Мишел Онфре и Стефан Симон, радио “Сюд9 септември 2023 г.Светът

Мишел Онфре и Стефан Симон, радио “Сюд ”

9 септември 2023 година

" Светът стана многополюсен. Това е нещо доста ново. Преди Китай да стане номер 2, имаше един интервал след рухването на Съветския съюз, в който бяха единствено Съединени американски щати. Преди това имаше игра за двама. Сега стана доста мъчно да се планува каквото и да било, тъй като сме в нерешителен свят, в който в действителност се преразпределят картите с китайците, руснаците, турците и доста други. Индия, да вземем за пример, играе забележителна роля. Интересно е да се означи, че предходната година Индия изпревари Англия. Кралица Виктория би трябвало да се е обърнала в гроба! Представете си през 1870 година индийците да бяха изпреварили Англия - това беше немислимо! Ето, че в този момент се случи. Следователно светът се трансформира. Отне ни доста време да го признаем, тъй като сме доста консервативни и в този момент внезапно виждаме, както сподели президентът, че има поредност от пучове, един води до различен ".

Това споделя френският геостратег, експерт по въоръжени спорове Жерар Шалиан. Според него " с украинския спор, Съединени американски щати са по-суверенни от всеки път в Европа. Това би трябвало да го споделяме, да го повтаряме и ние не печелим от тази работа ".

- Радио “Сюд ”, “Свободният час ”, Стефан Симон, Мишел Онфре.

Стефан Симон: - Добър ден на всички! Добре пристигнали в “Свободният час ”, от 10 до 11 часа, вашата среща с Мишел Онфре и екипа на Front populaire (Народен фронт), едно предаване, което ви изяснява новините по друг метод, от суверенистка позиция, поставяйки постоянно и на първо място въпроса за Франция. Днес ще приказваме за Африка, за Франция, за Франсафрика, за африканските страни, които гонят Франция, и ще се запитаме за какво Франция се трансформира в омразна страна в Африка. Ние сме в компанията на Мишел Онфре, несъмнено. Добър ден, Мишел! С нас е Максим Льо Нагар, основен редактор на Front populaire. Нашият посетител, който се радваме да посрещнем, е Жерар Шалиан, геостратег, създател на доста писания по интернационална политика. Добър ден на всички! Преди да приказваме за загубата си на въздействие на целия африкански континент, в това число в Магреба, бих желал Максим Льо Нагар да ни обясни изказването на президента Еманюел Макрон за ситуацията в Африка, което в действителност обобщава обстановката - президентът приказва за зараза от пучове.

Максим Льо Нагар: - Да, това беше по време на последната конференция на френските посланици в Елисейския замък преди десетина дни. И то два дни преди държавния прелом в Габон - съвсем може да заподозрем, че Еманюел Макрон има гадателска заложба, само че имайки поради метода, по който ръководи Франция, е малко евентуално. Държавният прелом в Габон е последният като дата в листата, който стартира рисково да се удължава. Имаше седем преврата в Африка от 2020 година насам. С изключение на Судан, всички те са във френскоговоряща Африка: Мали, Чад, Гвинея, Судан, Буркина Фасо, Нигер през юли 2023 година и Габон през август 2023 година Трудно е да се сведат всички тези случаи до един модел, само че въпреки всичко има няколко инварианта: всякога военна хунта смъква настоящ президент на фона на открита или хипотетична корупция, с цел да образува краткотрайно държавно управление, със декларираната цел да върне властта на жителите. Целият въпрос е в това какви битки за въздействие се водят в интернационален мащаб посредством тези пучове и дали от демонстрираните от няколко години антифренски усеща в Африка могат да се възползват Русия или Китай.

Стефан Симон: - Жерар Шалиан, би могло да се каже, че сега се разиграва неприятен сюжет за Франция, който може да се назова “паника в Африка ”.

Жерар Шалиан: - Ситуацията дълго време беше замразена. Тоест почти 60 години живеехме в така наречен неоколониализъм, което е необичайност, ние сме изключение в Африка. Британците си потеглиха общително, португалците бяха победени в Мозамбик, Гвинея-Бисау, както и в Ангола. Така че остана Франция, която доста надарено изигра неоколониалната карта, защото това продължи десетилетия. Г-н Фокар, наред с други, беше доста ефикасен в тази работа. Това трябваше един ден да се случи. А за какво се случва през днешния ден? Първо, тъй като продължи дълго. Второ, тъй като ние не взехме решение кой знае какво. Трето, тъй като светът се промени. Какво се промени? Светът стана многополюсен. Това е нещо доста ново. Преди Китай да стане номер 2, имаше един интервал след рухването на Съветския съюз, в който бяха единствено Съединени американски щати. Преди това имаше игра за двама. Сега стана доста мъчно да се планува каквото и да било, тъй като сме в нерешителен свят, в който в действителност се преразпределят картите с китайците, руснаците, турците и доста други. Индия, да вземем за пример, играе забележителна роля. Интересно е да се означи, че предходната година Индия изпревари Англия. Кралица Виктория би трябвало да се е обърнала в гроба! Представете си през 1870 година индийците да бяха изпреварили Англия - това беше немислимо! Ето, че в този момент се случи. Следователно светът се трансформира. Отне ни доста време да го признаем, тъй като сме доста консервативни и в този момент внезапно виждаме, както сподели президентът, че има поредност от пучове, един води до различен.

Стефан Симон: - Като че ли има някаква антифренска тресчица в този миг. Как си я обяснявате, Мишел?

Мишел Онфре: - Първо, когато не си на мястото си, другите го заемат, и мисля, че Макрон не е на мястото си - тук, както и другаде. Той няма същинска, разбираема и ясна външна политика. Преди него имаше Франсафрика. Знаем, че Фокар пое нещата при Дьо Гол, а другите използваха неговите мрежи там. Мисля, че положението на Африка е плачевно от вътрешна позиция, т.е. допуснахме избран брой диктатори, тъй като са доста потребни за нашите стопански политики, и те разграбват страните. Първо, те се подиграват безумно с човешките права. След това, когато са притежатели на избрани благосъстояния - Алжир, да вземем за пример, на газ и нефт, Алжир е част от Франсафрика - те са присвоени от мафиотско малцинство, което Франция поддържа на власт. Вероятно има и ангажименти, куфари, които би трябвало да циркулират от двете страни на Средиземно море, а по-късно, сега, в който не отвръщаме със същото, а руснаците отвръщат, китайците отвръщат със същото, африканските страни и най-много диктаторите виждат къде е ползата им. Те са поддържани на власт от диктатори като Путин или Си Дзинпин, а ние не сме способни да водим същинска политика. Заклеймяват Фокар, само че военачалник Дьо Гол деколонизира доста. Той споделяше: “Ако деколонизираме, това значи, че даваме тези страни или на Съединени американски щати, или на Съветския съюз ”. Той споделяше, че би трябвало да запазим зона на въздействие - това беше неговият метод да каже също, че Франция съществува без значение от Съединени американски щати и Съветския съюз. Днес Франция е неспособна да каже, че съществува без значение от Китай, без значение от Индия, без значение от Съединени американски щати, към този момент няма средствата да води политика и просто е изпъдена от хора, които ни споделят: “Вече не сте част от играта, отвън играта сте ”.

Стефан Симон: - Има нещо през днешния ден, което се приема зле в Африка - това е безусловната поддръжка на европейците и Съединени американски щати за Украйна. Африканците схванаха, че една нападната бяла, европейска страна коства доста повече, в сравнение с една африканска страна. Отношението не е едно и също - според от това дали се споделя Судан или Украйна, то е друго. Чуйте какво сподели Доминик дьо Вилпен преди няколко дни: “За доста африкански страни беше потрес да установяват доколко има двоен стандарт - доста мощен интерес в Европа и Франция към това, което се случва на Изток, и релативно равнодушие към това, което се случваше в Судан, Етиопия и доста други райони в Африка ”. Жерар Шалиан, тази доста мощна поддръжка, всички тези прояви на взаимност с Украйна дадоха ли на африканците още един образец за двойния стандарт?

Жерар Шалиан: - Това беше още едно доказателство, просто то беше явно. Никога не сме помагали на нито една страна със същия жар, със същото единогласие. Двойният стандарт съществува през цялото време, т.е. в Конго можеше да умират хора, само че това не беше доста значимо спрямо един терористичен атентат на европейския континет.

Стефан Симон: - Съгласен ли сте, Мишел?

Мишел Онфре: - Да, несъмнено. Спомням си речта на Саркози, когато беше определен, тирада, написана от Анри Гено, който към момента вярваше в неговата политика и в действителност имаше изчерпателен интернационален план на Франция, в който се говореше за обединяване на двата бряга на Средиземно море, за същинска политика по отношение на африканците, която да ни разреши да решим казуса с миграцията по друг метод от блажения метод на маастрихтците, които споделят “Да позволим на имигрантите да дойдат у нас ”, и от малко глупавия метод в стила на Земур “изобщо не ги желаеме ”, съгласно който всеки магребинец, даже и да не основава никакъв проблем и да е тук от три генерации, би трябвало да се върне вкъщи си, до момента в който домът му е Франция. Наистина трябваше да се свърши работа, с цел да се организира същинска политика, която да разреши развиването на инфраструктури там, тъй че да не желаят да дойдат в Европа и Франция, само че явно тази работа не беше свършена. Веднъж приказвах за това с Анри Гено и му споделих “Изнесохте хубава тирада, само че за какво нямаше никакви последици? ”. Но това е Саркози: огромни изказвания, огромно възмущение, а след това прави всичко, с цел да остане на власт. Ако в действителност ги беше грижа за Франция и, несъмнено, за Африка като огромен континент с огромно население, което страда, явно щяха да установяват, че в случай че има африканско страдалчество, то е тъй като има африкански диктатори, че ние поддържаме тези диктатори, че в никакъв случай не чуваме Бернар-Анри Леви, да вземем за пример, да приказва за човешките права там. Но защото няма френска национална политика, няма и европейска политика отвън блажения европеизъм, след Маастрихтския контракт няма интернационална политика на Франция, в последна сметка, въпросите се вземат решение от Брюксел, а Франция се подчинява. Пъдят ни оттова с думите “Вие сте лакеи, нямаме потребност от вас, прибирайте се ”. А също така други, като руснаците, като китайците, са по-ефективни.

Стефан Симон: Абсолютно! Максим Льо Нагар, припомнете ни историята в Буркина Фасо, фамилиарното държание на Еманюел Макрон пред президента на страната, което ни костваше доста злост.

Максим Льо Нагар: - Да, това беше през 2017 година Сцената се разигра в Уагадугу, столицата на Буркина Фасо, един доста парещ вторник като тази събота. Еманюел Макрон беше в Африка за три дни, които щяха да го отведат от Буркина Фасо в Гана, минавайки през Кот д’Ивоар. В този ден той беше през 800 студенти буркинабе в един амфитеатър и след двучасова тирада, в отговор на въпрос на една студентка за електричеството, Еманюел Макрон стартира да напомня, че Франция към този момент не е колониална мощ и всеки би трябвало да разчита на личните си сили. “Не желая да се занимавам с електричеството в университетите в Буркина Фасо! Това е работа на президента ”, съобщи той. В този миг президентът на Буркина Фасо Рок Каборе, който беше свален през 2022 година, се разсмя, само че стана и напусна залата, а Еманюел Макрон добави полуразвеселен: “Той отиде да поправи климатика ”. Край на цитата. След това доста коментатори се пробваха да проучват двусмислената реакция на президента буркинабе - че се усмихва и по едно и също време напуща залата. Неговите специфични съветници по това време отхвърлиха да има дипломатически случай. Все отново имаше консенсус, че неналичието на въздържаност, фамилиарността и относителното разпределяне на френския президент са неприемливи в интернационалните връзки. Впрочем Еманюел Макрон постоянно не помни, че съгласно теорията за двете тела на краля, той е по едно и също време самия себе си и олицетворение на френската страна и че всякога, когато става за смях на интернационалната сцена, той принизява Франция на своето равнище.

Стефан Симон: - Мишел, вие постоянно говорите за това дете-крал, което ни ръководи и чието държание от време на време ни кара да се потим.

Мишел Онфре: - Аз в действителност се срамих, когато видях това! Не имах вяра нито на ушите, нито на очите си, споделих си “не е допустимо да се обръща по този метод към самия президент на републиката ”. Не съм президент на Буркина Фасо, само че има миг, в който човек не може да разреши това и слага на място нахалството - желае обществени извинения в наличието на микрофони, на камери и прави целия свят очевидец. Той се смее, тъй като, допускам, че е обезпокоен, виждайки един нетърпим безсрамен хитрец, който се държи по този начин с всички, евентуално само като се изключи жена си, само че има миг, в който в действителност човек става и споделя “напускате залата и повече не говорите с този звук ” и прави дипломатически случай. Но тази усмивка евентуално е метод да изрази терзанието си, да намерения 10-15 секунди, по-късно става и си потегля. А този простак Макрон, който споделя “той отиде да поправи климатика ”, заслужава два шамара! Така че ми се коства обикновено, че обиждайки този народ, обиждайки неговия държавен глава, през днешния ден Франция бере плодовете на това, което той пося. Мисля, че през днешния ден ни пъдят, тъй като Франция си го заслужи, макар че аз не съм взаимен с Макрон и малко ме е позор, че този човек ни съставлява, с тази политика, в която няма никакъв смисъл, която е просто политика на безсрамие и цинизъм.

Стефан Симон: - Жерар, не сме ли виждали този безцеремонен модел преди Еманюел Макрон?

Жерар Шалиан: - Вижте, не виждам за какво това да е неточност единствено на Макрон, той има собствен жанр. Истината е, че връзките в никакъв случай са преставали да бъдат патерналистки. Никога не сме се държали в Африка като равни с равни. Имаше стопанин, а по-късно поставихме там хора, окуражавахме ги посредством корупцията, бяха корумпирани от нас самите и бяха наша клиентела. Човек рядко се обръща към своята клиентела като еднакъв с еднакъв, има един, който ръководи, и един, който ще бъде ръководен. Този път има някакъв протест. Дали ще сменят господаря? Дали ще станат по-свободни поради това? Това е въпросът, който би трябвало да се зададе. Добре, доста е хубаво да скъсат с някогашен колонизатор, който е запазил колониалните си привички. Но с кого ще тръгнат, по какъв начин ще утвърдят своя суверенитет? За да реализират напредък за своя народ, или с цел да продължат да прибират пари в джоба си? Защото те сменят хора, които бяха купени.

Стефан Симон: Донякъде това се случи в Африка, това е последица от империализма. Имаше британски колониализъм, френски империализъм, може би в този момент там работи съветският империализъм. Като че ли на африканските страни им е мъчно да станат в действителност суверенни.

Жерар Шалиан: - Това е явно. И за руснаците, и за другите това е свободен лов. Не се знае доста добре кой ще бъде значим през идващите двадесет години, тъй като в действителност ще има африкански страни, които ще съумеят да станат в действителност суверенни. А по какъв начин можеш да станеш върховен? Има единствено един метод - би трябвало да постигнеш стопански напредък. Вижте Южна Корея, вижте Виетнам, т.е. с разнообразни режими въпреки всичко съумяват да реализират стопански напредък. Тогава унижението завършва. Докато не съумеете да разгледате съществено този проблем, ще продължавате да играете игрички и в последна сметка да бъдете нечий обект.

Стефан Симон: - Мишел, упрекват Путинова Русия, че желае да дестабилизира Франция. Преди малко казахте, че това е нашата личната уязвимост. Но упрекват и Китай за нашата непохватност.

Мишел Онфре: - Да, явно е, че тази битка не се води в името на суверенитета, а на промяната на господаря. Когато виждаме хора, които желаят изгубването или отдръпването на Франция и в същото време размахват съветски флагове, явно си споделяме, че тези хора не се освобождават поради свободата. Те се освобождават, с цел да кажат “ние сменихме господаря, тъй като нашият стопанин не се отнася добре с нас ”. Има отношение на владичество и взаимозависимост. Изказването на Саркози, който постоянно цитира Гено, който пък цитира Дьо Гол, когато той сподели, че Африка не е навлязла задоволително в историята, беше зле признато. Можехме да помислим какво означа това. Алжир, да вземем за пример, към този момент повече от 50 години е самостоятелен и върховен, от 50 години тази страна има газ и нефт, от 50 години може да прави каквото желае, когато желае. Защо обаче продължава има толкоз бедност, беднотия и за какво алжирският народ е толкоз подтиснат, тъй като не престават да считат Франция за отговорна, за виновна? И за какво нашите държавни водачи един след различен не престават да се извиняват “да, несъмнено, ние сме отговорни ”? Не! Има миг, в който би трябвало да кажем на Африка, на африканските държавни водачи: “Вие сте отговорни и виновни, вие експлоатирате вашия народ, вие имате от време на време средства да създадете напредък и не го вършиме. Вината за това не е на французите, на наличието на французите. Хайде, давайте, имате подземни благосъстояния, гений, имате ръце, работна мощ, свършете тази работа! ”.

Стефан Симон: - Жерар Шалиан, дълго се говореше за колони на “Вагнер ”, за Пригожин преди да му се случи това, което му се случи, само че виждате ли ръката на съветските или на китайските служби зад всички тези пучове в Африка?

Жерар Шалиан: - Те, несъмнено, участват, само че не желая да кажа, че ги подстрекават, това не е скрит план против нас. Ние не видяхме обстановката, не си дадохме сметка, че тази обстановка не може да продължава повече. Разбира се, че всички участват - турците също участват, всеки се пробва да се намести…

Стефан Симон: - Наистина постоянно чуваме да се приказва за турците.

Жарар Шалиан: - Да, те желаят да поемат исляма, ислямизма и така нататък Всичко това се прави освен, с цел да се смени господаря, по този начин да се каже, само че се прави също в името на скритата идеология, т.е. ислямизмът също продължава прикрито да работи и то от ден на ден. Голямата уязвимост в Африка е, че за разлика от всички други континенти, там има извънреден демографски напредък, популацията на Африка нараства двойно. Какво да се прави с това население? Те не вървят на учебно заведение, нямат работа, нямат вероятност, няма и метод да излязат. Никой не желае 300 млн. африканци, даже и Бразилия. Тоест рецесията е вътрешна. Как считат някои да се оправят с нея? Чрез позоваване на религиозния морал. Това се неща, който работят не толкоз очевидно, само че надълбоко и внезапно виждаме, че нещата се трансформират, че има разгласа и така нататък Все повече вървим към цивилен войни, които ще се проявят, от една страна, с тези крайни мюсюлмани, и зоните, които не са ислямизирани, а противоположното - християнизирани, или са невярващи; ще има и дейности на евангелистите, евангелистите са извънредно значими в Африка. Ще има конфликт.

Стефан Симон: - Това сигурно е завръщане на трагизма в история съвсем на всички места и на африканския континент в частност.

Жерар Шалиан: - Имайте поради, че това не се лимитира до африканския Запад, а и в Африкански рог, Мозамбик, Конго - всичко това се случва в континентален мащаб.

Стефан Симон: - Жерар Шалиан, би трябвало да напомним на слушателите, че мафията в Алжир, за която приказва Мишел, в действителност е боен клан, форма на военна хунта, режим, който почива на нейните генерали.

Жерар Шалиан: - Те си присвоиха властта през 1965 година и я резервираха. Неспособни са да осъществят напредък. Ако Алжир отвори вратите си, 10 млн. души са подготвени да изоставен страната, само че те изясняват, че всичко се дължи на Франция. Това е доста комфортно. Алжирците се бориха, с цел да бъдат самостоятелни, добре направиха - Алжир не е Франция. Виетнамците се бориха, с цел да не бъдат окупирани от французите. Какъв е резултатът 60 години по-късно? Вижте Виетнам - шапка им смъквам! 8% стопански напредък, хора, които са горди, че са виетнамци, интелигенти и способни…

Стефан Симон: - Ще прибавя, че връщайки се от Виетнам, бях доста изумен от свободата на словото, която съществува там!

Жерар Шалиан: - Именно!

Стефан Симон: - Ако не вършиме подмятания за институциите, можете да посочите с пръст подкупен министър или различен, да говорите изцяло свободно във Виетнам.

Жерар Шалиан: - Напълно съм склонен.

Стефан Симон: - И няма антифренска ненавист, както споделя Мишел.

Жерар Шалиан: - Съвсем не! Няма никаква ненавист против Франция. Те са се борили, признават прочее, че Франция е направила някои неща, тъй като колониализмът също е правил неща. Спомням си, когато Амилкар Кабрал от Гвинея-Бисау пристигна вкъщи през 1963 година в Алже, и сподели: “Това е колониализъм! У нас португалците нищо не направиха ”. Тоест доста е елементарно да кажеш: “Цялата виновност е ваша. Ние бяхме чудесни, прелестни и всичко, което се случва, е по ваша виновност ”. Абсолютно не виждам за какво да сме отговорни. Аз гласувах за Макрон. Това не пречи да считам за гротескна една фраза на Макрон - когато той сподели в Алже, че колониализмът е закононарушение против човечеството. Ако кажем това, тогава цялата човешка история е единствено едно дълго закононарушение против човечеството. Това е неуместно! Колониализмът има своите позитивни страни, има своите негативни страни, само че той е съдействал нещо. Какво способства? Националната концепция! Националната концепция не съществуваше в Алжир, когато Абделкадер беше там.

Стефан Симон: - Това беше пустота, пустини, племена, в които нямаше възприятие за национално единение.

Жерар Шалиан: - Това е значимо. Не може от 60 години да изясняват “всичко е по ваша виновност ” и така нататък Това е тъпо. В последна сметка, можем да кажем, че са лицемери.

Стефан Симон: - Мишел, склонен ли сте с това, което споделя Жерар, с изключение на за вота за Макрон? (смях)

Мишел Онфре: - Да, да, изцяло съм склонен! Поздравявам Жерар Шалиан, тъй като съм фен на всичко, което той прави от години, и съжалявах, че не го виждаме по-често в медиите, както преди време. Много харесвах неговите разбори и към момента ги одобрявам. Но фактически има някаква самоомраза, която Франция излъчва съвсем на всички места, с държавни водачи, които носят тази самоомраза, и няма да можем да решим казуса, до момента в който възхваляваме самоомразата. Възхваляваме самоомразата, казвайки “Бяхме оскъдни на всички места, от самото начало, непрекъснато ”. Тази левица, която подлага на критика колониализма, е изобретила колониализма! Когато се наблюдава генеалогията на колониализма, това е откритие на френското якобинство. Универсализмът на Анахарсис Клотс, да вземем за пример, който искаше универсална република, започваща от Париж, от якобинския Париж. Якобинството ни споделя “ще изнасяме идеалите на революцията при тези варвари ”.

Ще напомня, че когато приказват за Виктор Юго и фамозните му Съединени европейски щати, казвайки, че това е толкоз ужасно, хората не са прочели текста на Виктор Юго. Виктор Юго споделя, че би трябвало да отидем да цивилизоваме негрите и жълтите. Това е текстът на Виктор Юго, ляв човек или велика лява съвест. Тоест левицата измисли колониализма, а днешната левица ни споделя, че колониализмът е бил огромна злополучие. Би трябвало да се запитат за полезностите на универсализма. Аз мисля, че универсализмът е притежател на колониализъм; оценката, че имаме полезности, които са по-висши от тези на другите и които би трябвало да им наложим, тъй като са варвари. Така че те би трябвало да си създадат някаква самооценка. Очевидно такава в никакъв случай не е била направена и се счита, че колониализмът е десен, което е изцяло неправилно. Навремето е имало огромен спор сред Жюл Фери и Клемансо и точно Жюл Фери, човек от левицата, направи вероятен колониализма в Африка и още веднъж левицата е виновна за сходни неща, до момента в който тя ни оповестява, че десницата е отговорна. В един миг ще би трябвало да може да се напише историята умерено, обяснявайки, че ние сме създали това, което сподели Жерар Шалиан, избрани неща, които не са били единствено безчовечие или закононарушение против човечеството: построяването на учебни заведения, построяването на железници, построяването на лечебни заведения, построяването на пътища, ограмотяване, имунизиране, внасянето на малко великодушие.

Стефан Симон: - Каква би могла да бъде вярната отдалеченост сред Франция и нейните африкански сътрудници? Мишел, знам, че сте голист. Сигурен съм, че военачалник Дьо Гол може да ни даде някои уроци за Африка.

Мишел Онфре: - Това е остарелият урок за суверенизма. Мисля, че в действителност би трябвало да помогнем на тези страни да бъдат суверенни, тъй че вместо да слагаме корумпирани хора, да сложат хора, които обичат своя народ и работят за него. Трябва да създадем трайни съдействия с тези страни, за какво да не помислим и за форма на панафриканизъм, т.е. за опцията да съберем тези страни и да ги попитаме каква форма на съдействие можем да имаме.

Стефан Симон: - Искате ли да продължите това, което сподели Мишел Онфре?

Жерар Шалиан: - Напълно съм склонен с това, което той сподели, и ще прибавя, че там е заложена франкофонията. Кои са франкофоните през днешния ден в света? Освен Квебек, с Ливан е свършено. Когато бях доста по-млад в Румъния, там говореха френски. Всичко това завърши. В последна сметка, франкофонията през днешния ден се свежда до Африка.

Стефан Симон: - Няколко острова и Африка.

Жерар Шалиан: - Или ще има жизнеспособна франкофония, способна да сътвори писатели, да сътвори същински суверенисти в страните, които работят и се развиват, или тя изцяло ще се разпадне, тъй като ще бъде отнесена от британския или от различен език.

Стефан Симон: - Нищо ли не измислихме във френската външна политика, не измислихме ли нова африканска политика?

Жерар Шалиан: - Не.

Стефан Симон: - Поне това е ясно. Максим Льо Нагар, припомнете ни какви бяха мрежите “Фокар ”, основани от голистите и продължени от ширакистите?

Максим Льо Нагар: - Мрежите “Фокар ” е името, обещано на френската система за въздействие в Африка след деколонизацията. Тези мрежи за разузнаване и деяние бяха основани по времето на ген. Дьо Гол и поверени на Жак Фокар, неговият сив кардинал, претрупан с африканските каузи и наименуван заради тази причина “Господин Африка ”. Навремето Фокар е имал безграничен и ежедневен достъп до ген. Дьо Гол и огромна власт върху всичко, засягащо френските ползи в Африка: публични и неофициални пътувания, назначение, отзоваване на посланици, разузнаване и така нататък Тоест мрежите “Фокар ” е просто другото име на Франсафрика, система от права за съдействие, която Франция е запазила с някогашните си колонии, постоянно по тяхна молба прочее, което напомня Юбер Ведрин. Фокар продължава да играе своята роля по време на президентството на Помпиду, преди да бъде отхвърлен при значително антиголисткото президенство на Валери Жискар д’Естен. Но системата на Франсафрика просъществува до наши дни. По принцип се счита, че през 90-те години настава поврат с речта в Ла Бол, в която президентът Митеран обуславя френско-африканските връзки с нуждата от развой на демократизация на африканските режими. Постепенно част от публичното мнение стартира да счита френско-африканските връзки за прекомерно тесни и Франсафрика става синомим на неоколониализъм. Жерар Шалиан го сподели доскоро. Забележете, че в случай че у нас към този момент не смеят да приказват за Франсафрика, стартира да се приказва за Китайафрика и, както споделя Юбер Ведрин, множеството някогашните африкански колонии желаят да запазят връзки с Франция, при единственото изискване, че тя не се държи като в завоювана земя. Юбер Ведрин прибавя нещо забавно: “би било парадоксално, че Франция е единствената велика мощ в света, която не е запазила африканска политика или във всеки случай никаква политика в Африка, континент, който е обект на доста целенасочена политика на съвсем всички велики сили, отпред с Китай ”.

Стефан Симон: - Жерар Шалиан, вие сте следили тези мрежи “Фокар ”. Напълно излезли от приложимост ли са през днешния ден?

Жерар Шалиан: - До огромна степен. Ние сме консервативни, само че въпреки всичко би трябвало да забележим, че нещата просъществуват, до момента в който не бъдат пометени от други. Трябва да признаем, че там има същинско преразпределението на картите, че сме в свят, който се трансформира и като цяло ние се отдръпваме. Това е реалност. С човешкия материал, който имаме, няма да създадем чудеса. Няма настройка да се оправим, да имаме настъпателно държание и така нататък Това доста липсва. За какво се активизираме? За да не работим до 64 години. И вие говорите за готовност. В свят, в който всички работят до 65 години, ние се борим за това! Жалко е.

Стефан Симон: - Бих желал Мишел Онфре да ни каже мнението си за звуковия фрагмент, който сме подбрали от Доминик дьо Вилпен. Той споделя нещо доста забавно за края на мрежите “Фокар ” и промяната на парадигмата на африканската политика на Франция при ръководството на Никола Саркози. Знаем, че Доминик дьо Вилпен очевидно обича да атакува Никола Саркози, само че той в резюме ни изяснява, че ставайки атлантическа, Франция е престанала да приказва на света и на африканците в частност. Нека го чуем: “От Никола Саркози, от 2007 година, ние избрахме да се променим по западен модел (occidentaliser), не продължихме по пътя, по който бе поел или продължи Жак Ширак - извънредно мощни връзки с Юга, в тази ситуация с арабска политика, африканска политика, политика по отношение на Латинска Америка, великодушна политика в областта на финансовите такси. Всичко това спря по едно и също време с връщането в НАТО и Франция, сега, в който другите западни страни осъзнаваха, че политиката на военно вмешателство е била неточност, я продължи ”. Съгласен ли сте, Мишел?

Мишел Онфре: - Да, да. Доминик дьо Вилпен споделя през днешния ден неща, които не всеки път се връзват с оня Вилпен - Вилпен от Организация на обединените нации. Но той продължава да държи тази карта и това е Вилпен, който оценявам. От друга страна, новата му работа го кара да работи внимателно по комплицирани тематики, а постоянно е проблематично, когато хора, които са се занимавали с интернационална политика от високо равнище, са в настоящите каузи. Много одобрявам ген. Дьо Гол и бих желал да кажа, защото се приказва за мрежите на Фокар, че прочетох записките на Фокар и в действителност те са се виждали всеки ден и това са били доста особени връзки. Когато забележим диалозите сред ген. Дьо Гол и Фокар, там не става дума за дребнава, политиканска политика, както желаят да ни накарат да допускам. Ще напомня, че Митеран назначи сина си Жан-Кристоф Митеран за виновен по африканските каузи и това не беше доста транспарантно, доста порядъчно и хубаво. Имаше доста отклонени пари, малко налудничави неща, мисля, че “Канар Аншене ” назова Жан-Кристоф Митеран “Татко ми сподели ” и той изцяло заслужаваше този прякор. Африканската политика на Франсоа Митеран също не беше изключителна, тъй че би било добре връщането към голизма. В реалност не считам, че най-хубавият голист е бил Жак Ширак. Ако желаеме бъдеще за Франция, в действителност можем да продължим старите хрумвания на ген. Дьо Гол, които са суверенизъм, само че и преференциално съдействие с нациите и нации, т.е. не връзки сред сюзерен и васал, а съдействието, което искаше ген. Дьо Гол. Имаше васализация с Митеран и мрежите “Митеран ”, това продължи и при други, коства ми се, че историите на Саркози имат нещо общо, тук слагам въпросителна, само че в случай че в действителност желаеме суверенистка, голистка логичност, просто е необходим един огромен президент.

Стефан Симон: - Жерар Шалиан, това ли е вярната отдалеченост, както споделя Мишел Онфре - всеки вкъщи си и съдействие сред равни?

Жерар Шалиан: - Констатацията за тези, които наблюдават от близко интернационалната политика, е, че през днешния ден с украинския спор, Съединени американски щати са по-суверенни от всеки път в Европа. Това би трябвало да го споделяме, да го повтаряме и ние не печелим от тази работа.

Стефан Симон: - Жерар Шалиан, като човек, който следи от толкоз доста години интернационалната политика на Франция, какъв здравомислещ съвет бихте дали на идващия или на настоящия външен министър?

Жерар Шалиан: - Да давам препоръки не е тъкмо моят жанр. Това, което искам, е да имаме по-малко консервативна, по-динамична национална политика и да престанем да се радваме на хора, които, в последна сметка, са измамници за насилието.

Стефан Симон: - Благодаря, доста положителни финални думи! Блягодаря, Мишел, благодаря, Максим! До идната събота!

Превод от френски Галя Дачкова, " Гласове "