Българите във Великобритания остават неинформирани за Брекзит
Много от нашите сънародници във Англия са мощно разтревожени поради Брекзит, защото не са наясно какво следва да се случи, както и какво е належащо да създадат, с цел да останат в страната. Това стана ясно от разкази на българи, пребиваващи в островната страна, на полемика по тематиката, проведена от омбудсмана Мая Манолова.
Българите в забележителна степен остават неинформирани за процедурата по придобиване на така наречен статут на уседналост, който би им разрешил да запазят своите права и след Брекзит. Хората постоянно не са наясно с процедурата, не знаят периодите за кандидатстване за статута, нито какви документи да подадат. Вероятно това е една от аргументите, заради която до момента молби са подали малко над 54 000 българи от общо към 200 000, за които се счита, че обитават в Обединеното кралство.
Изключително тежък проблем се явява езиковата преграда – кандидатстването е на британски, който много от сънародниците ни не владеят. Спъва ги и неналичието на компютърни умения – някои даже нямат е-поща или не знаят по какъв начин да я употребяват.
Неочаквано затруднение се оказва това, че българската страна не организира осведомителна акция по проблемите на Брекзит у нас. Оказва се, че поради незнаенето на английски много наши сънародници разчитат на българските медии, с цел да се осведомят. А тематиката за практическите усложнения, с които ще се сблъскат обособените жители, когато Англия напусне Европейски Съюз, е доста едва застъпена в българското обществено пространство.
От особена важност според българите в Обединеното кралство е да се ускори взаимоотношението сред техните сдружения и българската страна, което сега считат за доста едва. Критики в тази посока насочи и присъстващият на полемиката евродепутат Илхан Кючюк, съгласно който „ няма координирана държавна политика по тези въпроси “. А националната дипломация ще играе основна роля отсега нататък, изключително при Брекзит без договорка. „ Ако останем единствено на остарялата повърхност – Европейски Съюз да дефинира връзките с Обединеното кралство, ние несъмнено няма да бъдем на печелившата страна “, уточни Кючюк.
Конкретно българите в Обединеното кралство упорстват родните институции да започват осведомителна акция у нас по въпросите на Брекзит. Искат и да се ускори административния потенциал на посолството в Лондон, като се изпратят повече чиновници на външното ни министерство, с цел да оказват помощ на хората. Друга постоянно повтаряна концепция е основаването на гореща телефонна линия, на която сънародниците ни да получават непрестанно информация за Брекзит.
Българите в забележителна степен остават неинформирани за процедурата по придобиване на така наречен статут на уседналост, който би им разрешил да запазят своите права и след Брекзит. Хората постоянно не са наясно с процедурата, не знаят периодите за кандидатстване за статута, нито какви документи да подадат. Вероятно това е една от аргументите, заради която до момента молби са подали малко над 54 000 българи от общо към 200 000, за които се счита, че обитават в Обединеното кралство.
Изключително тежък проблем се явява езиковата преграда – кандидатстването е на британски, който много от сънародниците ни не владеят. Спъва ги и неналичието на компютърни умения – някои даже нямат е-поща или не знаят по какъв начин да я употребяват.
Неочаквано затруднение се оказва това, че българската страна не организира осведомителна акция по проблемите на Брекзит у нас. Оказва се, че поради незнаенето на английски много наши сънародници разчитат на българските медии, с цел да се осведомят. А тематиката за практическите усложнения, с които ще се сблъскат обособените жители, когато Англия напусне Европейски Съюз, е доста едва застъпена в българското обществено пространство.
От особена важност според българите в Обединеното кралство е да се ускори взаимоотношението сред техните сдружения и българската страна, което сега считат за доста едва. Критики в тази посока насочи и присъстващият на полемиката евродепутат Илхан Кючюк, съгласно който „ няма координирана държавна политика по тези въпроси “. А националната дипломация ще играе основна роля отсега нататък, изключително при Брекзит без договорка. „ Ако останем единствено на остарялата повърхност – Европейски Съюз да дефинира връзките с Обединеното кралство, ние несъмнено няма да бъдем на печелившата страна “, уточни Кючюк.
Конкретно българите в Обединеното кралство упорстват родните институции да започват осведомителна акция у нас по въпросите на Брекзит. Искат и да се ускори административния потенциал на посолството в Лондон, като се изпратят повече чиновници на външното ни министерство, с цел да оказват помощ на хората. Друга постоянно повтаряна концепция е основаването на гореща телефонна линия, на която сънародниците ни да получават непрестанно информация за Брекзит.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ