Защо 1 април е Денят на шегата?
Мистерията на Деня на шегата е в това, че едвам през 18-и век се появяват подробни мемоари за него. По това време обаче, обичаят към този момент е бил публикуван в северна Европа и то от епохи. Как това се е случило, без да останат писмени сведения в историята?
Някои историци спекулират, че Денят на шегата датира от 1582г, когато Франция минава от юлианския към грегорианския календар. Хората, които не чули незабавно тези вести или не разбрали, че началото на годината се е преместило на 1 януари, траяли да честват в последната седмица на март до 1 април и станали обект на смешки и подли номера. На гърба им постоянно залепяли хартиени риби и ги наричали „ poisson d’avril “ (априлски риби).
Историците свързват 1 април и с антични фестивали като Хилария, честван в Рим в края на март, когато хората се дегизирали. Има и догатки, че Денят на шегата е обвързван с пролетното равноденствие или първият ден на пролетта в северното полукълбо, когато Майката Природа си прави номера с хората като трансформира внезапно времето.
Денят на шегата навлиза необятно във Англия през 18-и век. В Шотландия, традицията се трансформирала в двудневно събитие, започващо с „ ловът на простака “, когато хора били изпращани на разнообразни несъществуващи задания. На идващия ден пък продължавали с номера като закачането на подправени опашки или залепянето на надписи „ ритни ме “ върху хората.
В днешно време хората стигат до крайности, пробвайки се да измислят най-голямата първоаприлска смешка. Вестници, радиостанции, малките екрани и уеб страници всяка година се включват в традицията и оповестяват за измислени събития.
През 1957г, BBC оповестяват, че в Швейцария имало рекордно огромна годишна продукция спагети и демонстрират фрагменти с хора, които берат нудъли от дърветата. Хиляди фенове повярвали на репортажа. През 1985г, Sports Illustrated излъгали доста то читателите си, когато разгласили измислена публикация за новобранеца питчър Сид Финч, който можел да хвърля бейзболната топка с 270км/ч.
През 1989г хиляди водачи, каращи по автомагистралата отвън Лондон, видели светеща летяща паница да се спуска над града. Мнозина отбили, с цел да следят НЛО-то. Летящата паница най-после се приземила в близко поле, а локалните се обадили на полицията, с цел да предупредят за нашествието. Когато един служител на реда се доближил до обекта, от вътрешната страна излязла сива фигура, а служителят на реда избягал. Накрая се оказало, че летящата паница в действителност е балон с парещ въздух, изработен от Ричард Брансън, 36-годишния ръководител на Virgin Records. Той комбинирал пристрастеността си да лети с балон с любовта си към шегите.
На 1 април 1978г в Сидни пък се появил великански айсберг. Местните го очаквали, защото милионерът Дик Смит от дълго време бил оповестил по какъв начин ще издърпа айсберг от Антарктида и очевидно бил съумял. Той щял да натроши айсберга на ледени кубчета, които по-късно да продава за по 10 цента. Лека по лека айсбергът стигнал до пристанището, а цялото събитие било отразявано от медиите. Тогава обаче била разкрита тайната му. Завалял дъжд и отмил противопожарната пяна и крема за бръснене, от които бил изработен айсберга, а изпод останала единствено пластмасовата му основа.
Сутринта на 1 април 1974г жителите на Ситка, Аляска се натъкнали на ужасяваща панорама. Черен дим се издигал от кратера на връх Еджком, от дълго време задремал вулкан в съседство. Хората се изсипали по улиците, с цел да следят вулкана, страхувайки се, че скоро може да изригне. За техен шанс, оказало се, че пушекът е дело на локален мъж, а не на природата. Шегаджията Порки Бикар запалил стотици остарели гуми в кратера на вулкана, с цел да си направи подбив с хората. Според локална легенда, когато Света Елена изригнал шест години по-късно, един гражданин на Ситка писал на Бикар, че „ този път е стигнал прекомерно надалеч “.
На 29 март 1962 на брега на холандския град Зандворд било направено шокиращо изобретение. Един мъж попаднал на дребна скулптура, която доста приличала на тези от Великденския остров. Изглеждало, че океанските течения завлекли статуята през Южния Пасифик чак до Холандия. Находката станала международна вест, а специалист от Норвегия удостоверил, че това е достоверен артефакт от Великденския остров. На 1 април обаче, мъжът, който бил разкрил статуята, признал за шегата и обяснил, че самичък бил оставил статуята там. На идната година той основал Първоаприлското общество, което всяка година награждавало с дребна бронзова скулптура оня, които били измисли най-хубавите смешки.
