Мислили ли сте си някога, че без вашата намеса всичко

Мислили ли сте си в миналото, че без вашата интервенция всичко на работа ще се срине, че децата ще останат гладни и с ненаписани домашни, а домът ви ще бъде заринат от нечистотия. Същевременно се чувствате все по-изтощена, а осъществяването на дългия лист със дилемите от ден на ден ви се изплъзва от ръцете? Ако нещата при вас наподобяват по този или сходен метод, то сигурно влизате в групата на контролиращите дами, приятелки и майки. Привидно се гордеете, че дирижирате всекидневието си до последната нота, само че надълбоко в себе си сте все по-неудовлетворена и нещастна.

“Всъщност, признайте си - и вие, и другите дами като вас имате една обща линия: желаете нещата да се случват тъкмо по метода, по който вие си представяте. ”

Разбира се, малко дисциплинираност в никакъв случай не е непотребна, изключително, когато би трябвало да съвместим работата, грижите за фамилията и за нас самите. Прекаленият надзор обаче вреди. Последствията от него постоянно се показват в несъразмерна физическа и психическа отмалялост, некадърност да се оправим с поставените задания, обтегнати връзки с сътрудниците и околните. Не единствено – колкото повече поемаме отговорност за дейностите на другите, толкоз по-инертни, безполезни и демотивирани се усещат те. А вие все по-малко ще успявате да удовлетворявате възходящите им условия и упования към вас.

Ако даже единствено при мисълта за едно малко по-лежерно всекидневие ви обгръщат усеща като терзание, неспокойствие, паника, раздразнителност или боязън, то е добре да знаете две доста значими неща:

Извън силите и качествата ни е да предвидим и направляваме всичко на този свят

Животът може да бъде доста по-лесен и прелестен без нашата непрекъсната интервенция

Помислете върху това, отпуснете примката и дайте на себе си и околните си повече независимост. Оставете постоянно безотговорното дете да отиде на учебно заведение без домашно и с ненаучени уроци и да понесе следствията от това. Рано или късно ще осъзнае, че сходно държание няма да му донесе триумф и детето единствено ще поеме по пътя към позитивната смяна. И да – това може да се случи без вашите непрестанни инспекции, натяквания и забележки. Оставете другите на техните си задания и отговорности и се погрижете за себе си, тъй като свръхконтролът води до свръхизтощение и липса на наслада от живота.

Какво да очаквате, когато отслабите контрола?

Ще имате повече време за себе си и нещата, които ви носят същинско наслаждение

Енергията ви ще нарастне неведнъж. Нямате си и концепция даже какъв брой доста желанието за надзор и непрестанната интервенция изчерпва силите ви.

Ще подобрите взаимоотношенията в фамилията, измежду роднините и сътрудниците

Децата, мъжът ви, сътрудниците ви най-сетне ще се научат да се оправят сами, а с това ще придобият по-добро самочувствие и по-голяма отговорност.

Ще развиете три доста значими качества – обич, приемане и самообладание. Те са основополагащи за положителната самокритика, постоянните взаимоотношения в фамилията, триумфа в живота и същинското, дълготрайно благополучие.

Отказвайки се от контрола, даваме късмет на спонтанността и чистата, неподправена страст да влязат в живота ни. Започваме да оценяваме и изживяваме по детски всяко едно възприятие – и хубаво, и неприятно.



И въпреки всичко – по какъв начин да понижим контрола на процедура?

Попитайте се: " Как се стигна дотук? " Може би е имало обстановка, в която всички са разчитали на вас и вие сте били индивидът на " горещия стол " и сте се справили. Ситуацията обаче е отминала, а вие сте се повлекли по инерцията да си вършите всичко сами и да не се доверявате. А тъкмо това би трябвало да извършите - да се доверите на другите.

Осъзнайте, че желанието за надзор крие зад себе си известна доза боязън. Кои са нещата, от които ви е боязън и които толкоз доста желаете да държите под ключ? Може би е сигурността на детето или заплахата от неуспех на работа? Припомняйте си по-често, че не можем да предвидим всичко на този свят и че единствения метод да се преборим със страховете си е, като се надигнем очи в очи пред тях.

Отделяйте персонално време за себе си. Когато упражняваме свръхконтрол, ние сме обзети с мисли за другите и постоянно изцяло изгубваме себе си. Обезличаването се компенсира с възприятието за значителност, която проектираме върху всеки, различен с изключение на себе си. Ако намерим своето място, " своето нещо ", възприятието за значителност ще си е на мястото - в самите нас.

Вслушвайте се повече в интуицията и по-малко в разсъдъка си. Доверявайки се на нейните препоръки сигурно ща сведете нещата, които да държите под надзор до най-малко. И това ще бъдат същински значимите неща в този живот.

Избирайте идеите и борбите си деликатно. Щом усетите, че вътре във вас напира предпочитание да се намесите в следващата незначителна ежедневна обстановка, замислете се за не повече от 10 секунди, кой проблем в действителност заслужава вашата интервенция и сила. Подреждайте и игнорирайте дребните неща, което различен може да провежда, избира, управлява и направлява. Не постоянно би трябвало вие да сте за всичко.

Преди всичко запомнете, че единственото, което можем и в действителност си коства да направляваме на този свят сме ние самите – нашите мисли и усещания за света. Не контролът, а превъзмогването на надълбоко скритите ни страхове и възпитаването на по-добри привички у нас самите ще ни докара до един по-удовлетворяващ и благополучен живот.