Много от нас са скептични или направо се мръщят при

Много от нас са скептични или напряко се мръщят при споменаването на думата „ ясновидец “, без даже да осъзнават, че за пророците се приказва още в Библията. Всъщност Любомир Алексиев е доста повече от ясновидец. Завършил теология, удивително ерудиран и тънък човек, Любомир е взел участие във възобновяване на емблематична за България черква, оказал помощ за построяването на съвсем 10 параклиса, подкрепил по всякакъв начин голям брой деца и хора в потребност. През по-голяма част от времето той посреща тези, които имат потребност от неговото виждане в бъдещето, в Шумен, само че по няколко дни в месеца прекарва и в София със същата цел. Дълъг лист от мои другари се довериха на Любомир, който един след различен ни изуми с опцията да вижда правилно неща от нашето минало и от нашата същина. Срещнах се с него, с цел да ви доближа до метода на мислене на един човек, който има дарбата да вижда оттатък.

Разкажи ми за теб и за това по какъв начин откри своята заложба?
Дарбата си открих на 23 години след фамилна вечеря в къщата на моята маминка. От мъничък владея способността да различавам положителните от неприятните хора, само че не осъзнавах, че това е ясновидство. Бях на детска градина при леля ми и един ден започнах да описвам на децата за сватбата на майка ми и баща ми. Вуйна ми дотам се объркала, че изчакала майка да се прибере и я попитала дали съм извънбрачно роден или след брак. Майка е споделила: „ Как, той се роди доста след сватбата. “ Вуйна й разказала по какъв начин аз съм знаел всичко за сватбата.

Вече бях на 23 години, когато един път маминка ми описа за неин сън, в който видяла светещо кълбо и се явил неин възрастен дядо. Малко по-късно се почувствах изключително и се отдръпнах в спалнята. Легнах на леглото и видях в тъмното силуета на възрастен човек с калпак, облечен по старовремски метод. Той се приближи към мен и аз в уплахата си му споделих: „ Това не е редно, ти би трябвало да ми се явиш в съня. “ След това заспах. Когато се разсъниха, описах на нашите и те бяха, несъмнено, сюрпризирани. Започнах да им описвам за случки от техния живот преди аз да се родя, за предмети, които маминка ми беше скрила на разнообразни места в къщата. Така започнах да разбирам, че мога да контактувам с другия свят посредством тези единни цялости, които ние назоваваме духове.

Всичко ли е предначертано с раждането ни?

Има предначертани моменти. Единственото, с което ние разполагаме, е свободната ни воля. Защото свободното ни решение зависи само от нас. От нас зависи дали да излезем от тази стая, само че не знаем дали на път към вратата няма да се блъснем в стола, да си ударим главата и всичко да свърши до такава степен. Свободната ни воля разрешава да изберем. Има знаци, които ни карат да се връщаме към избрани неща, които са значими за нас, само че дали ще се лутаме или всичко ще бъде хармонично подредено, зависи от нашия светоглед. Ако допуснем неприятните усеща, които живеят у нас по еднакъв метод с положителните, тогава животът ни ще тръгне по един метод. Ако възприятията, които са свързани с милосърдието, състраданието, любовта, са доста по-силни, нашият живот ще върви хармонично и ние ще следваме изконен и избран в блаженствата път. На нас информацията ни е дадена в пространството, само че ползата ни е друг – дали ще се поддадем на неприятните си усеща и качества, зависи от нас. Дадена ни е волята, а всичко останало е заключено в тези над 96 % от личната ни психика и схващане, които не можем да използваме. Различни са теориите за това какъв брой от мозъка си използваме, само че съгласно множеството учени това са 3,8 – 4 %. Тоест свободата ни е лимитирана и ние не живеем свободен живот.

Новите технологии ще се окажат потребни и откриващи свободата. Доколко свободата няма да се трансформира в разпасаност, зависи от това до каква степен хората ще се върнат към правилата на вярата си, тъй като духовната борба сред положителното и злото съществува от нашето основаване.

Защо има хора, които цялостен живот се пробват да бъдат положителни и да вършат положително, а ги срещат беди на пътя? Има ли отплата за тяхното страдалчество?

Компенсация за страданието постоянно има, тъй като това е отворен път към положителното. Страданието на човек го връща към изконните неща, които биха ни вълнували всички, в случай че не си позволявахме душата да надделее над духа. Затова има хора, които назоваваме „ духовни “ – те са съумели да възвисят духа си над душата. В този миг те са навлезли в положенията, за които са сътворени, и техните каузи се разгръщат доста повече от това, което те самите си дават сметка, че се случва. Но това постоянно зависи от желанието човек да прави добрини, да бъда съчувствен – това оказва помощ на човек да откри същинската си посока в живота.

Нашите близки, които са умряли, имат ли опция да ни оказват помощ?

Нашите близки ни оказват помощ непрестанно.

А могат ли да влияят на събития от сегашното ни?

Това е решение на Бог. Ако са ни предизвикали страдалчество и са ни объркали живота, употребявайки егоизма си и неразбирайки същината, а мислейки се за по-големи създатели от Бог, те биват оставени да решат по незабележим метод сериозен проблем, който ние имаме, поемайки тази карма върху себе си.

По-лесно ли ти е да виждаш минали неща в сравнение с бъдещи?

Не. Но нещата в предишното са разковничето на проблемите, които ни се случват сега. И постоянно предишното е създател на нашето настояще и на бъдещето ни.

Тоест кармата съществува?

Да, кармата съществува. И от време на време почтени заплащат за делата на други – приказвам за връзката внук-прадядо да вземем за пример. Може при вас нещо да не се случва и повода за това да е във ваш прародител. Вие не сте един и същи дух, само че сте се родили да бъдете в едно семейство. Имате изконна връзка – връзката на генетиката, на ДНК-то, само че тя не ви дава една и съща психика. Душевността е друга от генетичния ни път. И се получава по този начин, че един би трябвало да заплати кармата. Няма обстановка, която да може да го промени, кармата се заплаща – дали посредством превръщане на индивида в извънредно добър и поемащ надълбоко страдалчество, или лишавайки го от нещо, което изконно всички хора имат, да вземем за пример да има дете, с цел да не се продължи тази връзка.

За да погледнеш в ориста на човек, ти имаш потребност от негова фотография. Защо?

Най-добрият и най-лесен метод е посредством фотографията. Тези, които имат потребност от мен, са доста и не мога да си разреша дългото свободно време. Снимката ми оказва помощ доста бързо да вляза в контакт, тъй като носи отпечатъка на душата.

Очите ли носят този отпечатък?

Не, духът, който не виждате. Понякога го дефинираме като аура, като лъчение, само че то е част от нашата трета същина.

Доколко да имаме вяра на интуицията си?

Интуицията е знак за ориентиране на вниманието. Ще ти опиша един случай. Шофирам, премигват ми за това, че има служител на реда, стартирам да карам с 10 км/ч по-малко от ограничаването и стигам до патрулката. Ръми дъжд, служителят на реда ме стопира. Започва инспекцията, става известно, че съм изцяло постоянен, само че той взема решение да ми направи инспекция за алкохол. Мен ме е гняв, че това би трябвало да стане под дъжда, само че в това време стартирам да си мисля, че има нещо и че би трябвало да се съобразя с него. Заставам, без да запитвам за какво би трябвало да направя тази инспекция, забавят ми времето, заставам под дъжда, вършат ми инспекцията, прибират си апарата, пожелават ми лек път, извиняват ми се, че съм стоял под дъжда, не преставам да пътувам и влизайки в проход, виждам пушек и дим. Оказва се, че единствено преди 1-2 минути се е изсипала голяма камара камъни на пътя. Ето това е интуицията и това са знаците на Бог. Ако се научим от време на време да демонстрираме повече самообладание и да одобряваме всичко със успокоение и с схващане, бихме хармонизирали огромна част от живота си.

Какво би могъл да направи човек, който доста желае нещо?

Бог ще му открие рано или късно, в случай че той се моли със сърдечността си, със сърцето си. Не с болката, не с мозъка си, не с егото си, а с дълбочината на това, което желае. Невинаги хармонията за човешкия живот са децата или бракът, само че постоянно хармонията за човешкия живот е осъществяването на милосърдието, състраданието, на любовта. Те са основното определение и основният тласък на човечността.

Има ли сродни души?

Да, има.

Може ли да не се срещнат в този живот?

Твърде е допустимо да се срещнат и да се разминат.

Една ли е сродната душа на всекиго?

Не. В избран миг от нашия живот сродните души се срещат, по-късно се разминават, тъй като е дълъг нашият житейски път. В него ние би трябвало да имаме доста опитности, да разузнаем, да научим, да сътворим голям брой каузи с духа си, тъй като колкото повече навлизаме в разбирането си за света, толкоз повече навлиза в нас духът и става по-силeн от душевността.

Трябва ли да се опасяваме от гибелта?

Не. Смъртта е независимост. В миг, в който я почувстваме, разбираме, че всичко е било единствено плод на нашето непознание, на страха ни от избрани положения на духа, на тази неспособност да повярваме в съществуването на отвъдния свят, тъй като в случай че имаме вяра, ние ще се стремим тя по-бързо да ни застигне.

Виждаеш ли за себе си неща в бъдещето?

Да.

Трудно ли се живее с това?

Да, мъчно се живее, когато познаваш мислите на хората и когато познаваш индивида, който е против теб и на който помагаш, метода му на мислене. Обидно е на моменти, изключително когато си млад и когато не разбираш света и задачата си. Когато навлезеш в по-голяма част от пълнотата на духа си, това към този момент не те интересува.

С какво е обвързвано това осъзнаване?

С времето. Като по-млади притежаваме време, по-късно започваме да го губим. Като по-млади всеки знае кое е положително и кое е неприятно, а по-късно започваме да вършим взаимни отстъпки или с едното, или с другото. Докато идва миг, в който би трябвало да си отворим очите – от време на време е последователно и взимаме ограничения, от време на време е обвързвано с някакво събитие. Това оказва помощ в един миг на нас самите да прозрем, че човешкият ни живот се случва на стадии и отброяването на числата в живота не е инцидентно. Всяко нещо е код. Всяко нещо значи нещо. Свободата на докосването ни до тези кодове е опцията ни да навлезем от ден на ден в себе си. Влизането в пълнотата на нашето схващане за нещата към нас дава мощ на духа ни, който укрепва. Тогава душата с нейните подозрения е слята с духа. Духът ръководи тялото и от персонално моя духовна позиция той го ръководи, като се пробва да ни защищити от неточности.

Много хора считат, че да се извърнат към теб е срещу източноправославната им религия.

Невинаги тези, които притежаваме способности, вършим положително на хората. Много огромна част от нас правят тъкмо противоположното, попаднали в ръцете на Мамона – това е езически дявол, в действителност това са парите. А ясновидството го е имало от антични времена. Това е подарък, който съпътства хората. Бог праща доста свои посланици и знаци, тъй като за Него е значим и най-малкият подробност от човешкия живот и от човешката болежка. Питаш ме какво мислят хората за мен, само че за мен е значимо какво мисля аз за тях. Ако аз правя неприятни каузи, Бог на момента ще ми вземе това, което ми е дал. Ако ми го е дал, Той ми го е дал с проект, тъй като Той има за всеки от нас проект. Аз в същината си не бих могъл да схвана съдията, който санкционира хората със затвор, тъй като в моите правила неговата позиция е неуместна. И не желая от него той да схваща моя метода на живот. Аз създавам и работя за богатството на хората, отдавайки себе си. Мога да бъда тук, в България, мога да бъда и на открито. Работил съм на открито, само че съм избрал да бъда тук, тъй като тук сега е мястото, където се води апокалиптична борба, в която хората, които се борим за Бог, станахме прекомерно малко и имаме потребност от помощ. Хората са обезверени – липсват духовните пастири, липсват професорите, които в действителност да изискват, липсват съдиите, които в действителност да съдят, липсват политиците, които в действителност да си седят на постовете. Но най-много, с цел да могат хората да живеят в естетика, липсва милосърдната активност на Църквата и нейното пастирство. Липсват проповедите, липсва нейната грижа за хората. В момента нашият народ живее извънредно мъчно, а институциите, които имат опция да се грижат хората да живеят в естетика и религия, да имат мощен дирек и религия, която да им дава криле, бездействат. Нормално е аз да живея. Това, че умея да върша тези неща, може да е просто мое освобождение отвън избраните проценти. Възможно е да има доста други хора като мен, които обаче да не одобряват тази си задача да бъдат покрай болката на хората и до страданието им. Или да не го намират като тяхно предопределение. Рано или късно стигаме до това и започваме да творим положително. Да знаете, че в никакъв случай светът не наподобява подобен, какъвто ни е разказван. Разказвачите описват за света по метода, по който той не наподобява.

Какво ни чака, Любо?

Тепърва има да учим доста за нашите вероятни и свръхвъзможности. Скоро влизаме във време, в което в един недействителен свят, основан в интернет пространството, тия срещи ще ги имаме за секунди и ще се движим със силата на мисълта си по този начин както се движат и духовете. За нас времето и пространството ще стартират да губят измерение и ще навлизаме във етапи, в които духовността ни ще става все по-различна и по-можеща. Българският народ е извънредно набожен, изтощен само от невъзможността да види идеалите си сътворени в съвремието. Но да знаете, че аз пребивавам с едни от най-хубавите хора в света, на едно доста красиво място и тук съм срещнал едни от най-невероятните хора. България е място на доста креативен капацитет, доста разнообразни хора и ориси. Често не имаме вяра в идното потомство след нас, а това е огромна неточност. Те живеят просто в тяхното време. Вместо да ги съдим, е хубаво да им даваме уроците на живота. Имаме опцията да ги научим да търсят и да развиват духовността си.

В българите е заложен нравствен капацитет и изключителни способности – ние имаме неповторими хора, които другате съществуват, само че са доста по-малко духовни от нас. Калифорния на Съединените щати за прочут интервал от време – това й следва на България. Силна земя, мощно изобилие, мощно заселена черноморска линия, доста разнообразни хора от разнообразни страни, които след време ще се стремят да живеят тук. Изключително мощна страна, която ще роди хора, които ще заемат извънредно мощни управнически позиции в света. Как ви се коства – най-бедната страна в Европейски Съюз и по едно и също време с това няколко основни позиции в света са достигнати от българи?

Вярвайте в интелекта на българите и че Бог ги прекара през сложен път, с цел да им даде опция да преминат през катарзиса, да се отърват от неприятностите на живота, да преродят себе си и да стартират да построяват наноно света си. Вярвайте, че на база на този разсъдък ще изградим персони, които ще оказват помощ на света да оцелее.

Инфо: Мила