Един много, много различен кабинет е в историята, но началото е сложено
Много ме е гняв и доста скърбя, че мнозина от хората се плъзгат по инерция и с полу-саркастичен звук цитират бай Ганьо, който споделя, че „ всички са маскари “. Едно, че всякога, когато видя и чуя нещо байганьовско, ми се гади, второ, че вредата от тая инерция (и съпътстващата я апатия) се наслагва в пластове и трови обществото, а – както наподобява – се предава и от потомство на потомство. Ако бях в по-добро въодушевление, щях да извъртя разказа тук, тъй че да се получи хумореска за това по какъв начин апатията се предава по сексуален път, само че не ми е нито занимателно, нито смешно сега, тъй че ще си я спестя…
Не ми е прелестно да виждам другояче умни хора да се отхвърлят от мисленето сега, в който истината ги допре по страстите. Обучено от подправени учебници, натъпкано с подправена история от родителите си, от бабите и дядовците си, обществото е препълнено с хора, които са подготвени да изкривят всяка действителност, тъй че да им пасне на любовта по всичко съветско. Това са същите хора, които се пробват да ми пробутват Пушкин и Сталин в пакетна оферта и да ме упрекват, че съм русофоб, в случай че не одобрявам Путин, и надали не някак си съм се изхрачил в лицето на Чайковски, в случай че обидя лилиПутин, или съм срещу съветската просвета, в случай че се майтапя на Лавров.
Същите те не престават да имат вяра, че гърците ни били продавали съветски газ с комисионна.
Не са минали и три дни и аз отново ще би трябвало да напиша: „ “
…
Ето за какво всеки, дръзнал да скъса оковите на Кремъл в България, е жертван да се сблъска с една доста кална акция, а може би и с нещо доста по-опасно. Защото всичко това се случва със съдействието на народа. Или най-малко огромна част от него.
Ако агитирам нелепости пред неутрална аудитория, нищо няма да реализира. Ако агитирам нелепости пред хора, които ИСКАТ да им имат вяра обаче, единственото, което би трябвало да направя, е да съм гръмък.
И ето за какво досегашното ръководство (кратко, само че знаково) беше белязано с нелепости за „ МАКЕДОНИИЯЯЯЯЯЯ “, фотоси до парапети, насмешки за „ Харвард “, обгазяване с неистини, че без съветския газ ще умрем всеки миг, непризнателност за някакви си умрели сякаш 200 000 съветски бойци (ако приказваме за Руско-Турската война – най-вече да става дума за към 11 000 и то те са от украински полкове, в случай че приказваме за Втората международна, тогава са 0, в случай че не броим отровилите се с метилов алкохол в Бургас), да не преставам ли да изреждам „ калните “ акции? То македонци ни крадоха идентичността, то маските ни убиваха, то НАТО ни вкара във война с Русия, то беше рисково да се диша, в случай че не ти е позволено от Путин, по какъв начин си разрешаваш!, то имаше „ високоточкови “ ракети, платени митинги, безвъзмездни идиоти, то наркодилъри доставяха дрога в кутии от пица в Министерски съвет на „ Лена “ и „ Киро “, както присмехулно ги назоваха единствено по дребни имена тези, които самите те работят за хора с прякори или псевдоними.
…
Написах „ малко, само че знаково “, тъй като такова си беше ръководството. Кратко – ясно. Защо обаче знаково? Защото Лукойл за първи път регистрира облага и ще заплати данък; БДЖ най-сетне – след 10 години – излезе на печалба; пенсиите се подвигнаха и то по време, в което светът се блъска в скалата на гигантска криза; заплатите на медиците се повишиха; заплатите на учителите – също; ръцете на мафията на „ Капитан Андреево “ се вързаха; пандемията се овладяваше без затваряне на бизнеси.
Обсегът на мафията и на съветското въздействие беше стеснен. За първи път. И то по време на коалиция с про-руска групировка, която правеше всичко допустимо да спре това. Ако ръководството беше обещано в ръцете на чисти демократи, а не на коалиция „ бяло, изпрано с алените облекла “ (знаете какво става тогава), позицията ни по отношение на евроатлантическите ни сътрудници щеше да е доста по-стабилна, а не извинителна (да се извиняваме за компромисите, наложени ни от сътрудниците, обичащи Путин), нямаше да има самовзривяване на обединението от подставени лица и спящи кафези, като групировка „ И Така Нататък “ (ИТН), щеше да има нов началник на КПКОНПИ, да се работи и още, и още за нов основен прокурор, да се в профил и още от съветското въздействие. Но и до момента свършеното за тези месеци е солидно доказателство, че има метод да се излезе от мъртвата хватка – с други думи: „ няма метод да няма метод! “, стига да има предпочитание.
Също доста потребно беше, че всички спящи кафези бяха събудени –
просто господарите се оказаха притиснати и ги изведоха от режим „ на изчакване “ в режим „ дейни “. Или с други думи: маските паднаха, очерта се кой с кого е. Малцина се оказаха с българския народ. А българският народ, за жалост, се самоопредели още един път като спяща хубавица, която би трябвало принудително да бъде събуждана, тъй като наркотичната сънливост на безвремието и апатията като че ли ѝ харесва.
И по този начин: един доста друг от досегашните кабинети към този момент е в историята, само че нищо не е изгубено. Началото е поставено и видяхме, че можем. Колелото на историята в никакъв случай не стопира, няма да спре и в този момент – колкото и да грачат врачките на Газпром, колкото и да ни плашат със зимата, все едно сме средновековни селяни, обречени да умират от мраз, а не поданици на Европейския съюз през 2022 година, колкото и да заплащат на кафяви медии да ни облъчват с неистини за кутии с пица, парапети, университети и прякори.
Могат да го забавят, само че не и да го спрат. А то – колелото на историята – се завъртя.
Не ми е прелестно да виждам другояче умни хора да се отхвърлят от мисленето сега, в който истината ги допре по страстите. Обучено от подправени учебници, натъпкано с подправена история от родителите си, от бабите и дядовците си, обществото е препълнено с хора, които са подготвени да изкривят всяка действителност, тъй че да им пасне на любовта по всичко съветско. Това са същите хора, които се пробват да ми пробутват Пушкин и Сталин в пакетна оферта и да ме упрекват, че съм русофоб, в случай че не одобрявам Путин, и надали не някак си съм се изхрачил в лицето на Чайковски, в случай че обидя лилиПутин, или съм срещу съветската просвета, в случай че се майтапя на Лавров.
Същите те не престават да имат вяра, че гърците ни били продавали съветски газ с комисионна.
Не са минали и три дни и аз отново ще би трябвало да напиша: „ “
…
Ето за какво всеки, дръзнал да скъса оковите на Кремъл в България, е жертван да се сблъска с една доста кална акция, а може би и с нещо доста по-опасно. Защото всичко това се случва със съдействието на народа. Или най-малко огромна част от него.
Ако агитирам нелепости пред неутрална аудитория, нищо няма да реализира. Ако агитирам нелепости пред хора, които ИСКАТ да им имат вяра обаче, единственото, което би трябвало да направя, е да съм гръмък.
И ето за какво досегашното ръководство (кратко, само че знаково) беше белязано с нелепости за „ МАКЕДОНИИЯЯЯЯЯЯ “, фотоси до парапети, насмешки за „ Харвард “, обгазяване с неистини, че без съветския газ ще умрем всеки миг, непризнателност за някакви си умрели сякаш 200 000 съветски бойци (ако приказваме за Руско-Турската война – най-вече да става дума за към 11 000 и то те са от украински полкове, в случай че приказваме за Втората международна, тогава са 0, в случай че не броим отровилите се с метилов алкохол в Бургас), да не преставам ли да изреждам „ калните “ акции? То македонци ни крадоха идентичността, то маските ни убиваха, то НАТО ни вкара във война с Русия, то беше рисково да се диша, в случай че не ти е позволено от Путин, по какъв начин си разрешаваш!, то имаше „ високоточкови “ ракети, платени митинги, безвъзмездни идиоти, то наркодилъри доставяха дрога в кутии от пица в Министерски съвет на „ Лена “ и „ Киро “, както присмехулно ги назоваха единствено по дребни имена тези, които самите те работят за хора с прякори или псевдоними.
…
Написах „ малко, само че знаково “, тъй като такова си беше ръководството. Кратко – ясно. Защо обаче знаково? Защото Лукойл за първи път регистрира облага и ще заплати данък; БДЖ най-сетне – след 10 години – излезе на печалба; пенсиите се подвигнаха и то по време, в което светът се блъска в скалата на гигантска криза; заплатите на медиците се повишиха; заплатите на учителите – също; ръцете на мафията на „ Капитан Андреево “ се вързаха; пандемията се овладяваше без затваряне на бизнеси.
Обсегът на мафията и на съветското въздействие беше стеснен. За първи път. И то по време на коалиция с про-руска групировка, която правеше всичко допустимо да спре това. Ако ръководството беше обещано в ръцете на чисти демократи, а не на коалиция „ бяло, изпрано с алените облекла “ (знаете какво става тогава), позицията ни по отношение на евроатлантическите ни сътрудници щеше да е доста по-стабилна, а не извинителна (да се извиняваме за компромисите, наложени ни от сътрудниците, обичащи Путин), нямаше да има самовзривяване на обединението от подставени лица и спящи кафези, като групировка „ И Така Нататък “ (ИТН), щеше да има нов началник на КПКОНПИ, да се работи и още, и още за нов основен прокурор, да се в профил и още от съветското въздействие. Но и до момента свършеното за тези месеци е солидно доказателство, че има метод да се излезе от мъртвата хватка – с други думи: „ няма метод да няма метод! “, стига да има предпочитание.
Също доста потребно беше, че всички спящи кафези бяха събудени –
просто господарите се оказаха притиснати и ги изведоха от режим „ на изчакване “ в режим „ дейни “. Или с други думи: маските паднаха, очерта се кой с кого е. Малцина се оказаха с българския народ. А българският народ, за жалост, се самоопредели още един път като спяща хубавица, която би трябвало принудително да бъде събуждана, тъй като наркотичната сънливост на безвремието и апатията като че ли ѝ харесва.
И по този начин: един доста друг от досегашните кабинети към този момент е в историята, само че нищо не е изгубено. Началото е поставено и видяхме, че можем. Колелото на историята в никакъв случай не стопира, няма да спре и в този момент – колкото и да грачат врачките на Газпром, колкото и да ни плашат със зимата, все едно сме средновековни селяни, обречени да умират от мраз, а не поданици на Европейския съюз през 2022 година, колкото и да заплащат на кафяви медии да ни облъчват с неистини за кутии с пица, парапети, университети и прякори.
Могат да го забавят, само че не и да го спрат. А то – колелото на историята – се завъртя.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ