Хорхе Букай за заблудите в любовта
Много хора позволяват грешката да търсят сътрудник като средство за разрешаване на личните си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от тъгите им, от отегчението, от неналичието на смисъл в живота им. Очакват двойката да запълни празнотата в тях. Каква ужасна неточност! Когато предпочитам сътрудник с такива упования, най-после неизбежно намразвам индивида, който не ми дава каквото съм очаквал. А след това? После може би ще потърся нов, и нов, и нов… Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от ориста.
Ето за какво, настъпят ли компликации в връзките, първо би трябвало да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта.
Разрешението е в това да се откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма спорове и сътрудниците са постоянно влюбени. Това е същинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите.
Да си влюбен значи да обичаш сходствата, а да обичаш значи да се влюбиш в разликите.
Любовта е обвързвана с това, да не се насилям да бъда такава, каквато допускам, че той би желал да бъда. Всички любовни истории приключват с благополучен край: Оженили се и заживели щастливо. На вниманието на наивните: двойката не е това.
Двойката е нов път и предизвикателство. С нея нищо не свършва. Тъкмо противоположното, всичко стартира. Освен едно: илюзията за идеален живот без проблеми.
Това, което мога да чакам от двойката е да имам приятел по пътя си в живота някой, който да ме обогатява и на собствен ред да се обогатява от моето наличие.
Но най-много някой, който не пречи на житейския ми път….
Нашите родители постоянно са ни пожелавали да си намерим половинката.
Защо не се постараем да намерим различен цялостен човек, вместо да се задоволяваме с подобен, който е на половина разграничен.
Любовта се гради от цели същества, които се срещат, а не от две половинки, които имат потребност една от друга, с цел да са пълноценни.
Когато се нуждая от другия, с цел да живея, връзката се трансформира според. А когато сме подвластни, не можем да избираме.
А без избор няма независимост. А без независимост няма същинска обич.
А без същинска обич може да има бракове, само че няма да има двойка.
Автор: Хорхе Букай, “Да се обичаме с отворени очи ”
