Много се изговори за реалистичността на приходите в проекта за

Много се изговори за реалистичността на приходите в плана за бюджет 2024 и оттова за него като цяло. В същото време малко на брой объщат внимание, че това е бюджет за третата от общо пет години, в които страната ще завърши с недостиг към 3% по отношение на Брутният вътрешен продукт при удобно стичане на събитията, а при неподходящо с даже по-големи отрицателни стойности. Сега е времето да напомним, че структурата на бюджетите беше по този начин устроена през 2022 г. и от този момент няма същинско предпочитание за консолидация, а единствено пожелателно целеполагане на приходите, което става все по-невъзможно за осъществяване. По-долу става дума за основните фактори в бюджета, прегледани в исторически подтекст и тяхната вероятност до 2026 година.

Салдото като случайна стойност

В бюджета за 2023 година, който беше признат през юли, т.е. единствено преди четири месеца, Министерство на финансите очакваше касовият недостиг да доближи 2.5% по отношение на упования Брутният вътрешен продукт. Днес упованията са той да бъде 3% и утежняването се дължи на предстоящо несъблюдение с към 1 милиарда лева в приходите от Данък добавена стойност (което може да се усили до 1.5 милиарда лева.), както и на несъблюдение на приходите от помощи и дарения с 1.5 милиарда лева, което главно съставлява не постъпване на второто заплащане по Плана за възобновяване и резистентност.

Като вземем поради, че преди четири месеца бюджетът за 2023 година беше създаден при недостиг на касова основа от 2.5% и недостиг на начислена основа от 3%, а в този момент упованията са дефицитът на касова основа да стане 3%, нелогично е да се резервира прогнозата, че и на начислена основа дефицитът ще бъде единствено 3%. Много по-вероятно е трипроцентното ограничаване да се надвиши на начислена основа. И назад, защото главната цел е дефицитът на начислена основа да бъде не повече от 3%  по отношение на Брутният вътрешен продукт (по този аршин ни правят оценка за влизане в еврозоната), имаме всички учредения да се тормозим, че дефицитът на касова основа ще се потисне до нива под 3% по отношение на Брутният вътрешен продукт. Навярно това ще стане посредством задържане на разноски (основно в частта финансови разходи) и закъснение на дължимия за възобновяване Данък добавена стойност. За последното към този момент се заприказва в професионалните Facebook групи на счетоводителите, а Национална агенция за приходите отхвърли да даде на „ Гласове “ информация за арестуваният в период и отвън законовия период Данък добавена стойност.

В номинално изражение юлските планове, върху които бе приет бюджетът, плануват дефицитът на консолидираната основа да бъде 4.58 милиарда лева или 2.5% от прогнозния Брутният вътрешен продукт за 2023 година, който се оценяваше на 184.48 милиарда лева Сега, няколко месеца по-късно, упованията са дефицитът да бъде 5.73 милиарда лева В номинално изражение, или отново 3%, само че от новата прогноза за Брутният вътрешен продукт за тази година в размер на 191.18 милиарда лева
Увеличение на недостига с над един милиард лв. от юли до ноември е необяснимо, защото плановете за проектобюджета за 2023 година бяха направени при съществуването на отчетни данни за първата половина на годината. Промяната в упованията настава едвам три-четири месеца след приемането на закона, което е прекомерно къс период за толкоз съществени промени, без те да се обяснят с нещо, още повече, че Брутният вътрешен продукт се поправя нагоре и това значи по-висока база за събиране на доходи.

Дефицити и задължения

За 2024 година, както и за целия тригодишен интервал, е разчетено дефицитът да бъде в размер на 3%, без да има каквито и да било буфери, в случай че по линия на осъществяването настъпят неподходящи събития, които да водят до утежняване на бюджетното салдо или при неверни планове, какъвто е казусът с 2023 г. Нещо повече, разпоредбите на Европейския съюз, както и Законът за обществените финанси, изискват бюджетна консолидация, което значи, че следва да се подхващат ограничения и стъпки за понижаване на бюджетния недостиг и слагане на бюджетна цел за уравновесено салдо в края на планувания тригодишен интервал.

Вместо това, плановете са за резистентен недостиг от 3% по отношение на Брутният вътрешен продукт през всички от идващите три години, и това ще усили размера на държавния дълг от 36.1 милиарда лева през 2022 година до 66.5 милиарда лева през 2026 година, което е съвсем двойно. Съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт от 21.5% през 2022 година нараства до 28.8% през 2026 г.  Разходите за лихви по дълга се усилват от 784 млн. лева през 2022 година до 2.259 милиарда лева през 2026 година, или като съответствие на разноските за лихви към  Брутният вътрешен продукт нарастват от 0.4% през 2024 година до 1% през 2026 година Само за параленост, през 2026 година разноските за лихви ще възлизат на 2.3 милиарда лева, до момента в който разноските за просвета, спорт и религиозни действия ще възлизат едвам на 1.3 милиарда лева

Нереалистични доходи

Будят терзания и разчетените данъчни доходи в проектобюджета за 2023 година Събраните приходи от Данък добавена стойност за деветмесечието на 2023 година са в размер на 11.6 милиарда лева при проект от 17 милиарда лева за цялата година. Събраното е под равнището и за същия интервал на 2022 година с цели 145 млн. лева Това вещае несъблюдение не с 1 милиарда лева, както към този момент е посочено в упованията на Министерството на финансите, а най-малко с 1.5 милиарда лева На този декор приходите от Данък добавена стойност за идната година са увеличени с 1.5 милиарда лева по отношение на неизпълнимия проект за 2023 година и по всичко проличава, че най-малко 2 – 2.5 милиарда лева от очакваните за събиране следващата година доходи от Данък добавена стойност, са заложени безусловно нереалистично.

Завишение на приходите, само че в доста по-малки размери е налице и при корпоративния налог. Тъй като mрез 2023 година приходите по този налог няма да се изпълнят и без значение, че се вкарва по-висока ставка за мултинационалните компании, още веднъж под въпрос остават 200-300 млн. лева

В други налози е разчетен доход от „ Булгартрансгаз “ за преноса на съветски газ, който може с огромна възможност да се допусна, че няма да постъпи, а планът е да обезпечи доходи от 2.5 милиарда лева

Нереалистично и при неданъчните доходи

Планира се нарастване на неданъчните доходи в частта министерства и ведомства с повече от 550 млн. лева, от които само за 110 млн. лева е обещано пояснение -  те ще влязат в Министерство на регионалното развитие от нарастване и уголемение на обсега на тол таксата. Буди неразбиране останалото нарастване от 440 млн. лева, от които 360 млн. лева са с източник държавни такси, 63 млн. лева се чакат като приходи от благосъстоятелност и 11 млн. лева попадат в други неданъчни доходи.

Най-голямо е нарастването в държавни такси по бюджета на Министерството на финансите в размер на 267 млн. лева или 210% растеж. Налице е и двойно нарастване на приходите от държавни такси по бюджета на Комисията за енергийно и водно контролиране. Също са увеличени приходите от държавни такси по бюджета на Агенцията за нуклеарно контролиране, Министерството на стопанската система и промишлеността. По бюджета на Комисията за контролиране на известията са увеличени приходите от държавни такси с спомагателни 70 млн. лева, което може да значи и даване на спомагателен честотен запас.

По бюджета на Министерството на превоза са разчетени спомагателни доходи от 11 млн. лева от други неданъчни доходи. Очакваните приходи от благосъстоятелност са увеличени доста по бюджетите на Министерството на защитата, Министерството на вътрешните работи, Министерството на околната среда и водите и други Всичко това вещае увеличение на административната тежест за бизнеса и жителите и назад, в случай че не се трансформират съответните цени за такси, ще забележим следващия нереалистично заложен доход, който няма да се събере.

Зад разходната част липсват политики и промени

Веднага излиза наяве, че не може да се формулира някаква нова разходна политика. Няма политика по приходите. Единствено са обезпечени целогодишните средства за увеличенията на възнагражденията на администрациите, заложени още през 2022 година, и се подсигурява нарастването на минималната работна заплата на държавните чиновници (за тези от тях получаващи по ниски възнаграждения). В централния бюджет са заделени 370 млн. лева, за които Министерския съвет ще реши от кой момент, с какъв брой и на кого да усили възнагражденията и дали изобщо да ги усили.

Пенсиите се усилват според член 100 от Кодекса за обществено обезпечаване с 11% от 01.07.2024 година по така наречен швейцарско предписание. Разходите за защита са в размер на 2.05%, което е в сходство с признатия Национален проект за разноските за защита.

Беше оповестено, че са заделени 1 милиарда лева за общински планове, само че би трябвало да имаме поради, че тези средства не са за 2024 година, а са за тригодишния интервал 2024 – 2026 година Да. Съгласно член 92. от законопроекта „ Министерският съвет, по предложение на министъра на районното развиване и благоустройството приема Национална стратегия за финансиране на главен ремонт, реорганизация и създаване на улици, на общински пътища, на водопроводи, на канализации, на пътната инфраструктура, построена на база метода „ безвредна система/пътна сигурност “, както и за главен ремонт и реорганизация на здания, обществена общинска благосъстоятелност, в това число в които се реализират действия в региона на културата, за интервала 2024 - 2026 година по планове на общините с общ показателен размер до 1,0 милиарда лева “. Няма изясненост по какъв начин тези средства са разпределени по години, по кой бюджет са разчетени. Едва ли са в бюджета на Министерството на районното развиване и благоустройството, на което разноските за 2024 година са понижени със 132 млн. лева по отношение на 2023 година Не са разчетени в тази част на централен бюджет, която е написана в член 1, алинея 5 на законопроекта. Ако изобщо са разчетени, а не са просто едно заричане, би трябвало да се намират в тази част на централен бюджет, която не е обществена.

Ограничение за преструктурирането на разноски

Ограничават се всички разпоредители с бюджет – министерства и ведомства да не могат да пренасочват икономии от разчетените финансови разноски по бюджетите си към настоящи разноски. Това опонира на Закона за обществените финанси, само че явно цели да се образуват буфери, като имаме поради че приходната част е неизпълнима.

Не е разумно обаче да няма еластичност и да са налице отговорности в настояща прехрана да вземем за пример и те да останат неизплатени. Така средства се икономисват единствено при отчитането им на касова основа, а на начислена, по която Европейската комисия прави оценка бюджетите на страните членки, ще сътвори усложнения, тъй като няма да може да се разплащат зародили през годината непредвидени отговорности и това ще усили недостига.

Внимание с държавно обезпечения дълг

До 2022 година размерът на държавно обезпечения дълг е 1.7 милиарда лева Само за 2024 година се предлага на Народното събрание да утвърди нов държавно обезпечен дълг в размер на 4.4 милиарда лева за планове в региона на енергетиката. От Български енергиен холдинг посредством дял и разнообразни типове спомагателни вноски през 2023 година бе конфискуван всевъзможен свободен запас, с който можеше да се вършат вложения. Това го слага в неспособност да финансира нужните планове за развиване на енергетиката и в следствие в този момент се предлага източените пари да се върнат в БЕХ под формата на заеми, само че с гаранции от страната. Неприемливо е поемането на подобен голям държавно обезпечен дълг, тъй като с политиката по източване на всевъзможен финансов резултат от БЕХ, има сериозна възможност да се стигне до активиране на гаранциите и те да се трансфорат в ефикасен държавен дълг. Това ще аргументи обилни разноски за бюджета и респективно ще ограничи опциите за водене на рационална фискална политика.

Още през 2022 г. стана ясно, че се основава систематичен проблем, който ще тежи на обществените финанси с години. Тук се видяха зависимостите, които ще въздействат в разнообразни аспекти на държавния бюджет най-малко до 2026 година Но в случай че би трябвало да се изтъкне нещо по-важно, нещо, което признава даже Министерство на финансите, то е, че за първи път в самата средносрочна фискална цел се залага недостиг от 3% по отношение на Брутният вътрешен продукт. Това е нова философия на бюджетирането, ново отношение към държавното ръководство и държавните заеми и не вещае нищо хубаво.