Много хора ме питат какво е станало с леката атлетика

Много хора ме питат какво е станало с леката атлетика и за какво съм по този начин надъхан против досегашния ни клуб „ Академик “ (София), ръководен от Христо Стоянов и Моника Гачевска. След вчерашния ден, в който споделих някои неща, които не трябваше, мислех да затворя страницата. Но другар след другар, в това число и моят юрист Борис Мутафчиев– човек от спорта, ме окуражават да опиша историята.

Синът ми Коко тренира лека атлетика при Моника Гачевска от 2.5 години. Идеята беше, че в леката атлетика всичко се мери и няма връзкарство, тъй като „ някой играе по-добре “. Тренираме три пъти седмично, месец след месец. Картотекирани сме в „ Академик “ от първата година, носили сме медали на клуба, най-вече бронзови.

На последното съревнование от веригата GoKids в неделя обаче стана нещо, което няма по какъв начин да приема нито като родител, нито като човек в спорта. В края на шампионата има детски щафети 4х50 метра за деца родени сред 2006 и 2009 година Бях изпуснал момента, в който са правили щафетите (тогава се занимавах с ресторанта с пушачите). Косьо беше първа запаса. Питах майките от тима по какъв начин са ги подбирали и те ми споделиха, че е по резултати. Коко е в трети клас и към този момент може да счита. Сам беше видял, че неговият резултат е по-добър от това на четвъртото в щафетата.

Три деца от нашия клуб останаха на трибуните още няколко часа, тъй като нямаше място за тях в щафетата, а и не стигаха за втора щафета.

Оставих нещата по този начин, само че взех решение, че се махаме поради систематичната липса на отношение от треньорката. Докато по-късно вечерта не установихме, че въпросното четвърто дете е наследник на някогашния зам.-министър на земеделието, някогашен учител в Лесотехническия и някогашен ректор на Селскостопанската академия Георги Костов. А както е известно Христо Стоянов е ученик на Лесотехническия и има характерен прякор.

Това дефинитивно ни убеди, че нямаме място в „ Академик “.

Но това не е всичко. В формалния уебсайт на „ Академик “ в понеделник се появи информация под заглавието „ Завърши една сполучлива атлетическа година за „ Академик “, в която са изброени всички медалисти и призьори. На трето място в щафетата попада дете, което също като Коко изкара деня на трибуните и изобщо не е взело участие в надпреварата. Поинтересувах се кой тъкмо е бягал на негово място и Гачевска чистосърдечно ми отговори: „ Взех дете назаем от Тереза (Маринова) “. На въпроса ми за какво, в случай, че има 3 наши деца на трибуните, тя ми отговори: „ За да взема златния орден и да са щастливи децата “. Кои деца? Тези от нашия клуб сигурно не са щастливи. А тя ми споделя: „ Ама аз другояче нямаше да взема орден “. А аз я запитвам: „ И какво от това? Това са деца “.

Накрая нещата получиха жесток темперамент, когато я питах дали това дете е плащало като нас 2.5 години по 50-60 лв.. Тя ми отговори: “Ама кой ви е карал да идвате в моя клуб? Вие дойдохте и аз ви споделих каква е цената и вие се съгласихте”. Честно казано, не знаехме през тези 2.5 години, че сме там в ролята на касичка. Смятахме, че сме от един тим и че резултатите споделят всичко.

Така че това е историята. Става въпрос за деца! А също за заболели треньорски упоритости. А може би и за нещо друго. Но това е бруталната истина в детския спорт в България. Сега фалшифицираме информацията за детска щафета при 8-9-годишните. Утре тези деца ще станат на 14-15-16 и не желая да си мисля какво ще се прави, с цел да се вземе златният орден...