В музиката няма преки пътища - пианистът Симеон Гошев пред OFFNews - Култура
Младият български пианист Симеон Гошев живее във Виена. Той е роден през 1990 година в Благоевград, България. Лауреат е на голям брой национални и интернационалните състезания по пиано. Носител е на огромната премия на състезанието „ Бьозендорфер “ във Виена през 2019г., втора премия на интернационалните конкурс „ Панчо Владигеров “ в Шумен през 2019г., две награди от състезанието „ Леош Яначек “ в Бърно, Чехия през 2017г. и доста други.
Младият български пианист приключва музикалното си обучение с отличие в Университета за музика и изпълнителски изкуства във Виена, където учи при световноизвестни пианисти като Щефан Владар, Олег Майсенберг и Лилия Зилберщайн. От октомври 2021г. Симеон Гошев е част от елитния преподавателски екип на клавирната катедра на университета.
Симеон Гошев концертира интензивно в цяла Европа освен като солист, само че и с голям брой оркестри и камерни ансамбли. Реализирал е записи за БНР, Българска национална телевизия, Австрийското национално радио и Баварското радио. От 2020г. той е актьор на световноизвестната марка пиана Bösendorfer.
Симеон, има две букви „ Б “ в твоя живот. „ Б “ като Благоевград (твоя роден град) и „ Б “ като „ Бьозендорфер “ – ти печелиш конкурс на влиятелната марка за рояли и пиана и си тяхно, по този начин да се каже, рекламно лице. Какъв е пътят от Благоевград до Бьозендорфер.
Пътят от Благоевград до „ Бьозендорфер “ при всички положения е доста дълъг и нелесен. Поне при мен по този начин се случиха нещата, мисля, че и при всеки музикант, който е постигнал някакви триумфи ориста е сходна. Просто в музиката няма директни пътища.
Доколкото разбирам през днешния ден (01.02.2023) за теб в зала България идва специфичен роял, изпратен особено за идния в неделя концерт...
Да, това е специфичен жест от компания „ Бьозендорфер “, които се съгласиха да изпратят специфичен роял от последната им серия. Това на процедура е най-големият концертен роял, който компанията създава сега.
Впрочем тук е моментът да кажем за нашите читатели, че ти си лауреат на състезанието „ Бьозендорфер “ от 2019 година и си тяхно рекламно лице. За това точно ти имаш привилегията да свириш на специфичните принадлежности на тази извънредно влиятелна марка.
Да, в действителност нашето съдействие с компанията „ Бьозендорфер “ стартира точно след спечелването на състезанието през 2019 година. От тогава съдействието сред мен и компанията се развива. Те имат доста високо мнение за моите артистични качества, а аз – за техните музикални принадлежности. Това е една марка, която, макар богатата си история продължава да се развива и продължава да навлиза в бъдещето – с нови технологии, с опити от време на време, само че инструментите са в действителност невероятни.
Добре де, това значи ли, че ти не можеш да се докосваш до други марки рояли – да вземем за пример до „ Стейнуей “, до „ Блютнер “...
Всъщност нашето съглашение с „ Бьозендорфер “ не е толкоз обвързващо. Аз имам право да изсвирвам на какъвто пожелая инструмент, а тяхната молба е в случай че има опция и в случай че има техен роял в концертната зала, да избера него. Като те са подготвени за по-големи концерти (какъвто е случая тази неделя, 05.02.2023 година) да доставят техен инструмент.
Ще те върна още веднъж при започване на пътя. В България като че ли не се научихме да почитаме труда на музиканта. Ето, виждам в този момент доста млади и извънредно надарени музиканти от България покоряват международните подиуми. Радвам се на твоите триумфи, веселя се на триумфите на една Лия Петрова да вземем за пример. Но е хубаво да разбираем за какво има нещо сбъркано в тая легенда за щуреца непрокопсаник, който цяло лято си свири и мравката, която е готиният персонаж. Сякаш още от деца ни учат да не почитаме труда на музикантите и на хората на изкуството...
Има нещо такова. И да, може би в България е малко по-силно заложено в нас. Но моите усещания (с уточнението, че въпреки всичко от дълго време не пребивавам в България) са, че относително малко хора се занимават с музика с изключение на тези, които са решили да я трансфорат в своя специалност. Докато в Австрия, където пребивавам и преподавам, ми прави усещане, че музикалното обучение и свиренето на музикален инструмент е част от общото обучение. Има доста хора, които свирят единствено поради удоволствието от това да създаваш музика...
... ей по този начин, не тъй като си решил да ставаш музикант, а просто с цел да се обогатиш...
Да, да се обогатиш. И това въпреки това води до образование на публиките, тъй като има доста любители-музиканти, които отиват в действителност да се насладят на музиката.
В неделя следва твой концерт със Софийска Филхармония под палката на маестро Боян Виденов. Ти ще изпълниш първия клавирен концерт на Лудвиг ван Бетовен. Преди няколко години, още веднъж в България с Радиосимфониците, ти свири и 4 концерт от Бетовен. Това прибавя трето „ Б “ в живота ти (Бетовен), само че моят въпрос е подобен имаш ли упоритостта да изпълниш и петте бетовенови клавирни концерта?
Всъщност това е огромна фантазия за мен – да направя интегрално осъществяване на всички концерти от Бетовен. Те всички са шедьоври. Всеки един от концертите е доста друг, неповторим. Така, както е в действителност всяко едно произведение на Бетовен.
Програмата на концерта ви е доста сериозна. Освен концерта за пиано номер Софийска фулхармония ще извърши е Симфония номер 3 „ Ероика “, която Бетовен е посветил в началото на Наполеон, само че след това, отчаян от него е скъсал първия лист и посвещава симфонията си на „ Един доста популярен човек “ – сантиментален блян. Но моят въпрос към теб е в подтекста на силата на музиката. Знам, че докторантурата ти е върху Стравински, а Стравински има прекомерно „ мракобесно‘ отношение към „ интерпретацията “, в „ Хроники на моят живот “ той изцяло отхвърля интерпретацията и се отнася към изпълнителите единствено като към хора, които не трябва да влагат нищо от себе си, а би трябвало да спазят тъкмо авторовите инструкции...
Тук желая да вметна, че около писането на докторската ми дисертация се срещнах с много неща, писани за Стравински и от Стравински. Всъщност самият Стравински доста постоянно изцяло си опонира...
Съгласен, в случай че проследим тезите на „ Хрониките “, писана в ранният му интервал и късната „ Диалози с Робърт Крафт “, то наподобява, все едно са писани от двама разнообразни хора, които се ненавиждат...
Така е, за това в тази ситуация със Стравински не трябва да вземаме всяка негова теза за дефинитивна. Както и ти казваш той самичък си опонира постоянно, по една и съща тематика той изрича две радикално разнообразни отзиви в разнообразни интервали на живота си, което съгласно мен не трябва да бъде укорявано, тъй като един човек се трансформира, един създател се развива.
А и Стравински, сходно на Пикасо, е създател – хамелеон. И двамата минават през разнообразни интервали, които постоянно се отхвърлят взаимно един различен – импресионизъм и неокласицизъм да вземем за пример...
Така е, само че да се върнем към въпроса каква е ролята на изпълнителя, на интерпретатора. Според мен тя е от изключителна значимост, тъй като най-малкото без един тълковник ние не можем да достигнем до написаната музика. Никой не сяда на дивана в хола да чете партитури и да си показва по какъв начин звучи оркестъра.
Всъщност може, само че хората, които можем да четем партитури по този начин сме малко...
Да, по този начин е. Това, което намираме в партитурите на великите композитори – без значение дали Бах, Бетовен, Хендел – те са вложили вътре мисли, усеща и хрумвания, които са, малко или доста универсални. Те са също толкоз годни в наше време, колкото са били и преди стотици години. И нашата роля на интерпретатори сега е доста значима, с цел да можем да успеем мислите и концепциите, заложени в творбите да пренесем в нашето време и да ги представим на нашата аудитория. Днес хората живеят по напълно друг метод. Но ги вълнуват същите безконечни тематики, коитос а ги вълнували и предните епохи.
Баща ти е композитор – професор Йордан Гошев. Не си ли се изкушавал и ти да седнеш пред нотния лист?
Да, имал съм такива изкушения, само че от една страна респектът към това, което е написал и продължава да написа татко ми е прекомерно огромен и може би това е някаква спирачка при мен. От друга страна, почтено казано сега не намирам време. А аз, в случай че желая да се занимавам с нещо, би трябвало да го направя както би трябвало... Тоест, липсва ми време, което да влагам в писането на музика.
Свириш ли модерна музика? Питам те, тъй като ми се коства, че в българското музикално обучение все по-рядко намира място музиката, писана след 1900 година, което е пагубно...
Музиката на 20 век непроменяемо участва в моите стратегии. Винаги откривам нови композитори, нови творби, които ме сграбчват. Може би това се дължи на обстоятелството, че татко ми е композитор и от най-ранна детска възраст не съм свирил единствено Бах и Моцарт, само че и Барток, както и творби на татко ми. На процедура съм се срещнал със актуалната музика на доста ранна детска възраст и за мен тя е била част от цялата музика – наедно с класиката, барока, романтизма... Жалко е, че рядко се извършва модерна музика в концертните стратегии, тъй като си мисля, че първо – има страхотна модерна музика и второ - 20 век а извънредно разнороден.
На процедура на старта на 20 век за 20 години се развиват голямо количество стилове – импресионизъм, експресионизъм, постромантизъм, сюрреализъм, веризъм, неокласицизъм...
Може би това, което стопира частично музикантите да извършват модерна музика е, че те не я схващат, че не я усещат близка. Но да, малко или доста има разлика в музикалната просветителна система в България и Австрия да вземем за пример точно във връзка с актуалната музика. В Австрия обаче също я има тази нерешителност от включването на съвременни творби в концертни стратегии. За сметка на това обаче има доста профилирани фестивали, на които актуалната музика е приоритет.
Концерта ти със Софийска Филхармония е в неделя, 05.02 в Зала България. Какво да чакаме от теб по-късно (любимият въпрос за креативните планове). И в частност – имаш ли планувани концерти в България през 2023?
Имам планувани няколко концерта в България през 2023. Например през месец април ще изсвирвам като солист на оркестъра на камерната опера в родния ми Благоевград. Там ще извърша още веднъж първи концерт от Бетовен. През месец май ме чакат два доста съществени концерта в България. Ще изсвиря Втори клавирен концерт от Сергей Прокофиев като солист на оркестъра на Симфониета Враца под палката на маестро Христо Павлов. След това със същия концерт ще бъда солист и в Пазарджик, където ще изсвирвам под палката на маестро Григор Паликаров. Извън България незабавно след концерта в неделя ми следва рецитална стратегия, която ще извърша в Полша, Норвегия, в Австрия ще имам концерт в Залцбург.
Младият български пианист приключва музикалното си обучение с отличие в Университета за музика и изпълнителски изкуства във Виена, където учи при световноизвестни пианисти като Щефан Владар, Олег Майсенберг и Лилия Зилберщайн. От октомври 2021г. Симеон Гошев е част от елитния преподавателски екип на клавирната катедра на университета.
Симеон Гошев концертира интензивно в цяла Европа освен като солист, само че и с голям брой оркестри и камерни ансамбли. Реализирал е записи за БНР, Българска национална телевизия, Австрийското национално радио и Баварското радио. От 2020г. той е актьор на световноизвестната марка пиана Bösendorfer.
Симеон, има две букви „ Б “ в твоя живот. „ Б “ като Благоевград (твоя роден град) и „ Б “ като „ Бьозендорфер “ – ти печелиш конкурс на влиятелната марка за рояли и пиана и си тяхно, по този начин да се каже, рекламно лице. Какъв е пътят от Благоевград до Бьозендорфер.
Пътят от Благоевград до „ Бьозендорфер “ при всички положения е доста дълъг и нелесен. Поне при мен по този начин се случиха нещата, мисля, че и при всеки музикант, който е постигнал някакви триумфи ориста е сходна. Просто в музиката няма директни пътища.
Доколкото разбирам през днешния ден (01.02.2023) за теб в зала България идва специфичен роял, изпратен особено за идния в неделя концерт...
Да, това е специфичен жест от компания „ Бьозендорфер “, които се съгласиха да изпратят специфичен роял от последната им серия. Това на процедура е най-големият концертен роял, който компанията създава сега.
Впрочем тук е моментът да кажем за нашите читатели, че ти си лауреат на състезанието „ Бьозендорфер “ от 2019 година и си тяхно рекламно лице. За това точно ти имаш привилегията да свириш на специфичните принадлежности на тази извънредно влиятелна марка.
Да, в действителност нашето съдействие с компанията „ Бьозендорфер “ стартира точно след спечелването на състезанието през 2019 година. От тогава съдействието сред мен и компанията се развива. Те имат доста високо мнение за моите артистични качества, а аз – за техните музикални принадлежности. Това е една марка, която, макар богатата си история продължава да се развива и продължава да навлиза в бъдещето – с нови технологии, с опити от време на време, само че инструментите са в действителност невероятни.
Добре де, това значи ли, че ти не можеш да се докосваш до други марки рояли – да вземем за пример до „ Стейнуей “, до „ Блютнер “...
Всъщност нашето съглашение с „ Бьозендорфер “ не е толкоз обвързващо. Аз имам право да изсвирвам на какъвто пожелая инструмент, а тяхната молба е в случай че има опция и в случай че има техен роял в концертната зала, да избера него. Като те са подготвени за по-големи концерти (какъвто е случая тази неделя, 05.02.2023 година) да доставят техен инструмент.
Ще те върна още веднъж при започване на пътя. В България като че ли не се научихме да почитаме труда на музиканта. Ето, виждам в този момент доста млади и извънредно надарени музиканти от България покоряват международните подиуми. Радвам се на твоите триумфи, веселя се на триумфите на една Лия Петрова да вземем за пример. Но е хубаво да разбираем за какво има нещо сбъркано в тая легенда за щуреца непрокопсаник, който цяло лято си свири и мравката, която е готиният персонаж. Сякаш още от деца ни учат да не почитаме труда на музикантите и на хората на изкуството...
Има нещо такова. И да, може би в България е малко по-силно заложено в нас. Но моите усещания (с уточнението, че въпреки всичко от дълго време не пребивавам в България) са, че относително малко хора се занимават с музика с изключение на тези, които са решили да я трансфорат в своя специалност. Докато в Австрия, където пребивавам и преподавам, ми прави усещане, че музикалното обучение и свиренето на музикален инструмент е част от общото обучение. Има доста хора, които свирят единствено поради удоволствието от това да създаваш музика...
... ей по този начин, не тъй като си решил да ставаш музикант, а просто с цел да се обогатиш...
Да, да се обогатиш. И това въпреки това води до образование на публиките, тъй като има доста любители-музиканти, които отиват в действителност да се насладят на музиката.
В неделя следва твой концерт със Софийска Филхармония под палката на маестро Боян Виденов. Ти ще изпълниш първия клавирен концерт на Лудвиг ван Бетовен. Преди няколко години, още веднъж в България с Радиосимфониците, ти свири и 4 концерт от Бетовен. Това прибавя трето „ Б “ в живота ти (Бетовен), само че моят въпрос е подобен имаш ли упоритостта да изпълниш и петте бетовенови клавирни концерта?
Всъщност това е огромна фантазия за мен – да направя интегрално осъществяване на всички концерти от Бетовен. Те всички са шедьоври. Всеки един от концертите е доста друг, неповторим. Така, както е в действителност всяко едно произведение на Бетовен.
Програмата на концерта ви е доста сериозна. Освен концерта за пиано номер Софийска фулхармония ще извърши е Симфония номер 3 „ Ероика “, която Бетовен е посветил в началото на Наполеон, само че след това, отчаян от него е скъсал първия лист и посвещава симфонията си на „ Един доста популярен човек “ – сантиментален блян. Но моят въпрос към теб е в подтекста на силата на музиката. Знам, че докторантурата ти е върху Стравински, а Стравински има прекомерно „ мракобесно‘ отношение към „ интерпретацията “, в „ Хроники на моят живот “ той изцяло отхвърля интерпретацията и се отнася към изпълнителите единствено като към хора, които не трябва да влагат нищо от себе си, а би трябвало да спазят тъкмо авторовите инструкции...
Тук желая да вметна, че около писането на докторската ми дисертация се срещнах с много неща, писани за Стравински и от Стравински. Всъщност самият Стравински доста постоянно изцяло си опонира...
Съгласен, в случай че проследим тезите на „ Хрониките “, писана в ранният му интервал и късната „ Диалози с Робърт Крафт “, то наподобява, все едно са писани от двама разнообразни хора, които се ненавиждат...
Така е, за това в тази ситуация със Стравински не трябва да вземаме всяка негова теза за дефинитивна. Както и ти казваш той самичък си опонира постоянно, по една и съща тематика той изрича две радикално разнообразни отзиви в разнообразни интервали на живота си, което съгласно мен не трябва да бъде укорявано, тъй като един човек се трансформира, един създател се развива.
А и Стравински, сходно на Пикасо, е създател – хамелеон. И двамата минават през разнообразни интервали, които постоянно се отхвърлят взаимно един различен – импресионизъм и неокласицизъм да вземем за пример...
Така е, само че да се върнем към въпроса каква е ролята на изпълнителя, на интерпретатора. Според мен тя е от изключителна значимост, тъй като най-малкото без един тълковник ние не можем да достигнем до написаната музика. Никой не сяда на дивана в хола да чете партитури и да си показва по какъв начин звучи оркестъра.
Всъщност може, само че хората, които можем да четем партитури по този начин сме малко...
Да, по този начин е. Това, което намираме в партитурите на великите композитори – без значение дали Бах, Бетовен, Хендел – те са вложили вътре мисли, усеща и хрумвания, които са, малко или доста универсални. Те са също толкоз годни в наше време, колкото са били и преди стотици години. И нашата роля на интерпретатори сега е доста значима, с цел да можем да успеем мислите и концепциите, заложени в творбите да пренесем в нашето време и да ги представим на нашата аудитория. Днес хората живеят по напълно друг метод. Но ги вълнуват същите безконечни тематики, коитос а ги вълнували и предните епохи.
Баща ти е композитор – професор Йордан Гошев. Не си ли се изкушавал и ти да седнеш пред нотния лист?
Да, имал съм такива изкушения, само че от една страна респектът към това, което е написал и продължава да написа татко ми е прекомерно огромен и може би това е някаква спирачка при мен. От друга страна, почтено казано сега не намирам време. А аз, в случай че желая да се занимавам с нещо, би трябвало да го направя както би трябвало... Тоест, липсва ми време, което да влагам в писането на музика.
Свириш ли модерна музика? Питам те, тъй като ми се коства, че в българското музикално обучение все по-рядко намира място музиката, писана след 1900 година, което е пагубно...
Музиката на 20 век непроменяемо участва в моите стратегии. Винаги откривам нови композитори, нови творби, които ме сграбчват. Може би това се дължи на обстоятелството, че татко ми е композитор и от най-ранна детска възраст не съм свирил единствено Бах и Моцарт, само че и Барток, както и творби на татко ми. На процедура съм се срещнал със актуалната музика на доста ранна детска възраст и за мен тя е била част от цялата музика – наедно с класиката, барока, романтизма... Жалко е, че рядко се извършва модерна музика в концертните стратегии, тъй като си мисля, че първо – има страхотна модерна музика и второ - 20 век а извънредно разнороден.
На процедура на старта на 20 век за 20 години се развиват голямо количество стилове – импресионизъм, експресионизъм, постромантизъм, сюрреализъм, веризъм, неокласицизъм...
Може би това, което стопира частично музикантите да извършват модерна музика е, че те не я схващат, че не я усещат близка. Но да, малко или доста има разлика в музикалната просветителна система в България и Австрия да вземем за пример точно във връзка с актуалната музика. В Австрия обаче също я има тази нерешителност от включването на съвременни творби в концертни стратегии. За сметка на това обаче има доста профилирани фестивали, на които актуалната музика е приоритет.
Концерта ти със Софийска Филхармония е в неделя, 05.02 в Зала България. Какво да чакаме от теб по-късно (любимият въпрос за креативните планове). И в частност – имаш ли планувани концерти в България през 2023?
Имам планувани няколко концерта в България през 2023. Например през месец април ще изсвирвам като солист на оркестъра на камерната опера в родния ми Благоевград. Там ще извърша още веднъж първи концерт от Бетовен. През месец май ме чакат два доста съществени концерта в България. Ще изсвиря Втори клавирен концерт от Сергей Прокофиев като солист на оркестъра на Симфониета Враца под палката на маестро Христо Павлов. След това със същия концерт ще бъда солист и в Пазарджик, където ще изсвирвам под палката на маестро Григор Паликаров. Извън България незабавно след концерта в неделя ми следва рецитална стратегия, която ще извърша в Полша, Норвегия, в Австрия ще имам концерт в Залцбург.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ