Борисов допуска грешка. И може да плати скъпо
Мнозина се питат за какво на огромния митинг против произвола на прокуратурата бяха и десни (ДБ), и леви (БСП, Мая Манолова) и така нататък Защо те поддържаха президента Радев, в чиято институция преди този момент показно бяха нахлули десетки въоръжени служители на реда с неразбираема и съмнителна цел? Отговорът тук не е доста комплициран: наложилото се публично усещане е, че това навлизане и последвалите арести бяха акт на възмездие поради позицията на Радев по свадите с НСО и защитата на Доган и сие. Така или другояче акцията на прокуратурата се възприе като следващ удар против правовата страна.
Къде беше Борисов?
Истинският въпрос, обаче, е за какво Борисов не беше на този митинг или най-малко не прати някои от знаковите лица на ГЕРБ на него. Първо, митингът е несъмнено известен, а Борисов обича да е с публичното мнение. Странно е, че в специфичен брифинг министър председателят намерено застана против протестиращите и ги атакува (колкото и да е абсурдно), че желали да спрат България за еврозоната. А за похлупак даже провежда контрапротест.
Второ, и по-важно: Борисов не може да не схваща, че дейностите на Иван Гешев от последните дни вършат неговото лично “опазване ” от наказателно гонене невероятно в средносрочен проект. Гешев, с цел да резервира минимална легитимност, ще би трябвало да “удря ” и държавното управление – Боил Банов, като най-несвързан с центъра на властта, се оказва подобаваща цел към този момент. Но докога ще са задоволителни такива заобиколни, маскиращи маньоври? Изглежда наивно министър председателят да поддържа Гешев с вярата, че той ще продължи да го заобикаля в своята интензивност. Накратко: Борисов прави стратегическа неточност като си мисли, че случайната прокурорска интензивност от последните седмици обслужва него и ГЕРБ.
Причините
1) Ако в президентството без особена причина могат да влязат 30 въоръжени мъже и да вършат арести, по същата логичност и с доста повече учредения в Министерски съвет могат да влязат 600 и да проведат доста по-мащабна акция;
2) Иван Гешев мери доказателствата в проценти: 10%, 50% и така нататък Според него в одобрените демокрации осъждали с по-малък % доказателства, в сравнение с у нас. За да стане ясна тази концепция може да използваме и килограми: в случай че у нас осъждаме със 100 кг, съгласно прокуратурата на запад осъждали с 10 кг доказателства. Сега прокуратурата наподобява е събрала някакви 10 кг за хора от президентството. Проблемът на Борисов е, че - по този способ на събиране на доказателства - за него из общественото пространство се търкалят чували и евентуално тонове за съмнителни дейности: къщата в Барселона, 700-те милиона на Божков, шкафчето с парите и т.н.;
3) Разминаването в килограмите с доказателства сред ръководещите и опозицията става безусловно фрапиращо. Трети път арестуват Бобоков за неща, които мъчно могат да се обяснят на кохерентен юридически език. Същевременно хора, за които тонове доказателства стоят забележими с просто око, само че несъбрани по процесуален ред, си седят гузно и се надяват, че облакът ще ги отмине. Вярват си, че в случай че си назначиш едно злополучие самичък, можеш и да го управляваш;
4) Проблемът е, че избирателността в дейностите на прокуратурата става толкоз забележима за всички, че с цел да оцелее главата на тази институция, тя в един миг би трябвало просто да изостави първичните си ангажименти. И тогава прокурорите ще би трябвало да решат – или тотално да се дискредитират, или да пратят въоръжените мъже в Министерски съвет за баланс на доказателствените килограми. Този миг на избор наближава стремглаво;
5) Вероятно е след този избор Борисов да се окаже в обстановката на Цветан Василев – някогашен сътрудник в заверата, върху който ще стоварят цялата виновност за всичко.
Къде бърка Борисов
От тази позиция министър председателят прави неточност, която може да му коства скъпо. Революциите (а и псевдореволюциите – на властта против самата нея) постоянно изяждат децата си и този, който пуска в деяние гилотината, би трябвало да има едно мислено за главата си.
Проблемът, обаче, не е в опазването на главата на един или различен, а в отбраната на върховенството на правото, което наподобява окончателно уронено у нас. Един метод страната да излезе с по-малко вреди от вакханалията, която се разпростира, е да изиска специфичен мониторинг от страна на Европейска комисия за дейностите на прокуратурата. По модела на член 255 от Договора за действие на Европейски Съюз може да желаяме Европейска комисия да сътвори комитет от авторитетни адвокати (бивши членове на съда на Европейски Съюз или на други европейски институции), които да дадат една самостоятелна оценка на дейностите на прокуратурата по основни проблеми. Добре е държавното управление, подкрепено от всички политически партии, да изиска един подобен новаторски механизъм, който може и да поуспокои пристрастеностите и да понижи политизацията по тези въпроси.
Един български куриоз
И най-после, добре е да се прави разлика сред конституционна политика и рутинна политика. Правовата страна е конституционна политика – удържането ѝ би трябвало да е приоритет на всички партии: леви, десни и така нататък Има и рутинна политика, където разликите сред партиите са основни: някои от тях са повече за пазара, други – за държавна намеса; някои са проевропейски – други, като “патриотите ” и елементи от Българска социалистическа партия – не са. Куриозът в България е, че партиите постоянно се разделят за конституционната политика, а пък позициите им са неразличими по рутинната. Например, ГЕРБ и Българска социалистическа партия са на едно мнение за АЕЦ “Белене ”, турско-българския поток, а застанаха (отскоро) на разнообразни позиции за правовата страна.
Затова Борисов не трябва да се сърди, че десните са го изоставили по конституционния въпрос за върховенството на правото – по-скоро той би трябвало да се запита за какво по него е останал в странната група на кафявите медии, Движение за права и свободи и на все по-озадачените патриоти. И от тази позиция би трябвало да премисли и концепциите си за “контрапротест ” – инстинктът за самозапазване би трябвало да му го подсказва.
Автор : Даниел Смилов, Дойче веле
Къде беше Борисов?
Истинският въпрос, обаче, е за какво Борисов не беше на този митинг или най-малко не прати някои от знаковите лица на ГЕРБ на него. Първо, митингът е несъмнено известен, а Борисов обича да е с публичното мнение. Странно е, че в специфичен брифинг министър председателят намерено застана против протестиращите и ги атакува (колкото и да е абсурдно), че желали да спрат България за еврозоната. А за похлупак даже провежда контрапротест.
Второ, и по-важно: Борисов не може да не схваща, че дейностите на Иван Гешев от последните дни вършат неговото лично “опазване ” от наказателно гонене невероятно в средносрочен проект. Гешев, с цел да резервира минимална легитимност, ще би трябвало да “удря ” и държавното управление – Боил Банов, като най-несвързан с центъра на властта, се оказва подобаваща цел към този момент. Но докога ще са задоволителни такива заобиколни, маскиращи маньоври? Изглежда наивно министър председателят да поддържа Гешев с вярата, че той ще продължи да го заобикаля в своята интензивност. Накратко: Борисов прави стратегическа неточност като си мисли, че случайната прокурорска интензивност от последните седмици обслужва него и ГЕРБ.
Причините
1) Ако в президентството без особена причина могат да влязат 30 въоръжени мъже и да вършат арести, по същата логичност и с доста повече учредения в Министерски съвет могат да влязат 600 и да проведат доста по-мащабна акция;
2) Иван Гешев мери доказателствата в проценти: 10%, 50% и така нататък Според него в одобрените демокрации осъждали с по-малък % доказателства, в сравнение с у нас. За да стане ясна тази концепция може да използваме и килограми: в случай че у нас осъждаме със 100 кг, съгласно прокуратурата на запад осъждали с 10 кг доказателства. Сега прокуратурата наподобява е събрала някакви 10 кг за хора от президентството. Проблемът на Борисов е, че - по този способ на събиране на доказателства - за него из общественото пространство се търкалят чували и евентуално тонове за съмнителни дейности: къщата в Барселона, 700-те милиона на Божков, шкафчето с парите и т.н.;
3) Разминаването в килограмите с доказателства сред ръководещите и опозицията става безусловно фрапиращо. Трети път арестуват Бобоков за неща, които мъчно могат да се обяснят на кохерентен юридически език. Същевременно хора, за които тонове доказателства стоят забележими с просто око, само че несъбрани по процесуален ред, си седят гузно и се надяват, че облакът ще ги отмине. Вярват си, че в случай че си назначиш едно злополучие самичък, можеш и да го управляваш;
4) Проблемът е, че избирателността в дейностите на прокуратурата става толкоз забележима за всички, че с цел да оцелее главата на тази институция, тя в един миг би трябвало просто да изостави първичните си ангажименти. И тогава прокурорите ще би трябвало да решат – или тотално да се дискредитират, или да пратят въоръжените мъже в Министерски съвет за баланс на доказателствените килограми. Този миг на избор наближава стремглаво;
5) Вероятно е след този избор Борисов да се окаже в обстановката на Цветан Василев – някогашен сътрудник в заверата, върху който ще стоварят цялата виновност за всичко.
Къде бърка Борисов
От тази позиция министър председателят прави неточност, която може да му коства скъпо. Революциите (а и псевдореволюциите – на властта против самата нея) постоянно изяждат децата си и този, който пуска в деяние гилотината, би трябвало да има едно мислено за главата си.
Проблемът, обаче, не е в опазването на главата на един или различен, а в отбраната на върховенството на правото, което наподобява окончателно уронено у нас. Един метод страната да излезе с по-малко вреди от вакханалията, която се разпростира, е да изиска специфичен мониторинг от страна на Европейска комисия за дейностите на прокуратурата. По модела на член 255 от Договора за действие на Европейски Съюз може да желаяме Европейска комисия да сътвори комитет от авторитетни адвокати (бивши членове на съда на Европейски Съюз или на други европейски институции), които да дадат една самостоятелна оценка на дейностите на прокуратурата по основни проблеми. Добре е държавното управление, подкрепено от всички политически партии, да изиска един подобен новаторски механизъм, който може и да поуспокои пристрастеностите и да понижи политизацията по тези въпроси.
Един български куриоз
И най-после, добре е да се прави разлика сред конституционна политика и рутинна политика. Правовата страна е конституционна политика – удържането ѝ би трябвало да е приоритет на всички партии: леви, десни и така нататък Има и рутинна политика, където разликите сред партиите са основни: някои от тях са повече за пазара, други – за държавна намеса; някои са проевропейски – други, като “патриотите ” и елементи от Българска социалистическа партия – не са. Куриозът в България е, че партиите постоянно се разделят за конституционната политика, а пък позициите им са неразличими по рутинната. Например, ГЕРБ и Българска социалистическа партия са на едно мнение за АЕЦ “Белене ”, турско-българския поток, а застанаха (отскоро) на разнообразни позиции за правовата страна.
Затова Борисов не трябва да се сърди, че десните са го изоставили по конституционния въпрос за върховенството на правото – по-скоро той би трябвало да се запита за какво по него е останал в странната група на кафявите медии, Движение за права и свободи и на все по-озадачените патриоти. И от тази позиция би трябвало да премисли и концепциите си за “контрапротест ” – инстинктът за самозапазване би трябвало да му го подсказва.
Автор : Даниел Смилов, Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ