Много неща могат да обединят строител, художник и физик, освен

Много неща могат да обединят строител, художник и физик, също така, че са семейство – общи другари, пътешествия, ползи към изкуство. Или една книга, в която да вложат свои опит и познания, прекарвания и занимания. В нея приказките за лека нощ са се трансформирали в разкази за възрастни, а нашият свят наподобява по-различен в непознатите очи.
„ Ставри и Прокопи “ събира разнообразни и занимателни разкази, съпроводени с красиви илюстрации. Как се родиха Ставри и Прокопи и по какъв начин стигнахте до концепцията разказите да се трансфорат в книга?
А. Ставри и Прокопи са наши остарели познати. Преди към петнадесет-двадесет години, когато Мая и Бела бяха деца, дружно измисляхме истории за лека нощ и основни герои в тях бяха две бездомни кучета. Странните имена бяха харесани от някакви изборни описи и вечерно време се забавлявахме с радостни истории, които към този момент не помним. После децата пораснаха, приказките за лека нощ отстъпиха място на други забавни неща и Ставри и Прокопи бяха забравени.
Преди към две години Мая ми предложи да вземам участие с роман в алманах, който щеше да бъде публикуван в Съединени американски щати. Пошегувах се, че ще напиша роман за Ставри и Прокопи, и концепцията ми беше призната. Ставри и Прокопи се завърнаха. Скоро по-късно ми се прииска да им опиша друга история за тях. После трета. Първи читатели и критици бяха брачният партньор и дъщерите ми. Те ме насърчиха да продължа, макар моята неустановеност в качеството на написаното.
М. За мен концепцията да създадем книга изглеждаше като най-логичната последваща стъпка – без значение дали ще бъде прочетена, най-много за наслаждение. Разказите ми изглеждаха положителни и цялостни с моменти, които ми се искаше да обрисувам.
Б. Имам възприятието, че стана съвсем на смешка – появиха се дванайсет истории, които се развиват в границите на една година. След това взехме решение да създадем илюстрации и до момента в който се усетим, се получи цяла книга.
А. Разказите се получиха като приказки за лека нощ за деца, които към този момент са пораснали. В тях заложих съществени тематики, като за възрастни хора. Главните герои са кучета и ги използвах поради опцията да се огледа на тези тематики по различен метод, от време на време противоположен на нашия, човешкия. Мисля, че е хубаво да намираме метод да погледнем на живота си с непознатите очи. Ако нещо е значимо за нас, за различен то може да е нищожно. И противоположното. Това може да ни спести ненужни драми. И да ни научи да ценим непознатото мнение, колкото и необичайно да е то от време на време. Подходих със задявка към всяка тематика, без драматичност. Героите ми не са обременени от общоприетите правила и това им дава опция да работят съгласно своите показа за положително.
Илюстрациите към текста са направени с забавна техника, комбинираща снимка и илюстрация. Разкажете ни повече за нея.
М. Изборът на тази техника ми изглеждаше логически. Местата, на които се развива действието, са въодушевени от същински места, типични градски. Освен опция за повече работа в екип по занимателен план, в който всички искахме да участваме, това беше и опция за мен да опитвам с нов метод на поясняване. Научих доста и ми беше прелестно.
Б. Тази техника в действителност беше най-логичният избор. Беше отлично, че успяхме да комбинираме специалностите и заниманията си по подобен метод. Част от фотосите пристигнаха от архива, само че се постановяваше да се създадат и значително нови. Определено представляваше предизвикателство, само че и наслаждение да фотографирам с съответна цел и предвид на това по какъв начин фотосите ще се комбинират с илюстрациите. 
Може да се каже, че тази книга е фамилен план. Как протичаше работата ви? Срещнахте ли някакви компликации до момента в който се сработите?
А. Да, книгата е напълно фамилен план. Десет от разказите са мои, Мая и Бела написаха по един, които наместих в хронологията. Заедно работихме по цялостната идея за обединени разкази. Всеки от нас има познания в разнообразни области и събрахме всичко на едно място. За да приведем разказите в подобаващ за издаване тип трябваше да научим и нови забавни неща, които излизаха в развой на работа. За мен беше занимателно, не е имало никакви компликации.
М. Работата дружно в действителност беше извънредно приятна. Единствените спорове бяха сред екипа и материала – доста неща правихме за първи път, само че подходихме с готовност и сила. Всеки донесе личния си опит и мнение и направихме план, от който сме удовлетворени и който бихме желали да покажем.
Б. Трудности в сработването не е имало. Дори бих споделила, че работата в екип даде опция всичко да бъде прегледано от разнообразни гледни точки, което помагаше да стигнем до най-хубавия вид. Свършихме доста работа, само че всичко е направено на драго сърце.
Главните герои в разказите са животни. Самите вие имате ли домашни любимци и присъединили ли сте някои от тях в книгата?
Б. Почти всички герои, както животните, по този начин и хората, са основани на действително съществуващи. Някои са наши другари и техните домашните любимци. От нашия дом в книгата представяме Силвия – котката, която ни удостоява с величественото си наличие близо двадесет години. За мен това е откогато се помня. Имали сме и други домашни любимци, само че Силвия е единствената константа.
М. Аз считам, че огромна част от характера на Силвия е пренесен в книгата. Ако можеше да приказва, съгласно мен щеше да звучи тъкмо по този начин. Никога не сме имали куче, само че сме познавали доста от тях. Така че героите – животни водят своето начало от същински такива, всеки с истинския си манталитет.
А имате ли си обичани герои или разкази, които носят по-специално значение за вас?
А. Аз нямам особено отношение към никого от героите. У всеки от тях съм се пробвала да пренебрегвам минусите, само че без да ги скътвам, и съм изнесла напред положителното и симпатичното. Може да се каже, че имам по-специално отношение към разказите, в които употребявам северозападен акцент. Това е езикът на моето детство и ми носи хубави мемоари. Често този акцент е приравнен с неучтивост и цинизъм, само че аз мисля, че с него може да се опише нещо красиво или да се опише радостна история.
M. Любимите ми разкази са тези, в които участват фантастични и научно-фантастични детайли. Макар че чета разнообразни жанрове, имам особено отношение към фантастиката и магическия натурализъм, а те участват тук-там в книгата. Така се случи, че обичаните ми илюстрации също са от тези разкази.
Б. Всички разкази и героите в тях са основани с доста обич и не мога да кажа, че някой ми е обичан. Естествено, имам прочут афинитет към моя роман – той ми даде опция да показва място, което ми е доста близо до сърцето. Опитала съм се да предам част от спокойствието и хубостта му – уповавам се и читателят да го усети.
Въпреки избора на герои, споделяте, че за вас тематиката за бездомните животни не е в основата на книгата. Какво е в действителност посланието, което искахте да предадете посредством нея и посредством тези персонажи?
А. Една от поставените тематики е за бездомните животни, само че тя си има своята противоположна позиция – бездомните ми герои са свободни в дейностите си. Един от тях избира тази независимост и изяснява на хора, че в този момент животът му ще е нов и забавен. Но хората, уви, не схващат какво им споделят животните.
Не желая да се наемам с послания и съществени заключения в книгата. Това са просто занимателни приказки на съществени тематики за пораснали деца. Читателят може да се посмее на някои места, а на други да се натъжи за малко. Иска ми се да се той да се забавлява с тази книга по този начин, както ние, до момента в който я правихме.