Младен Македонски е четвърти в листата с кандидат-депутати от Републиканци

Младен Македонски е четвърти в листата с кандидат-депутати от " Републиканци за България “ – Варна. Завършил Икономически университет – Варна, магистър по " Публични финанси “. Има дълготраен професионален опит в държавната администрация - в Национална организация за приходите. Бивш народен играч по водна топка, капитан на мъжкия тим на КВТ  " Черно море-1948 “, член на УС на Българска федерация по водна топка. На 43 години, фамилен, с две деца.

- Господин Македонски, каква е персоналната Ви мотивация да се занимавате с политика и за какво избрахте от десетките партии тъкмо " Републиканци за България “?

- От самото начало съм част от екипа  на политическа партия " Републиканци за България “. Воден съм от задачата за стабилно развиване на стопанската система ни, съобразено със актуалните европейски правила. Личната ми мотивация да вземам участие в политиката е обвързвана на първо място с компетенциите ми в региона на обществените финанси, както и с персоналното ми схващане за правене на политика. То е идентично с подтекста на всички дела на политическа партия " Републиканци за България “. За мен е извънредно значимо да се подсигуряват правата на всички българи, живеещи в България и в чужбина; да се развива просветителната сфера; да се запазят евро-атлантическите ценности; да се вкара електронното ръководство, да се осъществят и други значими начинания, които са потребни за цялото общество (работещи институции, качествено опазване на здравето, запазване на околната среда, независимост на словото).

- Освен, че сте млад, просветен, с опит – стартирате политическата си кариера в доста тежко време – пандемията от Covid-19. Смятате ли, че тя промени действителностите, които познавахме?

-Най-голямото предизвикателство, пред което е изправен целият свят и цялото човечество, е оправянето с пандемията Covid-19. Управляващите през последната година демонстрираха липса на пълномощия и на предпочитание да противодействат с съответни ограничения на тази пандемия, даже я използваха, с цел да концентрират вниманието на хората върху този проблем и да не се обръща внимание на останали секторни политики.

Екипът на " Републиканци за България “, част от който съм и аз, интензивно работи върху основаването на действителни секторни политики и правила. Три са главните стълба, на които стъпва политическата ни стратегия: работещ парламент (истинско разделяне на властите); мъдро държавно управление (качествени и работещи хора); обективен съд (правораздаване в услуга на обществото).

- Може ли да се дефинира един бранш, който да се одобри като най-съществен и да се работи основно по него?

- Всяка секторна политика е значима, тъй като развиването на една политика повлиява развиването на втора, от своя страна, тя повлиява трета политика и така нататък От друга страна, всеки следва да ползва своите пълномощия в региона, за която е профилиран и да търси взаимовръзката и взаимоотношението с другите секторни политики. Моите съответни знания и умения са в региона на финансите, а също по този начин съм осведомен с проблемите на туризма и спорта.

- Вие сте финансист по обучение и процедура. У нас политическото говорене по тематиката, в това число и от най-високите равнища на страната, внушава, че за ораторите финансите са разтегливо разбиране.

- По отношение на финансите на страната следва да се разясняват следните няколко обстоятелството:

Първо: През последните години се следи повишение на общите доходи в държавния бюджет, което е главно за сметка на данъчните доходи. Те възлизат на над 32 милиарда лева (32 235 536 200 лева за 2018 г.). Това демонстрира, че плоският налог е ефикасен и доста покачва приходите в бюджета през годините, заради което имаме намерение да го запазим. Ние сме за предвидима бизнес среда в България в интерес на бизнеса и жителите, и сме срещу въвеждането на прогресивно подоходно облагане.

Второ: В структурата на данъчните доходи най-голям е делът на приходите от Данък добавена стойност (10-11 милиарда лева.). Приходите от налога върху приходите на физически лица (между 3 и 4 милиарда лева.) са по-високи от приходите от налога върху облагата (над 2 милиарда лева.). Тези обстоятелства ненапълно са резултат от неналичието на интерес към предприемачество у нас, и удостоверяват общоприетото схващане за съществуването на редица спънки и компликации пред развиването на личен бизнес. От друга страна, в България дребните и междинни предприятия сформират над 99% от общия брой на предприятията, като в тях са заети над 74% от работещите. Освен това, дребните и междинни предприятия образуват над 60% от БДС (брутна добавена стойност). По тези аргументи дребният бизнес е избран като " гръбнакът на стопанската система “ и по тази причина напъните на идващия парламент следва да бъдат ориентирани към подкрепяне развиването на микро, дребния и междинен бизнес в България. В  тази тенденция Политическа партия " Републиканци за България “ планува основаването на бизнес хъбове във всеки от шестте региона в страната. Предвижда се подкрепяне на дребните фамилни аграрни стопанства посредством улеснен достъп до целево финансиране, както и предлагането на повече български храни в обществения бранш.

Трето: България събира 89% от дължимия Данък добавена стойност, 51% от дължимия налог облага, 93% от дължимия налог общ приход и 74% от дължимите обществени осигуровки (данните са за 2018 г.). Това разрешава на страната да има бюджетни доходи в размер на 38,3% от Брутният вътрешен продукт. Но въпреки това, събираемостта на дължимия налог облага (наполовина) демонстрира за съществуването на недостатъци в данъчната система.

Четвърто: Предвиждаме разширение на обсега на патентните налози (годишно в държавния бюджет приходите от този налог са към 20 млн. лева.). Търговците в региона на дребния бизнес, занаятчиите и доста разнообразни фамилни бизнеси могат да бъдат облекчени посредством разширението на обсега на патентния налог. Това доста ще понижи контролния, административния и счетоводния напън върху разрастващите независима икономическа активност. 

- Вие сте човек на дейния спорт – някогашен национал. И сега всекидневието Ви е обвързвано директно със спорта. Длъжница ли е страната и всички ние на спорта и на нас самите, на децата ни?

- Една от тематиките секторните политики на " Републиканци за България “ – спорта, сме заложили три основни промени. Те са директно свързани с просветителната сфера, т.е. търсим постигането на синергичен резултат сред напъните за развиването на крепко подрастващо потомство и политиката за обучение и образование. Това е постижимо да вземем за пример посредством превръщане на спортните учебни заведения в елитни гимназии с приоритет спорт, както и удвояване на часовете по физическо образование в учебно заведение. Друго предложение на Републиканци за България е основаване на компетентност в НСА за ръководство на спортни обекти, както и обезпечено място в държавно висше учебно заведение по желание за медалисти от олимпийски игри и международни шампионати.

- България има дадености да развива целогодишно разнородни форми на туризъм и отдих.  През последната година поради пандемията секторът търпи изключителни загуби. Какво е визията на " Републиканци за България “ за сектора в тази обстановка?

- Следващата година ще бъде сериозна за оцеляването на компаниите от туристическия отрасъл по целия свят. От изключителна значимост е България да резервира своята конкурентоспособност. Затова предлагаме едногодишна данъчна почивка за хотелиери, ресторантьори и туристически организации. Чрез нея ще понижим цената на услугите и ще оставим повече средства разполагаем на българския бизнес.

Мерките за възобновяване от Ковид рецесията следва да бъдат ориентирани към най-пострадалите от пандемията браншове. Овладяването на здравната рецесия беше осъществено с цената на големи загуби за българския туризъм. Затова предвиждаме да подпомогнем възобновяване на бранша с отпущането на дълготрайни безлихвени заеми, обезпечени от страната, за притежателите на заведения, хотели и туристически организации. 

Като част от тактиката и секторните политики на " Републиканци за България “ би трябвало да се подхващат дейности за основаване на привлекателни районни туристически марки и налагане на България като целогодишна туристическа дестинация. Регионалните туристически марки могат да бъдат свързани с значими естествени, културни или исторически забележителности. Те ще допринесат за налагането на България като целогодишна туристическа дестинация, като подтикват развиването на оздравителния, конгресния, спортния, културноисторическия и опознавателния туризъм. 

Задължителна стъпка в тази посока е основаването на Държавен гаранционен фонд в туризма. Той ще има за цел да обезпечи цялостна отбрана на потребителите при положение на изпадане в несъстоятелност на една или повече туристически организации и техните контрагенти. Той ще увеличи качеството на туристическите услуги и ще понижи риска от претърпяване на вреди при настъпването на форсмажорни събития. 

Необходимо е да бъде основан надзорен орган, който да контролира целия туристически развой – активността на туроператорите, инцидентния транспорт, екскурзоводската активност, местата за настаняване и други Туристическият регулатор ще докара до понижаване на сивата стопанска система и ще ограничи неприятните практики в бранша. 

Наложително е построяването на ефикасен Национален туристически указател. Той би трябвало да се актуализира постоянно и да съдържа цялостна информация за положението на бранша и комерсиалните сдружения опериращи в него. Заедно с него е належащо да бъде призната и тактика за развиването на фрагментите в туризма. 

Развитието на туризма в изостаналите региони на страната е належащо да бъде подкрепено. Отпадането на таксите за вписване на туроператорска компания обаче следва да бъде обвързано със задължението избрана част от предлаганите от нея туристически предложения и пакети да бъдат за посещаване на обекти в изостаналите региони на страната. 

Практиката демонстрира, че условието за изработен PCR тест при влизане в България оскъпява туристическата услуга и понижава доста пътникопотока към страната.

Предлагаме да подпомогнем компаниите от сектора, като създадем държавни лаборатории на територията на българските летища и сухопътните контролно-пропускателни пунктове, които да тестват влизащите туристи гратис.