната - с дребни, близки до властта, изключения, откакто десетилетия заплащат налози на същата тази страна....
Пък тези дни Комисията по културата на Народното събрание се сети, с 2 и половина години забавяне, че Филип Трифонов й бил писал с молба за пенсия. Става сега, когато шефката на същия този парламент Цвета Караянчева упрекна президента, че й рутел имиджа на институцията. Ако не беше тъжно, щеше да бъде повече от смешно.
Много уместно и много представено през 2020 година, а и по отношение на гладуващите ни същински национални актьори - хора на изкуството, е стихотворението на Дамян Дамянов, което всички знаят по началните му думи: "Когато си на дъното на пъкъла... ". По-долу го публикуваме напълно, само че доста забавна е и историята му, както я описа наскоро в тв изявление вдовицата му Надежда Захариева. Тя се развива в края на 90-те години, когато 5-членното семейство на поета напълно безусловно гладува, без пари и без да има какво да яде, спасявано само от гаджето на дъщерята на поета, чиято майка работи в стол, та доставя най-малко по 1 порция на глава за обяд. На всичко от горната страна създателят на някои от най-лиричните стихотворения у нас по това време е в доста тежко здравословно положение.
Следвайки максимата от литературата, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се, пък и носейки името Надежда, Захариева се свързва с издателя Иван Гранитски и го моли да разгласява незнайни творби на мъжа й. Той го прави без упования, просто с цел да помогне с малко на бедстващите. Поетът е срещу, само че тя разстила на пода в хола им 117 произведения, избира 57 от тях и ги преписва на машина. Носи ги в издателството. Избира името Още съм жив за стихосбирката.
Дамянов влиза в болница, единственият лъч за него е вярата, че книжката ще излезе и ще донесе по-добри дни. Издателят се спешава, съумява да достави някакви сигнални бройки. Вътре е и упоменатото към този момент стихотворение за Дъното, което ще се трансформира в най-популярното на идващия 21-век, изключително пък в интернет - пространството, където ежедневно се шерва и шерва, и шерва от хиляди хора.
Става знамение - книгата доближава 50 000 тираж - при гросмайсторски за лирика тогава 1000 бройки (днес е редуциран до 300).
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най печален и злополучен
От парещите въглени на тъгата
Си направи самичък стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И мръква в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от обърканост премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и самичък тръгни
Трънлив и злобен е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено по този начин ще го решиш
Пък тези дни Комисията по културата на Народното събрание се сети, с 2 и половина години забавяне, че Филип Трифонов й бил писал с молба за пенсия. Става сега, когато шефката на същия този парламент Цвета Караянчева упрекна президента, че й рутел имиджа на институцията. Ако не беше тъжно, щеше да бъде повече от смешно.
Много уместно и много представено през 2020 година, а и по отношение на гладуващите ни същински национални актьори - хора на изкуството, е стихотворението на Дамян Дамянов, което всички знаят по началните му думи: "Когато си на дъното на пъкъла... ". По-долу го публикуваме напълно, само че доста забавна е и историята му, както я описа наскоро в тв изявление вдовицата му Надежда Захариева. Тя се развива в края на 90-те години, когато 5-членното семейство на поета напълно безусловно гладува, без пари и без да има какво да яде, спасявано само от гаджето на дъщерята на поета, чиято майка работи в стол, та доставя най-малко по 1 порция на глава за обяд. На всичко от горната страна създателят на някои от най-лиричните стихотворения у нас по това време е в доста тежко здравословно положение.
Следвайки максимата от литературата, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се, пък и носейки името Надежда, Захариева се свързва с издателя Иван Гранитски и го моли да разгласява незнайни творби на мъжа й. Той го прави без упования, просто с цел да помогне с малко на бедстващите. Поетът е срещу, само че тя разстила на пода в хола им 117 произведения, избира 57 от тях и ги преписва на машина. Носи ги в издателството. Избира името Още съм жив за стихосбирката.
Дамянов влиза в болница, единственият лъч за него е вярата, че книжката ще излезе и ще донесе по-добри дни. Издателят се спешава, съумява да достави някакви сигнални бройки. Вътре е и упоменатото към този момент стихотворение за Дъното, което ще се трансформира в най-популярното на идващия 21-век, изключително пък в интернет - пространството, където ежедневно се шерва и шерва, и шерва от хиляди хора.
Става знамение - книгата доближава 50 000 тираж - при гросмайсторски за лирика тогава 1000 бройки (днес е редуциран до 300).
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най печален и злополучен
От парещите въглени на тъгата
Си направи самичък стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И мръква в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от обърканост премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и самичък тръгни
Трънлив и злобен е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено по този начин ще го решиш
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ