Проф. Миглена Темелкова: Проблемът на образованието в България идва от външната среда и модела на финансиране
Много е значимо гилдията, която най-добре познава своята къщурка, да взе участие във образуването и провеждането на политики в същата тази къщурка.
- Нека поговорим и за промяната, която споменахте. В общественото пространство се акцентират преимуществата и модернизма на концепцията за обединение на университети, само че какви опасности крие тя?
- Механичното сливане или отцепване в никакъв случай няма да даде ефикасен резултат. Тази промяна бе подбудена от опцията за видимост на българските университети в световен аспект. Но въпреки това, с тази алтернатива за видимост ние загърбваме над 100-годишни истории в българските висши учебни заведения. Създаваме и мегаструктури, които са извънредно тромави и доста мъчно биха реагирали на измененията във външната, а дори и в личната си вътрешна среда. Някои от образците, които ни бяха давани с обединявания във Франция или Финландия, се оказват не толкоз ефикасни тъкмо заради тази своя голяма стрктура. Една огромна конструкция доста по-трудно може да реагира на изискванията на средата, доста по-трудно може да генерира ответна реакция и заради тази причина дребните структури постоянно са били по-гъвкави и по-адаптивни.
- Смятате ли, че България в действителност има капацитет за експорт на висше обучение?
- Ако се върнем 50 години обратно, по-възрастното население помни, че в България са учили доста задгранични студенти, които и през днешния ден са положителни другари на страната и положителни посланици на българската просвета. Българското висше обучение към момента не е по-лошо от това в Западна Европа или Съединени американски щати, тъй като към момента има инерцията от предишното. Да си напомним, че ние бяхме измежду първите пет най-интелигентни народи в света. Подобни достижения се доближават само и единствено когато имаш доста добра просветителна система. България има целия капацитет да бъде привлекателна просветителна дестинация. Потребна е обаче целенасочена политика от страна на страната, по този начин както се организира политика за представянето на България като туристическа дестинация. Точно това е и една от задачите на Съвета на ректорите. Това значи освен промотирането на България като център за обучение, само че и улеснение на визовия режим. В момента една виза, с цел да я получи задграничен кандидат-студент, минават не по-малко от 8-10 месеца и той към този момент губи интерес от България.
- На фона на възходящата демографска рецесия и все по-честата тематика за липса на фукционална просветеност при подрастващите, до какъв брой смятате, че ще издържи тази инерция от предишното, която споменахте?
- Тя към този момент се пропуква, само че поради справедливи фактори. Точно заради моделите на финансиране, които бяха наложени в междинното и във висшето обучение. Когато получаваш средства и дотация на брой студенти или брой възпитаници, няма по какъв начин да сработи моделът за качество на образованието. Да, бюджетите на университетите се образуват и въз основата коефициент за качество, само че все пак водеща към момента остава броя студенти. Ако успеем да преформатираме този модел в малко по-различна посока, смятям, че това качество, което имахме преди дори 20 години, може още веднъж да бъде реализирано и то доста бързо.
- Можем ли да приказваме за специалности на бъдещето и подготвени ли са университетите да отговорят на софтуерната гражданска война, на която ставаме очевидци?
- В огромна част те към този момент дават отговор. Смея да кажа, че първи създадохме няколко интердисциплинарни специалности на бъдещето - телемедицина, софтуерно планиране в медицината, информационни системи за организация на въздушното придвижване и други. И ги създадохме първи без да участваме в някакви стратегии на Европейския съюз, без да усвояваме средства по разнообразни фондове, а тъй като виждахме потребността от сходна интердисциплинарност. Чистите експерти към този момент не са толкоз потребни и с такава придадена стойност на пазара на труда. За да задвижим една изкуствена става, на нас ни трябват познания и по роботика, и по мехатроника, с изключение на базовите медицински познания. Тоест, инженерите ни би трябвало да бъдат много по-широко профилно готови, с цел да могат да отговорят на действителността. Така че - да, българските университети създават експертите на бъдещето. За страдание обаче, макар уникалността на някои от нашите специалности, тъкмо тази липса на целенасочена политика по експорт на българско висше обучение ни прави само и единствено затворени в границите на националния учебен пазар.
- Започнахме диалога с това какъв брой са значими положителните хрумвания. Кои са концепциите, които най-вече бихте се радвали да видите осъществени като ръководител на Съвета на ректорите?
- В Съвета на ректорите си слагаме доста задания, само че те касаят и цялата академична общественост. Най-болен е казусът с финансирането. Ако успеем да решим него, следва да решим казуса с привличането на задгранични студенти. Нека да не забравяме, че нашият учебен пазар е демографски намаляващ. На нас ни е неободим изход към външни пазари. Това не е единствено по силите на един, два или 10 университета. Тук би трябвало да приказваме за национална политика за преобразяване на България в привлекателна просветителна дестинация. Това значи в света да знаят къде на картата се намира България, че столицата е София, да се знаят главните академични градове в страната и какви условия на живот оферират, с цел да могат родителите да изпращат децата си тук.
Интервю на Ренета Чавдарова
- Нека поговорим и за промяната, която споменахте. В общественото пространство се акцентират преимуществата и модернизма на концепцията за обединение на университети, само че какви опасности крие тя?
- Механичното сливане или отцепване в никакъв случай няма да даде ефикасен резултат. Тази промяна бе подбудена от опцията за видимост на българските университети в световен аспект. Но въпреки това, с тази алтернатива за видимост ние загърбваме над 100-годишни истории в българските висши учебни заведения. Създаваме и мегаструктури, които са извънредно тромави и доста мъчно биха реагирали на измененията във външната, а дори и в личната си вътрешна среда. Някои от образците, които ни бяха давани с обединявания във Франция или Финландия, се оказват не толкоз ефикасни тъкмо заради тази своя голяма стрктура. Една огромна конструкция доста по-трудно може да реагира на изискванията на средата, доста по-трудно може да генерира ответна реакция и заради тази причина дребните структури постоянно са били по-гъвкави и по-адаптивни.
- Смятате ли, че България в действителност има капацитет за експорт на висше обучение?
- Ако се върнем 50 години обратно, по-възрастното население помни, че в България са учили доста задгранични студенти, които и през днешния ден са положителни другари на страната и положителни посланици на българската просвета. Българското висше обучение към момента не е по-лошо от това в Западна Европа или Съединени американски щати, тъй като към момента има инерцията от предишното. Да си напомним, че ние бяхме измежду първите пет най-интелигентни народи в света. Подобни достижения се доближават само и единствено когато имаш доста добра просветителна система. България има целия капацитет да бъде привлекателна просветителна дестинация. Потребна е обаче целенасочена политика от страна на страната, по този начин както се организира политика за представянето на България като туристическа дестинация. Точно това е и една от задачите на Съвета на ректорите. Това значи освен промотирането на България като център за обучение, само че и улеснение на визовия режим. В момента една виза, с цел да я получи задграничен кандидат-студент, минават не по-малко от 8-10 месеца и той към този момент губи интерес от България.
- На фона на възходящата демографска рецесия и все по-честата тематика за липса на фукционална просветеност при подрастващите, до какъв брой смятате, че ще издържи тази инерция от предишното, която споменахте?
- Тя към този момент се пропуква, само че поради справедливи фактори. Точно заради моделите на финансиране, които бяха наложени в междинното и във висшето обучение. Когато получаваш средства и дотация на брой студенти или брой възпитаници, няма по какъв начин да сработи моделът за качество на образованието. Да, бюджетите на университетите се образуват и въз основата коефициент за качество, само че все пак водеща към момента остава броя студенти. Ако успеем да преформатираме този модел в малко по-различна посока, смятям, че това качество, което имахме преди дори 20 години, може още веднъж да бъде реализирано и то доста бързо.
- Можем ли да приказваме за специалности на бъдещето и подготвени ли са университетите да отговорят на софтуерната гражданска война, на която ставаме очевидци?
- В огромна част те към този момент дават отговор. Смея да кажа, че първи създадохме няколко интердисциплинарни специалности на бъдещето - телемедицина, софтуерно планиране в медицината, информационни системи за организация на въздушното придвижване и други. И ги създадохме първи без да участваме в някакви стратегии на Европейския съюз, без да усвояваме средства по разнообразни фондове, а тъй като виждахме потребността от сходна интердисциплинарност. Чистите експерти към този момент не са толкоз потребни и с такава придадена стойност на пазара на труда. За да задвижим една изкуствена става, на нас ни трябват познания и по роботика, и по мехатроника, с изключение на базовите медицински познания. Тоест, инженерите ни би трябвало да бъдат много по-широко профилно готови, с цел да могат да отговорят на действителността. Така че - да, българските университети създават експертите на бъдещето. За страдание обаче, макар уникалността на някои от нашите специалности, тъкмо тази липса на целенасочена политика по експорт на българско висше обучение ни прави само и единствено затворени в границите на националния учебен пазар.
- Започнахме диалога с това какъв брой са значими положителните хрумвания. Кои са концепциите, които най-вече бихте се радвали да видите осъществени като ръководител на Съвета на ректорите?
- В Съвета на ректорите си слагаме доста задания, само че те касаят и цялата академична общественост. Най-болен е казусът с финансирането. Ако успеем да решим него, следва да решим казуса с привличането на задгранични студенти. Нека да не забравяме, че нашият учебен пазар е демографски намаляващ. На нас ни е неободим изход към външни пазари. Това не е единствено по силите на един, два или 10 университета. Тук би трябвало да приказваме за национална политика за преобразяване на България в привлекателна просветителна дестинация. Това значи в света да знаят къде на картата се намира България, че столицата е София, да се знаят главните академични градове в страната и какви условия на живот оферират, с цел да могат родителите да изпращат децата си тук.
Интервю на Ренета Чавдарова
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ