Студентка в Медицинския университет: Нямам думи да опиша какво ми видяха очите и колко е страшно
Младото момиче работи като сестра в една от огромните софийски лечебни заведения, прекарала седмица при тежко болните и в този момент е под карантина
От Facebook профила на студентката Ани Паунова
Никога не са ми се отдавали дългите и чувствени слова, за това дълго мислих дали да изкажа мнението си за спешната обстановка, в която се намираме.
Аз съм студент в Медицински университет - София и тази година ми следва да завърша... като здравна сестра.
Работя в една от огромните софийски лечебни заведения и в началото и аз си мислех, че Covid-19 е една огромна неистина, че ни манипулират и така нататък...
До момента, в който една седмица бях затворена с заболели от този вирус.
Нямам думи да опиша какво ми видяха очите и какъв брой е ужасно в действителност.
Неподготвена душевен, нито физически, аз се вмъкнах в това „ премеждие ”, с цел да се уверя лъжат ли ме или не и, несъмнено - да оказвам помощ.
Там, облечен в гащеризон, с очила, маска, шлем и т.н, тичащ от стая в стая 24/7, не ти доближава въздух от всички тези защитни средства, осъзнавайки какъв брой в действителност същинско и ужасно е всичко, не знаеш кое първо да започнеш.
Идва нов пациент, виждаш страха в очите, опитваш се да го разведриш и да го окуражиш, а неговият единствен въпрос към теб е „ ще умра ли? ”.
Мога да изяснявам доста за работата, за пациентите, за страха и мислите, които ти минават през главата, когато си там, само че не това е задачата на моето послание към Вас.
Вече шести ден заставам у дома, затворена... 14дневна карантина.
Навивам си тревога да стана заран, с цел да ме пече слънцето на терасата, тъй като следобяд се скрива!
Ежедневно виждам огромна част от хората, за които ние се грижим, не спим, тъгуваме и дружно с тях претърпяваме тъгите им, по какъв начин се разхождат напред - обратно и употребяват хубавото време, с цел да поседят на спирката пред блока в компания по 10 индивида и да разискват по какъв начин спешният ни щаб е „ гола вода “.
Как „ този Годжи откогато навлече тази униформа единствено нелепости разправя ” ; по какъв начин здравните експерти „ въобще не ги вълнуват, спят ли, не спят ли и кои са те, че да споделят да си стоим у дома в това хубаво време, те са ТАМ, с цел да ни лекуват, за какво мрънкат, нали в този момент ще вземат и те огромните пари? ”
Ами обидно ми е.
Не знам какво да кажа повече.
Остана ми единствено да се обърна към останалата част от здравомислещи хора.
ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ, МОЛЯ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС)!
ЗА Върховен административен съд, ЗА СЕМЕЙСТВАТА Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС), ЗА БЛИЗКИТЕ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС)!
ОЩЕ МАЛКО ОСТАНА
- от една студентка под 14-дневна карантина:)
От Facebook профила на студентката Ани Паунова
Никога не са ми се отдавали дългите и чувствени слова, за това дълго мислих дали да изкажа мнението си за спешната обстановка, в която се намираме.
Аз съм студент в Медицински университет - София и тази година ми следва да завърша... като здравна сестра.
Работя в една от огромните софийски лечебни заведения и в началото и аз си мислех, че Covid-19 е една огромна неистина, че ни манипулират и така нататък...
До момента, в който една седмица бях затворена с заболели от този вирус.
Нямам думи да опиша какво ми видяха очите и какъв брой е ужасно в действителност.
Неподготвена душевен, нито физически, аз се вмъкнах в това „ премеждие ”, с цел да се уверя лъжат ли ме или не и, несъмнено - да оказвам помощ.
Там, облечен в гащеризон, с очила, маска, шлем и т.н, тичащ от стая в стая 24/7, не ти доближава въздух от всички тези защитни средства, осъзнавайки какъв брой в действителност същинско и ужасно е всичко, не знаеш кое първо да започнеш.
Идва нов пациент, виждаш страха в очите, опитваш се да го разведриш и да го окуражиш, а неговият единствен въпрос към теб е „ ще умра ли? ”.
Мога да изяснявам доста за работата, за пациентите, за страха и мислите, които ти минават през главата, когато си там, само че не това е задачата на моето послание към Вас.
Вече шести ден заставам у дома, затворена... 14дневна карантина.
Навивам си тревога да стана заран, с цел да ме пече слънцето на терасата, тъй като следобяд се скрива!
Ежедневно виждам огромна част от хората, за които ние се грижим, не спим, тъгуваме и дружно с тях претърпяваме тъгите им, по какъв начин се разхождат напред - обратно и употребяват хубавото време, с цел да поседят на спирката пред блока в компания по 10 индивида и да разискват по какъв начин спешният ни щаб е „ гола вода “.
Как „ този Годжи откогато навлече тази униформа единствено нелепости разправя ” ; по какъв начин здравните експерти „ въобще не ги вълнуват, спят ли, не спят ли и кои са те, че да споделят да си стоим у дома в това хубаво време, те са ТАМ, с цел да ни лекуват, за какво мрънкат, нали в този момент ще вземат и те огромните пари? ”
Ами обидно ми е.
Не знам какво да кажа повече.
Остана ми единствено да се обърна към останалата част от здравомислещи хора.
ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ, МОЛЯ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС)!
ЗА Върховен административен съд, ЗА СЕМЕЙСТВАТА Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС), ЗА БЛИЗКИТЕ Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС)!
ОЩЕ МАЛКО ОСТАНА
- от една студентка под 14-дневна карантина:)
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ