Многочасовите преговори по политиката на бъдещото правителство създадоха безпрецедентно усещане,

...
Многочасовите преговори по политиката на бъдещото правителство създадоха безпрецедентно усещане,
Коментари Харесай

10 спешни проблема за решаване от бъдещата власт

Многочасовите договаряния по политиката на бъдещото държавно управление сътвориха невиждано чувство, че за пръв път сме очевидци на кухнята на ръководството и задкулисието е зад тила ни. След петте дни, в които от заран до вечер гледахме онлайн по какъв начин се пишат точките на управническата стратегия, бъдещият министър председател Кирил Петков разгласи, че няма тематика, по която да " не е реализирано голямо единодушие ". Отвъд тази фасада към момента не знаем съвсем нищо за желанията на идващите ръководещи.

Това бе изключително видно в двете основни области, където време няма - финанси и обществена политика. Броени работни дни преди края на годината договарянията оставиха отворени редица въпроси. Всъщност колкото и да е друг от всичко виждано дотук, форматът на " Продължаваме промяната " не беше доста сполучлив - всяка партия получи опция още един път да изчете изразително предизборната си стратегия, след което съвпадащите неща бяха записани в общ документ, а всяко несъгласие бе отсрочено със запис да се направи разбор по тематиката в границите на 3-6 месеца.

Разговорите въпреки всичко демонстрираха ясно едно - има огромно предпочитание за промени, само че в разнообразни направления. Доколко реалистично е да чакаме, че ще се стигне до тях, зависи освен от противоположните ползи на партиите, само че и от непримиримите позиции по някои въпроси на синдикати и работодатели, написа novinite.bg.

1. Проблемът с пенсиите
На пръв взор всичко с пенсиите е ясно - от дълго време е решено какво става от Нова година. То даже ще се случи в действителност от 25 декември - минималната пенсия става 370 лева, оптималната - 1500 лева, всички останали се преизчисляват с по-висок коефициент за всяка година автентичен стаж (1,35 вместо 1,2). Въпреки това въобще не е ясно какво тъкмо ще получат пенсионерите след Нова година.

Голямата незнайна е ориста на добавката от 120 лева На два пъти в обществените договаряния Асен Василев загатна, че тя ще се изплаща единствено до Нова година, както е по проект. Българска социалистическа партия изиска тя да се изплаща до края на изключителната конюнктура. На това Василев предложи да се запише, че бюджет 2022 няма да понижи получаваното за нито един пенсионер. Не стана ясно обаче какво тъкмо значи това.

Предстоящите нараствания не могат да покрият размера на добавката - даже при минималните пенсии, където нарастването от Коледа е най-голямо, това ще бъде връщане обратно - от 420 към 370 лева Ако пък добавката влезе в главния размер на пенсията, това значи напълно други минимални и оптимални пенсии.

2. Проблемът с осигурителната тежест

Изборният маратон е прекомерно близо, с цел да е обичайно да се приказва за нарастване на осигуровки. Затова тематиката сега съществува единствено в нейния най-популистки детайл - размера на оптималния застрахователен приход. Напоследък той е мощен коз и за леви, и за десни. Левите и синдикатите натискат за нарастването му до 3600 лева, придавайки на тази стъпка митичен темперамент в жанр " Робин Худ ". Десните и работодателите пък вещаят бягство на IT бранша.

Извън тези заклинания напълно обективно таванът на обезпечаването мъчно може да остане във фризера при непрекъснатия растеж на осигурителните приходи. " Трябва да има подобен таван и той би трябвало да е предвидим и да се повишава, когато се повишава междинната работна заплата ", е мнението на Асен Василев. Рано или късно въпросът с покачването на осигуровките ще бъде издигнат, колкото и новите ръководещи да считат, че на дневен ред не е размерът, а събираемостта.

3. Проблемът с втория дирек

През 2022 година евентуално постоянно ще приказваме за втората пенсия, защото етапа на погашение от втория дирек ще навлезе в първата си цялостна година. Първите пенсии от универсалните фондове към този момент са факт, само че е прекомерно рано да приказваме за трендове. Когато става дума за втория дирек, в последно време цялото внимание е в продукта, а не в ресурса и етапа на струпване. От години осигуровката в универсалните фондове стои замръзнала на 5% и е време за спор какво би трябвало да вършим с нея. Към момента позициите на бъдещите съдружни сътрудници наподобяват невъзможни за доближаване - Българска социалистическа партия е съвсем подготвена да разисква закриването на втория дирек, Демократична България към този момент предложи в договарянията процентът на осигуровката в него да се завиши, без да се подвига общата осигурителна тежест, а Има Такъв Народ напряко предлага тя да се изравни с тази за държавното обезпечаване.

4. Проблемът с бедността

По една или друга причина бедността не беше тематика на последните 12 години. Борисов закриваше тематиката с известното - " Бедни били, я какъв брой отидоха в Гърция на море и карат по автомагистралите ". Бъдещото държавно управление наследява неефективна обществена система, лежаща на остарели правила. " Ако някой може да работи, той би трябвало да работи, а не да разчита на обществени помощи ", сподели Василев. Но специалността " обществено слаб " от дълго време не изчерпва проблемите в тази област.

У нас няма механизми за противопоставяне на бедността, генерирана у групи, които нямат достъп до поддръжка макар всевъзможни обществени и енергийни помощи, ТЕЛК и прочие Проблемите на тези групи от ден на ден ще са на фокус поради растящата инфлация и икономическите резултати на пандемията. Тук са работещите небогати и хората, които номинално имат работа, само че в последните две години натрупаха дълги месеци на насилствен престой. Тук са и хората, които заради неналичието на съответни услуги не работят не тъй като не желаят, а тъй като поставят грижи за деца, заболели или възрастни близки. Тук е и армията от над 1 млн. пенсионери, които оцеляват с цената на ограничения от пълноценна храна, отопление и други

Елемент от казуса с бедността е и безконечният спор за минималната заплата, която хем е прекомерно ниска за естествената прехрана на живота, хем е прекомерно висока от позиция на естествения ход на междинната заплата заради административното нарастване. Тук партиите в бъдещата ръководеща коалиция макар ясната опозиция на бизнеса се споразумяха за 2022 година най-ниското месечно заплащане да се усили от сегашните 650 лева на 700 лева И още веднъж оставиха за бъдещето обективните критерии за нейното установяване.

5. Проблемът с политиката за деца

В последните месеци от ръководството на Бойко Борисов тук беше реализиран самобитен връх на безобразието - ГЕРБ ту вдигаше детските, ту ги връщаше назад във фризера. В последна сметка бе налучкана формула, която дава обещание да е сполучлива - поддръжка посредством данъчни облекчения за деца, които за пръв път ще бъдат от значителен размер - 450 лева по-нисък налог за дете. Заявката към този момент е тази мярка да бъде непокътната най-малко идната година.

Политиката към децата и фамилиите е плодородна тематика за характерната композиция от партии, които считат да ръководят. Но на договарянията се видя, че изобилието от хрумвания мъчно ще бъде канализирано в обща, стройна политика. Нелеко затруднение е неспособността на Столичната община да стане част от решението, а не да бъде безконечен генератор на проблеми в рецесията за детски градини в София.

6. Проблемът с дълготрайната грижа

След 2 години, в които си обясняваме за какво единствено Перу ни изпреварва по смъртност от COVID-19 (защото сме заболели, тъй като здравната ни система е неефективна, тъй като нямаме същинска профилактика и пр.), можем в резюме да кажем, че дълготрайна грижа за стотиците хиляди хронично заболели, хора с увреждания и възрастни в България няма. Тук новите ръководещи би трябвало да стартират от нула да построяват система, която изисква изключително доста запаси и експертиза. Добро начало е, че за пръв път тази тематика участва във вниманието на всички партии, тъй като Борисов 12 години не я забелязваше.

7. Проблемът с контрола

Контролът бе единственият акцент в късото включване на " Продължаваме промяната " в обществените договаряния. Така беше и в панела " Финанси ", където се обсъждаха налози, бюджет, фискална политика и новата първа политическа мощ даде съответни оферти само по какъв начин да се минимизират измамите с обществени средства. Асен Василев предложи да вземем за пример да се вкарат огромни санкции и криминализиране на доплащането на ръка над публично заявените заплати, като те ще важат освен за работодателите, а и за счетоводителите, и за самите работещи. Едва ли обаче сходна мярка ще бъде призната, тъй като към този момент има задоволително правосъдни решения, които дават правото на по-слабата страна - служащите.

8. Проблемът с намесата на страната

Основополагащо в правенето на фискална политика и в изработването на един бюджет е каква да е преразпределителната функционалност на страната - т.е. какъв брой да събере от данъкоплатците, с цел да го изхарчи за разнообразни политики. Българска социалистическа партия употребява коронавирус пандемията, с цел да оправдае отколешното си виждане за по-големи обществени разходи, което да подтиква и по-висок стопански напредък. За образец левите дават редица страни в Европейски Съюз като Франция и Испания, където бюджетните разноски достигали 40-45% от Брутният вътрешен продукт. На противоположно мнение, естествено, са десните. Според Демократична България би трябвало да се стремим да приличаме повече на страни като Ирландия - по-успешни и с по-висок стопански напредък от старите страни членки точно поради ниската преразпределителна роля на страната от едвам 30%.

В името на това да се сформира държавно управление четирите партии си стиснаха ръцете консолидираните разноски в бюджет 2022 да са 40% от Брутният вътрешен продукт. Каква обаче ще е фискалната политика в идващите три години до края на мандата? Дали Демократична България, чиято " фантазия " е намесата на страната да бъде сведена до към 34% от Брутният вътрешен продукт, ще продължи да поддържа ръководство, което няма желание да направи това? Уравнение с доста незнайни все още.

9. Проблемът с бюджетните дефицити

По същия метод изцяло непредвидимо е визията на бъдещите ръководещи за бюджетните дефицити, т.е. дали ще харчим повече, в сравнение с събираме в хазната. За да са удовлетворени всички, от " Продължаваме промяната " записаха прекомерно необятен диапазон на вероятния бюджетен недостиг следващата година - сред 3.5 и 4.5% от Брутният вътрешен продукт. Финансисти незабавно реагираха, че даже и в долната си граница той ще е по-висок от недостига, с който се чака да приключи тази година, а това по никакъв начин не е добър знак. Притеснително е, че няма и стихотворец ангажимент в идващите години да се върви към балансиране на разноските и приходите в хазната. Така страната ни има заплаха да се спусне по дългова серпантина и да утежни един от дребното позитивни индикатори (ниския обществен дълг), с които към момента може да се похвали пред останалите страни членки.

10. Проблемът с неяснотата за данъчната система

На този декор поръчката към този момент да не се вършат промени в данъчната система е добра вест. Но това е несъмнено само за 2022 година В едно бъдещо ръководство с левицата, която от много време прокламира унищожаване на плоския налог и въвеждане на прогресивна данъчна канара за облагане на приходите, и при неналичието на изясненост какво мислят в " Продължаваме промяната " по този въпрос, по никакъв начин не е несъмнено, че няма да сме очевидци на бъдещи огромни данъчни промени. Натиск има и за въвеждане на още и още диференцирани ставки на Данък добавена стойност (и от Българска социалистическа партия, и от ИТН), които към този момент са парирани от Петков-Василев, само че единствено за идната година.

Всъщност доста скоро ще може да проверим устойчивостта на съдружното съглашение - при действителното писане и приемане на бюджета. При толкоз доста хрумвания за промени (и разходи) в опит да се харесат на електората доста мъчно ще бъде на съдружните сътрудници да сдържат положителния звук и съгласие.

Предстои да забележим в деяние думите на Кирил Петков за ръководството на държавните финанси: " Трябва да се водим от правилото, че страната не е притежател на събраните пари. Ние сме единствено разпределители и имаме обвързване тези пари да не бъдат откраднати, както и да ги харчим, все едно са наши. Затова приоритет номер едно е нулева корупция ".

Свързани вести Ден 3: Спор се разгоря на масата за договаряния, ябълката на раздора - регионалните шефове ВИДЕО Кучето на обединението е заровено в сметките за бюджета В анкетата на "Марица ": 37% чакат кабинет с министър председател Кирил Петков Божанков: Логично е Кирил Петков да стане премиер
Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР