Мистериозната Кукутени-Триполска култура изгорила своите селища по неизвестни причини
Мистериозната Кукутени-Триполска просвета изгорила своите селища по незнайни аргументи. Културата кукутени-триполие е живяла в Източна Европа преди хиляди години. Тези антични хора оставили след себе си редица завладяващи антични артефакти, разрушени селища и свещени светилища.
Остава неразбираемо за какво и по какъв начин са изчезнали. Загадка е и за какво постоянно са опожарявали селищата си. Тези хора са живели на територия от към 35 000 квадратни километра, включваща елементи от днешна Молдова, Румъния и Украйна, сред 5400 и 2700 година пр.н.е.
Откриването на културата Кукутени-Триполие
Културата в началото е кръстена на село Кукутени в Румъния. През 1884 година Теодор Т. Бурада, откакто вижда керамични фрагменти в чакъла, употребен за поддържане на пътя от Търгу Фрумос до Яш, изследва кариерата в Кукутени. От това място е бил добиван материалът, където открива фрагменти от керамика и теракотени фигурки.
В същото време, през 1893 година, първите украински обекти, приписани на културата, са открити от Викентий Хвойка. Той който открива антични руини покрай село Трипиля в Обуховски регион на Киевска област в централна Украйна.
Преди откриването на Триполия в края на 19-ти век – време, когато се случват огромни археологически открития в разнообразни елементи на света – изглеждаше, че Източна Европа не е направила видим праисторически принос в развиването на по този начин наречената цивилизация в района.
Но всичко това се промени през 1893 година, когато археолозите започнаха да изследват руините на тези антични селища. Те откриха, че Кукутени-Триполската просвета е основала градове, които са имали до 15 000 поданици. А по това време са били едни от най-големите селища в европейската неолитна история (7000 пр.н.е.-1700 пр.н.е. )
Мистериозната кукутени-триполска просвета съзнателно изгаряла своите селища постоянно
През междинната ера културата Кукутени-Триполие се разгръща на необятна територия от Източна Трансилвания на запад до река Днепър на изток. През този интервал популацията имигрира и се заселва по крайбрежията на горните и междинните региони на десния бряг (или западната страна) на река Днепър, в днешна Украйна.
Населението нараства доста през това време, което води до основаването на селища на плата, покрай огромните реки и извори. Докато изследват руините, оставени от културата Кукутени-Триполие, археолозите виждат нещо необичайно. Тези антични хора съзнателно са изгорили своите селища след няколко години.
Целта на периодическото заличаване на селищата, като всяко едно място за обитаване има почти 60 до 80 години живот, остава предмет на спор измежду учените. Някои от селищата са реконструирани няколко пъти върху по-ранни жилищни равнища, запазвайки формата и ориентацията на по-старите здания.
Едно съответно място, мястото Подури (Румъния), разкрива тринадесет равнища на обитаване, които са издигнати едно върху друго в продължение на доста години.
Археологически съкровища и свещени светилища на културата Кукутени-Триполие
Археологическите съкровища, открити от тези обекти, включват статуетки на мъже и дами, оръжия и други предмети. Те са направени от мед и други метали, фаянс със комплицирани шарки и глинени строителни материали. Женските статуетки имат безизразни лица, до момента в който мъжките имат овални, продълговати лица с изпъкнали носове и надълбоко сложени очи.
Някои от статуетките са голи, до момента в който други са облечени, като стиловете на облеклото се трансформират през годините, а дамите носят косите си в разнообразни стилове.
По време на разкопките археолозите откриха няколко свещени светилища. Артефактите, открити в тези светилища, са съзнателно заровени в земята в структурата. Тези предмети са явно от религиозно естество и са дали визия за някои от вярванията и може би някои от ритуалите и структурата на членовете на това общество.
Много от тези артефакти са глинени фигурки или скулптури. Обикновено се приема, че доста от тези артефакти са култове или тотеми, за които се счита, че са пропити със сили, които могат да оказват помощ и защитят хората, които се грижат за тях.
Краят на мистериозната кукутени-триполска просвета остава открит въпрос
Защо Куктени-Трипулската просвета е изчезнала остава незнайна. Учените са обсъждали края на културата и има няколко теории.
Според археолога Мария Гимбутас културата Кукутени-Триполие е достигнала до принудителен край по отношение на териториалното разширение на културата Курган. Поддръжниците на Курганската догадка настояват, че се е случил нечовечен конфликт по време на Третата вълна на експанзията на Курган сред 3000-2800 година прочие н. е., което дефинитивно поставя завършек на Кукутени-Трипилската просвета.
Дж. П. Малори, ирландско-американски археолог, не е уверен, че културата Кукутени-Триполие е претърпяла принудителен край. Вместо това той показва, че има археологически доказателства, сочещи това, което той назова “тъмната ера ”, по време на която популацията е търсило леговище във всички направления, с изключение на на изток.
Той цитира доказателства за това, че бежанците са употребявали пещери, острови и върхове на хълмове (изоставяйки в процеса 600-700 селища), с цел да аргументира опцията за постепенна промяна, а не за насилствена офанзива, водеща до изгубване на културата.
Друга доктрина, по отношение на края на Кукутени-Триполската просвета, се появи въз основа на климатична смяна, настъпила в края на съществуването на тяхната просвета. Тя е известна като суббореалната фаза на Блит-Сернандер.
В началото към 3200 година прочие н. е. климатът на земята става по-студен и по-сух, в сравнение с когато и да било от края на последния ледников интервал. Това довело до най-лошата суша в историята на Европа от началото на селското стопанство. Тъй като хората от Кукутени-Триполие били най-вече земеделци, културата просто се сринала при тези климатични условия.
Мистериозната кукутени-триполска просвета и връзката с Битолкия камък
Битолският камък съставлява надпис на старобългарски език от времето на Йоан Владислав (1015 – 1018), последният цар на Първото българско царство. Там е записано:
† Въ лѣто Ѕ҃Ф҃К҃Г҃ отъ створенїа мира обнови сѧ съ градь зидаемъ и дѣлаемъ Їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьскомь и помощїѫ и молїтвамї прѣс͠тыѧ владч҃ицѧ нашеѧ Б͠цѧ ї въз()стѫпенїе І҃В҃ і врьховънюю апл҃ъ съ же градь дѣлань бысть на ѹбѣжище и на спс҃енѥ ї на жизнь бльгаромъ начѧть же бысть градь сь Битола м͠ца окто͠вра въ К҃. коньчѣ же сѧ м͠ца … исходѧща съ самодрьжъць быстъ бльгарїнь родомь ѹнѹкъ Николы же ї Риѱимиѧ благовѣрьнѹ сынь Арона Самоила же брата сѫща ц͠рѣ самодрьжавьнаго ꙗже i разбїсте въ Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ цр҃ѣ Васїлїа кде же вьзꙙто бы злато … фоꙙ съжев … цр҃ь разбїень бы цре҃мь Васїлїемь Ѕ҃Ф҃К҃В҃ година лтѣ оть створенїѧ мира въ Ключи ї ѹсъпе лѣтѹ семѹ исходꙙщѹ
А в превод:
| „ | През лето 6523 [1015] от сътворението на света обнови се тази цитадела, зидана и правена от Йоан, самовластник български, с помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица, и посредством застъпничеството на дванадесетте върховни апостоли. Тази цитадела бе направена за леговище и за избавление, и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври, в 20-и ден, и се приключи в месец (…) в края. Този самовластник беше българин по жанр, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, наследник на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разрушиха в Щипон гръцката армия на цар Василий, където бе взето злато (…), а този (…) цар разрушен биде от цар Василий в годината 6522 [1014] от сътворението на света в Ключ и умря в края на лятото. |
Най-добрите времена в историята да си бил жив – топ 10
Освен всички други забавни неща от написаното, едно нещо прави усещане. А точно – През лето 6523 [1015] от сътворението на света ! Веднага изниква въпросът за какво по времето на Йоан Владислав годината е 6523? Не съответствува ли този интервал тъкмо с мистериозната кукутени-триполска просвета?
Ето какво се споделя из някои научни среди:
Повече от 6000 години преди 681-а стартира историята на българите. Първите почтени за споменаване каузи на предците ни не са осъществени в далечната Средна Азия, нито в Кавказ, или някъде из териториите на Украйна и Русия.
По времето когато Варненската цивилизация е в подем, дедите ни към този момент от дълго време са прекосили Дунава, Днепър, Днестър и други и са се заселили в Черноморските степи и в лоното на Карпатите където пораждат културите Кукутени и Триполие. Макар да са в нови земи, предците ни не не помнят своите родственици и не престават да контактуват с тях създавайки първите търговски връзки на далечни растояния.
Неотдавна излязоха и резултатите от генетични проучвания на антична ДНК принадлежаща на скелетни остатъци от времето на Триполската просвета. А.О.Никитин, работещ в Алъндейл, Съединени американски щати стига до умозаключение, че основателите на Триполие са комбинация от балканци и население от Средна Европа. Явно балканския детайл е по-силен тъй като Никитин приказва за балкански предшественици:
Можем единствено да се надяваме, че в близко бъдеще ще научим повече за античните хора. И за историята като цяло. Ще бъде много забавно и сигурно друго от това, което знаем до момента!
