Виж табелите Izlizane и Loven dom. И не се чуди на кашата, в която живеем -
Много неща стават ясни, в случай че си дадем сметка по какъв начин българинът се ориентира в посоките на света и в имената на неговите местообитания.
Не желая да се концентрирам върху всекидневния, всеобщ българин. Неговата ориентировка в света е ясна. Питайте във всяко село накъде да карате, с цел да стигнете еди-къде и ще получите типовия отговор: „ Карай нагоре (сочейки надолу), кат подминеш някогашната бръснарница на дяда си Стояна, дето я няма от 30 години, даваш ей-натъй около върбата, дето я отсякоха оназ година и след това малко по-на по този начин и ще стигнеш “.
Не е казусът в всеобщия българин и в неговата противоречива ориентировка в света. Проблемът е в неговите предводители – в тези, които пишат и поставят указателните табели по кръстовищата и по спирките на публичния превоз.
Няма никакъв метод да се ориентираш, да вземем за пример, в Южния пътен възел на Велико Търново, в случай че преди този момент не си минал специфичен курс на образование при някой локален. Пристигайки от юг с желанието да хапнеш накъде из центъра, неизбежно се оказваш на пътя за Русе. Ако пък искаш да уцелиш центъра, навлизайки от изток, до момента в който се усетиш, се оказваш на пътя за Стара Загора. Който път, несъмнено, в действителност води към Габрово, в случай че не видиш в последния миг една сбутана табела, сочеща вдясно и прокламираща „ Свиленград “.
Когато навлизаш в Смолян откъм Пампорово, неизбежно се натъкваш на Т-образно кръстовище с указателни табели, сочещи наляво и надясно. И на двете табели написа „ Център “. Подобно е ситуацията на излизане от Хасково по посока Кърджали. Минаваш под един мост и се натъкваш на разклон с указателни табели. На едната, сочеща наляво, написа „ Кърджали “. Същото написа и на табелата, сочеща право напред.
Напълно е изключено да излезеш от Павликени по посока Плевен, в случай че влизаш откъм Велико Търново. Следвайки съответните табели, неизбежно се оказваш на един черен път в циганската махала. Там най-малко хората са привикнали с такива визити и те упътват малко, ясно и тъкмо. Откъдето и да влезеш в Шумен, наложително е незабавно да убедиш някое такси да кара пред теб, с цел да стигнеш до задачата си. Инак се въртиш в кръг. Съвсем до наскоро на метода към Карнобат от юг имаше табела, сочеща към „ Средец “. Клетниците, тръгнали в тази посока, неизбежно се оказваха, след прекосяването през половин дузина все по-малки села, в една равнища.
Разбира се, в случай че си чужденец, нямаш никакъв късмет. По Южното Черноморие, да вземем за пример, се пулиш против табели, които ти оповестяват неща като „ Loven dom ”, „ Izlizane ” или “Vakantsionno selishte ”. Ако опреш до някое българско институция по някакви въпроси, свързани с документи, би трябвало да знаеш, че точно за теб е предопределена табелата “Chuzhdentsi ”. В множеството лечебни заведения, даже и да си българин, също нямаш късмет. Единствената табела, на която е упомената думата „ информация “, е онази, която гласи: „ Тук не е информация “.
Проблемът с названията на местообитанията е не по-малък от казуса с посоките на света. Особено това е видно в софийското метро. Когато по радиоуредбата оповестят, че на идната спирка можеш да се прехвърлиш на „ Линия 2 Лозенец-Надежда “, на вятъра ще търсиш тази линия, под това име, из указателните табели. Защото на табелите тя попада като „ Витоша-Обеля “. По линия 3 има две спирки с името „ Овча купел “, а едвам като стигнеш до спирка „ Мизия “, разбираш, че в действителност става дума за спирка „ Мизия – Нов български университет “. По трасето на трамвай номер 7 до неотдавна имаше три спирки със заглавие „ Площад Македония “; от няколко седмици са към този момент единствено две.
Никъде из спирките на метрото няма инструкции какъв публичен превоз има от горната страна. Ситуацията става още по-интересна заради обстоятелството, че спирката на метрото носи едно име, а намиращата се от горната страна спирка на трамвай / тролей / рейс – друга. Спирката на метрото е „ Булевард България “, а съответстващата й спирка на трамвая – „ Булевард Академик Иван Гешов “. Малко по-надолу спирката на метрото е „ Медицински университет “, а на трамвая – „ Професионална гимназия Текстил и фешън дизайн “.
След като упълномощените от нас служебни лица основават такава каша от посоките на света и имената на неговите местообитания, за какво се чудим на кашата, в която живеем? Виж дребното, с цел да схванеш голямото…
Не желая да се концентрирам върху всекидневния, всеобщ българин. Неговата ориентировка в света е ясна. Питайте във всяко село накъде да карате, с цел да стигнете еди-къде и ще получите типовия отговор: „ Карай нагоре (сочейки надолу), кат подминеш някогашната бръснарница на дяда си Стояна, дето я няма от 30 години, даваш ей-натъй около върбата, дето я отсякоха оназ година и след това малко по-на по този начин и ще стигнеш “.
Не е казусът в всеобщия българин и в неговата противоречива ориентировка в света. Проблемът е в неговите предводители – в тези, които пишат и поставят указателните табели по кръстовищата и по спирките на публичния превоз.
Няма никакъв метод да се ориентираш, да вземем за пример, в Южния пътен възел на Велико Търново, в случай че преди този момент не си минал специфичен курс на образование при някой локален. Пристигайки от юг с желанието да хапнеш накъде из центъра, неизбежно се оказваш на пътя за Русе. Ако пък искаш да уцелиш центъра, навлизайки от изток, до момента в който се усетиш, се оказваш на пътя за Стара Загора. Който път, несъмнено, в действителност води към Габрово, в случай че не видиш в последния миг една сбутана табела, сочеща вдясно и прокламираща „ Свиленград “.
Когато навлизаш в Смолян откъм Пампорово, неизбежно се натъкваш на Т-образно кръстовище с указателни табели, сочещи наляво и надясно. И на двете табели написа „ Център “. Подобно е ситуацията на излизане от Хасково по посока Кърджали. Минаваш под един мост и се натъкваш на разклон с указателни табели. На едната, сочеща наляво, написа „ Кърджали “. Същото написа и на табелата, сочеща право напред.
Напълно е изключено да излезеш от Павликени по посока Плевен, в случай че влизаш откъм Велико Търново. Следвайки съответните табели, неизбежно се оказваш на един черен път в циганската махала. Там най-малко хората са привикнали с такива визити и те упътват малко, ясно и тъкмо. Откъдето и да влезеш в Шумен, наложително е незабавно да убедиш някое такси да кара пред теб, с цел да стигнеш до задачата си. Инак се въртиш в кръг. Съвсем до наскоро на метода към Карнобат от юг имаше табела, сочеща към „ Средец “. Клетниците, тръгнали в тази посока, неизбежно се оказваха, след прекосяването през половин дузина все по-малки села, в една равнища.
Разбира се, в случай че си чужденец, нямаш никакъв късмет. По Южното Черноморие, да вземем за пример, се пулиш против табели, които ти оповестяват неща като „ Loven dom ”, „ Izlizane ” или “Vakantsionno selishte ”. Ако опреш до някое българско институция по някакви въпроси, свързани с документи, би трябвало да знаеш, че точно за теб е предопределена табелата “Chuzhdentsi ”. В множеството лечебни заведения, даже и да си българин, също нямаш късмет. Единствената табела, на която е упомената думата „ информация “, е онази, която гласи: „ Тук не е информация “.
Проблемът с названията на местообитанията е не по-малък от казуса с посоките на света. Особено това е видно в софийското метро. Когато по радиоуредбата оповестят, че на идната спирка можеш да се прехвърлиш на „ Линия 2 Лозенец-Надежда “, на вятъра ще търсиш тази линия, под това име, из указателните табели. Защото на табелите тя попада като „ Витоша-Обеля “. По линия 3 има две спирки с името „ Овча купел “, а едвам като стигнеш до спирка „ Мизия “, разбираш, че в действителност става дума за спирка „ Мизия – Нов български университет “. По трасето на трамвай номер 7 до неотдавна имаше три спирки със заглавие „ Площад Македония “; от няколко седмици са към този момент единствено две.
Никъде из спирките на метрото няма инструкции какъв публичен превоз има от горната страна. Ситуацията става още по-интересна заради обстоятелството, че спирката на метрото носи едно име, а намиращата се от горната страна спирка на трамвай / тролей / рейс – друга. Спирката на метрото е „ Булевард България “, а съответстващата й спирка на трамвая – „ Булевард Академик Иван Гешов “. Малко по-надолу спирката на метрото е „ Медицински университет “, а на трамвая – „ Професионална гимназия Текстил и фешън дизайн “.
След като упълномощените от нас служебни лица основават такава каша от посоките на света и имената на неговите местообитания, за какво се чудим на кашата, в която живеем? Виж дребното, с цел да схванеш голямото…
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ