Украинците с България: проблеми с езика и помощите, понякога - и с отношението
Много малко от избягалите в България украинци желаят да останат в страната дълготрайно, още по-малко споделят, че разчитат и на помощи от страната, с цел да оцеляват, а една част са се сблъсквали с незаслужено отношение, в това число такова, поради което им не са получавали достъп до помощ.
Това сочи оповестен тази заран отчет на Агенцията на Европейския съюз за главните права (European Agency for Fundamental Rights или FRA). Базираната във Виена организация, основана през 2007 година, цели да събира и проучва данни по какъв начин се съблюдават главните права, записани в Хартата на Европейски Съюз, с акцент върху девет тематични области, обхванати от европейското право. Имиграцията и интеграцията на мигрантите е една от тях.
В България са интервюирани 646 души, от които 82% са дами на възраст 18-64 години (при 10% мъже в същата група и по 1% деца сред 12 и 17 г.; останалото са главно дами над 65-годишна възраст). Една от аргументите за дребния брой деца сред 12 и 15 година е, че за разговаряне с тях се изисква позволение от родител или аставник.
Това е главната група интервюирани във всички страни - частично евентуално тъй като на мъжете до 60-годишна възраст е неразрешено да напущат Украйна от началото на войната. Въпросникът за децата е бил приспособен и по-кратък.
Има ли кой да поддържа най-уязвимите измежду украинските бежанци
Над 153 хиляди украинци бяха регистрирани в България от началото на войвната. От тях, по данни на Върховния комисариат за бежанците на Организация на обединените нации, все още в страната се намират над 50 хиляди Не е известно каква част от украинците, присъединили се в изследването от България - в интервала сред 22 август и 29 септември 2022 година - сега са в страната.
Основни заключения за България
Изследването обгръща България, Чехия, Естония, Германия, Унгария, Италия, Полша, Румъния, Словакия и Испания. Използвани са няколко критерия: съществуването на обща граница с Украйна, огромен брой разселени все още на началото на изследването, огромен брой украинци по отношение на популацията (в последната група е Естония).
Данните за България, въз основата на показаните графики, сочат, че от украинците в страната:
За съпоставяне, за десетте страни приблизително 21% споделят, че биха останали, 16% - че биха останали, само че биха пътували постоянно до Украйна (общо 37%, при 21% в България за двата отговора).
Плановете на украинците по страни: да останат, да останат и да пътуват постоянно до Украйна, да изоставен, не са решили или друго?
Езикът
По някои от посочените индикатори България значително се отличава от междинните стойности за проучените страни. Пример е делът на респондентите (64%), които не са посещавали, нито са възнамерявали да посещават езикови курсове в съответната страна: за Германия делът е едвам 19%, за Естония - 26%, за Италия - 42 на 100. Въпросът е заложен на респонденти на възраст над 12 години. С 9% България е надалеч под междинното (23%) за респонденти, които към момента посещават такива курсове.
При това в България е доста огромен делът на респондентите, които декларират, че не приказват въобще или приказват доста зле езика на страната, в която се намират. В страната тези два отговора са дали общо 48% при приблизително 66% за десетте страни от Европейски Съюз.
Посещавате ли езикови курсове? " Все още навестявам " ; " Да, само че стопирах " ; " Не, само че ще стартира по-късно " ; " Не " ; " Не знам или избирам да не споделям ".
България в същото време е на междинното за десетте страни равнище по доставяне на украинците с информация за правата им понятен за тях език, защото общо 76% (колкото и в Германия) дават отговор с " да " или " отчасти ".
Под половината от учещите се преди да избягат от Украйна са траяли образованието си в страната хазаин. Наблюденията за обстановката с езика в България се вписват в общата картина, че той се трансформира в сериозна преграда пред образованието, намирането на работа и достъпа до информация и услуги. Освен това, като извод за обсъжданите страни, " въпреки някои да получават финансова поддръжка от държавните управления домакини, за доста разселени е мъчно да свързват двата края, до момента в който войната им лиши домовете и поминъка ".
Въпросът към респондентите е по какъв начин свързват двата края, отговорите - доста мъчно, мъчно, с известни компликации, относително елементарно, елементарно, доста елементарно, не знам или избирам да не споделям.
Отношението
Попитани (без възрастова граница) дали считат, че са били подложени на незаслужено отношение, утвърдително ( " постоянно " или " постоянно " ) дават отговор 23% от респондентите в България - колкото в Чехия, при едвам 7% в Румъния, 14 в Испания , 13 в Унгария, 16 приблизително за Европейски Съюз. Само в Италия сумарният % на двата отговора е по-голям - 26 на 100.
В Румъния 58% споделят, че " в никакъв случай " не са били подлагани на такова отношение; в България - едвам 30%.
Оцеляване
България е доста покрай междинния европейски дял (79%) на респондентите, които мъчно свързват двата края: за страната това са показали 82 на 100 (това включва далите отговор " с доста огромни компликации ", " с компликации ", " с известни компликации ".
Делът на респондентите в България, които са имали работа в интервала на изследването в страната, в която се намират, съответствува със междинния европейски (28%). Същевременно тези разноски се финансират главно от спестявания; на второ място са работата и поддръжката от близки в Украйна, следват пенсиите - в никоя от изследваните страни няма толкоз показали пенсията си.
За " други обществени помощи " като източник приказват едвам 8% от украинците в България - при междинна европейска стойност 32%. Едва 2% от респондентите слагат " помощи за настаняването " измежду източниците на приходи. Делът на респондентите, видели източник на приходи в обществени помощи, е сравним единствено с този в Испания (9%), при 52% в Германия, макар популяризираните предходната година погрешни изказвания, че украинците в България взимат от страната повече пари от доста уязвими български жители.
Въпреки това 48% показват управляващите в България като източник на подпомагане при междинен дял 56% за десетте страни и доста по-ниски стойности в Унгария, Испания и Румъния.
Кой оказва помощ
България е също по този начин с рекорден дял на украинци, настанени в хотели или други ваканционни парцели - 40% - при 24 на 100 в Унгария и 19 на 100 в Чехия (това е процентът за Чехия в графиката; в текста е 18 на сто).
В Германия и Италия, за съпоставяне, е подобен делът на живеещите в пространства, предоставени от управляващите (съответно 30 за Германия, най-високият резултат в Европа, и 21 на 100 за Италия); в хотели и жилища като тези на платформата Airbnb в Германия са едвам 9%, в Италия - 13%. Последното число съставлява и междинният дял за Европейски Съюз.
Украинските бежанци в Полша ще поемат част от разноските си за държавни жилища
В България е и минимален делът на настанените в частен дом (със или без фамилията домакин): едвам 42%, при 48% за Унгария, 50 - за Италия, 72% - за Румъния, 66% - за Естония и Полша. Средното за Европейски Съюз е 58%.
Въпреки мненията в обществените мрежи за издържката на украинци България е измежду страните с по-висок дял на респонденти, декларирали, че си заплащат напълно или отчасти настаняването - 64%, при приблизително 59 на 100 за десетте страни.
Къде живеят главно украинците: частен апартамент или къща; апартамент или къща, предоставени от държавата; лагер или убежище; друго; не знам или избирам да не споделям
Достъп до помощ
Същевременно достъпът до здравни услуги - или най-малкото информацията за него - наподобява проблем в България на фона на междинния европейски индикатор.
Най-малко са потърсилите и получили здравна помощ украинци в България съгласно отговорите на респондентите - едвам 16%, при приблизително 23 на 100 (почти всички без България, само че и без Естония, с 30%, са доста покрай тази междинна стойност). България обаче е със относително дребен дял (4%) на потърсили, само че неполучили здравна помощ - по отношение на 7% в Италия (и приблизително за ЕС), 8% в Германия, 11% в Чехия, 12% в Испания.
Въпросът към респондентите дали са подлагани на незаслужено отношение в страната: Никога; рядко; често; винаги; не знам или избирам да не споделям.
България е с втория най-нисък (след Естония) % на респонденти, които считат компликации с езика за проблем в достъпа до здравна помощ, само че и с най-високия (11%, при 10% за идната, Чехия) на украинци, показали като компликация " незаслужено отношение ", тъй като респондентът е чужденец . Езикът, неналичието на информация с кого да се свършат и на здравни осигуровки са дадените от най-вече респонденти в България отговор, дружно с " не мога да си разреша ".
" Аз и брачният партньор ми с увреждания живеем в малко градче на брега на морето. Тук няма лечебно заведение, най-близката болница е доста надалеч и не знаем къде и към кого можем да се обърнем, с цел да получим здравна помощ ", представена е в изследването жена на 70-годишна възраст, намираща се в България, за която не се дават повече детайлности.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Това сочи оповестен тази заран отчет на Агенцията на Европейския съюз за главните права (European Agency for Fundamental Rights или FRA). Базираната във Виена организация, основана през 2007 година, цели да събира и проучва данни по какъв начин се съблюдават главните права, записани в Хартата на Европейски Съюз, с акцент върху девет тематични области, обхванати от европейското право. Имиграцията и интеграцията на мигрантите е една от тях.
В България са интервюирани 646 души, от които 82% са дами на възраст 18-64 години (при 10% мъже в същата група и по 1% деца сред 12 и 17 г.; останалото са главно дами над 65-годишна възраст). Една от аргументите за дребния брой деца сред 12 и 15 година е, че за разговаряне с тях се изисква позволение от родител или аставник.
Това е главната група интервюирани във всички страни - частично евентуално тъй като на мъжете до 60-годишна възраст е неразрешено да напущат Украйна от началото на войната. Въпросникът за децата е бил приспособен и по-кратък.
Има ли кой да поддържа най-уязвимите измежду украинските бежанци Над 153 хиляди украинци бяха регистрирани в България от началото на войвната. От тях, по данни на Върховния комисариат за бежанците на Организация на обединените нации, все още в страната се намират над 50 хиляди Не е известно каква част от украинците, присъединили се в изследването от България - в интервала сред 22 август и 29 септември 2022 година - сега са в страната.
Основни заключения за България
Изследването обгръща България, Чехия, Естония, Германия, Унгария, Италия, Полша, Румъния, Словакия и Испания. Използвани са няколко критерия: съществуването на обща граница с Украйна, огромен брой разселени все още на началото на изследването, огромен брой украинци по отношение на популацията (в последната група е Естония).
Данните за България, въз основата на показаните графики, сочат, че от украинците в страната:
За съпоставяне, за десетте страни приблизително 21% споделят, че биха останали, 16% - че биха останали, само че биха пътували постоянно до Украйна (общо 37%, при 21% в България за двата отговора).
Плановете на украинците по страни: да останат, да останат и да пътуват постоянно до Украйна, да изоставен, не са решили или друго?
Езикът
По някои от посочените индикатори България значително се отличава от междинните стойности за проучените страни. Пример е делът на респондентите (64%), които не са посещавали, нито са възнамерявали да посещават езикови курсове в съответната страна: за Германия делът е едвам 19%, за Естония - 26%, за Италия - 42 на 100. Въпросът е заложен на респонденти на възраст над 12 години. С 9% България е надалеч под междинното (23%) за респонденти, които към момента посещават такива курсове.
При това в България е доста огромен делът на респондентите, които декларират, че не приказват въобще или приказват доста зле езика на страната, в която се намират. В страната тези два отговора са дали общо 48% при приблизително 66% за десетте страни от Европейски Съюз.
Посещавате ли езикови курсове? " Все още навестявам " ; " Да, само че стопирах " ; " Не, само че ще стартира по-късно " ; " Не " ; " Не знам или избирам да не споделям ".
България в същото време е на междинното за десетте страни равнище по доставяне на украинците с информация за правата им понятен за тях език, защото общо 76% (колкото и в Германия) дават отговор с " да " или " отчасти ".
Под половината от учещите се преди да избягат от Украйна са траяли образованието си в страната хазаин. Наблюденията за обстановката с езика в България се вписват в общата картина, че той се трансформира в сериозна преграда пред образованието, намирането на работа и достъпа до информация и услуги. Освен това, като извод за обсъжданите страни, " въпреки някои да получават финансова поддръжка от държавните управления домакини, за доста разселени е мъчно да свързват двата края, до момента в който войната им лиши домовете и поминъка ".
Въпросът към респондентите е по какъв начин свързват двата края, отговорите - доста мъчно, мъчно, с известни компликации, относително елементарно, елементарно, доста елементарно, не знам или избирам да не споделям.
Отношението
Попитани (без възрастова граница) дали считат, че са били подложени на незаслужено отношение, утвърдително ( " постоянно " или " постоянно " ) дават отговор 23% от респондентите в България - колкото в Чехия, при едвам 7% в Румъния, 14 в Испания , 13 в Унгария, 16 приблизително за Европейски Съюз. Само в Италия сумарният % на двата отговора е по-голям - 26 на 100.
В Румъния 58% споделят, че " в никакъв случай " не са били подлагани на такова отношение; в България - едвам 30%.
Оцеляване
България е доста покрай междинния европейски дял (79%) на респондентите, които мъчно свързват двата края: за страната това са показали 82 на 100 (това включва далите отговор " с доста огромни компликации ", " с компликации ", " с известни компликации ".
Делът на респондентите в България, които са имали работа в интервала на изследването в страната, в която се намират, съответствува със междинния европейски (28%). Същевременно тези разноски се финансират главно от спестявания; на второ място са работата и поддръжката от близки в Украйна, следват пенсиите - в никоя от изследваните страни няма толкоз показали пенсията си.
За " други обществени помощи " като източник приказват едвам 8% от украинците в България - при междинна европейска стойност 32%. Едва 2% от респондентите слагат " помощи за настаняването " измежду източниците на приходи. Делът на респондентите, видели източник на приходи в обществени помощи, е сравним единствено с този в Испания (9%), при 52% в Германия, макар популяризираните предходната година погрешни изказвания, че украинците в България взимат от страната повече пари от доста уязвими български жители.
Въпреки това 48% показват управляващите в България като източник на подпомагане при междинен дял 56% за десетте страни и доста по-ниски стойности в Унгария, Испания и Румъния.
Кой оказва помощ
България е също по този начин с рекорден дял на украинци, настанени в хотели или други ваканционни парцели - 40% - при 24 на 100 в Унгария и 19 на 100 в Чехия (това е процентът за Чехия в графиката; в текста е 18 на сто).
В Германия и Италия, за съпоставяне, е подобен делът на живеещите в пространства, предоставени от управляващите (съответно 30 за Германия, най-високият резултат в Европа, и 21 на 100 за Италия); в хотели и жилища като тези на платформата Airbnb в Германия са едвам 9%, в Италия - 13%. Последното число съставлява и междинният дял за Европейски Съюз.
Украинските бежанци в Полша ще поемат част от разноските си за държавни жилища В България е и минимален делът на настанените в частен дом (със или без фамилията домакин): едвам 42%, при 48% за Унгария, 50 - за Италия, 72% - за Румъния, 66% - за Естония и Полша. Средното за Европейски Съюз е 58%.
Въпреки мненията в обществените мрежи за издържката на украинци България е измежду страните с по-висок дял на респонденти, декларирали, че си заплащат напълно или отчасти настаняването - 64%, при приблизително 59 на 100 за десетте страни.
Къде живеят главно украинците: частен апартамент или къща; апартамент или къща, предоставени от държавата; лагер или убежище; друго; не знам или избирам да не споделям
Достъп до помощ
Същевременно достъпът до здравни услуги - или най-малкото информацията за него - наподобява проблем в България на фона на междинния европейски индикатор.
Най-малко са потърсилите и получили здравна помощ украинци в България съгласно отговорите на респондентите - едвам 16%, при приблизително 23 на 100 (почти всички без България, само че и без Естония, с 30%, са доста покрай тази междинна стойност). България обаче е със относително дребен дял (4%) на потърсили, само че неполучили здравна помощ - по отношение на 7% в Италия (и приблизително за ЕС), 8% в Германия, 11% в Чехия, 12% в Испания.
Въпросът към респондентите дали са подлагани на незаслужено отношение в страната: Никога; рядко; често; винаги; не знам или избирам да не споделям.
България е с втория най-нисък (след Естония) % на респонденти, които считат компликации с езика за проблем в достъпа до здравна помощ, само че и с най-високия (11%, при 10% за идната, Чехия) на украинци, показали като компликация " незаслужено отношение ", тъй като респондентът е чужденец . Езикът, неналичието на информация с кого да се свършат и на здравни осигуровки са дадените от най-вече респонденти в България отговор, дружно с " не мога да си разреша ".
" Аз и брачният партньор ми с увреждания живеем в малко градче на брега на морето. Тук няма лечебно заведение, най-близката болница е доста надалеч и не знаем къде и към кого можем да се обърнем, с цел да получим здравна помощ ", представена е в изследването жена на 70-годишна възраст, намираща се в България, за която не се дават повече детайлности.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ