Конкурсите `Мис` – идва ли краят на тази мачистка отживелица
Мисля, че абсурдът към дължината на носа на Мис България 2017 не е нито малък, нито непотребен. Защото той надалеч надвишава дискриминационните изявления за следващата носителка на следващата купа и напомня, че този тип състезания са дискриминационни по изискване. Така са основани – като съвременна, празнично опакована, форма на полов тормоз над дамата. Тя без всевъзможни съмнения е сведена до тяло, до форми на плътта и черти на лицето. А клишираните изречения, които участничките по правилник са принудени да повтарят, са единствено двуличен опит да се пощади достолепието им, до момента в който дефилират по бански за наслада на публиката.
Дискриминацията първо е сред самите дами – на по-хубавите над по-малко хубавите. Класират ги по нещо, което не зависи от тях. Природните им дадености се показват за обществен триумф.
И второ, несъмнено, дискриминирането е на дамата изобщо по признака „ пол ”. Тя е оценена съгласно това до каква степен дава отговор на визиите на мъжа в проекта на удоволстието, до каква степен е съблазнителна и излъчва подготвеност за секс. Конкурсите са културно оправдание на сластния взор. На всеки за малко му е разрешено да се преврне в Уайнстийн, като реализира полов тормоз, само че не с ръце, а с очи.
Знам оправданието на мъжката публика в тази ситуация: че кой повече от нас харесва и цени дамата, ръкопляска й и й се покланя. Това обаче е евтина ловкост, тъй като за разлика от останалите общности (на обществен, етнически или набожен принцип), за дискриминация на дамите не се приема отрицателното им етикетиране – вие сте мръсни, крадливи, необразовани и прочие, стойте надалеч, а противоположното – прекарването им като „ мечтан различен ”. Стремежът символически и физически да бъдат присвоени от мъжете.
Ще кажете, тези състезания са международна процедура. И какво от това? Да не би неприятните практики да са единствено наш патент.
Миналата неделя беше конгресът на ГЕРБ. Според анализаторите, той приличаше по дух на конгресите на Българска социалистическа партия и даже на Българска комунистическа партия. Независимо от разликите и свадите посред им, двамата огромни играчи на парламентарната сцена постановат общ жанр в правенето на политика, мощно доминиран от партийна подчиненост и дисциплинираност. Ако другите парламентарно показани партии са способни да внесат някакво многообразие в него, то надалеч не е за предпочитане, тъй като е по посока на етническите и ксенофобските радикализации.
На този декор натрапчиво се усеща отсъствието на „ историческото дясно ”, чийто жанр е напълно различен – партийно раздисциплиниран, доминиран от персонални и експертни отзиви. Представителите му обаче със ядосана дистанцираност от ден на ден се затварят в някаква паралелна действителност, където водят „ факултативни борби ” и чакат да пристигна тяхното време, с цел да се върнат в огромната политика. Но дали това изобщо може да се случи, до момента в който стоят там, където Костов застана още след загубата на изборите през 2001-а?
*Коментарът на Г. Лозанов е от авторското му предаване " необикновените обвинени " по телевизия Bulgaria ON AIR.
Дискриминацията първо е сред самите дами – на по-хубавите над по-малко хубавите. Класират ги по нещо, което не зависи от тях. Природните им дадености се показват за обществен триумф.
И второ, несъмнено, дискриминирането е на дамата изобщо по признака „ пол ”. Тя е оценена съгласно това до каква степен дава отговор на визиите на мъжа в проекта на удоволстието, до каква степен е съблазнителна и излъчва подготвеност за секс. Конкурсите са културно оправдание на сластния взор. На всеки за малко му е разрешено да се преврне в Уайнстийн, като реализира полов тормоз, само че не с ръце, а с очи.
Знам оправданието на мъжката публика в тази ситуация: че кой повече от нас харесва и цени дамата, ръкопляска й и й се покланя. Това обаче е евтина ловкост, тъй като за разлика от останалите общности (на обществен, етнически или набожен принцип), за дискриминация на дамите не се приема отрицателното им етикетиране – вие сте мръсни, крадливи, необразовани и прочие, стойте надалеч, а противоположното – прекарването им като „ мечтан различен ”. Стремежът символически и физически да бъдат присвоени от мъжете.
Ще кажете, тези състезания са международна процедура. И какво от това? Да не би неприятните практики да са единствено наш патент.
Миналата неделя беше конгресът на ГЕРБ. Според анализаторите, той приличаше по дух на конгресите на Българска социалистическа партия и даже на Българска комунистическа партия. Независимо от разликите и свадите посред им, двамата огромни играчи на парламентарната сцена постановат общ жанр в правенето на политика, мощно доминиран от партийна подчиненост и дисциплинираност. Ако другите парламентарно показани партии са способни да внесат някакво многообразие в него, то надалеч не е за предпочитане, тъй като е по посока на етническите и ксенофобските радикализации.
На този декор натрапчиво се усеща отсъствието на „ историческото дясно ”, чийто жанр е напълно различен – партийно раздисциплиниран, доминиран от персонални и експертни отзиви. Представителите му обаче със ядосана дистанцираност от ден на ден се затварят в някаква паралелна действителност, където водят „ факултативни борби ” и чакат да пристигна тяхното време, с цел да се върнат в огромната политика. Но дали това изобщо може да се случи, до момента в който стоят там, където Костов застана още след загубата на изборите през 2001-а?
*Коментарът на Г. Лозанов е от авторското му предаване " необикновените обвинени " по телевизия Bulgaria ON AIR.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ