ДА! НА БЪЛГАРСКАТА ЕЛЕКТРОНИКА: Дават за иновации още 107 млн. лв. /ОБЗОР/
Митниците канят компании от мехатрониката на среща за незаконния импорт
Нова стратегия за стимулиране на нововъведенията за 107 млн. лв. ще тръгне до края на година. Това съобщи заместник-министърът на стопанската система Лъчезар Борисов на форума " Да! на електрониката и електротехниката ", проведен от в. Стандарт в партньорство в асоциацията от сектора. Оперативната стратегия за нововъведения и конкурентноспособност е един от значимите ни принадлежности и до момента имаме подписани 125 контракта за 65,3 млн.лв., а преди дни се отвори нова стратегия за поощряване на бизнесмените, добави Борисов. Той изясни пред шефовете на повече от 30 компании от бранша електроника и електротехника, че към този момент са изменени на 100 режима и напомни, че към този момент е подготвен законът за дуалното образование, който е писан взаимно с бизнеса и следва внасянето му в Народното събрание.
Под 2% е безработицата за младите инженери в Европейски Съюз. Тези фрагменти са доста търсени и намират отлична реализация, сподели още Борисов. Студентите от тези специалности у нас са 7 394, а междинната заплата след завършването им е сред 1300 и 1400 лв.. Това е добър старт и много над междинното за страната.
Над 35 000 души работят в бранша у нас, а добавената стойност, която дава промишлеността, е 8%, сподели още заместник-министърът. През 2017 година е регистриран до 14% растеж на износа. Индексът на промишленото произвеждане нараства по отношение на 2015 година с 39%, а оборотът с 54 на 100 в един от подсекторите на електрониката и електротехниката. Тази промишленост се развива доста добре, по тази причина страната би трябвало да направи всичко допустимо за подпомагането й, добави Борисов.
Той напомни, че в този момент е повратен миг, който би трябвало да се употребява. Глобалната стопанска система е във напредък и 2018 година ще бъде една от най-хубавите години след рецесията. Глобален проблем е навлизащата цифровизация, само че това може да бъде притежател на процеси за нововъведения на компаниите. Затова ни е нужна сигурност, а не търговски войни, сподели още Борисов.
Според него сега у нас има засилен инвеститорски интерес. За 1 година са дадени документ клас А за вложители на 9 плана за 200 млн. евро, които разкриват 4400 работни места.
Въпреки триумфите на сектора, мехатрониката, която включва електротехниката и електрониката, е недооценена у нас, сподели ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. Заради българския нихилизъм или незнание, инженерната промишленост няма това място, което й се поставя. Като принос за Брутният вътрешен продукт у нас тя е надалеч над междинния европейски %, само че ние нямаме министерство, за разлика от туризма или превоза, не си вършим закони и съвсем не употребяваме бюджетно финансиране, сподели още Велев. Според него, най-важното, което може страната да направи, са фрагментите. Работим с МОН за междинното и висшето обучение, чието качество е под всякаква рецензия.
Бизнесът се оплаква и от импорт на некачествени произведения от трети страни, които не дават отговор на техническите условия. " По отношение на изделията, които отиват в магазините, има контрол на пазара. Но редица артикули отиват напряко в строителството. Например внасят се алуминиеви кабели, които се продават за медни, като цената им е 3 пъти по-висока. Те освен, че не са подобаващи, само че са и напряко бомба със закъснител ", сподели Нено Джеврев, изпълнителен шеф на " Гама кабел " - Смолян. За да се спре тази процедура е нужно по-тясно съдействие на Агенция " Митници " с специалисти от браншовата камара, сподели шефът на браншовата асоциацияЯ Румен Атанасов.
Ще продължим тематиката в работна среща. На разположение сме на бизнеса, дружно с други институции, да се направи промяна на вноса, съобщи Иван Димитров, шеф на дирекция в Агенция " Митници ".
По 8 деца ще учат в
предпазени паралелки
Да върнат професионалните школа към министерствата, зове Димитър Манолов
Излезе наредбата, с която ще бъдат създавани предпазени паралелки, където ще могат да учат и по осем деца, вместо общоприетия брой 18. Това съобщи специалистът в диреция " Професионално обучение " в МОН Чавдар Здравков. Тези паралелки ще бъдат и в допълнение финансирани от страната. Готов е и описът на министерството с специалностите, в които се чака дефицит на фрагменти и които също ще получат повече средства, добави Здравков. Стартира и планът " Ученически практики " с пари от Брюксел, който ще разреши на зрелостниците да наваксат познанията си, като освен това получават и стипендии.
Лидерът на КТ " Подкрепа " Димитър Манолов пък настоя професионалните гимназии да бъдат не под шапката на МОН, а да бъдат върнати към съответните браншови министерства. " Както преди време земеделските техникуми бяха към министерството на земеделието да вземем за пример, в реда на нещата е самите ведомства да дефинират потребността си от фрагменти ", добави той. В момента професионалното обучение е под управлението на МОН дружно с общото обучение и, съгласно него, е " доведеното дете " на просветителната система. Системата " Парите следват ученика " унищожи просветителната система и всички шефове лъжат детето в какъв брой елитно учебно заведение отива ", добави той.
" Навремето първото, което на драго сърце унищожихме, е образованието в фабрики и цехове посредством по този начин наречените ПУЦ-ове, и в този момент го възвръщаме посредством дуално образование. Вземаме ум от хора, които са се учили от нас навмремето ", сподели Манолов. Според него не може всеки локален придворен да си прави университет в родния град. " Нека да спрем да произвеждаме посредственици с дипломи ", добави той.
Гимназиите нямат база и лектори- инженери
В професионалните гимназии големият проблем е, че липсват добре готови инженери, които да образоват децата. Това сподели Филип Филипов, шеф на Професионалната гимназия по енергетика и автоматика по време на полемиката. Много сериозен е и казусът с материалната база, за което търсим поддръжка от бизнеса, добави той. Според него за приема в професионални учебни заведения доста постоянно пречи и стереотипната настройка на родителите, че " нашето дете няма да учи в професионално учебно заведение, тъй като би трябвало да замине в чужбина ".
Според шефа би трябвало да има по-тясна връзка сред бизнеса и учебното заведение. Иначе се получава абсурд, излизат цели паралелки, а компаниите, които търсят млади експерти, не могат да ги назначат.
Отпадат 1/3 от студентите
Търсим по-тесни контакти с бизнеса, с цел да може той да ни каже какви експерти му трябват, съобщи проф. Емил Манолов, декан на Факултет по електронна техника и технологии в Технически университет в София. По неговите думи, в случай че компаниите авансово заявят какви фрагменти са им нужни за съответни действия, ще бъде по-лесно да бъдат готови, защото другояче факултетът дава по-широка подготовка. Има проблем и с това, че от междинното обучение идват недобре готови студенти. Обикновено на година се одобряват 120, само че една трета отпадат. Част от тях го вършат, тъй като не са добре готови да се оправят с материала, а другите - по финансови аргументи. Част от предметите се учат, единствено тъй като преди 20 години са били включени в разпоредба, обнародвана в " Държавен вестник ".
Изчезващите специалности: Юристи,
икономисти, водачи и строители
Икономисти, адвокати, водачи и строители са измежду специалностите, които ще изчезнат в идващите години. Това сочи изследване на " Майкрософт, представено от Ани Делибашева, шеф на дирекция в Агенцията по заетостта.
По думите й, това би трябвало да имат поради родителите, които насочват децата си към избор на специалност. Делибашева съобщи, че от Агенцията са страртирали пилотно изследване за потребностите на бизнеса. То обаче посочило, че компаниите имат проблем със поръчките за образование. " Бизнесът би трябвало да знае какви технологии ще вкара през идващите 10 година, с цел да е наясно какви фрагменти ще му трябват ", сподели Делибашева. По думите й в Агенцията по заетостта се следи нарастване в регистрациите на хора, които желаят да сменят квалификацията си. 44% от искащите да сменят специалността си са със приблизително обучение, а 11% - с висше. " Работодателите не се интересуват от дипломите, а от уменията, които един чиновник може да покаже още в първия ден на работа ", сподели още Делибашева.
Готвим и полемика за ВПК
Специална полемика за проблемите на веоннопромишления комплекс ще бъде направена в идващите месеци, разгласи основният редактор на Стандарт Славка Бозукова. На нея ще бъдат разисквани както проблемите с неналичието на фрагменти, по този начин и идните търгове за над 1,4 млрд.лв. от Министерството на защитата. Зам. министърът на стопанската система Лъчезар Борисов и шефът на АИКБ Васил Велев потвърдиха присъединяване, както и доста от присъстващите на вчерашния конгрес компании.
Нова стратегия за стимулиране на нововъведенията за 107 млн. лв. ще тръгне до края на година. Това съобщи заместник-министърът на стопанската система Лъчезар Борисов на форума " Да! на електрониката и електротехниката ", проведен от в. Стандарт в партньорство в асоциацията от сектора. Оперативната стратегия за нововъведения и конкурентноспособност е един от значимите ни принадлежности и до момента имаме подписани 125 контракта за 65,3 млн.лв., а преди дни се отвори нова стратегия за поощряване на бизнесмените, добави Борисов. Той изясни пред шефовете на повече от 30 компании от бранша електроника и електротехника, че към този момент са изменени на 100 режима и напомни, че към този момент е подготвен законът за дуалното образование, който е писан взаимно с бизнеса и следва внасянето му в Народното събрание.
Под 2% е безработицата за младите инженери в Европейски Съюз. Тези фрагменти са доста търсени и намират отлична реализация, сподели още Борисов. Студентите от тези специалности у нас са 7 394, а междинната заплата след завършването им е сред 1300 и 1400 лв.. Това е добър старт и много над междинното за страната.
Над 35 000 души работят в бранша у нас, а добавената стойност, която дава промишлеността, е 8%, сподели още заместник-министърът. През 2017 година е регистриран до 14% растеж на износа. Индексът на промишленото произвеждане нараства по отношение на 2015 година с 39%, а оборотът с 54 на 100 в един от подсекторите на електрониката и електротехниката. Тази промишленост се развива доста добре, по тази причина страната би трябвало да направи всичко допустимо за подпомагането й, добави Борисов.
Той напомни, че в този момент е повратен миг, който би трябвало да се употребява. Глобалната стопанска система е във напредък и 2018 година ще бъде една от най-хубавите години след рецесията. Глобален проблем е навлизащата цифровизация, само че това може да бъде притежател на процеси за нововъведения на компаниите. Затова ни е нужна сигурност, а не търговски войни, сподели още Борисов.
Според него сега у нас има засилен инвеститорски интерес. За 1 година са дадени документ клас А за вложители на 9 плана за 200 млн. евро, които разкриват 4400 работни места.
Въпреки триумфите на сектора, мехатрониката, която включва електротехниката и електрониката, е недооценена у нас, сподели ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев. Заради българския нихилизъм или незнание, инженерната промишленост няма това място, което й се поставя. Като принос за Брутният вътрешен продукт у нас тя е надалеч над междинния европейски %, само че ние нямаме министерство, за разлика от туризма или превоза, не си вършим закони и съвсем не употребяваме бюджетно финансиране, сподели още Велев. Според него, най-важното, което може страната да направи, са фрагментите. Работим с МОН за междинното и висшето обучение, чието качество е под всякаква рецензия.
Бизнесът се оплаква и от импорт на некачествени произведения от трети страни, които не дават отговор на техническите условия. " По отношение на изделията, които отиват в магазините, има контрол на пазара. Но редица артикули отиват напряко в строителството. Например внасят се алуминиеви кабели, които се продават за медни, като цената им е 3 пъти по-висока. Те освен, че не са подобаващи, само че са и напряко бомба със закъснител ", сподели Нено Джеврев, изпълнителен шеф на " Гама кабел " - Смолян. За да се спре тази процедура е нужно по-тясно съдействие на Агенция " Митници " с специалисти от браншовата камара, сподели шефът на браншовата асоциацияЯ Румен Атанасов.
Ще продължим тематиката в работна среща. На разположение сме на бизнеса, дружно с други институции, да се направи промяна на вноса, съобщи Иван Димитров, шеф на дирекция в Агенция " Митници ".
По 8 деца ще учат в
предпазени паралелки
Да върнат професионалните школа към министерствата, зове Димитър Манолов
Излезе наредбата, с която ще бъдат създавани предпазени паралелки, където ще могат да учат и по осем деца, вместо общоприетия брой 18. Това съобщи специалистът в диреция " Професионално обучение " в МОН Чавдар Здравков. Тези паралелки ще бъдат и в допълнение финансирани от страната. Готов е и описът на министерството с специалностите, в които се чака дефицит на фрагменти и които също ще получат повече средства, добави Здравков. Стартира и планът " Ученически практики " с пари от Брюксел, който ще разреши на зрелостниците да наваксат познанията си, като освен това получават и стипендии.
Лидерът на КТ " Подкрепа " Димитър Манолов пък настоя професионалните гимназии да бъдат не под шапката на МОН, а да бъдат върнати към съответните браншови министерства. " Както преди време земеделските техникуми бяха към министерството на земеделието да вземем за пример, в реда на нещата е самите ведомства да дефинират потребността си от фрагменти ", добави той. В момента професионалното обучение е под управлението на МОН дружно с общото обучение и, съгласно него, е " доведеното дете " на просветителната система. Системата " Парите следват ученика " унищожи просветителната система и всички шефове лъжат детето в какъв брой елитно учебно заведение отива ", добави той.
" Навремето първото, което на драго сърце унищожихме, е образованието в фабрики и цехове посредством по този начин наречените ПУЦ-ове, и в този момент го възвръщаме посредством дуално образование. Вземаме ум от хора, които са се учили от нас навмремето ", сподели Манолов. Според него не може всеки локален придворен да си прави университет в родния град. " Нека да спрем да произвеждаме посредственици с дипломи ", добави той.
Гимназиите нямат база и лектори- инженери
В професионалните гимназии големият проблем е, че липсват добре готови инженери, които да образоват децата. Това сподели Филип Филипов, шеф на Професионалната гимназия по енергетика и автоматика по време на полемиката. Много сериозен е и казусът с материалната база, за което търсим поддръжка от бизнеса, добави той. Според него за приема в професионални учебни заведения доста постоянно пречи и стереотипната настройка на родителите, че " нашето дете няма да учи в професионално учебно заведение, тъй като би трябвало да замине в чужбина ".
Според шефа би трябвало да има по-тясна връзка сред бизнеса и учебното заведение. Иначе се получава абсурд, излизат цели паралелки, а компаниите, които търсят млади експерти, не могат да ги назначат.
Отпадат 1/3 от студентите
Търсим по-тесни контакти с бизнеса, с цел да може той да ни каже какви експерти му трябват, съобщи проф. Емил Манолов, декан на Факултет по електронна техника и технологии в Технически университет в София. По неговите думи, в случай че компаниите авансово заявят какви фрагменти са им нужни за съответни действия, ще бъде по-лесно да бъдат готови, защото другояче факултетът дава по-широка подготовка. Има проблем и с това, че от междинното обучение идват недобре готови студенти. Обикновено на година се одобряват 120, само че една трета отпадат. Част от тях го вършат, тъй като не са добре готови да се оправят с материала, а другите - по финансови аргументи. Част от предметите се учат, единствено тъй като преди 20 години са били включени в разпоредба, обнародвана в " Държавен вестник ".
Изчезващите специалности: Юристи,
икономисти, водачи и строители
Икономисти, адвокати, водачи и строители са измежду специалностите, които ще изчезнат в идващите години. Това сочи изследване на " Майкрософт, представено от Ани Делибашева, шеф на дирекция в Агенцията по заетостта.
По думите й, това би трябвало да имат поради родителите, които насочват децата си към избор на специалност. Делибашева съобщи, че от Агенцията са страртирали пилотно изследване за потребностите на бизнеса. То обаче посочило, че компаниите имат проблем със поръчките за образование. " Бизнесът би трябвало да знае какви технологии ще вкара през идващите 10 година, с цел да е наясно какви фрагменти ще му трябват ", сподели Делибашева. По думите й в Агенцията по заетостта се следи нарастване в регистрациите на хора, които желаят да сменят квалификацията си. 44% от искащите да сменят специалността си са със приблизително обучение, а 11% - с висше. " Работодателите не се интересуват от дипломите, а от уменията, които един чиновник може да покаже още в първия ден на работа ", сподели още Делибашева.
Готвим и полемика за ВПК
Специална полемика за проблемите на веоннопромишления комплекс ще бъде направена в идващите месеци, разгласи основният редактор на Стандарт Славка Бозукова. На нея ще бъдат разисквани както проблемите с неналичието на фрагменти, по този начин и идните търгове за над 1,4 млрд.лв. от Министерството на защитата. Зам. министърът на стопанската система Лъчезар Борисов и шефът на АИКБ Васил Велев потвърдиха присъединяване, както и доста от присъстващите на вчерашния конгрес компании.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ