Владислав Шпилман – истинският човек зад образа на героя в „Пианистът“
Много хора, претърпели нацисткия пъкъл на Холокоста, са досегашни и даже сегашни наши съвременници. Такъв е и Владислав Шпилман, пианистът, чиито записки въодушевяват режисьора Роман Полански да сътвори екранизация с едноименното заглавие – кино лентата „ Пианистът “ (2002), който завоюва три награди Оскар, премията за най-хубав филм на Британската академия за кино и телевизионни изкуства, Златната палма на фестивала в Кан и други Това е история, която може би ви е развълнувала, изключително заради обстоятелството, че е основана на същински събития.
Бъдещият знаменит пианист и композитор се ражда на 5 декември 1911 година в Полша, в еврейско семейство. Първите си уроци по пиано получава в Музикалната академия на Шопен във Варшава. Негови преподаватели са възпитаници на известния композитор Ференц Лист. През 1931 година Шпилман постъпва като студент в влиятелната Академия на изкуствата в Берлин. Но единствено две години по-късно, когато Адолф Хитлер завзема властта в Германия, се завръща в родината си. Прочува се като виртуозен пианист и стартира да композира първите си музикални творби.
На 1 април 1935 година Владислав Шпилман стартира работа като щатен пианист в Полското радио. Освен класическа музика, той извършва и джаз вариации. По време на едно от осъществяванията му онлайн по радиото, на 23 септември 1939 година се чува злокобен екот от немска бомбардировка и пианистът е заставен да прекъсне осъществяването си. В този миг той свири „ Ноктюрно “ на Фредерик Шопен. Това е последното осъществяване на музика онлайн по радиото до края на войната. В този интервал от време Полското радио е изключено от ефир от нацистките нашественици и стопира да действа.
Интересен е фактът, че пианистът се завръща на работата си в радиото още през 1945 година (след края на Втората международна война) и продължава да свири творбата на Шопен тъкмо оттова, докъдето е стигнал 6 години по-рано. Но какво се случва с към този момент одобрения еврейски музикант по време на този непосилен интервал от 6 години, в който той е преследван от нацистите и е в непрекъсната борба за оцеляването си?
Датата е 31 октомври. Годината 1940-а. Всички евреи, живеещи във Варшава, включително и Шпилман и неговото семейство, са принудени да се изселят в „ еврейския квартал “, по-известен като Варшавското гето. Това е най-голямото гето, създавано по времето на Втората международна война. В него дом намират над 400 000 евреи. Храната е разкош и най-често се внася незаконно. Незабавно е издигната и дебела стена, която отделя гетото от останалата част на окупирана Варшава.
За благополучие, Шпилман съумява да продължи работа си като пианист, свирейки в кафенета и заведения за хранене в гетото. Така младежът припечелва някакви пари, с които би трябвало да устоя себе си и шестчленното си семейство, което включва него, майка му, татко му, брат му и двете му сестри.
През 1942 година цялото му семейство е депортирано в Треблинка – нацистки концентрационен лагер, намиращ се на към 80 км от Варшава. В него гибелта си намират сред 700 хиляди и 900 хиляди полски евреи и роми. Това го прави третият по величина лагер на гибелта по отношение на броя на погубените в него животи. При качването на семейство Шпилман във влака за Треблинка, полицейският чиновник Ицхак Хелър разпознава надарения пианист, на чийто концерт е участвал. Той безусловно го изхвърля от влака и го измъква от редиците на хората от гетото. За страдание, останалите членове на фамилията му нямат този шанс. Всички те намират гибелта си по време на войната.
Шпилман се завръща в гетото като служащ, само че в същото време стартира да подкрепя контрабандата на оръжия измежду еврейската общественост, която възнамерява своето въстание против нацистите. Тази активност продължава до февруари 1943-а година, когато Варшавското гето е унищожено, а всички негови поданици са депортирани.
Владислав Шпилман съумява да се скрие и остава във Варшава. Често сменя местообитанието си, като на няколко пъти се измъква на косъм от ръцете на немските бойци. Оцелява с помощта на помощта на сътрудниците си от Полското радио и свои приятели-музиканти.
През август 1944 година пианистът намира следващото си скривалище в изоставена варшавска постройка. През ноември обаче е открит там от немския офицер - капитан Вилхелм (Вилм) Хозенфелд. Можете да си визиите изненадата на Шпилман, когато военният нито го прострелва, нито го арестува. Най-неочаквано, разбирайки, че измършавелият и отпаднал човек против него е прочут пианист, нацисткият офицер учтиво го моли да му изсвири нещо на намиращото се на приземния етаж пиано. Шпилман засвирва Балада №1 на Шопен в сол минор.Това се оказва избавителна мелодия за нашия измъчен дезертьор. Още по-изненадващо за Шпилман – военният му демонстрира по-добро укритие и от време на време му носи самун и конфитюр. И даже му дава едно от палтата си, с цел да се топли в мразовитите дни и нощи.
Пианистът по този начин и не схваща името на своя избавител. Това се оказва проблем, защото след войната Шпилман и неговите сънародници желаят на собствен ред да спасят добродушния немски офицер. Но това по този начин и не става. Въпреки че през 1950 година научават името му, всички старания да го освободят се оказват напразни. Вилм Хозенфелд умира в руски лагер за военнопленници през 1952 година
От 1945 до 1963 година Шпилман продължава работата си в Полското радио и става шеф на музикалния отдел. Изнася голям брой концерти както в родината си, по този начин и в цяла Европа, Азия и Америка. В този интервал Шпилман композира няколко симфонии и над 500 други музикални произведения. Също по този начин написа музика за радиопиеси и филми.
Ейдриън Броуди в ролята на Владислав ШпилманПрез 1961 година надареният пианист и композитор основава Международния песенен конкурс в Сопот, който се организира всяко лято в продължение на над 50 години. Две години по-късно той и Бронислав Гимпел основават Варшавския клавирен квинтет, с който изнасят над 2 хиляди концерта по целия свят от 63-та до 86-а година.
Шпилман написва и книга, озаглавена „ Смъртта на един град “, в която излага своите прекарвания по време на войната. Първото й печатане идва директно след войната – още през 1946 година Творбата обаче е цензурирана от сталинистките управляващи „ по политически аргументи “. Мнозина считат за неприемливо в рухналата под натиска на нацистите Полша да бъде издадена книга, описваща немски офицер като „ благ и угодлив човек “. През 1998 година синът на Шпилман разгласява разширена версия на записките на татко си, озаглавена „ Чудодейното оцеляване “. По-късно книгата е преведена на над 30 езика и си печели наградата „ най-хубава книга на годината “ в класациите на най-четените международни издания.
Истинската история на Владислав Шпилман, въодушевила кино лентата „ Пианистът “, е меко казано трогателна. Но тя е и мрачна, студена, гладна и разтърсваща. Истинският пианист губи цялото си семейство във войната, губи доста други близки хора, губи своя дом, своята Варшава такава, каквато е била, само че и печели доста. На първо място живота си, а по-късно и цялата съпричастност и обич на милиони хора по света, докоснали се по един или различен метод до неговата невероятна орис и невероятна история.
Шпилман си отива от този свят на 6 юли 2000 година, когато е на 88-годишна възраст. На 25 септември 2011 година Полското радио публично е преименувано и към този момент носи неговото име.
Бъдещият знаменит пианист и композитор се ражда на 5 декември 1911 година в Полша, в еврейско семейство. Първите си уроци по пиано получава в Музикалната академия на Шопен във Варшава. Негови преподаватели са възпитаници на известния композитор Ференц Лист. През 1931 година Шпилман постъпва като студент в влиятелната Академия на изкуствата в Берлин. Но единствено две години по-късно, когато Адолф Хитлер завзема властта в Германия, се завръща в родината си. Прочува се като виртуозен пианист и стартира да композира първите си музикални творби.
На 1 април 1935 година Владислав Шпилман стартира работа като щатен пианист в Полското радио. Освен класическа музика, той извършва и джаз вариации. По време на едно от осъществяванията му онлайн по радиото, на 23 септември 1939 година се чува злокобен екот от немска бомбардировка и пианистът е заставен да прекъсне осъществяването си. В този миг той свири „ Ноктюрно “ на Фредерик Шопен. Това е последното осъществяване на музика онлайн по радиото до края на войната. В този интервал от време Полското радио е изключено от ефир от нацистките нашественици и стопира да действа.
Интересен е фактът, че пианистът се завръща на работата си в радиото още през 1945 година (след края на Втората международна война) и продължава да свири творбата на Шопен тъкмо оттова, докъдето е стигнал 6 години по-рано. Но какво се случва с към този момент одобрения еврейски музикант по време на този непосилен интервал от 6 години, в който той е преследван от нацистите и е в непрекъсната борба за оцеляването си?
Датата е 31 октомври. Годината 1940-а. Всички евреи, живеещи във Варшава, включително и Шпилман и неговото семейство, са принудени да се изселят в „ еврейския квартал “, по-известен като Варшавското гето. Това е най-голямото гето, създавано по времето на Втората международна война. В него дом намират над 400 000 евреи. Храната е разкош и най-често се внася незаконно. Незабавно е издигната и дебела стена, която отделя гетото от останалата част на окупирана Варшава.
За благополучие, Шпилман съумява да продължи работа си като пианист, свирейки в кафенета и заведения за хранене в гетото. Така младежът припечелва някакви пари, с които би трябвало да устоя себе си и шестчленното си семейство, което включва него, майка му, татко му, брат му и двете му сестри.
През 1942 година цялото му семейство е депортирано в Треблинка – нацистки концентрационен лагер, намиращ се на към 80 км от Варшава. В него гибелта си намират сред 700 хиляди и 900 хиляди полски евреи и роми. Това го прави третият по величина лагер на гибелта по отношение на броя на погубените в него животи. При качването на семейство Шпилман във влака за Треблинка, полицейският чиновник Ицхак Хелър разпознава надарения пианист, на чийто концерт е участвал. Той безусловно го изхвърля от влака и го измъква от редиците на хората от гетото. За страдание, останалите членове на фамилията му нямат този шанс. Всички те намират гибелта си по време на войната.
Шпилман се завръща в гетото като служащ, само че в същото време стартира да подкрепя контрабандата на оръжия измежду еврейската общественост, която възнамерява своето въстание против нацистите. Тази активност продължава до февруари 1943-а година, когато Варшавското гето е унищожено, а всички негови поданици са депортирани.
Владислав Шпилман съумява да се скрие и остава във Варшава. Често сменя местообитанието си, като на няколко пъти се измъква на косъм от ръцете на немските бойци. Оцелява с помощта на помощта на сътрудниците си от Полското радио и свои приятели-музиканти.
През август 1944 година пианистът намира следващото си скривалище в изоставена варшавска постройка. През ноември обаче е открит там от немския офицер - капитан Вилхелм (Вилм) Хозенфелд. Можете да си визиите изненадата на Шпилман, когато военният нито го прострелва, нито го арестува. Най-неочаквано, разбирайки, че измършавелият и отпаднал човек против него е прочут пианист, нацисткият офицер учтиво го моли да му изсвири нещо на намиращото се на приземния етаж пиано. Шпилман засвирва Балада №1 на Шопен в сол минор.Това се оказва избавителна мелодия за нашия измъчен дезертьор. Още по-изненадващо за Шпилман – военният му демонстрира по-добро укритие и от време на време му носи самун и конфитюр. И даже му дава едно от палтата си, с цел да се топли в мразовитите дни и нощи.
Пианистът по този начин и не схваща името на своя избавител. Това се оказва проблем, защото след войната Шпилман и неговите сънародници желаят на собствен ред да спасят добродушния немски офицер. Но това по този начин и не става. Въпреки че през 1950 година научават името му, всички старания да го освободят се оказват напразни. Вилм Хозенфелд умира в руски лагер за военнопленници през 1952 година
От 1945 до 1963 година Шпилман продължава работата си в Полското радио и става шеф на музикалния отдел. Изнася голям брой концерти както в родината си, по този начин и в цяла Европа, Азия и Америка. В този интервал Шпилман композира няколко симфонии и над 500 други музикални произведения. Също по този начин написа музика за радиопиеси и филми.
Ейдриън Броуди в ролята на Владислав ШпилманПрез 1961 година надареният пианист и композитор основава Международния песенен конкурс в Сопот, който се организира всяко лято в продължение на над 50 години. Две години по-късно той и Бронислав Гимпел основават Варшавския клавирен квинтет, с който изнасят над 2 хиляди концерта по целия свят от 63-та до 86-а година. Шпилман написва и книга, озаглавена „ Смъртта на един град “, в която излага своите прекарвания по време на войната. Първото й печатане идва директно след войната – още през 1946 година Творбата обаче е цензурирана от сталинистките управляващи „ по политически аргументи “. Мнозина считат за неприемливо в рухналата под натиска на нацистите Полша да бъде издадена книга, описваща немски офицер като „ благ и угодлив човек “. През 1998 година синът на Шпилман разгласява разширена версия на записките на татко си, озаглавена „ Чудодейното оцеляване “. По-късно книгата е преведена на над 30 езика и си печели наградата „ най-хубава книга на годината “ в класациите на най-четените международни издания.
Истинската история на Владислав Шпилман, въодушевила кино лентата „ Пианистът “, е меко казано трогателна. Но тя е и мрачна, студена, гладна и разтърсваща. Истинският пианист губи цялото си семейство във войната, губи доста други близки хора, губи своя дом, своята Варшава такава, каквато е била, само че и печели доста. На първо място живота си, а по-късно и цялата съпричастност и обич на милиони хора по света, докоснали се по един или различен метод до неговата невероятна орис и невероятна история.
Шпилман си отива от този свят на 6 юли 2000 година, когато е на 88-годишна възраст. На 25 септември 2011 година Полското радио публично е преименувано и към този момент носи неговото име.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ