Уроците от пълната блокада на Италия заради коронавируса
Млад мъж на 38 година, живеещ в Кодоньо, малко градче покрай Милано, бе първият човек, инфектиран от ковид в Италия.
Реакцията на локалните управляващи бе бърза. Те незабавно подредиха на почти 50 000 души, които живеят в Кодоньо и околните градове, да не напущат домовете си, в случай че не е безусловно належащо, и регионът бе отцепен от останалата част на Италия. Сега, три седмици по-късно, когато италианското държавно управление е затворило цялата страна, инфектираните са близо 54000, а умрелите над 4800, Кодоньо е неповторимо изключение, записвайки единствено няколко нови инфекции всеки ден. Резкият спад на новите случаи в Кодоньо и близките градове в сърцето на огнището - от приблизително към 100 нови случая дневно при започване на март до приблизително 35 дневно - е първият знак, че
има смисъл от фрапантните ограничаващи ограничения в Италия,
а и в останалите страни по света. В Кодоньо при население от 16000 души има единствено 34 умряли, което е впечатляващо на фона на трагичната картия в страната.
" Опитът на Кодоньо ни споделя, че в случай че въведете обществено разграничаване по-рано, ще имате по-малко разпространяване на случаите. А в случай че имате по-ниско разпространяване, ще имате по-малко смъртни случаи “, споделя Мелинда Милс, професор по социология в Оксфордския университет, която е съавтор на проучване за разпространяването на Covid-19.
Всичко стартира на 19 февруари, когато младият мъж се появява в болница в Кодоньо с тресчица и неприятна кашлица. Лекарят Чиро Еспозито незабавно го пита дали е бил в Китай. Пациентът обаче не е пътувал. Въпреки това още на идващия ден е открито, че мъжът въпреки всичко е хванал вируса. По-късно италианските здравни управляващи наблюдаваха пътя на болестта му до Германия, където вирусът е бил пренесен от бизнесдама, която е била в Шанхай. Не е ясно по какъв начин е прескочил до Италия и къде тъкмо младежът от Кодоньо се е заразил.
Два дни по-късно проучване сподели, че доктор Еспозито също се е заразил. Болницата му бързо се трансформира в център на огнище, откъдето епидемията се разрастна до най-лошата степен отвън Китай. " Китай изглеждаше надалеч. Но за жалост този вирус не знае граници. Единственият метод да избегнем заразяване е всички да останем у дома ", сподели доктор Еспозито, който преди няколко дни е изписан от болничното заведение и в този момент е в самоизолация в дома си в Кодоньо. След първото проучване на пациента в Кодоньо през февруари лекарите бързо схванаха, че заболяването е почнала да се популяризира в околния район Ломбардия, в това число в столицата му Милано. Скоро на полуострова започнаха да пораждат нови огнища.
Докато регионът към Кодоньо бързо бе разгласен за " алена зона " - с въоръжени сили, които патрулират на контролно-пропускателни пунктове -
останалата част на Италия вкара хлабави ограничавания.
Това състояние се промени, откакто се видя, че новите случаи се разрастват с тревожна скорост. Повечето инфектирани са в Ломбардия, където в лечебните заведения липсват кревати в интензивните отделения, с цел да се лекуват всички тежко заболели от Covid-19.
Докато жителите на Кодоньо рядко напущат домовете си, в близкия град Бергамо животът продължи както нормално чак до 8 март, когато когато също бяха въведени строги ограничения. През това време заболяването се популяризира необятно измежду популацията там - и в Бергамо в този момент има повече хора с Covid-19, в сравнение с където и да е другаде в Италия, в това число и в региона на Кодоньо. Броят на инфектираните се е нараснал със 76% през последните пет дни в Бергамо. За съпоставяне в Лоди - окръгът, който включва Кодоньо, където породи първото огнище в Италия, нарастването е единствено 21%.
" Моделът на заразяване в тези две области демонстрира какъв брой огромно въздействие могат да имат обществените ограничавания за сдържането на вируса. Но това е първото, ясно емпирично доказателство, че общественото разграничаване играе мощна роля ", сподели Мелинда Милс.
Ще отнеме известно време ограничаващите ограничения
да имат забележим резултат в цяла Италия,
защото интервалът на инкубация на вируса може да продължи две седмици. При Кодоньо обаче кривата на ковид към този момент стартира да се изравнява. „ Нашите жители прецизно съблюдаваха разпоредбите. Призовахме всички да останат у дома и те да продължат да го вършат “, сподели Франческо Пасерини, кмет на Кодоньо. Нещо повече - до момента в който по-голямата част от Италия е изцяло блокирана, рестриктивните мерки в Кодоньо започнаха да се разхлабват. Макар че кметът е много обезпокоен. „ Сега, когато хората могат да вървят на работа, това значи, че главните преносители са свободни да се движат. Как можем да подсигуряваме, че някой няма да се болести в Милано? ", споделя Пасерини.
Междувременно първият пациент в Кодоньо, който се бореше за живота си до предходната седмица, към този момент не е в интензивното поделение. Той остава приет в болница, само че може да диша самичък. Бременната му брачна половинка, която също бе инфектирана, към този момент е у дома.
А Италия навлезе в четвъртата си седмица на най-тежката национална рецесия след Втората международна война, без да вижда края й.
Повече от 60 милиона души живеят под все по-непоносимо уединяване, което се стяга с всеки минал ден. Магазините, които към момента работят, затварят по-рано, а полицейските патрули се множат, с цел да гонят излезлите на разходка фамилни двойки и да подсигуряват, че никой не е на открито без основателна причина. Въпреки това броят на новите случаи на инфектирани и умрелите от ковид в страната нараства.
Най-високата централизация на инфектирани е в северната част на страната, където мъртвите са задръстили моргите, защото погребалните услуги са строго неразрешени. Но живите носители на ковид също се натрупат в полеви лечебни заведения и в коридорите на претъпканите лечебни заведения. Лекарите и медицинските сестри се заразяват заради липса на съответна отбрана.
Мнозина се чудят по какъв начин ще завърши това и
дали блокадата си коства икономическата цена.
Има обнадеждаващи признаци, че броят на новите случаи в първичната алена зона в Северна Италия може би се стабилизира, само че специалистите споделят, че е прекомерно рано да се приказва за сигурна наклонност.
Над 2000 души лежат в отделенията за интензивно лекуване в Италия - най-засегнатата страна в Европа съгласно последните публични данни. Повечето са съсредоточени в Ломбардия, където рецесията избухна на 23 февруари, само че мнозина се притесняват, че ще има нови горещи точки на юг, където инфраструктурата е още по-слаба и където все по-малко хора се придържат към ограниченията за изолираност. Полицията глоби близо 200 000 души в цялата страна и съобщи, че ще втвърди ограниченията още повече от този уикенд, в случай че хората продължат да пренебрегват рестриктивните мерки.
Д-р Джорджо Палу, някогашен ръководител на Европейското и италианско сдружение по вирусология и професор по вирусология и микробиология в Университета в Падуа, твърдеше за CNN, че се надява да види първите признаци на смяна по-късно повече от седмица блокиране на цялата страна, само че не стана по този начин. " Вчера чакахме да има смяна след съвсем 10 дни от тази нова мярка... само че епидемията се разраства. Така че не мисля да върша нова прогноза ", сподели той. Но е твърдо уверен, че няма опция на изолацията, стига всички да я съблюдават, и че
правата на жителите не могат да преобладават над сигурността.
" Затварянето трябваше да бъде по-широко и по-строго, а освен да се концентрира върху 11-те общини, ситуирани в първоначалната алена зона, и в този момент би трябвало да стане по-строго. Трябваше да създадем повече диагностични проби в Ломбардия, където имаше огромно ядро. Трябва да ограничите времето си на открито, изолацията е основното нещо. Италианското държавно управление в началото работи постепенно. Беше мудно. Твърде доста политика има в Италия. Имаше предложение за уединяване на хора, идващи от епицентъра, идващи от Китай. Тогава това се смяташе за расистки метод, само че те са хора, идващи от огнището. Това докара до сегашната опустошителна обстановка ", изяснява той.
Д-р Алесандро Грималди, шеф по инфекциозни заболявания в болничното заведение " Салваторе " в Акуила (Централна Италия), лекува Киара Бонини, 26-годишна лекарка от Бергамо. Две седмици откакто Бонини се болести с вируса от приятеля си доктор, работещ в болница в Бреша, тя към този момент даде негативен тест. Но ще остане под карантина, до момента в който не даде и втори негативен тест. После може да се върне на работа.
„ В Ломбардия, откъдето съм, здравната система се разпадна. Просто няма задоволително съоръжение. Те избират младите, здравното предписание е да спасят оня, който има по-голяма възможност да оцелее “, сподели тя пред Си Ен Ен.
Грималди сподели, че единственият метод за запазване на здравната система от цялостен срив е увеличението на ресурсите. „ Може би държавното управление е трябвало да мисли за това преди, да се приготви по-добре. Но до момента в който не се изправите пред спешна обстановка, се стремите да икономисвате ", изяснява той.
Грималди сподели, че без спомагателни запаси, лекарите ще водят битка за устойчивост: " Днес Италия е в ръцете на лекари и медицински сестри: има екипна работа на първите линии, където се води борба за живота на пациентите. Ние сме бойци, които се бият за страната си. Ако успеем да сложим завършек на епидемията тук, в Италия, значи ще спрем епидемията в Европа и света. "
Той е склонен, че единственият метод да има изгода от изолацията, е тя да се наложи строго. „ Да се бориш с подобен зложелател е мъчно за всички. Китай ни сподели, че би трябвало да предприемем фрапантни ограничения. Италия беше първата, която спря полети до Китай, първата страна в Европа, която блокира популацията си “, сподели той.
Алесандро Вергало, експерт по упойка и интензивни грижи, съобщи, че се тревожи, че
Европейският съюз забави реакцията си за избавяне на стопанската система.
" Разбира се, държавното управление на Италия реагира по-бързо и по-добре от доста други европейски страни. Но не е моментът за разногласия. Ние събираме всички нужни данни за пандемията от края на 2019 година, с цел да проучваме държанието на институциите както на национално, по този начин и на интернационално равнище. За да разберем дали всичко е работило, когато е трябвало, или да разберем кой се е провалил “, споделя той.
Вергало предизвести, че ще минат месеци преди нормализацията. " Вчера се опитвахме да предвиждаме по кое време ще се изправи кривата на епидемията. Тъй като това е незнаен вирус, е мъчно да кажем. Надяваме се, че до 26 март броят на новите инфектирани ще стартира да понижава. Мисля, че редица европейски инситтуции се опасяват повече от вредите върху европейската стопанска система, в сравнение с от вируса. Сега всички плащаме, освен в Италия, само че и в други европейски страни. Плаща се голяма човешка и икономическа цена ", споделя той.
Блокадата опъва до разкъсване издържливостта на италианското общество. Хората са тревожни, а стопанската система е разнебитена. Великден, който обичайно дава старт на туристическия сезон в цялата страна, съвсем е анулиран, което коства препитанието на дребния и междинния бизнес. Мнозина считат, че няма да отворят още веднъж. Тъй като хората не могат да обслужват както персоналните, по този начин и фирмените си заеми, банките евентуално ще имат потребност от помощ и резултатът на доминото от тази историческа рецесия ще трае дълго, откакто Италия спре да записва нови случаи на заразяване.
Реакцията на локалните управляващи бе бърза. Те незабавно подредиха на почти 50 000 души, които живеят в Кодоньо и околните градове, да не напущат домовете си, в случай че не е безусловно належащо, и регионът бе отцепен от останалата част на Италия. Сега, три седмици по-късно, когато италианското държавно управление е затворило цялата страна, инфектираните са близо 54000, а умрелите над 4800, Кодоньо е неповторимо изключение, записвайки единствено няколко нови инфекции всеки ден. Резкият спад на новите случаи в Кодоньо и близките градове в сърцето на огнището - от приблизително към 100 нови случая дневно при започване на март до приблизително 35 дневно - е първият знак, че
има смисъл от фрапантните ограничаващи ограничения в Италия,
а и в останалите страни по света. В Кодоньо при население от 16000 души има единствено 34 умряли, което е впечатляващо на фона на трагичната картия в страната.
" Опитът на Кодоньо ни споделя, че в случай че въведете обществено разграничаване по-рано, ще имате по-малко разпространяване на случаите. А в случай че имате по-ниско разпространяване, ще имате по-малко смъртни случаи “, споделя Мелинда Милс, професор по социология в Оксфордския университет, която е съавтор на проучване за разпространяването на Covid-19.
Всичко стартира на 19 февруари, когато младият мъж се появява в болница в Кодоньо с тресчица и неприятна кашлица. Лекарят Чиро Еспозито незабавно го пита дали е бил в Китай. Пациентът обаче не е пътувал. Въпреки това още на идващия ден е открито, че мъжът въпреки всичко е хванал вируса. По-късно италианските здравни управляващи наблюдаваха пътя на болестта му до Германия, където вирусът е бил пренесен от бизнесдама, която е била в Шанхай. Не е ясно по какъв начин е прескочил до Италия и къде тъкмо младежът от Кодоньо се е заразил.
Два дни по-късно проучване сподели, че доктор Еспозито също се е заразил. Болницата му бързо се трансформира в център на огнище, откъдето епидемията се разрастна до най-лошата степен отвън Китай. " Китай изглеждаше надалеч. Но за жалост този вирус не знае граници. Единственият метод да избегнем заразяване е всички да останем у дома ", сподели доктор Еспозито, който преди няколко дни е изписан от болничното заведение и в този момент е в самоизолация в дома си в Кодоньо. След първото проучване на пациента в Кодоньо през февруари лекарите бързо схванаха, че заболяването е почнала да се популяризира в околния район Ломбардия, в това число в столицата му Милано. Скоро на полуострова започнаха да пораждат нови огнища.
Докато регионът към Кодоньо бързо бе разгласен за " алена зона " - с въоръжени сили, които патрулират на контролно-пропускателни пунктове -
останалата част на Италия вкара хлабави ограничавания.
Това състояние се промени, откакто се видя, че новите случаи се разрастват с тревожна скорост. Повечето инфектирани са в Ломбардия, където в лечебните заведения липсват кревати в интензивните отделения, с цел да се лекуват всички тежко заболели от Covid-19.
Докато жителите на Кодоньо рядко напущат домовете си, в близкия град Бергамо животът продължи както нормално чак до 8 март, когато когато също бяха въведени строги ограничения. През това време заболяването се популяризира необятно измежду популацията там - и в Бергамо в този момент има повече хора с Covid-19, в сравнение с където и да е другаде в Италия, в това число и в региона на Кодоньо. Броят на инфектираните се е нараснал със 76% през последните пет дни в Бергамо. За съпоставяне в Лоди - окръгът, който включва Кодоньо, където породи първото огнище в Италия, нарастването е единствено 21%.
" Моделът на заразяване в тези две области демонстрира какъв брой огромно въздействие могат да имат обществените ограничавания за сдържането на вируса. Но това е първото, ясно емпирично доказателство, че общественото разграничаване играе мощна роля ", сподели Мелинда Милс.
Ще отнеме известно време ограничаващите ограничения
да имат забележим резултат в цяла Италия,
защото интервалът на инкубация на вируса може да продължи две седмици. При Кодоньо обаче кривата на ковид към този момент стартира да се изравнява. „ Нашите жители прецизно съблюдаваха разпоредбите. Призовахме всички да останат у дома и те да продължат да го вършат “, сподели Франческо Пасерини, кмет на Кодоньо. Нещо повече - до момента в който по-голямата част от Италия е изцяло блокирана, рестриктивните мерки в Кодоньо започнаха да се разхлабват. Макар че кметът е много обезпокоен. „ Сега, когато хората могат да вървят на работа, това значи, че главните преносители са свободни да се движат. Как можем да подсигуряваме, че някой няма да се болести в Милано? ", споделя Пасерини.
Междувременно първият пациент в Кодоньо, който се бореше за живота си до предходната седмица, към този момент не е в интензивното поделение. Той остава приет в болница, само че може да диша самичък. Бременната му брачна половинка, която също бе инфектирана, към този момент е у дома.
А Италия навлезе в четвъртата си седмица на най-тежката национална рецесия след Втората международна война, без да вижда края й.
Повече от 60 милиона души живеят под все по-непоносимо уединяване, което се стяга с всеки минал ден. Магазините, които към момента работят, затварят по-рано, а полицейските патрули се множат, с цел да гонят излезлите на разходка фамилни двойки и да подсигуряват, че никой не е на открито без основателна причина. Въпреки това броят на новите случаи на инфектирани и умрелите от ковид в страната нараства.
Най-високата централизация на инфектирани е в северната част на страната, където мъртвите са задръстили моргите, защото погребалните услуги са строго неразрешени. Но живите носители на ковид също се натрупат в полеви лечебни заведения и в коридорите на претъпканите лечебни заведения. Лекарите и медицинските сестри се заразяват заради липса на съответна отбрана.
Мнозина се чудят по какъв начин ще завърши това и
дали блокадата си коства икономическата цена.
Има обнадеждаващи признаци, че броят на новите случаи в първичната алена зона в Северна Италия може би се стабилизира, само че специалистите споделят, че е прекомерно рано да се приказва за сигурна наклонност.
Над 2000 души лежат в отделенията за интензивно лекуване в Италия - най-засегнатата страна в Европа съгласно последните публични данни. Повечето са съсредоточени в Ломбардия, където рецесията избухна на 23 февруари, само че мнозина се притесняват, че ще има нови горещи точки на юг, където инфраструктурата е още по-слаба и където все по-малко хора се придържат към ограниченията за изолираност. Полицията глоби близо 200 000 души в цялата страна и съобщи, че ще втвърди ограниченията още повече от този уикенд, в случай че хората продължат да пренебрегват рестриктивните мерки.
Д-р Джорджо Палу, някогашен ръководител на Европейското и италианско сдружение по вирусология и професор по вирусология и микробиология в Университета в Падуа, твърдеше за CNN, че се надява да види първите признаци на смяна по-късно повече от седмица блокиране на цялата страна, само че не стана по този начин. " Вчера чакахме да има смяна след съвсем 10 дни от тази нова мярка... само че епидемията се разраства. Така че не мисля да върша нова прогноза ", сподели той. Но е твърдо уверен, че няма опция на изолацията, стига всички да я съблюдават, и че
правата на жителите не могат да преобладават над сигурността.
" Затварянето трябваше да бъде по-широко и по-строго, а освен да се концентрира върху 11-те общини, ситуирани в първоначалната алена зона, и в този момент би трябвало да стане по-строго. Трябваше да създадем повече диагностични проби в Ломбардия, където имаше огромно ядро. Трябва да ограничите времето си на открито, изолацията е основното нещо. Италианското държавно управление в началото работи постепенно. Беше мудно. Твърде доста политика има в Италия. Имаше предложение за уединяване на хора, идващи от епицентъра, идващи от Китай. Тогава това се смяташе за расистки метод, само че те са хора, идващи от огнището. Това докара до сегашната опустошителна обстановка ", изяснява той.
Д-р Алесандро Грималди, шеф по инфекциозни заболявания в болничното заведение " Салваторе " в Акуила (Централна Италия), лекува Киара Бонини, 26-годишна лекарка от Бергамо. Две седмици откакто Бонини се болести с вируса от приятеля си доктор, работещ в болница в Бреша, тя към този момент даде негативен тест. Но ще остане под карантина, до момента в който не даде и втори негативен тест. После може да се върне на работа.
„ В Ломбардия, откъдето съм, здравната система се разпадна. Просто няма задоволително съоръжение. Те избират младите, здравното предписание е да спасят оня, който има по-голяма възможност да оцелее “, сподели тя пред Си Ен Ен.
Грималди сподели, че единственият метод за запазване на здравната система от цялостен срив е увеличението на ресурсите. „ Може би държавното управление е трябвало да мисли за това преди, да се приготви по-добре. Но до момента в който не се изправите пред спешна обстановка, се стремите да икономисвате ", изяснява той.
Грималди сподели, че без спомагателни запаси, лекарите ще водят битка за устойчивост: " Днес Италия е в ръцете на лекари и медицински сестри: има екипна работа на първите линии, където се води борба за живота на пациентите. Ние сме бойци, които се бият за страната си. Ако успеем да сложим завършек на епидемията тук, в Италия, значи ще спрем епидемията в Европа и света. "
Той е склонен, че единственият метод да има изгода от изолацията, е тя да се наложи строго. „ Да се бориш с подобен зложелател е мъчно за всички. Китай ни сподели, че би трябвало да предприемем фрапантни ограничения. Италия беше първата, която спря полети до Китай, първата страна в Европа, която блокира популацията си “, сподели той.
Алесандро Вергало, експерт по упойка и интензивни грижи, съобщи, че се тревожи, че
Европейският съюз забави реакцията си за избавяне на стопанската система.
" Разбира се, държавното управление на Италия реагира по-бързо и по-добре от доста други европейски страни. Но не е моментът за разногласия. Ние събираме всички нужни данни за пандемията от края на 2019 година, с цел да проучваме държанието на институциите както на национално, по този начин и на интернационално равнище. За да разберем дали всичко е работило, когато е трябвало, или да разберем кой се е провалил “, споделя той.
Вергало предизвести, че ще минат месеци преди нормализацията. " Вчера се опитвахме да предвиждаме по кое време ще се изправи кривата на епидемията. Тъй като това е незнаен вирус, е мъчно да кажем. Надяваме се, че до 26 март броят на новите инфектирани ще стартира да понижава. Мисля, че редица европейски инситтуции се опасяват повече от вредите върху европейската стопанска система, в сравнение с от вируса. Сега всички плащаме, освен в Италия, само че и в други европейски страни. Плаща се голяма човешка и икономическа цена ", споделя той.
Блокадата опъва до разкъсване издържливостта на италианското общество. Хората са тревожни, а стопанската система е разнебитена. Великден, който обичайно дава старт на туристическия сезон в цялата страна, съвсем е анулиран, което коства препитанието на дребния и междинния бизнес. Мнозина считат, че няма да отворят още веднъж. Тъй като хората не могат да обслужват както персоналните, по този начин и фирмените си заеми, банките евентуално ще имат потребност от помощ и резултатът на доминото от тази историческа рецесия ще трае дълго, откакто Италия спре да записва нови случаи на заразяване.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ